Това, което е написано тук ми се откри на 11.11.1952 г., когато един предобяд бях в молитва на колене в дома на един брат в Берген. Аз бях много възбуден от видението.То дойде точно като четях от една книга, от една малка брошурка. Точно тогава не бе в моите мисли за грабването.

Даде ми се, че трябва да го запиша, но в момента не беше като откровение. Аз исках да го отблъсна от моите мисли, че това е моя фантазия, но нямах вътрешен мир. Тогава казах на Бога:

- Не мога да си спомня всичко това. Ако трябва да го запиша, трябва да ми го дадеш още веднъж.

Така изминаха още няколко седмици, докато всичко това ми се яви. То беше ясно, също като четенето на разказ, вестник или книга. Беше 10 часа вечерта. Намерих един химикал и писах до един часа през нощта. Не можех повече. Аз бях минал моята 79 годишнина. Аз се молех, за да си почина и ако имаше Бог още да ми дадеше, да можех да продължа на следващия ден. Легнах си и заспах много бързо.

Отново измина още една седмица.

Една вечер в 10 часа видението дойде отново. То беше продължение на онова, което не бях завършил.

Надявам се, че тая малка книжка би събудила някоя душа!

ЕТО КАКВО ЩЕ СТАНЕ ПРИ ГРАБВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА!

Часът е 9 предиобяд. Г-жа Андерсън стои пред радиото и слуша предавания за децата. Днес то беше тъй добро, беше малко религиозно, защото трябваше да бъде такова. Беше добро за малките с малко религия - не много, за да не бъде прекалено.

Бяха изминали 4-5 минути, когато предаването бе внезапно прекъснато.

Това беше сензационно съобщение от град Осло: "Градът е в дива паника. Полицейските власти съобщават, че се е случило нещо необикновено. Доста (не може да се каже със сигурност колко) деца и възрастни са изчезнали безследно. Властите не могат да поемат търсенето на изчезналите, защото се касае за съвсем много, но те приканват семействата, които имат някои близки изгубени, да дойдат колкото е възможно по-бързо и да дадат подробни сведения относно къде и как е станало изчезването. Това е необходимо за да се има представа и се дойде до основата на мистерията."

Радиото съобщава няколко минути по-късно, че по големия площад е изчезнала една двойка от пазаруващите в момента купувачи.

Една клиентка в цветарски магазин разказва, че точно когато щяла да плати едно цвете, мъжът, който беше пред нея и търсеше в една голяма чанта, за да ѝ върне дребни пари - внезапно изчезна. Тя чу той да казва: "Благодаря Ти, Исусе!"

Но тя повече не го видя. Тя си затърка очите, защото мислеше, че пред нея имаше мъгла. Но мъжът и мъглата бяха изчезнали.

Една млада жена започна внезапно да крещи неприятно, като късаше и дърпаше нещата в една празна количка. Тя тичаше и викаше: "Някой ми открадна детето, едно момченце на 8 месеца. Къде е то? Къде е полицията?"

Полицията беше там, но какво можеше да се направи? От всички места се чуваше вик и бъркотия.

Един голям и дебел магазинер се строполи навън от своя магазин и викаше: "Помощ! Помощ!" Двама от неговите експедитори бяха изчезнали от щанда. Но какво беше пък това?

Също от Стокхолм дойде съобщение за изчезването на едно голямо множество хора подобно на това в град Осло и градът е в дива паника. Съобщава се, че между изчезналите имало и полицаи.

Копенхаген и Хелзинки съобщават за същите събития. От провинцията започват да идват съобщения за изчезналите. навсякъде има деца и възрастни, които са изчезнали.

Полицията е без съвет и безпомощна от тази мистерия.

"Уф - каза г-жа Андерсън - Господи Боже, какво е това?"

Тя стана, отиде към уличната врата и погледна към улицата. Това беше един красив път около вилите с вградени малки хубави къщички. От там се зададе г-жа Холанд. тя държи ръцете си пред очите си и страшно вика: "Рут! Рут!"

Тя забеляза г-жа Андерсън и я запита: "Видя ли да минава някой чужденец от тук? Рут е изчезнала. Тя беше седнала на стълбите пред нашата къща, докато аз подреждах един храст от рози и така тя изчезна. Няма я! Започнах да викам и крещя: "Рут!" Никакъв отговор. Струва ми се, че нещо мина по пътя, но човек е съвсем объркан, всичко е така забъркано и човек вижда и мисли най-страшното: Рут! Рут! Къде си? Кой я взе?"

