Прочит: Фил 4:10-20

  „Научих се да съм доволен в каквото и състояние да се намеря.“ (Фил. 4:11)


  Доволството се постига трудно. Дори ап. Павел - героят на вярата -  е трябвало да се научи да бъде доволен (Фил. 4:11). То не е било естествена черта на характера му. Свидетелството на Павел, че е доволен във всяка ситуация, наистина е изумително. По времето, когато пише това, той е затворник в Рим. Обвинен в противидържавна дейност, предателство и други сериозни престъпления, той се обръща към най-висшето съдилище: самият Цезар. Без да разполага с други правни възможности и без приятели във висшите кръгове, той трябва да чака неговият случай да бъде разгледан. Изглежда, че Павел е имал правото да бъде нетърпелив и нещастен човек.  Вместо той пише на филипяните, че се е научил да бъде доволен.


  Как е науччил това? Стъпка по стъпка, докато изгради чувство на доволство дори в неудобна среда. Той се е научил да приема всяка житейска ситуация (ст. 12) и да приема с благодарност всякаква помощ, която биха му дали неговите приятели-християни (ст.14-18). И най-важното, той е осъзнал, че Бог снабдява всяка негова нужда (ст. 19).


  Доволството не е естествено състояние за никой от нас. Нашата грешна същност ни подтиква да се сравняваме с другите, да се оплакваме и да пожелаваме. Малко от нас се намират в затруднения като тези на Павел, но всички се сблъскваме с трудности, в които се учим да се доверяваме на Бога и да бъдем доволни. Ч. Хиа


  Господи, дай и ми днес благодат от небето да бъда доволен от всичко от всичко, което ми даваш. И повече даже, да имам и радост в сърцето във всичко, което за пътя ми земен решаваш. Автор неизвестен


  ДОВОЛСТВО НЕ ОЗНАЧАВА ДА ПРИТЕЖАВАМЕ ВСИЧКО. А ДА БЛАГОДАРИМ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО ПРИТЕЖАВАМЕ.