Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2021 04:01 - НЕБЕТО И РАЯТ
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове:
2



 НЕБЕТО И РАЯТ

Йоан 14:16; 14:2а

Въведение: Каква чудна увереност има в тези думи! Много хора са готови за Небето, като се стараят да отгатнат нещо.

Исус говори от всезнание.

1.       Небето е реално място. В Словото се говори повече за пъкъла, отколкото за Рая и Небето. А Небето е обгърнато с воала на тайствеността, защото е наистина така.  Исус два пъти употребява израза: В дома на Отца Ми. Първият път Исус изказа тези думи при изгонването на търговците от храма и очистването на същият. В този случай Исус нарича храма дома на Своят Отец. Сега тук има съвсем друго значение Небесният Дом на Отца. Това е мястото на живият Бог, където Отец и Син са у дома Си. В това място Отец и Син живеят в едно близко общение. Тук се вижда радостта на Отца към Сина; най-пълна е любовта на Сина към Отца. Тук, на това място се взе най-великото и съвършено решение да бъдат създадени  вселената, земята и човеците. От тук започна и великото спасение, като Исус слезе на земята и стана човек без дом, за да  ни спаси. Там на Небето има много жилища. Това може да се каже по друг начин – безброй много жилища. Там има място за всички. Никога човечеството не е имало такава славна покана, толкова богата и съдържателна. Вярващите могат да бъдат у дома си и тук се открива Божията пълнота и вечна слава. Ние сме изпратени да бъдем гости на тази земя, но за много малко време и след това да си отидем на нашето постоянно местоживеене – във вечния ни дом при Бога. Исус ни каза: Аз ще ви взема при Себе Си. Ето един пример: Едно момиче било на гости при баба си, но завалял силен дъжд. Как ще си отиде? Идва баща му с голяма пелерина. Той го обгръща с нея и така си тръгват. Момичето не вижда къде вървят, но е спокойно, понеже баща му е с него. Те пристигат. Бащата разтваря пелерината и те влизат у дома. Така става и при смъртта. Ние преминаваме през тъмен тунел, но това е пътят към Небето. Това е чудно нещо. Ние трябва да се запитаме: „Нима на Исус не Му стигат голямото множество ангели, серафими и хелруфими, та е тръгнал по земята да търси и кани грешните и паднали човеци, да станат съграждани и жители на Неговият славен дом?“ Това аз никога няма да мога да разбера, но го приемам с дълбока и смирена благодарност.

2.       И невярващият знае, че трябва да раздели доброто от злото. Тази раздяла става там. Тук на земята всичко е едно: и добро, и зло – както растат заедно плевелите и житото. Но иде ден и настъпва голямата радост – плевелите ще се изгорят, а житото се събира в небесните житници. Правен е следният опит. Вземат се яйца на славей и се поставят в гнездо на някоя птица от северните страни, и тя ги излюпва. Когато младите славеи станат в състояние да летят, веднага отлитат към топлите страни. Има хора, които за съжаление мислят, че Бог трябва да ги спаси, въпреки, че животът им е едно пътуване към Ада. Те се отказват от благочестив живот, но мислят, че ще се радват на вечния. Отказват се от святост, но мислят, че ще живеят в Божията благодат и святост. Те живеят във вечна война против Бога, а очакват Той да им дари Своя мир. Откзват се от небесните влияния, но чакат Бог да ги приеме в Небето. Според тях, Той не може да прави разлика между доброто и злото; между светлината и мрака.

 В един европейски град свещенник наел файтон. Това се случило преди много години. Като минали през един площат файтонджията нещо се разсърдил и започнал жестоко да бие и ругае конете. Тогава проповедника казал: „Ти имаш душа и трябва да се покаеш, понеже Бог е определил Небе и Ад.“ Файтонджията отговорил: „О, аз ще ида на Небето. Бог ще ме вземе там както и всички други хора.“ „Аз обаче не зная какво ще правиш на Небето. Там няма коне, които да биеш, няма и камшици. Няма да има и файтони, нито ще намериш кого да хулиш. Няма кръчми, за да пиеш и няма с кого да водиш мръсни разговори. Просто не зная какво ще правиш там.“ Минават години. Проповедника бил повикан при един умиращ човек. „Аз съм този файтонджия, който не можа да забрави вашите думи. Когато всеки път пресичах същият площад аз биех конете, за да минат по-бързо през него. Но думите ви винаги звучаха в ушите ми. Започнах да чета Библията и се покаях. Сега си отивам у дома.“ Има много хора, които не вярват в Бога, понеже делата им не са за пред Него. Нищо нечисто няма да влезе в Небето. Доброто трябва да се възнагради. Исус ни каза, че който даде чаша вода, не ще остане без награда.