Г-жа Холанд плачеше в отчаяние. Скоро дойде и г-н Андерсън.

"Защо идваш сега по това време? - пита г-жа Андерсън - часа е едва 9.30."

"Повече не мога да издържа. Там в работилницата е чиста бъркотия. Много работници изчезнаха по един таен начин. Спряха се много машини и отначало изглеждаше станаха злополуки. Ние претърсихме навсякъде, но не открихме нито една следа от изчезналите. Тогава започна един, за когото казваха, че е християнин и ходи на църква - не си спомням как се казваше - да казва:"Това се случи! Това се случи!" Какво се е случило? -запитах аз.

"Исус взе Своите Си! - той извиваше ръцете и викаше с ридание - Аз съм оставен! Аз съм оставен!"

Аз го помолих да спре тия приказки, но той започна да се държи още по-страшно. Ужасно беше човек да го слуша.

Наистина имаше и други, които бяха изпаднали в същото състояние. Всеки случай днес ще има извънредна работа.

В града беше още по-страшно - цареше пътна бъркотия. Шофьори и пътници бяха изчезнали от рейсове и коли. Трамваите бяха спрели и стояха в дълги редици. Колите, които имаха шофьори, се опитваха да си пробият път. Хората бяха полуобезумели, тичаха наоколо и търсеха близките си. Полицията беше безпомощна. Г-жа Холанд плаче, извива ръце и тича към дома си. Андерсън и жена му влизат в къщи. Радиото е пуснато на станция Берген: "Отвсякъде се съобщава за изчезнали личности. Телефонът звъни целият предиобяд със запитвания и съобщения относно това неприятно събитие. На много кораби сред океана са изчезнали мнозина. Всички новородени бебета в родилния дом са изчезнали, а майките се оплакват в отчаяние. Надзиратели и медицински сестри са в ужас, но и някои от тях са изчезнали.

В 11 часа радиото съобщава - този път от Лондон: "Днес в 9 часа внезапно започнаха да идват съобщения от цяла Англия, че са изчезнали доста деца и възрастни и от тях няма никаква следа. Никой не е намерен от изчезналите. Всичко това е една мистерия."

Една част свещеници са събрали своите посетители и откриха, че най-богобоязливите и молещи се от техните членове са изчезнали. Също една част от свещениците и проповедниците са изчезнали. Един епископ от едно голямо вероизповедание е извикал свещениците си на събрание.

Първите съобщения от град Осло дойдоха преди 3.30 часа, но през цялото време идват нови сведения от всички страни за изчезналите.

От Далечния Изток, от Корея идват най-сензационни съобщения. Броят там на изчезналите се смята да е няколко стотин хиляди, между тях и много военни от Обединените сили. Да се опишат събитията, които се развиват през първите няколко часа е съвсем невъзможно. Всички са изплашени. Хората тичат по улиците напред и назад, извиват ръцете си и особено майки, които са изгубили своите деца. Мнозина заплюват и проклинат Бога и човеците. Един мъж тича по улицата. Той чупи ръцете си и вика:"Внимание! Внимание! Скоро всички ще бъдем взети." Той беше загубил разума си.

Една възрастна жена стои на един ъгъл със скръстени за молитва ръце и гледа нагоре към небето. Тя казва:" О, не! Щом не се приготвихме по такъв начин, за да ни вземе, когато Той беше тук, никой няма да бъде грабнат допълнително. Аз бях много религиозна през целия мой живот, но не вярвах, че Той ще дойде бързо. Не обърнах внимание на това."

От железопътните станции съобщиха, че няма още никаква злополука. Само един влак стои на Финсе без машинист и кондуктор. Изпрати се заповед до всички пазачи по транспорта да претърсят старателно цялата линия да не би някой вероятно да е скочил от източноидващия влак и да се е случило нещастие, защото мнозина от пътниците са изчезнали.

Също от крайбрежните кораби и лодки дойде съобщение за изчезването на хора. Тази вечер дойде едно обяснение в днешните вестници, в които се призоваваха хората да се овладеят и да бъдат спокойни. Полицията и властите работят навсякъде усилено, за да уточнят числото на изчезналите личности.

