Прочит: Исая 49:8-18


„Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал ...“ (Исая 49:15-16)


  Учех и се опитвах да работя на непълен работен ден като пастор. В същото време и жена ми работеше. Един ден синът ми, който тъкмо прохождаше, седна в скута ми на бюрото и започна да си играе с чашата си за сок. Аз в това време говорех по телефона и работех на компютъра. Секунди преди една жена от църквата да звънне на вратата, синът ми изля сока си върху ризата ми. Бъркотията беше пълна: плачещо дете, телефонно обаждане, компютър, мръсна риза и някой на входната врата! Помолих човека с когото говорех да му звънна по-късно и затворих телефона. А що се отнася за жената на вратата, когато ме видя, тя ми каза с усмивка: „А представи си каква е Божията риза!“


  Едва ли има думи, които да са ме изненадвали повече. Бог прави всичко, дори немислимото за нас. Слуша молитвите ни, изтрива нашите сълзи, приема всяка нужда, прощава греховете ни и прогонва страха. Бог не се притеснява, че ще се „изцапа“ с нас, а съзнателно се самопонижава, за да ни стане по-близък. Най-голямото благословение, което имаме, е да знаем, че сме на сигурно място - в обятията на Бога. Който ни обича безусловно.


  Молитва: Благодарим Ти, Боже, че ни обичаш дори когато сме омърсени от греха, когато страдаме и ни е тежко. Ние се нуждаем от Теб и Ти никога не ни предаваш. Амин.


  Мисъл за деня: Във време на беда ще благодаря на Бога, че е с мен. Роб Фенъл (Канада)


  Да се молим за: СТУДЕНТИТЕ, КОИТО РАБОТЯТ.