Прочит: Осия 1-4; Откр. 1 и Фил. 2:6-11


„И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ (Фил.2:8)


  През 27 г. пр. Хр. римският владетел Октавиан застава пред Сената, за да му даде пълномощията си. Той печели една гражданска война, става единственият управител на тази част от света и трябва да заеме поста на император. Но знае, че на подобна власт се гледа подозрително. Затова, Октавиан се отказва от властта си пред Сената, заявявайки, че иска да бъде назначен просто за служител. Какъв е отговорът? Римският Сенат изразява своята почит към владетеля, коронясва го с гражданска титла и го обявява за служител на римския народ. Получава името Август - „великия“.


  Павел пише за Христос, Който се лиши от славата Си и прие образ на слуга. Август изглежда прави същото. Но така ли е наистина? Императорът създава впечатлението, че предава властта си, но го прави за своя лична изгода. Господ Исус „смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Фил. 2:8). Смъртта върху римски кръст е най-ужасяващата форма на унижение и срам.


  Днес, основната причина хората да издигат като ценност ръководството чрез служене на другите, е Христос. Смирението не е гръцко или римско качество. Господ извървя пътя си на слуга докрай като умря на кръста заради нас. Той е истинският Слуга. Той е и истинският Спасител.


  Христос стана слуга, за да ни спаси. Той „се отказа от всичко“ (ст.7), за да може ние да получим нещо наистина велико - дара на спасението и вечния живот.    Г. Пакиам


  Скъпи Господи Исусе, благодаря Ти, че даде живота Си за мен. Зная, че Твоето служение не е показно, но изразява реалността на любовта Ти към мен. Изпълни сърцето ми с любов и благодарност днес. Ти си истинският Слуга и Спасител на света, амин.


  ЗАЩО Е ВЯРНО, ЧЕ НИКОГА НЕ СМЕ ИЗВЪН БОЖИЯ ОБСЕГ? КАКВО ОЗНАЧАВА ЗА ВАС ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ХРИСТОС Е СЛУГАТА, КОЙТО СТРАДА И УМРЯ, ЗА ДА ВИ СПАСИ?       АБВ НА СПАСЕНИЕТО



Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!


  И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


  В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“



А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“



Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплатата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 



Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


  Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.


  В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“ И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


  Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“



Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!


  Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".



А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.


  Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).


  Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)