Постинг
30.08.2020 03:15 -
Християните през погледа на Христос - 8
КАКВО СТАВА СЛЕД СМЪРТТА НА ЧОВЕКА?
Библията учи, че след биологичната смърт душите на хората ще отидат на две различни места:
1) Такива, които веднага след смъртта отиват при Христос в небето. Това научаваме от историята за бедния Лазар и богаташа, от съдбата на разбойника на кръста, както и от думите на Христос: “Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот” (Иоан 5:24). Апостол Павел потвърждава същото (Филипяни 1:23).Тази категория християни ще участват в първото възкресение. Това е съдбата във вечността на истинския новороден християнин - който вярва и живее според волята на Христос.
2) Такива, които след смъртта отиват в царството на мъртвите (шеол; хадес), което не трябва да се отъждествява с ада. Това е съдбата на всички нехристияни, както и на онези християни, които не живеят според волята на Христос.Те ще се явят на съд пред Големия бял престол. Тези хора ще бъдат съдени според делата им (Откровение 20:12-13). Христос казва: “Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан 5:28-29).Тези думи на Христос показват, че една малка част от пребиваващите в царството на мъртвите, след съда пред Големия бял престол, ще отидат на небето, а по-голямата част ще бъдат хвърлени в огненото езеро заедно със Сатана и неговите демони. И тъй, всеки човек ще срещне Христос: или като Спасител в този свят, или като Съдия във вечността. ИСТИНСКИЯТ ХРИСТИЯНИН – КАКВО ЗНАЧИ ТОВА? ТРИТЕ ОПАСНИ САМОЗАБЛУДИ
От всичко, казано дотук за традиционния християнин, трябва да обобщим, че този християнин страда от три опасни за вечността самозаблуди:
Първа самозаблуда. Традиционният християнин си казва: „Аз съм религиозен човек. Ходя при възможност на църква и съм член на тази църква, която учи, че е единственият наследник на Христовото учение. Като бебе съм кръстен. Понякога се причастявам и свещеникът ми чете молитви за прощение на греховете. Освен това майка ми пее в църковния хор. Какво повече от това! Е, не съм фанатичен и не спазвам всичко, което трябва да се спазва, но мисля, че и това, което върша, е достатъчно. Аз съм съвременен човек и се съобразявам с духа на времето, в което живея.Пък и не съм толкова голям грешник. Не съм атеист, нито пък езичник“. На такъв християнин ще отговоря по следния начин:
Принадлежността или членството към църквата не спасява, нито пък църквата спасява. Църквата има за задължение да каже Кой спасява и как това може да стане. Това ще поясня със следния пример: Да си представим, че шофьор пътува с колата си и тежко катастрофира с множество наранявания. Притичат му се на помощ шофьори от други коли и му предлагат да го закарат в болница. Той отказва. „Не, не искам. Аз имам застраховка за здраве и съм член на здравната каса. Освен това имам приятели лекари...“.
Всеки ще се досети, че всичко, което казва катастрофиралият, е глупаво и безсмислено. Нито членството му към застрахователната институция, нито приятелството му с лекарите, ще му е от полза в такава ситуация. Изводът за християнина е ясен: Нито членството към Църквата, нито приятелството с духовниците, могат да осигурят лечението и изцелението на духовно пострадалия човек. А християнинът далеч от Христос е духовен инвалид. Такъв трябва да отиде лично при Христос, Който единствен може да му осигури лечение и вечен живот. Не е достатъчно да знаем, че има лекар, който може да ни излекува, когато сме болни. Трябва да отидем лично при него.
Не е достатъчно да знаем, че има хлебарница, когато сме гладни. Трябва да отидем там и да вземем хляб. Не е достатъчно да знаем, че има извор с бистра планинска вода, когато сме жадни. Трябва да отидем при извора и да пием от него. Така е и с духовно мъртвия. Не е достатъчно да знаем, че има Някой, Който дарява вечен живот. Трябва да отидем лично при Него и го помолим да ни дари този живот.
