Прочит: Исая 12:1-6


„... и ще уповавам и няма да се боя ...“ (Исая 12:2)


  Песента Let it Be, написана през 1970 г. от Пол Маккартни, винаги ме е успокоявала. Сега, когато вече съм на по-зряла възраст, тя има по-различно значение за мен. На 88 се замислям за многото неща, които вече не мога да правя, особено след последното годишно събиране на нашето голямо семейство.


  Винаги съм отговарял за семейната ни хижа и за земята, която имаме. Това ми носеше голяма радост и се гордеех с постигнатото. Тази година вече не можех да бъда полезен. Беше ми трудно да приема този факт. Децата ми постоянно повтаряха: „Татко, ти свърши чудесна работа през всичките тези години, но сега е наш ред. Така да бъде! (Let it Be)“. През целият си живот съм служил като пастор. Колко пъти съм казвал на отчаяни хора: „Трябва да уповаваме на Бога и да не се страхуваме!“ Опитвал съм да ги насърча с думите, които съм отнасял към самият себе си: „Ще има отговор, така ще бъде.“ Но сега ставаше дума за мен! Изправяйки се пред непознати обстоятелства, трябваше да подложа своята вяра на изпитание. Открих по различен начин, че Божиите обещания са верни. Ден след ден Той ми помага да предоставям всичко в Неговите ръце, които са много по-силни и грижовни от моите.


  Молитва: Боже, помагай ни да се успокояваме и да възлагаме всичко на Теб, защото Ти ще се погрижиш за нашето бъдеще. амин.


  Мисъл за деня: Каква нова отговорност ми възлага Бог? Дейвид  Нехт (Сев. Дакота)


  Да се молим за: РОДНИНИ, КОИТО ОТГОВАРЯТ НОВА СТРАНИЦА В ЖИВОТА СИ.