Постинг
07.03.2021 04:00 -
ЗНАНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ
Прочит: Матей 23:2-12
„Всичко, което ви заръчах, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.“ (Матей 23:2)
Във връзка с наличието на непокаяни и неновородени хора в църквата, които по правило се стремят да заемат ръководни места, възниква въпросът дали тяхното невежество е поради нежеланието им да се учат или поради лошите учители, които не се направили нужното да ги научат. Господ Исус остро изобличи книжниците и фарисеите заради поведението и лицемерието им, но препоръча на народа да изпълняват това, на което те го учат. Учението идва от това, че едно учат, а друго вършат.
Църквата има много недостатъци. най-големият от тях е разминаването между учение и поведение. Няма по-тежко обвинение от това, че свещениците учат хората на големи работи, но се държат така, сякаш никога не са чували собствените си думи.
Както се казва, няма по-сляп от този, който не иска да вижда. В същия дух няма по-невеж от този, който не иска да се учи. В наше време има изобилие от духовна литература, речници, конкордански, справочници, атласи, коментари. Имаме купища Библии. Има семинарии и академии, има курсове и конференции. Който иска да разбира духовните истини, може да ги научи много лесно. Въпросът е какво ще правим след това с цялото знание, което сме усвоили. Колкото повече знаем, толкова по-голяма става отговорността ни пред Бога. „Онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е постъпил по волята му, ще бъде много бит.“ (Лука 12:47). незнанието и невежеството няма да ни оправдаят, но има и много знание, което не е придружено от действие, води до още по-тежки последици. Ставайки учители, ние поемаме отговорността не само за себе си, но и за всички онези, които ще бъдат учени от нас и ще очакват да чуят какво трябва да правят.
Молитва: Отче, давай ни копнеж да навлизаме все по-дълбоко в тайните на Твоето царство, както и воля да изпълняваме всички Твои повеления. Освети умовете и сърцата ни да обичат Твоето Слово, покори и волята ни да го превръща в реалност. Амин.
Тема за размисъл: Словото не бива да остава само в ума, а трябва да слезе и към ръцете.
„Всичко, което ви заръчах, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.“ (Матей 23:2)
Във връзка с наличието на непокаяни и неновородени хора в църквата, които по правило се стремят да заемат ръководни места, възниква въпросът дали тяхното невежество е поради нежеланието им да се учат или поради лошите учители, които не се направили нужното да ги научат. Господ Исус остро изобличи книжниците и фарисеите заради поведението и лицемерието им, но препоръча на народа да изпълняват това, на което те го учат. Учението идва от това, че едно учат, а друго вършат.
Църквата има много недостатъци. най-големият от тях е разминаването между учение и поведение. Няма по-тежко обвинение от това, че свещениците учат хората на големи работи, но се държат така, сякаш никога не са чували собствените си думи.
Както се казва, няма по-сляп от този, който не иска да вижда. В същия дух няма по-невеж от този, който не иска да се учи. В наше време има изобилие от духовна литература, речници, конкордански, справочници, атласи, коментари. Имаме купища Библии. Има семинарии и академии, има курсове и конференции. Който иска да разбира духовните истини, може да ги научи много лесно. Въпросът е какво ще правим след това с цялото знание, което сме усвоили. Колкото повече знаем, толкова по-голяма става отговорността ни пред Бога. „Онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е постъпил по волята му, ще бъде много бит.“ (Лука 12:47). незнанието и невежеството няма да ни оправдаят, но има и много знание, което не е придружено от действие, води до още по-тежки последици. Ставайки учители, ние поемаме отговорността не само за себе си, но и за всички онези, които ще бъдат учени от нас и ще очакват да чуят какво трябва да правят.
Молитва: Отче, давай ни копнеж да навлизаме все по-дълбоко в тайните на Твоето царство, както и воля да изпълняваме всички Твои повеления. Освети умовете и сърцата ни да обичат Твоето Слово, покори и волята ни да го превръща в реалност. Амин.
Тема за размисъл: Словото не бива да остава само в ума, а трябва да слезе и към ръцете.
Няма коментари