Прочит: Марк 12:28-34



„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Марк 12:30)


  Нека не пропускаме да отбележим, че духовният живот не е само знание и просвета. Има много познавачи на Библията и те са толкова добри, че тя им е по-ясна, отколкото на много искрени християни. Но в същото време те или са убедени атеисти, или вярват в много неща, които не са записани в нея. Съществува много лошо мнение за тъй наречените „умствени християни“ - това са хората, които много са чели и много знаят, но сърцето им е студено за Господа и те виждат в християнството единствено моралното учение и нищо повече. Обикновено просветените хора по-трудно се склоняват да приемат нещата с детска вяра, те прекомерно разчитат на разума си и на способността си да разбират всичко по интелектуален път. Твърде са самоуверени, за да се облегнат на Бога и да се откажат от собствените си възможности. Библията говори за покварен (2 Тим. 3:8), развратен (1 Тим. 6:5), суетен (Еф. 4:17), плътски (Кол. 2:18) ум.


  Все пак, както и да гледаме на нещата, без просветен и осветен от Духа ум нищо не става. Господ Исус ни учи да обичаме нашия Отец с цялото си сърце, душа, ум и сила. Това означава цялата наша личност да е въвлечена в делото на служението и освещението. Всичко, което имаме - било то интелектуални сили, воля, чувства, сърце, душа, да е посветено на Него. Тогава ние наистина ще сторим много полезни дела за разширяване на Божието царство, а дяволът ще трепери от нас. Всякаква резервираност и нежелание да отдадем нещо на Господа води до осакатяване на служението ни. Дали ще заложим само на „сърдечната вяра“ или на „умствената вяра“, или на „волевта вяра“, винаги ще е погрешно. Бог ни иска целите, а не парчета, а не парчета от нас. Няма друг, който повече от Него да заслужава пълно посвещение.


  Молитва: Отче, Ти си ни призовал в такова велико дело, което не може да се сравни с нищо друго. Благодарим Ти затова и се молим за духовна сила да отдаваме на теб само най-доброто от себе си, и то напълно и без никакъв остатък.


  Тема за размисъл: Бог чрез Христос даде всичко за нас и е редно и ние да направим същото.