„Мария Магдалена дойде и възвести на учениците, че е видяла Господа.“ (Йоан 20:18)



За прочит: Рут 1-4; Лука 8:1-25 и Йоан 20:11-18


  Баща ми обичаше да пее стари химни. Един от любимите му бе „В градината“. Преди няколко години го изпяхме на погребението му. Припевът е простичък: „Той редом до мен върви и ми казва, че мойта душа е от Него спасена. И чудната радост, която ми дава, с нищо не може да бъде сравнена.“


  Тази песен носеше радост и на баща ми и на мен.


  Авторът на химна К. Остин Майлс, казва, че го а написал през пролетта на 1912 г., след като е прочел 20 глава на Евангелието на Йоана: „Докато я четях онзи ден ми се струваше, че присъствам мястото на събитието. Станах мълчалив свидетел на този драматичен момент в живота на Мария Магдалена, когато тя коленичи пред своя Господ, казвайки: „Равуни!“ (Учителю!)“


  В същата глава я виждаме да плаче до празния гроб на Исус. Там тя среща Мъж, Който я пита защо плаче. Тя Го мисли за градинаря, но разбира, че разговаря с възкръсналия Спасител! Нейната мъка се обръща на радост и тя бърза да каже на учениците, „че е видяла Господа“ (ст. 18).


  Ние също имаме увереността, че Христос е възкръснал! Сега Той е на небето в славата на Своя Отец, но ни е оставил сами. Вярващите в Христос имаме Неговия Дух в себе си и чрез Него и сигурността и радостта на знанието,  че Той е с нас и ние сме „Негово притежание“.     А. Киеда


  Господи Исусе, толкова съм благодарен, че Си ме приел за Свое дете, като Си благоволил да живееш в мен чрез Духа Си! 


  КАКВА УТЕХА ВИ НОСИ ЗНАНИЕТО, ЧЕ НЕ Е НУЖНО ДА СЕ СПРАВЯТЕ САМИ В ЖИВОТА СИ? КОГА СТЕ УСЕЩАЛИ ХРИСТОВОТО ПРИСЪСТВИЕ БЛИЗКО ДО СЕБЕ СИ?