Прочит: Гал. 6:1-10

„Каквото посее човек, това и ще пожъне.“ (Гал. 6:7)

  Един есенен следобед минавах с колата край нива. Земеделецът беше паркирал тежки машини покрай пътя. Жълт предупредителен надпиш гласеше: „ЖЪТВА“. Когато погледнах към нивата, веднага разбрах какво е посял земеделецът преди няколко месеца  - мънички зърна царевица. Знаех това, защото той подготвяше комбайните си да пожъне декари узряла царевица.   Очевидно е, че когато посеем царевица, жънем царевица. Но понякога ние отричаме връзката между сеитба и жътва в нашия духовен живот. Ап. Павел пише: „Недейте се лъга ... понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Ако живеем, за да угаждаме на нашата плът, това води до поквара - в смисъл, че когато пожелаваме това, което не е наше, ще стигнем до егоцентричност и дори до неправда (5:19-21). Ходенето в Духа произвежда мир, благост и себеобуздание (5:22-23). С Божията благодат ние можем да изберем да „сеем в Духа“ и да жънем вечен живот (6:8).

  Да предположим, че Исус обяви, че днес „е ден на жътва“ в нашия живот и иска от нас да съберем произведенето от всекидневните ни решения през изминалата година. Какво ще Му покажем?  --  Д. Шулт

  Светски примамки често ме дъряат назад, но моля Те, Господи, дай ми и днес благодат да виждаме в живота какъв ще е всеки финал, какво ще пожъна от всичко, което съм сял.  -  К. ди Хаан

  СЕМЕНАТА, КОИТО СЕЕМ ДНЕС, ОПРЕДЕЛЯТ ВИДА ПЛОД, КОЙТО ЩЕ БЕРЕМ УТРЕ.