Прочит: Псалом 39:4-13


„Научи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми - какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.“ (Пс. 39:4)

  Като гледаме към Новата година, изпълнени с различни планове и намерения, нека се вслушаме в гласовете на богоугодни хора от миналото, които ни насърчават да мислим за най-пренебрегваната, но неизбежна реалност - собствената ни смърт. Тома Кемпийски (1379-1471) пише: „Щастлив е този, пред погледа на който винаги стои часа на смъртта му и всеки ден се подготвя за нея.“ А Франсоа Фенелон (1651-1715) е написал: „Не можем да не съжаляваме слепотата на хора, които не искат да амислят за смъртта и които отхвърлят неизбежното преминаване във вечността, за което бихме били щастливи да мислим често. Смъртта безпокои само плътските хора.“

Тези мъже не говорят за депресиращото въздействие на мисълта за смъртта, а за действен подход към живота. Ние, подобно на псалмопевецът Давид, трябва да се молим: „Научи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми - какъв е. Дай ми да ззная колко съм кратковременен ... наистина всеки човек колкото здраво и да стои, е само лъх.“ (пс. 39:4, 6). Давид говори за хора, които работят напразно, трупайки богатство без да имат идея кой ще го използва след тях (ст.6). Псалмопевецът завършва, като изповядва, че надеждата му е в Бога, Който единствено може да го пази от живот на духовен бунт и бедствие (ст.7-8).

  Когато надеждата ни е в Бога, си струва да имаме предвид краткотрайността на живота ни на земята.  -  Д. Маккасланд

  Господи, знаем, че животът ни на тази земя е толкова кратък в сравнение с вечността. Благослови ни, изпълни ни с благодат, употреби ни да разказваме за Твоята любов и доброта колкото е възможно повече до времето, когато ще те видим. Амин.


КАТО МИСЛИМ ЗА НЕИЗБЕЖНОСТТА НА СМЪРТТА, ЩЕ ИМАМЕ ДЕЙСТВЕН ПОДХОД КЪМ ЖИВОТА.