Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01 03:30 - УТЕХА ЗА ТЕЗИ, КОИТО ЖАЛЕЯТ 2 част
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
1



 2. ЗДАНИЕ НА БОГА.


Библията учи, че „истинското аз“ е  дух. Моето тяло е дар от Бога, чуден инструмент, чрез който мога да изразявам себе си. Ако нямахме тела, ние нямаше да можем да се свързваме и общуваме с нищо и с никого около нас. Какво съм аз, какво мисля и какво чувствам - аз се свързвам с теб, общувам и се разбирам с теб чрез моето тяло. От ваша страна, вие, също чрез телата си, можете да ме разберете и на свой ред да общувате с мен. Понеже тялото е средството, чрез което ние се свързваме един с друг, започваме да идентифицираме човека с неговото тяло. И така, докато изграждаме тези взаимоотношения помежду си, ние започваме да се опознаваме, да се възхищаваме един на друг, да се ценим и да се обичаме. Ние преживяваме едни любящи, нежни взаимоотношения. Точно това Бог е възнамерил и превидил за човека. 


  Когато нашите тела, било то поради болест, злополука или недъг, не могат да изразяват това, което сме, какво чувстваме или какво желаем; когато телата ни ни  причиняват повече болка отколкото удоволствие, те всъщност се превръщат в зандан, който е затворил и лишава от свобода нашият дух. Тогава е настъпил момента, в който Бог, в Своята любов, трябва да освободи духа от тялото ни. Писанията казват, че тези, които вярват в Исус Христос не преживяват смърт, а просто преминават през една метаморфоза или промяна на тялото. 


  В 2 Кор. 5:1: Апостол Павел описва тази промяна по следният начин: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.“ Следователно, за вярващият смъртта не е нищо повече от преместване от палатка в къща!


  Ако някога сте ходили на къмпинг, много добре знаете какво е да живееш в палатка за определен период от време. Вълнуващо е и забавно, но често и много неудобно. Обаче някак си се примирявате с неудобството, защото знаете, че то е само временно. Никой не гледа на палатката като на постоянно жилище, а като на нещо преходно. Същото е и с временното ни пребиваване в тези тела. Един ден, аз ще се преместя от моята палатка в моят дом в небесата, в моето обиталище, зданието на Бога, неръкотворно и вечно, което Исус е приготвил за мен (Йоан 14:1, 2). Някой ден, може да чуете или прочете, че Чък Смит е умрял. Не вярвайте! Това ще бъде лошо представяне на новината. Ще трябва да се каже, че Чък Смит е преместен от една износена, овехтяла палатка в красиво жилище. Апостол Павел продължава казвайки, че докато живеем в тези тела, ние често стенем, искрено желаейки да бъдем освободени и избавени от нашите телесни ограничения. Ние не искаме да бъдем безтелесни духове, но да се преместим в нашите нови, небесни тела. Той стига до извода, че докато продължаваме да живеем в земните си тела, ние сме отделени от Бога (Виж: 2 Кор. 5:6). И ако нашето желание се сбъднеше, щяхме да напуснем земните си тела на мига, за да отидем в присъствието на Бога - „...  то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.“ (2 Кор. 5:7). Тела от плът и кръв не могат да наследят Божието царство, така че преместването от палатката в къщата е задължително! „Защото това тленното (моето земно тяло) трябва да се облече в нетление (моето ново, небесно тяло), и това смъртното да се облече в безсмъртие.“ (1 Кор. 15:53).


  Това води до поток от нови въпроси и разсъждения, които той предугажда в 1 Кор. 15. На първо място, как ще бъдат възкресени мъртвите и какви тела ще имат когато се завърнат обратно с Христа? В 1 Сол. 4, Павел поучава, че когато Господ дойде да грабне църквата Си, Той ще доведе обратно със Себе Си всички светии, които вече са отишли да бъдат с Него. Ще се срещнем с тях във въздуха и ще бъдем завинаги заедно с Него. За да отговори на въпроса как ще възкръснат мъртвите, Павел се отнася към природата, за да илюстрира истината. Възкресението не е нещо необикновено или изсмукано от пръстите. То често се демонстрира в природата. Всеки път когато посадим семе, то умира преди да излезе от земята в ново тяло и за нов живот. Този процес се нарича покълване. Самата смърт на семето е процеса, чрез който новото тяло излиза ... се издига. Павел много внимателно посочва, че тялото, което излиза от земята е съвсем различно от тялото, което е било посадено. Ние засаждаме голо зърно, но Бог, чрез Своите чудотворни, оживителни сили, му дава ново тяло, каквото Му е угодно.