3.       Верността трябва да се възнагради. Това разбираме от притчата за талантите. Става много ясно, че наградата не се дава за това, че сме имали таланти, но за това, че сме ги употребили както трябва. Бог ни дава таланти без да ни пита дали ги искаме или не. И възнаграждава тяхната вярна употреба. Ние сме отговорни не за това, което Бог ни е дал, но за това как сме го употребили. Който е верен в този тъмен и грешен свят, той ще бъде верен и там – в светлото Небе. Спасението се дава по благодат, но наградата се дава за верността. Бог ни дава вечен живот чрез смъртта и кръвта на Христа, но венецът на живота се получава от верният слуга.

Какво можем да кажем за това небесно жилище? Всъщност, ние знаем за него много малко. Нашето земно жилище е направено от човека, има много недостатъци, несъвършено е, а небесното е неръкотворно, съвършено. Затова ние можем да бъдем съвършени. Сдобиваме се със земно жилище с много труд, тичане и много пари. Но нека не забравяме, че небесното ни се подарява. Земното се оприличава на шатри и палатки, а небесното се сравнява със солидно изработено, трайно и вечно. Земното е изложено на много ерозии, които го рушат – наводнения, пожар, гредите гният или червеите го прояждат. Железобетонните постройки траят 3-4 века и след това започват да се разпадат. Но нека да помислим и върху следният факт. Когато ни връхлети силно земетресение със степен по-висока от 7-ма по скалата на Рихтер, тогава това, което е построено с толкова много труд, бива разрушено само за миг. Казаното до тук обаче, се отнася за земните ни домове.

4.       Това не важи за Небесният дом. Земните са повече за страдания, недоразумения и болести, отколкото за радост.

Когато говорим за истините, за небесният дом, можем да кажем, че това е дом на радост, тържество и блаженство. Там е място на успокоение. Там царува небесният мир. Всеки разбира своя ближен в съвършена хармония. Там няма тъмнина, а вечна светлина, мир, радост и любов.

За бедният Лазар се казва, че той беше на утешения. Това е възвръщане на загубената ценност. Там е дървото на живота и листата му са изцеление. Там тече водата на живота. Тук на земята живеят грешни хора. На света цари злоба и завист – духовен мрак. А на Небето са добрите и спасените души, които са винаги радостни. Там няма грях, няма болести и болки. Там няма смърт. На Небето няма злоба и омраза. Къде остават те? На земята.

Един баща казал на своето дете: „Мило дете, когато дръпнеш пердетата, отвориш прозореца и в стаята влезе светлина, къде изчезва мрака?“ „Ами незная“, отговорило то. „Той просто изчезва.“ Така ще бъде и със злото в Божието присъствие. Няма да има повече сълзи, защото Бог ще обърше всяка сълза от очите. Очевидно и там ще има сълзи, но какви ще бъдат те? Може би спомени от  минали страдания; може би сълзи за мили хора, които ги няма на небето? Може би сълзи на благодарност за простен грях, сълзи на радост поради присъствието на Божията слава.

Зeмният дом е чужд за нас. Преди нас в него са живеели хора, след нас пак ще живеят. Тук, в този земен дом, ние живеем като гости. Онзи небесен дом е само за нас. В него не е живял никой преди нас. Той остава наш завинаги. В земният дом ние живеем като на хотел. Знаем, че този свят не е нашето отечество и все пак колко труд полагаме, докато си намерим и изградим жилище. Колко нерви са похабени! Колко бързо го напускаме или можем да го изгубим!

Онзи дом, е дом вечен според Откровение 22:3-4: Нищо нечисто не ще има, те ще гледат лицето Му. Има три неща, които ще правим там: ще Му служим, ще гледаме лицето Му и Неговото име ще бъде на челата ни. В 1 Кор. 2:9 ние придобиваме представа за Небесният дом: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешкото сърце не е дохождало. Всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.

Павел чу думи, които не могат да се изкажат с човешки език. Той видя неща, които бяха пречудни за него, защото беше възнесен до третото небе. А колко ли са небесата още? Никой не знае. Павел видя пречудни гледки и картини. Нашата Рила планина е много красива. Алпите и те са величествени. В Холандия има много и красиви цветя. Но на Небето  е Раят. Чрез телевизията, ние видяхме такива неща в космоса, за които не бихме могли да имаме представа. Чрез средствата за информация ние чуваме прекрасната музика разнасяна в космоса. Аз се вълнувам когато се замисля за тези неща.

