Прочит: Исая 5-6; Ефес. 1 и Еклисиаст 1:1-11



„Окото не се насища с гледане.“ (Екл. 1:8)


  Франк Борман води първата космическа мисия, която обикаля Луната. Но той не се впечатлява особено. Пътуването отнема два дни в двете посоки. На Франк му прилошава и повръща. Той казва, че да бъдеш в безтегловност е приятно, но само за 30 сек. След това нещата се променят. Отблизо Луната му се вижда безцветна и надупчена от кратери. Екипажът му заснема сивата пустош, след което всички се отегчават.


  В онзи момент Франк отива там, където никой не е ходил преди него. И ако той бързо се уморява от това преживяване не може да донесе истинска радост. „Окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.“ (1:8). Възможно е да имаме моменти на въодушевление, но обикновено то бързо изчезва и ние тръгваме да търсим ново вълнение.


  Франк преживява един радостен момент, когато вижда Земята да се издига от мрака зад Луната. Като синьо-бяла, въртяща се мраморна топка, нашият свят заискрява на слънчевата светлина. По подобен начин, нашата истинска радост идва от Божия Син, Който е Светлината на света. Господ Исус е нашият живот, единственият източник на смисъл, любов и красота. Най-дълбокото ни удовлетворение идва извън настоящия свят. Какъв е проблемът ни? Можем да изминем целия път до Луната и да продължим да сме земни хора, неудовлетворени и търсещи.      М. Уитмър


  Господи Исусе, освети ме със светлината на Своята любов, амин.

  КОГА СТЕ ИЗПИТВАЛИ НАЙ-ГОЛЯМАТА ЖИТЕЙСКА РАДОСТ? ЗАЩО НЕ Е ОСТАНАЛА ТРАЙНА? КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАУЧИТЕ ОТ НЕЙНАТА КPАTКОВРЕМЕННА ПРИРОДА?