Постинг
25.06.2021 04:00 -
ИРАЦИОНАЛНИ СТРАХОВЕ
Прочит: пс. 140-142; 1 Кор. 14:1-20 и Исая 49:14-19
„Аз все пак няма да те забравя.“ (Исая 49:15)
Няма логика, но след като родителите ми починаха, в продължение на три месеца имах чувството, че съм забравена от тях. Разбира се, те вече не бяха на тази земя, но аз бях изпълнена с голяма несигурност. Бях млада, неомъжена и се питах как да продължа живота си без тях. Чувствайки се истински сама, аз потърсих Бога.
Една сутрин споделих с Него своя ирационален (необясним, бел.ред.) страх и тъгата, която произтичаше от него (въпреки че Той вече знаеше това). Библейският стих за деня от молитвената книжка, която четях, беше от Исая 49: „Може ли жена да забрави сучещото си дете ...? Аз все пак няма да те забравя“ (ст.15). Бог уверява Своя народ чрез Исая, че не ги е забравил и по-късно обещава да възстанови взаимоотношенията Си с тях, като изпрати Своя Единороден Син. Но думите послужиха и на моето сърце. Рядкост е майка или баща да забрави детето си и, все пак, е възможно. Но Господ? Няма начин. „ето, на дланите Си съм те врязал“ - казва Той (ст.16).
Божият отговор беше основан на Писаното Слово. И мира, който произтичаше от знанието, че самият Той ме помни, беше точно това, от което се нуждаех. Това беше началото на откритието, че Господ е по-близо дори и от родител или от който и да е друг, и Той знае как да ни помогне, независимо с каквото и да се борим в момента - дори с ирационалните си страхове. А. Кетас
Отче, моите емоции и страхове могат да бъдат смазващи и ограничаващи. Благодаря Ти, че проявяваш добрина, като ми помагаш да се справя с тях, амин.
С КАКВИ СТРАХОВЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ? КАК МОЖЕ ДА ПОТЪРСИТЕ БОЖИЯТА ПОМОЩ, ЗА ДА СЕ ИЗПРАВИТЕ СРЕЩУ ТЯХ?
„Аз все пак няма да те забравя.“ (Исая 49:15)
Няма логика, но след като родителите ми починаха, в продължение на три месеца имах чувството, че съм забравена от тях. Разбира се, те вече не бяха на тази земя, но аз бях изпълнена с голяма несигурност. Бях млада, неомъжена и се питах как да продължа живота си без тях. Чувствайки се истински сама, аз потърсих Бога.
Една сутрин споделих с Него своя ирационален (необясним, бел.ред.) страх и тъгата, която произтичаше от него (въпреки че Той вече знаеше това). Библейският стих за деня от молитвената книжка, която четях, беше от Исая 49: „Може ли жена да забрави сучещото си дете ...? Аз все пак няма да те забравя“ (ст.15). Бог уверява Своя народ чрез Исая, че не ги е забравил и по-късно обещава да възстанови взаимоотношенията Си с тях, като изпрати Своя Единороден Син. Но думите послужиха и на моето сърце. Рядкост е майка или баща да забрави детето си и, все пак, е възможно. Но Господ? Няма начин. „ето, на дланите Си съм те врязал“ - казва Той (ст.16).
Божият отговор беше основан на Писаното Слово. И мира, който произтичаше от знанието, че самият Той ме помни, беше точно това, от което се нуждаех. Това беше началото на откритието, че Господ е по-близо дори и от родител или от който и да е друг, и Той знае как да ни помогне, независимо с каквото и да се борим в момента - дори с ирационалните си страхове. А. Кетас
Отче, моите емоции и страхове могат да бъдат смазващи и ограничаващи. Благодаря Ти, че проявяваш добрина, като ми помагаш да се справя с тях, амин.
С КАКВИ СТРАХОВЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ? КАК МОЖЕ ДА ПОТЪРСИТЕ БОЖИЯТА ПОМОЩ, ЗА ДА СЕ ИЗПРАВИТЕ СРЕЩУ ТЯХ?
90 години от рождението на големия бълга...
Лъво-биковете пред Софийската съдебната ...
Шолц,абсолютно неадекватният канцлер на ...
Лъво-биковете пред Софийската съдебната ...
Шолц,абсолютно неадекватният канцлер на ...
Няма коментари