  Павел ни казва: „Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.“ (1 Кор. 15:42-44)


  Но нека да отидем малко по-нататък с илюстрацията на Павел за семето, превърнато в нещо ново чрез смъртта. Ако аз държах пред вас една люспеста кафява луковица и ви попитах какво е това, вие ще я разгледате внимателно и ще попитате: „Това е гладиол ... мисля.“ Гледайки това грозно нещо в ръката ми, аз бих задал друг въпрос: „Гладиол? Сигурни ли сте?“


  Ако обаче поставя луковицата в почвата и я покрия с малко пръст, тя ще умре и ще се разцепи. И от тази цепнатина ще прорасте една малка бяла издънка, която ще стане зелена когато стигне атмосферата. Докато продължава да расте като стъбло, по страните му ще се появят пъпки, които скоро ще се отворят в красиви лилави или изпъстрени с червено цветове. 


  Тогава пак ще ви запитам: „Какво е това прекрасно цвете?“


  И отново вашият отговор ще бъде: „Гладиол.“


  Аз на свой ред ще възразя: „Гладиол?! Занасяте ме! Как може това красиво цвете да е гладиол, когато току-що ми казахте, че тази кафява, люспеста луковица е гладиол?“ Но това е истина. Въпреки че телата на луковицата и на цветето са напълно различни, те определено са свързани - едното произлиза от смъртта на другото.


  Един ден на Небето, вие може да видите едно красиво създание с много къдрава, кафява коса на главата си. Навярно ще попитате: „Кой е този?“ Някой ще отговори: „Това е Чък.“ „Стига, де. Пак ме занасяш!“ Няма такова нещо. Аз просто съм разцъфнал в новото си тяло - моето здание от Бога, моят неръкотворен дом.


  В урока на Павел за възкресението в 1 Кор. 15, той твърди, че „както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.“ (ст. 49). Той посочва факта, че когато Бог създаде това тяло, човешкото, за да приюти духа ни, Той го направи от пръстта на земята, така че то да е подходящо за условията на околната среда на планетата Земя. Вярно е, че 17 елемента, които са открити в почвата са същите 17 елемента, открити в телата ни. Бог каза на Адам: „... понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19). ................................................................................................................................................ В Псалмите четем, че Бог познава нашия състав: „... ние сме пръст“ (Пс. 103:14). Моето тяло не само беше направено от пръстта, от земята, но бе направено и за самата Земя. Моето тяло е така замислено, че да извлича кислород от атмосферата, която се състои от 79% азот, 20% кислород и малки количества други газове. Тялото ми е така проектирано, че да може да издържа 40 паунда налягане на квадратен инч. Тялото ми не беше направено за никое друго място в нашата слънчева система, та даже и в цялата Вселена. Ако искаме да отдалечим телата си от тази планета, дори само на няколко хиляди фута над нея, трябва да вземем изкуствена среда с нас. Пилотите, които управляват самолет SR71, изкачвайки се на височина над 80 000 фута над Земята, трябва да носят специални херметизирани костюми с резервоари с азот и кислород. Ако не са облечени с тях, всички течности в тялото им ще се просмучат през кожата им и ще изтекат през нея, при все че се намират едва на 10 мили от повърхността на Земята.