Един монах бил много огорчен, понеже все си мислел, че Небето може да се окаже едно скучно и отегчително място –псалми ще се пеят ... хората скоро ще се наситят да вършат само това. Една нощ сънувал сън, че е излязъл на разходка в гората. Навлизал все по-дълбоко в нейните дебри и чул птичка, която пеела изключително прекрасно. Приближил се и седнал на тревата под дървото, заслушан в захлас. По едно време се замислил, че е минал един час и побързал да се прибере в манастира. Обаче се оказало, че пазачът на вратата бил друг и не го познавал. Не искал да го пусне да влезе. След кратка разправия двамата влезли и се оказало, че монасите били напълно непознати хора. Нашият монах се чуди, другите монаси и те. Отиват при игумена, който също бил съвсем друг човек и от него разбират, че всъщност са изминали 100 години, а на нашият монах му се сторило, че бил минал само час. Събудил се и доживял до дълбока старост. Умрял блажено в манастира. Този монах разбрал много неща, които не са дохождали на сърцето на човека.

5.       Вярата във вечният живот има голяма значение.

Тя ни предпазва от греха. На Голгота се разкрива нашето безкрайно отдалечаване от Бога; открива се бездната към пъкъла и безкрайната висота на Небето. Това най-добре разбира разбойникът, прикован на кръста до Христа. Той се отвърна от греха и прие вечното спасение. Всеки, който има тази надежда, очиства себе си. В Небесният град улиците са от чисто злато. Колко чисти трябва да бъдат краката на хората, които вървят по тях? Това ни насърчава, прави ни по-добри, за да влезем през тясната порта.

Всъщност, ние никога не трябва да скърбим. Само като си помислим какво Исус е приготвил за нас: Това, което око не е видяло и ухо не е чуло ...

Да бъдете и вие там, където Съм и Аз. Можем  ли да имаме нещо по-близко и точно от това, да бъдем при Исуса, да бъдем при Бога, нашият Създател?

Някои казват: „Вие Християните мислите само за Небето и забравяте земята.“ Тъкмо обратното. Ние мислим за Небето, но знаем, че ще отидем там само тогава, когато тук на земята, живеем както трябва – във вярност, чистота, простителност и любов към Бога и ближния.

Един мисионер в Африка посещава болен от проказа и си мисли какво да му говори за прощение. Прокаженият го приел с радост и го помолил да му изпее една песен, а тя била следната: „Благославяй душе моя Господа.“ Два пъти я изпял и болният казал: „Аз осъзнах моят грешен живот, но дойде тази страшна болест. Много роптаех и хулех, но намерих в Бога мир и радост. Скоро сънувах, че дойде Исус и ми каза: „Дерзай, ти ще бъдеш с Мене в Рая.“ Оттогава, моята радост е голяма.

Вярата в Бога, че ще отидем на Небето ни дава крила.

Заключение: Нека да приемем нашите изпитания, като ги поставим на каналите, по които тече спасението. Вярващите копнеят за Небето понеже по произход са Божи и се стремят към него.

Христос чрез Словото и чрез Своите страдания ни открива Небето, а нашата вяра е нотариалният акт. (Евреи 11:1)

Една жена разказва: „Моят мъж умря с вяра. Аз просто не мога да скърбя. Той си отиде щастлив. „Кажете на всички“, каза той, „колко е радостно умирането на Божиите чада. Те ще се наслаждават на Божията радост.“

Понеже хората живеят, за да умират, ние трябва да умираме, за да живеем.

Ние вярваме и очакваме вечността, но трябва да живеем за Исуса тук на земята. Нашата радост е тази: ние заслужаваме пъкъла, но с вяра в Христа получаваме Небето. Ние всички очакваме да идем при Бога в Небето и да бъдем винаги с нашият Спасител – там, където няма нито болка, нито скръб. Там ще има вечно блаженство (виж: Откровение 22:15).

Готови ли сме да отидем на Небето? Ако да – добре. Но ако някой не се чувства готов за тази среща със Създателят Си и Господа Си, нека още сега се покае за греховете си и започне нов живот с Исуса; да приеме Исуса за свой личен Спасител, за да има вечна радост. Амин.

Пастор Симеон Попов

 

 АБВ НА СПАСЕНИЕТО

Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!

И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.

В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“

А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“

Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 

Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.

Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.

В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“

И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.

Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“

Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!

Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.

Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).

Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)

 

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445695
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031