Втора самозаблуда. Традиционният християнин си казва: „Аз вярвам в Бога. Дори се моля, когато имам проблеми. Роднините, приятелите и колегите ми знаят, че съм добър и благочестив християнин. Старая се да спазвам някои от Божиите заповеди, ритуали и традиции. Не понасям лъжеученията, мразя и се боря срещу сектантите, които не славят правилно Бога, както аз и моята църква. Старая се да ходя редовно на Църква. Десятъкът и даренията са задължение за мен. Вкъщи сме си сложили иконата на Христос. Е, не винаги се съобразявам с това, което Библията учи. Например, обличам се така, както ми харесва, ходя на места, които ми доставят радост. Нямам и особено желание да казвам на други за моето християнство, тъй като съм убеден, че моята религиозност си е мой личен въпрос. Случва се да закъснявам за богослужение, а понякога критикувам било духовника, било други християни. Всичко това пък не е толкова голям грях“.
На такъв „християнин“ ще отговоря така: Савел беше дълбоко, дори фанатично религиозен и високо образован човек. Неговата религиозност стигна до там, че гонеше и избиваше християните. Той се молеше и вършеше стриктно предписанията на религията си. Поставям въпроса: Можеше ли в това си състояние на дълбока религиозност Савел да отиде в Царството небесно? В никакъв случай! С него трябваше да стане нещо друго. Трябваше лично да се срещне с Христос. И това стана, когато той беше на път за Дамаск ( Деяния на апостолите 9:1-18). Христос изпраща Ананий, за да извести на Савел три неща за живота му като християнин:
а) Той е избран от Христос, за да бъде Негов посланик. б) Той е призван като мисионер, за да благовести истината за Христос. в) Той ще страда заради Христос, защото живее в чуждо царство.
Тези три неща се отнасят за всеки един християнин, който е приел лично Христос като свой Бог и Спасител и живееспоред волята на Христос. Това са три от най-важните белези на истинския християнин. Такъв преход от мъртвата религиозност към душеспасителната вяра трябва да преживее всеки, който иска да бъде във вечността с Христос. И този преход започва с лична среща с Христос.
Трета самозаблуда. Традиционният християнин си казва: „Аз не само съм религиозен, ходя на църква и се моля, когато имам проблеми. Но аз имам и лични опитности с Бога. Той ми е отговарял на молитвите“.
На такъв „християнин“ ще отговоря със следния пример: Една млада жена с две малки деца заболява тежко от рак. Съпругът поема изцяло грижите за децата, семейството и за съпругата си. Състоянието на съпругата се влошава. Лекарите казват, че й остават малко дни живот. Един ден съпругът се връща от работа и докато сготви нещо за вечеря, изпраща двете деца при съседката. След един час децата се връщат и по време на вечеря казват на татко си: „Тате, съседката леля Мария ни разказа за един човек, който се наричал Исус и Който изцелявал болни хора. Хайде да се помолим на Този Исус да излекува мама“. И двете малки момиченца заедно с баща си коленичат и се молят на Исус Христос да излекува тежко болната им майка. Вечерят и си лягат. Късно вечерта болната съпруга извиква съпруга си и го моли да й донесе нещо за вечеря. Съпругът е дълбоко изненадан, тъй като тя от дни наред не се е хранила. Той не знае какво да прави и се обажда на лекаря: „Господин докторе, съпругата ми иска да яде. Какво да правя? Да й дам ли нещо за ядене?“ Лекарят отговаря: „Дай й каквото иска! И без това й остава малко време живот“. Съпругът й занася от това, което е сготвил и тя се нахранила. На сутринта, след като той изпратил децата на училище, съпругата отново помолила за храна. Така тя започнала да се храни и от ден на ден здравето й се възстановило. След дни напълно оздравяла. Бог чул молитвата на двете й деца и съпруга й и я изцелил от нелечимата болест. Те осъзнали чудото, което Бог сторил и решили да отидат на църква, да научат нещо за Христос и да Му благодарят. На път към църквата катастрофират тежко и младата жена умира на място... Поставя се въпросът: „Спасена ли е била младата жена и ще бъде ли на небето при Бога?“ Отговорът е: Тя е била изцелена от смъртоносната болест, но не е била спасена, душата й е останала мъртва. Христос е чул молитвата на двете деца и съпруга й. Чудото с изцелението не гарантира отиването в Царството небесно. Христос казва: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието Царство“ (Йоан 3:3).
Поуката от тези три примера: Две важни поуки трябва да си направи читателят от тези примери.
