Прочит: Исая 26-27; Фил 2 и 1 Кор. 15:3-4, 12-22



„Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят.“ (1 Кор. 15:22)


  В стаята беше тъмно и тихо, когато придърпах един стол близо до леглото на Джаки. Преди тригодишната ѝ битка с рака, моята приятелка беше много жизнен човек. Дори напоследък все още можех да я видя как се смее с очи, пълни с живот, и с лице - озарено от усмивка. Но сега беше тиха и неподвижна и аз бях дошла да я посетя в специализираното здравно отделение.


  Без да знам какво да кажа, реших да ѝ прочета нещо от Словото. Извадих Библията си от чантата, отворих на 1 Кор. и започнах да чета.


  След посеещението ми в болницата бях емоционално объркана и прекарах известно време сама в паркираната кола, когато ми дойде наум една мисъл и тя забави потока от сълзи: „Ще я видиш отново.“ Изпълнена с тъга аз си спомних, че за вярващите смъртта и възкресението на Христа са за прощение на греховете ни (ст.3-4). Когато Господ Исус напусна победоносно гроба, смъртта загуби своята сила да разделя вярващите един от друг и от Бога. Знаем, че след като умрем физически, ще живеем отново на небето с Бога и всички наши духовни братя и сестри завинаги.


  Тъй като Христос възкръзна и живее до века, вярващите в Него имат надежда във време на загуба и мъка. Смъртта бе погълната чрез победата на възкръсналия Спасител (ст.54).     Дж. Б. Шулт


  Скъпи Господи Исусе, благодаря Ти, че умря за моите грехове. Вярвам, че си жив и победи смъртта заради мен, за да ми подариш вечен живот, амин.


  КАК ВИ Е УТЕШАВАЛ ГОСПОД ВЪВ ВРЕМЕ НА СКРЪБ? КАК БИ ИСКАЛ ДА ВИ ИЗПОЛЗВА, ЗА ДА УТЕШШИТЕ ВИЕ НЯКОЙ, КОЙТО СКЪРБИ ДНЕС?