Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.
Евреи 3:15
Една древна легенда разказва, че по бреговете на Черно море можел да се намери особен камък, наречен пробен камък; ако човек го държи в ръката си, всичко, до което се докосне, ще се превърне в злато. На външен вид този камък бил като всички останали. Различавал се единствено по това, че не е студен като обикновения камък, а топъл. Един човек чул тази вест, продал всичко и отишъл на брега на морето. Веднага тръгнал да върви и да вдига камък след камък. Отчаяно желаел да стане богат и си представял как лежи сред купища злато. След няколко дни той забелязал, че взема повторно камъни, които вече е проверил. Тогава решил да хвърля в морето всеки камък, който е минал през ръцете му. Започнал да вдига камъни и да ги хвърля във водата. По едно време усетил, че е взел топъл камък. Но докато се опомни, вече го бил хвърлил във водата.
Нашите ежедневни грижи ни приспиват. В еднообразието на живота не забелязваме кога попадаме на нещо особено и докато се усетим, вече сме го изпуснали. Много хора погиват духовно, защото не са разбрали, че книгата, която им е попаднала, не е обикновена книга, а Божието слово. Не са осъзнали, че събитието, което им се е случило, е допуснато от Бога, за да ги събуди и доведе до покаяние. Не са се усетили, че думите, които са чули, са Божие послание до тях. Нужна е духовна бдителност, за да не изхвърлим в морето на грижите богатството, което Бог ни е сложил на пътя. Той е щедър и дава нови и нови възможности за опознаване на Неговата любов. Но който свикне да не оценява тези благоприятни моменти, накрая ще остане с празни ръце. И ще поеме натам, накъдето са се запътили всички поробени от житейските грижи – към царството на безнадеждността.
Молитва: Богати Отче, помогни на нас и на всички хора да осъзнаем цялото изобилие на Твоята благодат, която ни дава достъп до съкровищницата на духовното. Освети ни да копнеем за повече близост с Теб и Твоите истини.
Тема за размисъл: Вярата превръща в злато всичката сивота на ежедневния живот.