Първо: Принадлежността към дадено християнско вероизповедание или към Църквата, дълбоката религиозност, спазването на ритуалите и традициите, както и личната опитност, която някои хора са имали с Бога – всичко това не прави човека годен за Царството Божие. Този, който иска да отиде след смъртта си при Христос в Царството Божие, трябва да покани Христос да влезе в неговия живот. Това Библията нарича новорождение (Йоан 3:1-7). Новорождението може да стане докато е жив човек на този свят. След смъртта покаяние и опрощение няма. Там има съд и последствията от този съд – вечен живот или вечни мъки.
Второ: Със сигурност всеки традиционен християнин или християнин само на име, има желанието да достигне Царството Божие след биологичната си смърт и да бъде във вечността заедно с Христос. И този „християнин“ вярва, че с този вид „християнство“ той ще реализира това свое желание. Не така обаче мисли Христос, Който казва: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието Царство“ (Йоан 3:3). Как може да стане това?
НОВОРОЖДЕНИЕ - (второ раждане; лична среща с Христос – Йоан 3:1-7) ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО НОВОРОЖДЕНИЕ?
Библията учи, че Бог е създал човека по Свой образ и подобие, за да има общение с него. И такова общение имаше до деня, когато човек по собствена воля прекъсна това общение (грехопадението). Вследствие на това човекът духовно умря и по силата на закона на наследствеността, всички човеци от тогава се раждат духовно мъртви. В духовно мъртвия човек остана желанието да възстанови общението си, връзката си с Бога. Отпадналият от Божието присъствие човек искаше да възстанови връзката си с Бога чрез езическите религии, които сам си създаде (religare – обратна връзка). Чрез тези религии човекът не можеше и не може да стигне до Бога и да възстанови връзката си с Него. Въпреки че човек съзнателно прекъсна връзката си с Бога, Бог продължи да обича човека. Бог създаде план, чрез който връзката и общението Бог-човек можеше да се възстанови.
Преди повече от 4000 години Бог избра един народ, от който трябваше да дойде ЕДИН, Който ще възстанови връзката и общението БОГ-човек. Това беше еврейският народ. Преди 2000 години от този народ се роди Богочовекът Исус Христос, Който показа единствения път, как човек може да възстанови връзката и общението си с Бог Отец. Пътят, по който може да се възстанови връзката на човека с Бога, Бог откри на човеците в Библията. Тя се състои от пет основни части:
1) Подготовка за идването на Христос - това е Старият завет.
2) Идването на Христос – това са четирите Евангелия.
3) Благовестие и първите християнски общини – това са Деяния на апостолите. 4) Обяснение и тълкувание на Христовото благовестие – това са новозаветните послания на апостолите.
5) Завършване делото на Спасителя, съдбата на човеците във вечността (спасени и погинали), краят на този свят, създаване на Ново небе и Нова земя – това е Откровението. И тъй, защо единствено чрез новорождение човек може да достигне Царството небесно?
1) Защото човек се ражда на този свят с грях, който извършиха първите човеци в Едемската градина и който се предава по наследство на всички хора (Псалм 51:5). Това означава, че човеците се раждат биологично живи, но духовно мъртви (Ефесяни 2:1 и 5; Колосяни 2:13) и като такива те никога не могат да отидат в Царството Божие. Кръщението не е новорождение. Христос казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:16). Чрез кръщението ти показваш, че си повярвал, т.е. приел си Христос за свой Бог и Спасител. Кръщение без вяра е просто един ритуал. Кръщението не спасява. Мнозина са онези, които са кръстени и след това забравят, че са християни, особено ако са били кръстени като бебета, като те и представа са нямали нито от вяра, нито пък от това, което родителите им правят с тях. Спасението е волево и лично решение. При бебето липсват и двете. За заместително или застъпническо спасение Библията не говори.
Христос изкупи греховете ни на Голгота и вместо нас пое наказанието. Да, това е така. Но каква полза от това, ако хората не приемат това изкупление? Изкуплението, прощението и спасението са двустранен процес: ЕДИН, Който изкупва, прощава и спасява – това е Христос. И един, който бива изкупен, опростен и спасен – това е човекът. Ако човекът не желае изкупление, прощение и спасение, то Христос на сила никого не спасява. Ако християнинът не иска да приеме Божията спасителна благодат, Бог насила няма да му я даде. А и Сатаната не праща насила никого в ада, ако човек сам не пожелае това.
