Прочит: 2 Тим. 1:5-10



„А Бог на мира (...) дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него ...“ (Евреи 13:20-21)


  „Съжалявам, нямаше какво повече да направим - каза лекарят от Спешно отделение на семейството. - Сега ви оставям с болничния свещеник.“ Възрастната жена и синът ѝ се пегърнаха, заплакаха и отправиха поглед към мен. Паникьосах се. До този момент студентските ми дежурства като болничен свещеник бяха по-скоро рутина. Почувствах се толкова неловко и несигурно, че започнах да се моля за мъдрост.


  Онази нощ разбрах, че не е нужно винаги да имам правилните думи или дълги години опит, за да помогна на някого да почувства Божията утеха. Трябва просто да съм до него и да имам готовност. Бог ми помогна, за да помогна и аз на наскърбените.


  Когато излизаме от зоната си на комфорт, Бог ни дава всичко необходимо, за да се справим. Може да служим в дом за бездомни хора, да помогнем на самотна майка или възрастен съсед, да подадем ръка на непознат, който има нужда от помощ. Да, сигурно ще се чувстваме неловко или ще се притесняваме дали казваме точните думи, но ако сме готови да носим утеха, Бог ще бъде с нас. тези моменти ни приближават и към Бога, и към ближните, чиито преживявания споделяме.


  Молитва: Боже, давай ни сила, за да бъдем Твоето любящо присъствие за тези, които преминават през страдание. Когато трябва да говорим, говори на сърцата ни, амин.


  Мисъл за деня: Понякога Бог говори най-силно в тишината. Шери Граф (Колорадо, САЩ)


  Да се молим за: БОЛНИЧНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