Прочит: 1 Царе 23:19-28



„Казаха ми, че бил много хитър.“ (1 Царе 23:22)


  Това са думите на цар Саул, изречени по адрес на Давид. Саул се страхуваше от него като конкурент за престола и го гонеше, като използваше цялата сила на царството. Той се беше превърнал в бреме за своя народ, защото не мислеше за неговото добро, а само за властта си.


  Саул явно смяташе, че всеки, когото той сметне за свой съперник, трябва най-покорно да се яви пред него, за да бъде хвърлен в тъмница или направо убит. И всеки, който не прави така, го обявяваше за подъл, хитър, опасен и каквото друго лошо име, за което можем да се сетим.


  Подобен начин на мислене е широко разпространен. Всеки човек смята себе си за център на вселената и оценява другите хора според това дали са му приятни и неприятни, дали му носят полза или вреда, дали го възвеличават или го критикуват. Който ме обича, и аз го обичам. Който ме мрази, и аз го мразя. Който ми помага, и аз му помагам (евентуално). Който ми пречи, го махам от пътя си. Който се мъчи да ми се противопостави, го считам за свой враг и воювам с него с всички средства: говоря лоши неща за него, обявявам го за опасен хитрец, настройвам другите против него.


  Християнската ценностна система изключва подобна нагласа. Учи ни да не мислим, че сме най-правите и че личните ни интереси са свещени. Отваря ни очите за собствените ни недостатъци, както и за това, че който ни критикува, не е задължително клеветник или враг. Ако Саул можеше да бъде малко по-смирен и разбереше, че не е добре за царството Давид да бъде гонен, щеше да спести много страдания и кръв. Ако можехме да проумеем, че невинаги сме прави, че другите не е задължително да са по-глупави или по-неспособни от нас, колко вражди бихме си спестили, колко усилия и борби ... И колко по-полезен и спокоен би станал собственият ни живот ...


  Молитва: Праведни Боже, прости ни, че така лесно разваляме отношенията си с много хора от страх да не ни засенчат или засегнат. Дай ни благородството да ценим всекиго по достойнство и да си отдаваме почит един на друг, амин.


  Тема за размисъл: Истинският християнин няма навика да преувеличава собствените си достойнства и да омаловажава чуждите.