Християните трябва да се молят Христос да просветли ума на погиващите, за да повярват в Христос и да приемат изкуплението, което Той даром предлага. И ако това стане, тогава те ще бъдат спасени.
2) Защото Христос казва тази душеспасителна истина: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието Царство“ (Йоан 3:3). На друго място Христос нарича това духовно раждане възкръсване към нов живот. В притчата за блудния син бащата казва: „Защото този мой син мъртъв беше и оживя“ (Лука 15:24).
3) Защото и велики учители на Църквата говорят същото. Цитирам св. Тихон Задонски: „Чрез плътското си раждане ние се раждаме в грехове... а в духовното си раждане (новорождение) ние се очистваме от греховете... В плътското си раждане се раждаме за временния живот, а в духовното – за вечния живот. Няма друго средство за получаване на вечния живот, освен Христос“ (Симфония стр. 411)... Трябва да търсим спасението в този живот, а след смъртта това вече е невъзможно“ (Симфония стр. 858 и 871).
Относно съдбата на човека във вечността Библията учи, че има две раждания (биологично и духовно), два вида смърт (биологична и втора смърт за осъдените) и два вида възкресения (първо – възкресение за вечен живот и второ – възкресение за осъждане и вечни мъки). Един Божи мъж казва:
„Ако си роден само един път, ти ще умреш два пъти и ще възкръснеш един път за вечни мъки. Това става с всеки, който не е новороден. Ако си роден два пъти, ще умреш един път и ще възкръснеш за вечен живот. Това става с всеки, който е новороден. Решението е лично“.
Тези три съдбоносни двойки определят вечната съдба на всеки човек. Всички тези размишления ни дават основание да сравнимноворождението като среща с Христос. Това е така, защото при новорождението става среща между ХРИСТОС и духовно мъртвия човек. Христос влиза в този човек и той става духовно жив, става ново създание. В Библията четем: „Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17).
В момента, в който приемем Исус за наш Господ, се случва невероятно чудо. Нашето греховно естество, водещо до смърт, отминава и се ражда съвсем нов човек, създаден по образа на Господ Исус. Това новорождение се отнася за духа ни, не за физическото ни тяло. Тялото ни все още е преходно и някой ден ще премине. Новият живот идва изцяло поради Божията благодат, която ни е подарена и то не поради доброто ни поведение или делата ни. (следва)
Библията учи, че след биологичната смърт душите на хората ще отидат на две различни места:
1) Такива, които веднага след смъртта отиват при Христос в небето. Това научаваме от историята за бедния Лазар и богаташа, от съдбата на разбойника на кръста, както и от думите на Христос: “Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот” (Иоан 5:24). Апостол Павел потвърждава същото (Филипяни 1:23).Тази категория християни ще участват в първото възкресение. Това е съдбата във вечността на истинския новороден християнин - който вярва и живее според волята на Христос.
2) Такива, които след смъртта отиват в царството на мъртвите (шеол; хадес), което не трябва да се отъждествява с ада. Това е съдбата на всички нехристияни, както и на онези християни, които не живеят според волята на Христос.Те ще се явят на съд пред Големия бял престол. Тези хора ще бъдат съдени според делата им (Откровение 20:12-13). Христос казва: “Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан 5:28-29).Тези думи на Христос показват, че една малка част от пребиваващите в царството на мъртвите, след съда пред Големия бял престол, ще отидат на небето, а по-голямата част ще бъдат хвърлени в огненото езеро заедно със Сатана и неговите демони. И тъй, всеки човек ще срещне Христос: или като Спасител в този свят, или като Съдия във вечността. ИСТИНСКИЯТ ХРИСТИЯНИН – КАКВО ЗНАЧИ ТОВА? ТРИТЕ ОПАСНИ САМОЗАБЛУДИ
От всичко, казано дотук за традиционния християнин, трябва да обобщим, че този християнин страда от три опасни за вечността самозаблуди:
Първа самозаблуда. Традиционният християнин си казва: „Аз съм религиозен човек. Ходя при възможност на църква и съм член на тази църква, която учи, че е единственият наследник на Христовото учение. Като бебе съм кръстен. Понякога се причастявам и свещеникът ми чете молитви за прощение на греховете. Освен това майка ми пее в църковния хор. Какво повече от това! Е, не съм фанатичен и не спазвам всичко, което трябва да се спазва, но мисля, че и това, което върша, е достатъчно. Аз съм съвременен човек и се съобразявам с духа на времето, в което живея.Пък и не съм толкова голям грешник. Не съм атеист, нито пък езичник“. На такъв християнин ще отговоря по следния начин:
Принадлежността или членството към църквата не спасява, нито пък църквата спасява. Църквата има за задължение да каже Кой спасява и как това може да стане. Това ще поясня със следния пример: Да си представим, че шофьор пътува с колата си и тежко катастрофира с множество наранявания. Притичат му се на помощ шофьори от други коли и му предлагат да го закарат в болница. Той отказва. „Не, не искам. Аз имам застраховка за здраве и съм член на здравната каса. Освен това имам приятели лекари...“.
