Прочит: Втор. 17-19; Йезекил 37:1-3, 7-10, 14 и Марко 13:1-20



„Ще ... положа дух у вас.“ (Йезекил 37:6)


  Когато Тий Ун се разболя от рядко автоимунно заболяване, което отслаби всичките му мускули и почти го уби, той осъзна, че дишането е уникален Божий дар. В продължение на повече от седмица, специален апарат помпаше въздух в дробовете му на всеки няколко секунди, което беше болезнена част от лечението му.


  Тий Ун се възстанови чудотворно и днес той си напомня, че не трябва да се оплаква от житейските предизвикателства. „Просто ще поема дълбоко въздух - казва той - и ще благодаря на Бога, че мога да дишам.“


  Колко е лесно да се фокусираме върху нещата, от които се нуждаем и които желаем, а да забравим, че понякога най-дребните неща от живота могат да бъдат сред най-големите чудеса. Във видението на Йезекил (37:1-14) Бог показва на пророка, че само Той може да даде живот на изсъхналите кости. Дори след като сухожилия, месо и кожа са се появили, „дух обаче нямаше в тях“ (ст.8). Единствено когато Господ им дава дихание, те могат да оживеят отново (ст.10).


  Видението илюстрира Божието обещание да възстанови Израил след заточението. Също така ми напомня, че всичко, което имам, малко или голямо, е безполезно, ако Бог не ми дава дихание.


  Нека благодарим на Бога за простичките благословения в живота днес! И да спираме от време от време сред ежедневните си борби, за да поемем дълбоко въздух. „Всичко, което диша, нека хвали Господа“ (Пс. 150:6).                        Л. Кох


  Благодаря Ти, Боже, за всеки дъх, който ми даваш. Благодаря за най-малките неща и за най-големите чудеса в живота, амин.


  ЗА КАКВО ЩЕ БЛАГОДАРИТЕ НА БОГА В ТОЗИ МОМЕНТ? КАК МОЖЕТЕ ДА НАПОМНЯТЕ НА СЕБЕ СИ ДА МУ БЛАГОДАРИТЕ ПО-ЧЕСТО?