Също научните сътрудници - по-специално метеоролозите са заети да намерят причината на това забележително явление.

Дойде същото съобщение от САЩ, че са започнали подобни заявки към полицията на източните държави, като тези в Норвегия.

Дойде съобщение за големи разрушителни пътни трудности в Щатите със смъртта на мнозина човеци.

"Вестниците предполагат, че утре рано ще бъде изяснено това, което се е случило в Щатите."

Сега часът е 22. От предаваните новини по радиото се разбира, че тази катастрофа е еднаква за целия свят. Засега се знае повече за по-големите градове, но и от провинцията започват да идват данни за числото на изчезналите.

По южната част на земното кълбо се е случило същото нещо, което се е развило успоредно с това, което ние преживяхме.

Навсякъде цари едно страшно безпокойство. Изглежда, че хората не смеят да си отпочинат тая нощ. По улиците истерично се дискутира това, което се е случило. Идва се до заключение все повече и повече, че това е свързано с християните и християнството. Тези, които познават изчезналите, могат да кажат заедно с техните близки, че са изчезнали предимно християните фанатици и невинни деца. Eдин работник се изрази тази вечер:

- Ханс Олсен го няма. Сега той получи това, за което тук проповядваше, че Исус ще дойде скоро да го вземе.

-Да - отговори един друг- ние имахме също един такъв и него също го няма. Сега властите трябва да се справят с това нещо и да забранят всякаква религия, за да не се случи повече подобно нещо.

- О, не! - изплака един от тълпата- това вече никога няма да се случи. Тези християни имаха право, защото предчувстваха това. Ако ги бяхме послушали, сега сигурно щеше да ни бъде по-добре, отколкото да сме принудени да живеем в този ад и бъркотия, които са започнали.

- Аха, значи ти им вярваше? Тогава ти трябваше да се присъединиш към тях, когато отпътуваха! - каза един.

- Бих желал, ако можех? - отговори той и тръгна. Някой извика след него:

- Тебе трябва да те обесят -тебе и всички други, които са съгласни с това умствено разхлабващо християнство.

Следващият ден вестниците не можеха да дадат никакво обяснение.Всичко е и ще остане една тайна.

От всички страни идват подобни съобщения. От мисионерските полета се казва, че тълпи от християни са изчезнали. Само една малка част християни са останали. На Богослужението, което беше обявено, дойдоха доста свещеници и проповедници, но мнозина също бяха грабнати. Цареше едно нервно и мрачно настроение. Новините казват тъжно, че мнозина са изцяло нещастни. Нямаше ни най-малко съмнение, че това, което се случи, беше предсказаното грабване на светиите или вземането на невястата.

Няколко души се изповядаха, че въпреки своето богословско образование и изучаване на Словото Божие - никога не са предполагали, че това ще се случи по този начин. На тях им беше чужд духът на новорождението и осиновлението. Един млад свещеник каза:

- Никога не съм учил това по този начин!

Професорите никога не са говорили за това, че ще се случи в наши дни. Това беше един предмет за разговор, но умовете бяха прекалено развълнувани, за да сторят това - писа един журналист.

Тогава полицията се обърна към обществото, за да чуе всеобщото мнение. Издаде се един рапорт, в който повечето от участниците бяха съгласни:

- Това, което се случи беше едно предсказано Библейско събитие, така нареченото "Грабване на невястата или Исус е взел Своите Си."" Това е всичко, което можем да кажем.

Полицията не иска да даде гласност на изказванията на свещениците, понеже смята, че те са плод на нервна и истерична фантазия.

Събитието беше широкообхващащо, затова трябваше да стане грижа на правителството.

Имаше ли връзка това с християнската религия?

- На първо време трябваше да се затворят всички църкви и религиозни салони, докато всичко се изясни.

Това е един проблем общ за всички нации, за това трябва да се вземе общо отношение по въпроса.

Вероятно ООН е подходящият орган, който ще се заеме и основно изследва този въпрос.

В кръга на християните настроението изглежда е много подтискащо. Вчера неделя всички църкви и салони бяха препълнени с хора. Няколко църкви бяха без проповедници и мнозина от членовете също липсваха. В много от вярващите деноминации останалите вярващи бяха на рядко, но в замяна на това имаше голям приток от външни, които в повечето случаи бяха "засегнати от голямото нещастие" както се казваше.

