Прочит: Лука 15:3-7



„Скитах се като изгубена овца; потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.“ (Пс. 119:176)


  Преди няколко години кучето на баба и дядо - Лейди - изчезна. Търсиха я навсякъде - на полето, в гората, из града. Нямаше я една седмица и те почти бяха изгубили надежда. Татко реши да я потърси за последен път из околността. След около час се прибра. Когато отвори вратата, до него беше Лейди, която бързо изтича при баба и дядо. Всички се радвахме за нейното завръщане.


  Понякога се изгубваме в големия свят. Имаме да вършим толкова неща, а нямаме достатъчно време. Ежедневието ни е изпълнено с учене, работа, грижа за деца и родители и какво ли още не. Понякога чувстваме, че губим себе си. Но притчата от Лука ни насърчава, че Бог ни търси, както онзи пастир, който не оставя своята изгубена овца. Когато забавим темпото и се насладим на Божието присъствие, откриваме радостта от един обновен живот - нашия!


  Тази случка ми помогна да подновя вярата си, че Бог ни търси, намира и връща при Себе Си с радост. Както сторихме ние с Лейди. Както стори пастирът със своята изгубена овца.


  Молитва: Боже, когато сме изгубени и разтревожени, напомняй ни, че си близо и че винаги си готов да ни върнеш при Себе Си, амин.


  Мисъл за деня: Колкото и изгубен да се чувствам, Бог винаги ме намира. Джоузи Макчезни (Мисури, САЩ)


  Да се молим за: СПАСИТЕЛНИТЕ ЕКИПИ.