Прочит: Битие 31-35; Матей 10:1-20 и Псалом 138



„Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми.“ (Пс. 138:7)


  Беше студена зимна нощ, когато някой хвърли голям камък по прозореца на еврейска детска спалня. На стъклото беше залепена звездата на Давид, заедно с една менора (еврейски свещник със седем светила) за отбелязването на Ханука, еврейският празник на светлините. В този град, където се случи това - Билингс, Монтана - хиляди хора, много, от които вярващи в Христос, реагираха на ужасната постъпка със състрадание. Като избраха да се отъждествят с болката и страха на своите еврейски съседи, всеки от тях залепи изображение на менора на своя прозорец.


  Като вярващи в Христос, ние сме обект на специално състрадание. Нашият Спасител смири Себе Си, за да живее сред хората (Йоан 1;14), като се отъждестви с нас. Заради нас, Той „като беше в Божия образ ... се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга.“ (Фил. 2:6-7). Тогава, с чувствата, които ние изпитваме, и сълзите, с които плачем, Той умря на кръста, жертвайки живота Си, за да спаси нашия.


  Няма лична борба, която да е извън обвхвата на загрижеността на нашия Спасител. Ако някой „хвърля камъни“ в живота ни, Господ ни утешава. Ако животът носи разочарования, Той върви с нас през отчаянието. „Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа към смирения; а високоумния познава отдалеч“ (пс.138:6). Той ни опазва в нашите притеснения, като протяга ръката Си едновременно „против гнева на неприятелите“ (ст.7) и към най-дълбоките ни страхове. Благодаря Ти, Господи, за Твоята състрадателна любов.   П. Рейбан


  Боже, благодаря Ти, че разбираш борбите ми и ме утешаваш с любяща грижа. напомняй ми винаги да споделям Твоето състрадание с другите, амин.


  В КОИ СФЕРИ ОТ ЖИВОТА СИ СЕ НУЖДАЕТЕ ОТ БОЖИЕТО СЪСТРАДАНИЕ? КАК МОЖЕТЕ ДА ПОКАЖЕТЕ НЕГОВАТА ГРИЖА И ЛЮБОВ НА ДРУГИТЕ?