  Бог ни е обещал, че ще живеем вечно заедно с Него в Неговото славно Царство. Не знаем какви са природните условия на небето, но няма съмнение, че те се различават от тези тук; без съмнение те ги превъзхождат. Бог може да ни облече със специални, херметически костюми, предназначени за открития космос, с които тромаво и тежко да се предвижваме на Небето, но може и да ни даде напълно нови тела, замислени така, че да могат да ни заведат  във всяко кътче на Вселената. Бог, в Своята неизмерима мъдрост е избрал второто. Той е приготвил обиталище за мен - „имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.“


  Може би си мислите, че промяната към едно ново тяло, което е адаптирано за една напълно нова среда звучи пресилено, даже невероятно. Отново можем да се обърнем към природара за пример, който ще демонстрира жизненоспособността на тази идея. Нека разгледаме поповата лъжичка. Тя е създадена така, че съществуването ѝ е ограничено до водата. Но когато премине през своята метаморфоза и се превърне във жаба, тя може да живее и на сушата. А ето и друг, още по-удачен пример - гъсеницата, която пълзи през полето. Мога да си представя как тя се опитва да пресече една магистрала през лятото, пълзейки с всичките си малки крачета по горещият, черен асфалт и си мисли: „Ех, колко прекрасно би било, ако можех да летя! Писнало ми е от мръсни крака, на които им е горещо!“ Тя дори може да се опита да полети като изпълзи на клона на някое дърво, скача от него и се понася към земята възможно най-бързо. Но гъсеницата не е създадена с аеродинамична форма, затова тя просто тупва на земята. Един ден обаче, тя може да изпълзи по стената на вашата къща, да изсипе малко естествено лепило и да се настани под перваза на прозореца ѝ, да си изплете пашкул и да повиси там неподвижно за определено време. Ако стиснете този пашкул, че откриете, че в него има оранжево-жълта течност. Но ако го оставите да си виси там и го наблюдавате внимателно, ще видите, че един ден той започва леко да се движи. Той ще потръпва конвулсиво докато в един момент пред очите ви се разгърнат оранжево-черни крила и една нова пеперуда кацва за миг на празния пашкул. След което, без да е вземала уроци или да е чела инструкции, пеперудата Монарх започва да лети из двора, след това над оградата и след това отлита все по-надалеч и по-надалеч.  Една метаморфоза от тяло, което е ограничено до пълзене в пръхта на земята, в едно ново тяло, което може да лети и да се рее във въздуха е удивителна! Новото тяло позволява на пеперудата да съществува в една напълно нова среда.


  Понякога когато гледам хаоса, който ме заобикаля и мъката по лицето на земята, аз казвам на Бога: „О, Боже, писнало ми е от мръсни крака, на които им е горещо! Бих искал да мога да летя!“ И един ден,  когато „това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие“, аз ще бъда изменен „в миг на око“ (1 Кор. 15:52-54). Ще се издигна над облаците, за да бъда с моя Бог в славата на Неговото вечно царство - един свят без край.


  Когато аз напусна този свят, не плачете за мен. Ще бъда там, където моето сърце сега копнее да бъде, гледайки красотата на лицето на Този, Който никога не съм виждал, но Когото обичам! И въпреки че все още не Го виждам, аз се радвам с „с неизказана и преславна радост“ (1 Пет. 1:8). Аз осъзнах, чрез смъртта на моите благочестиви и богоязливи родители, че голямата скръб, която изпитвах не беше за тях, а за мен, за моята лична загуба от прекрасния принос, който винаги са имали в живота ми. Моята мъка беше егоистична. Не бях готов да ги оставя да си отидат. Чувствах, че все още се нуждаех от сигурността, която винаги бях изпитвал от тяхната любов. Когато се сещах за тях, там в Неговото славно присъствие, аз се радвах за тях, но плачех за себе си. Освен ако не сме живи и останем до идването на Господа, можем да бъдем сигурни, че един от тези дни, нашият дух ще напусне смъртното ни тяло. Приятелите ни могат да кажат, че ние сме умрели, но ако сме живели и вярвали в Исус, според Неговото обещание, ние просто ще се преместим от нашите палатки в нашите вечни домове, където, както цар Давид казва: „ще живея за винаги в дома Господен.“ (Пс. 23:6).


  Ще сме разцъфнали като гладиол и ще се носим и реем в новата ни среда като пеперудата. Благодаря на Господа, че това е нашата жива надежда, която е обезпечена и гарантирана чрез възкресението на Господа Исуса Христа от мъртвите!  



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 552504
Постинги: 1430
Коментари: 24
Гласове: 793
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728