Всеки ще се досети, че всичко, което казва катастрофиралият, е глупаво и безсмислено. Нито членството му към застрахователната институция, нито приятелството му с лекарите, ще му е от полза в такава ситуация. Изводът за християнина е ясен: Нито членството към Църквата, нито приятелството с духовниците, могат да осигурят лечението и изцелението на духовно пострадалия човек. А християнинът далеч от Христос е духовен инвалид. Такъв трябва да отиде лично при Христос, Който единствен може да му осигури лечение и вечен живот. Не е достатъчно да знаем, че има лекар, който може да ни излекува, когато сме болни. Трябва да отидем лично при него.
Не е достатъчно да знаем, че има хлебарница, когато сме гладни. Трябва да отидем там и да вземем хляб. Не е достатъчно да знаем, че има извор с бистра планинска вода, когато сме жадни. Трябва да отидем при извора и да пием от него. Така е и с духовно мъртвия. Не е достатъчно да знаем, че има Някой, Който дарява вечен живот. Трябва да отидем лично при Него и го помолим да ни дари този живот.
Втора самозаблуда. Традиционният християнин си казва: „Аз вярвам в Бога. Дори се моля, когато имам проблеми. Роднините, приятелите и колегите ми знаят, че съм добър и благочестив християнин. Старая се да спазвам някои от Божиите заповеди, ритуали и традиции. Не понасям лъжеученията, мразя и се боря срещу сектантите, които не славят правилно Бога, както аз и моята църква. Старая се да ходя редовно на Църква. Десятъкът и даренията са задължение за мен. Вкъщи сме си сложили иконата на Христос. Е, не винаги се съобразявам с това, което Библията учи. Например, обличам се така, както ми харесва, ходя на места, които ми доставят радост. Нямам и особено желание да казвам на други за моето християнство, тъй като съм убеден, че моята религиозност си е мой личен въпрос. Случва се да закъснявам за богослужение, а понякога критикувам било духовника, било други християни. Всичко това пък не е толкова голям грях“.
На такъв „християнин“ ще отговоря така: Савел беше дълбоко, дори фанатично религиозен и високо образован човек. Неговата религиозност стигна до там, че гонеше и избиваше християните. Той се молеше и вършеше стриктно предписанията на религията си. Поставям въпроса: Можеше ли в това си състояние на дълбока религиозност Савел да отиде в Царството небесно? В никакъв случай! С него трябваше да стане нещо друго. Трябваше лично да се срещне с Христос. И това стана, когато той беше на път за Дамаск ( Деяния на апостолите 9:1-18). Христос изпраща Ананий, за да извести на Савел три неща за живота му като християнин:
а) Той е избран от Христос, за да бъде Негов посланик. б) Той е призван като мисионер, за да благовести истината за Христос. в) Той ще страда заради Христос, защото живее в чуждо царство.
Тези три неща се отнасят за всеки един християнин, който е приел лично Христос като свой Бог и Спасител и живееспоред волята на Христос. Това са три от най-важните белези на истинския християнин. Такъв преход от мъртвата религиозност към душеспасителната вяра трябва да преживее всеки, който иска да бъде във вечността с Христос. И този преход започва с лична среща с Христос.
Трета самозаблуда. Традиционният християнин си казва: „Аз не само съм религиозен, ходя на църква и се моля, когато имам проблеми. Но аз имам и лични опитности с Бога. Той ми е отговарял на молитвите“.