Хората искаха да чуят Божието Слово, но като че ли то беше изчезнало. Един се опита да чете. Той рече:"Нищо не разбирам! Дадоха Библията на друг, а той рече:"Аз не мога да чета!" Други плачеха. Голямото мнозинство беше единодушно,че християнството беше причина за това трагично събитие и смятаха, че можеха да получат едно вероятно обяснение при християните за това нещо. Мнозина бяха дошли да търсят Божията помощ. Те бяха дълбоко нещастни.

В повечето събрания цареше чиста бъркотия. Един мъж изправен със свити юмруци викаше на един проповедник:"Заради тебе толкова много са изоставени! Ти никога не си говорил, че Исус ще дойде и ще вземе Своите Си и още по-малко, че е нужно едно чисто сърце за изпълнение със Святия Дух и примирение с Бога и човеците. Знам кое ме е дърпало назад, това бяха само малки неща, да малки неща -но...Боже Господи помогни!"

-Млъкни! - каза проповедникът.

Той мислеше, че беше изпълнил длъжността. По този начин между сълзи и плач единия упрекваше другия. Те чукаха, но вратата беше затворена.

Така, както се развиваше, състоянието не можеше да се опише. Хората знаеха, че пред тях предстоеше едно ужасно време.

Като че ли всичката надежда беше изчезнала във въздуха. Вратата беше затворена. Те чукаха и викаха - всички тези, които се бяха задоволявали с празни християнски изрази и начин на говорене. Мнозина бяха идвали заради приятелите си. Други заради песните и музиката или нещо подобно - без да са новородени и без да притежават духа на осиновлението и наследството.

Да, за мнозина от тях живота в църквата беше само една организация, хоби( любимо занимание) за да върви по-бързо свободното време. Сега те всички чукаха на затворената врата:

- Господи! Господи! Отвори ни!

Към всичко това дойде и новината, че третата световна война ще избухне всеки момент. Дипломатическите връзки между Изтока и Запада бяха прекъснати.

Относно грабването на християните властите взеха бързо решение. От източните държави дойде съобщение за забраната на всякаква християнска дейност и събрания със заплахата за смъртна присъда. Беше забранено да се споменава името на Исуса. Страните да се изчистят от всякаква християнска литература. Първо да се изгорят Библиите. Притежанието на най-малкото нещо, което имаше малко или общо с Христос, означаваше смърт. Западните страни използваха повече време, докато се узаконят тези забрани. Безбожното мнозинство между управниците и народа беше потресено от случилото се и изискваше да се направи нещо. Болшинството победи и тъй като християнството беше причина за случилото се, резултатът беше ясен. Така започна най-страшното от всички времена в човешката история. Една част от изоставените християни продължи да вика към Бога и не искаше да се покори на забраната на властите. Започнаха затваряния с разни подобни методи на Гестапо.

"Ако прокълнеш и се отречеш от името на Исуса Христа ще спасиш живота си - това беше паролата."

Но хиляди бяха твърди и масовите убийства бяха неописуеми. Мнозина бяха измъчвани по най-страшен начин, докато умряха. Не съществуваха вече никакъв закон или право. Сатана беше развързан. "Горко на земята и жителите по нея!" -Откровение12:12

Мнозина не можаха да издържат на страданието. Те похулиха Бога и приеха вечно осъждение. Те нямаше къде да избягат, защото цялата земя беше в ръцете на злото насилие.

Всички страни бяха единни, че християните трябва да се унищожат. Князът на този свят беше взел мощта. Деца предадоха родителите си на смърт. Сега се изпълни писаното в Лука 21:16 ст.

Невъзможно е да се опише това състояние, но Бог е описал в цялата книга "Откровението на Йоана".

Големият вик на тези нещастници беше:

"Господи, дано да съкратиш тези дни!"

Драги приятелю! Не рискувай да бъдеш оставен! Иди пред лицето на Всемогъщия Бог, моли го за светлина и милост! Днес има още време, не бива да отлагаш!

Моите дни на тази земя вече свършиха, аз си отивам с мир при Моя Бог.

Той скоро иде, за да вземе Своите си верни и няма да се забави! 



Изпратено по скайп