Постинг
24.06.2021 06:03 -
Притча за Бамбуковото дърво
| Пълноценен живот По хълмовете в Китай може да се види, че особено красиви и скъпоценни бамбукови стъбла са обозначени с имената на собственика. Също така канали от дълги бамбукови тръби често са единствената възможност водата от високите извори на хълма да стигне до селата. Някои от тези тръби са с диаметър 10 - 12 см. На прелестния хълм имаше едно изключително красиво дърво сред много други. Стъблото му беше тъмно и гладко. Перестите му клони се поклащаха нежно във вечерния хлад. Когато застанах пред него и се възхищавах на цялата му прелест, то започна да ми разказва нещо: “Ти се възхищаваш на здравото ми стебло и клони. Нищо от това, което виждаш не стана благодарение на мен. Всичко, което притежавам, дължа на любящата грижа на моя Господар. Той ме посади на този плодоносен хълм, където корените ми могат да стигнат до скритите извори. От тяхната жива вода пия постоянно и получавам храна, красота и сила. Погледни от другата страна. Колко са сухи онези дървета! Техните корени не достигат до живите извори. Откакто намерих скритите води, не ми липсва нищо. Търсиш да разчетеш на ствола ми писмените знаци? Ела отблизо и виж, че те са врязани! Този процес беше болезнен. Докато протичаше, трябваше да страдам. Ръката на Господаря ми движеше ножа и когато Той приключи, разпознах с неизказана радост, че бе врязал върху мен Собственото Си Име. От тогава знам със сигурност, че Той ме обича и иска всеки да знае, че аз съм Негова собственост. Да, това е хвалбата ми, че имам такъв Господар.” Докато дървото ми разказваше всичко това, аз се огледах и ето, че Самият Господар стоеше зад мен. Той наблюдаваше Своето дърво, изпълнен с любов. В ръката Си държеше остра брадва. “Нуждая се от теб - каза Той. - Желаеш ли да ми бъдеш на разположение?” “Господарю - отвърна дървото, - принадлежа Ти с всичко, което имам, но за какво би трябвало да Ти послужа?” “Нуждая се от теб - отговори Господарят, - за да носиш даряващата живот вода там, където земята е суха и пуста, и не може да се намери вода.” “Но, Господарю, как мога да бъда използван за това? Тук, при живите извори мога да имам вода за собствените си нужди. Клоните ми са насочени към небето и аз съм освежен от хората, които минават долу и ми се наслаждават. Мога да бъда силен и красив, и да се радвам, че моята сила и красота идват от горе. На всички мога да казвам колко добър Господар си, но как бих могъл да дарявам на другите жива вода?” Гласът на Господаря омекна, докато отвръщаше: “Мога да те използвам, ако си послушен. Трябва да те ужася, като ти отнема всичките клони и те разсъблека. След това ще те заведа твърде далеч от тук, на едно самотно място, на един връх, където растат само трева, плевели и трънливи храсти. Там бих използвал моя нож и това ще ти причини болка, тъй като всяка пречка в твоята вътрешност трябва да бъде отрязана поотделно, докато се създаде свободен достъп за Моята жива вода. Сега си мислиш, че ще умреш. Да, ти ще умреш, но Моята жива вода ще може да протича през теб безпрепятствено. Ще трябва да оставиш красотата си. Никой няма да ти се удивлява повече и да хвали твоята свежест и сила, но всички ще се навеждат и ще пият от даряващия живот поток, който тече през теб. Разбира се, те няма да обръщат внимание на теб, но ще прославят твоя Господар, който им дава да пият вода чрез теб. Готов ли си да умреш за това?” Дъхът ми спря, за да доловя отговора на дървото: “Господарю мой, всичко, което имам и съм, идваше от Теб. Ако наистина можеш да ме използваш, ако можеш чрез моето посвещение, да занесеш Твоя живот, аз Ти се предавам с удоволствие. Вземи ме и ме употреби, Господарю мой!” Погледът на Господаря бе по-любящ. Той взе острата брадва и с няколко удара повали дървото. То не се съпротивляваше, а отстъпи на всеки удар. “Господарю мой, както желаеш!” Брадвата продължаваше да действа, докато славата на дървото, неговата корона падна, отделена от стъблото, и така бе загубена завинаги. То действително бе голо. С безгранична любов Господарят взе стъблото на раменете си и го отнесе далеч, много далеч, над върховете. Той спря на едно самотно място, взе още веднъж в ръката Си ужасно изглеждащ инструмент с блестящо острие. Пъхна го директно в сърцевината на стеблото и го издълба - искаше да направи канал във вътрешността, за да може водата да протича безпрепятствено. Стъблото не се съпротиви, а прошепна: “Господарю мой, да бъде Твоята воля!” Изпълнен със съчувствие, Той извърши този процес, докато всяко препятствие бе отстранено от пътя, докато вътрешността на дървото бе издълбана от единия до другия край. След това Той го изправи и занесе внимателно на мястото, от което бликаше жив извор вода, чист като кристал. Там положи ниско единия край до мястото, от което идваше вода. Тя протече във и през него по линията, която бе прокарана с цената на тежки болки. Водата течеше безшумно, непрекъснато и никога не пресъхваше. Господарят се радваше и беше удовлетворен. Той потегли отново, за да търси други дървета. Някои, които избра, се уплашиха и не пожелаха да платят цената. Други Му се предадоха доброволно, като Му казаха: “Господи, ние Ти се доверяваме. Направи с нас това, което желаеш!” Той ги заведе до същото място на страдание и ги положи долу едно след друго. Когато всяко стъбло беше на мястото си, живият поток се изля вътре, свеж и чист, директно от извора. Все по-дълга ставаше линията от прострените над долината стъбла, докато най-после достигна сухата земя и жадуващите хора - мъже, жени и деца. Те изнемогваха от жажда, но вече можеха да дойдат и да пият. След това побързаха да занесат добрата вест и на другите: “Водата дойде! Времето на жажда приключи! Елате и пийте!” Те дойдоха, вкусиха от водата и бяха съживени. Господарят видя това и сърцето Му беше щастливо. След това се върна при Своето дърво и го запита: “Виждаш ли още самотата и всичките болки, които ти причиних? Твърде висока ли беше цената да снабдиш света с жива вода?” То отговори: “О, не, Господарю мой! И хиляда живота да имах, бих ги предоставил с удоволствие за щастието да мога да помогна, да Те зарадвам и да утоля жаждата на жадните!” “Щастлив е човекът, чиято сила е в Теб, в чието сърце има прокарани пътища за Бога. Преминаващи през долината на плача, вярващите я обръщат в място на извори и благословения! Да, ранният дъжд покрива долината на плача с благословения свише!” Превод от немски: Антония Маринова, Варна * * * Преписано от списание “Братска любов”, бр. 8 (156), 2004 г. |
Вълнообразно
Няма коментари