На такъв „християнин“ ще отговоря със следния пример: Една млада жена с две малки деца заболява тежко от рак. Съпругът поема изцяло грижите за децата, семейството и за съпругата си. Състоянието на съпругата се влошава. Лекарите казват, че й остават малко дни живот. Един ден съпругът се връща от работа и докато сготви нещо за вечеря, изпраща двете деца при съседката. След един час децата се връщат и по време на вечеря казват на татко си: „Тате, съседката леля Мария ни разказа за един човек, който се наричал Исус и Който изцелявал болни хора. Хайде да се помолим на Този Исус да излекува мама“. И двете малки момиченца заедно с баща си коленичат и се молят на Исус Христос да излекува тежко болната им майка. Вечерят и си лягат. Късно вечерта болната съпруга извиква съпруга си и го моли да й донесе нещо за вечеря. Съпругът е дълбоко изненадан, тъй като тя от дни наред не се е хранила. Той не знае какво да прави и се обажда на лекаря: „Господин докторе, съпругата ми иска да яде. Какво да правя? Да й дам ли нещо за ядене?“ Лекарят отговаря: „Дай й каквото иска! И без това й остава малко време живот“. Съпругът й занася от това, което е сготвил и тя се нахранила. На сутринта, след като той изпратил децата на училище, съпругата отново помолила за храна. Така тя започнала да се храни и от ден на ден здравето й се възстановило. След дни напълно оздравяла. Бог чул молитвата на двете й деца и съпруга й и я изцелил от нелечимата болест. Те осъзнали чудото, което Бог сторил и решили да отидат на църква, да научат нещо за Христос и да Му благодарят. На път към църквата катастрофират тежко и младата жена умира на място... Поставя се въпросът: „Спасена ли е била младата жена и ще бъде ли на небето при Бога?“ Отговорът е: Тя е била изцелена от смъртоносната болест, но не е била спасена, душата й е останала мъртва. Христос е чул молитвата на двете деца и съпруга й. Чудото с изцелението не гарантира отиването в Царството небесно. Христос казва: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието Царство“ (Йоан 3:3).
Поуката от тези три примера: Две важни поуки трябва да си направи читателят от тези примери.
Първо: Принадлежността към дадено християнско вероизповедание или към Църквата, дълбоката религиозност, спазването на ритуалите и традициите, както и личната опитност, която някои хора са имали с Бога – всичко това не прави човека годен за Царството Божие. Този, който иска да отиде след смъртта си при Христос в Царството Божие, трябва да покани Христос да влезе в неговия живот. Това Библията нарича новорождение (Йоан 3:1-7). Новорождението може да стане докато е жив човек на този свят. След смъртта покаяние и опрощение няма. Там има съд и последствията от този съд – вечен живот или вечни мъки.
Второ: Със сигурност всеки традиционен християнин или християнин само на име, има желанието да достигне Царството Божие след биологичната си смърт и да бъде във вечността заедно с Христос. И този „християнин“ вярва, че с този вид „християнство“ той ще реализира това свое желание. Не така обаче мисли Христос, Който казва: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието Царство“ (Йоан 3:3). Как може да стане това?
НОВОРОЖДЕНИЕ - (второ раждане; лична среща с Христос – Йоан 3:1-7) ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО НОВОРОЖДЕНИЕ?
Библията учи, че Бог е създал човека по Свой образ и подобие, за да има общение с него. И такова общение имаше до деня, когато човек по собствена воля прекъсна това общение (грехопадението). Вследствие на това човекът духовно умря и по силата на закона на наследствеността, всички човеци от тогава се раждат духовно мъртви. В духовно мъртвия човек остана желанието да възстанови общението си, връзката си с Бога. Отпадналият от Божието присъствие човек искаше да възстанови връзката си с Бога чрез езическите религии, които сам си създаде (religare – обратна връзка). Чрез тези религии човекът не можеше и не може да стигне до Бога и да възстанови връзката си с Него. Въпреки че човек съзнателно прекъсна връзката си с Бога, Бог продължи да обича човека. Бог създаде план, чрез който връзката и общението Бог-човек можеше да се възстанови.
Преди повече от 4000 години Бог избра един народ, от който трябваше да дойде ЕДИН, Който ще възстанови връзката и общението БОГ-човек. Това беше еврейският народ. Преди 2000 години от този народ се роди Богочовекът Исус Христос, Който показа единствения път, как човек може да възстанови връзката и общението си с Бог Отец. Пътят, по който може да се възстанови връзката на човека с Бога, Бог откри на човеците в Библията. Тя се състои от пет основни части:
1) Подготовка за идването на Христос - това е Старият завет.
2) Идването на Христос – това са четирите Евангелия.
3) Благовестие и първите християнски общини – това са Деяния на апостолите. 4) Обяснение и тълкувание на Христовото благовестие – това са новозаветните послания на апостолите.
5) Завършване делото на Спасителя, съдбата на човеците във вечността (спасени и погинали), краят на този свят, създаване на Ново небе и Нова земя – това е Откровението. И тъй, защо единствено чрез новорождение човек може да достигне Царството небесно?
1) Защото човек се ражда на този свят с грях, който извършиха първите човеци в Едемската градина и който се предава по наследство на всички хора (Псалм 51:5). Това означава, че човеците се раждат биологично живи, но духовно мъртви (Ефесяни 2:1 и 5; Колосяни 2:13) и като такива те никога не могат да отидат в Царството Божие. Кръщението не е новорождение. Христос казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:16). Чрез кръщението ти показваш, че си повярвал, т.е. приел си Христос за свой Бог и Спасител. Кръщение без вяра е просто един ритуал. Кръщението не спасява. Мнозина са онези, които са кръстени и след това забравят, че са християни, особено ако са били кръстени като бебета, като те и представа са нямали нито от вяра, нито пък от това, което родителите им правят с тях. Спасението е волево и лично решение. При бебето липсват и двете. За заместително или застъпническо спасение Библията не говори.
Христос изкупи греховете ни на Голгота и вместо нас пое наказанието. Да, това е така. Но каква полза от това, ако хората не приемат това изкупление? Изкуплението, прощението и спасението са двустранен процес: ЕДИН, Който изкупва, прощава и спасява – това е Христос. И един, който бива изкупен, опростен и спасен – това е човекът. Ако човекът не желае изкупление, прощение и спасение, то Христос на сила никого не спасява. Ако християнинът не иска да приеме Божията спасителна благодат, Бог насила няма да му я даде. А и Сатаната не праща насила никого в ада, ако човек сам не пожелае това.
Християните трябва да се молят Христос да просветли ума на погиващите, за да повярват в Христос и да приемат изкуплението, което Той даром предлага. И ако това стане, тогава те ще бъдат спасени.
2) Защото Христос казва тази душеспасителна истина: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието Царство“ (Йоан 3:3). На друго място Христос нарича това духовно раждане възкръсване към нов живот. В притчата за блудния син бащата казва: „Защото този мой син мъртъв беше и оживя“ (Лука 15:24).
3) Защото и велики учители на Църквата говорят същото. Цитирам св. Тихон Задонски: „Чрез плътското си раждане ние се раждаме в грехове... а в духовното си раждане (новорождение) ние се очистваме от греховете... В плътското си раждане се раждаме за временния живот, а в духовното – за вечния живот. Няма друго средство за получаване на вечния живот, освен Христос“ (Симфония стр. 411)... Трябва да търсим спасението в този живот, а след смъртта това вече е невъзможно“ (Симфония стр. 858 и 871).
Относно съдбата на човека във вечността Библията учи, че има две раждания (биологично и духовно), два вида смърт (биологична и втора смърт за осъдените) и два вида възкресения (първо – възкресение за вечен живот и второ – възкресение за осъждане и вечни мъки). Един Божи мъж казва:
„Ако си роден само един път, ти ще умреш два пъти и ще възкръснеш един път за вечни мъки. Това става с всеки, който не е новороден. Ако си роден два пъти, ще умреш един път и ще възкръснеш за вечен живот. Това става с всеки, който е новороден. Решението е лично“.
Тези три съдбоносни двойки определят вечната съдба на всеки човек. Всички тези размишления ни дават основание да сравнимноворождението като среща с Христос. Това е така, защото при новорождението става среща между ХРИСТОС и духовно мъртвия човек. Христос влиза в този човек и той става духовно жив, става ново създание. В Библията четем: „Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17).
В момента, в който приемем Исус за наш Господ, се случва невероятно чудо. Нашето греховно естество, водещо до смърт, отминава и се ражда съвсем нов човек, създаден по образа на Господ Исус. Това новорождение се отнася за духа ни, не за физическото ни тяло. Тялото ни все още е преходно и някой ден ще премине. Новият живот идва изцяло поради Божията благодат, която ни е подарена и то не поради доброто ни поведение или делата ни. (следва)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
