Постинг
29.08.2020 04:05 -
Християните през погледа на Христос - 7
ТРАДИЦИОНЕН ХРИСТИЯНИН
Пренебрегва Библията Почита и се моли на много авторитети Смес от езически и светски елементи Води двойствен живот Има своя представа за грях Живее в безлюбие и непростителност Търси даровете, а не Дарителя Търси Бога само когато има проблем Обвинява Бога за страданията Търси отплата за добрите дела Злоупотребява с Божиите дарове Допуска компромиси с вярата Не го е грижа за погиващите хора Уповава се на човешки личности Държи на мнението на другите за него Пренебрегва обещанията на Бога Не знае какво очаква Христос от него Не търси първо Царството Божие Изпълнява дълга си нехайно и от страх Обстоятелствата отслабват вярата му Товари с греховете си поколението Нехаен към гражданските задължения Не е мотивиран от вечността Оправдава се и постъпва по интерес Идентифицира се с религията Няма глад и жажда за истината Потомък на първия Адам Той е религиозен Съмнение, маловерие, грижи, гордост Има други посредници с Бога Външни форми на богопочитание Немарлив в молитвата Не благовества Забравя, че ще дава отчет за живота си Разчита на делата и заслугите си Смесва духовното с душевното ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНИН
Изучава Библията и живее според нея Има единствен авторитет - Христос Единствено вярата в живия Бог Верен на Христос Приема Божия критерий за грях Обича ближния и враговете си В постоянна връзка с Дарителя В непрекъснато общение с Бога Търси причината в себе си Чрез добрите дела прославя Бога Чрез даровете служи на Бога Безкомпромисно служи на Бога Моли се и помага на погиващите Възлага доверието си на Бога Интересува го мнението на Христос Вярва на всяко обещание на Бога Знае какво очаква Христос от него Търси най-напред Царството Божие Изпълнява дълга си от любов Вярата е над обстоятелствата Обича поколението си Изпълнява гражданските задължения Инвестира в неща за вечността Търси Божията правда Знае, че е Невяста Христова Знае истината и я казва на другите Потомък на Христос Той е вярващ Пълно доверие и вяра в Христос Христос е единствен Посредник Вярва със сърце и душа Пребивава в молитва Благовестието е приоритет Знае, че ще отговаря пред Христос Разчита на Божията благодат Различава духовното от душевното
От притчата за немилостивия слуга научаваме, че непокаялият се на дело (в случая непростилия) ще застане на съд пред големия бял престол. Много по-важно е ние да знаем какво е качеството на нашето християнство още докато сме живи на този свят, а не да чакаме преценката на Христос като съдия във вечността. Надявам се тази книга да помогне на читателите в това отношение.
Притчата за талантите (Матей 25:14-30) ни показва, че християните ще дават отчет за дарбите и възможностите, които Христос им е дарил на този свят.
„Защото ще стане, както когато човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг – два, на трети един, на всеки според способностите му; и тръгна. Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях и спечели още пет таланта. Също и този, който получи двата, спечели още два. След дълго време дойде господарят на тези слуги и поиска сметка от тях. И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, и каза: „Господарю, ти ме даде пет таланта; ето, аз спечелих още пет. Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си. Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. Господарят му каза: Хубаво, добри и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си. Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял и събираш, където не си пръскал; и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. А господарят отговори: Лукав и ленив слуга! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. Ти поне трябваше да внесеш парите ми при банкерите и когато си дойда, щях да взема своето с лихва. Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта. Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби“.
Чрез тази притча Христос казва много важни неща на Своите последователи. Ето някои от тях:
1) Първото, което трябва да се каже, е, че тези слуги са християни. Христос е Този, Който дава дарбите на Своите слуги.
2) Христос казва тази притча в края на Своето служение. През тези три години Христос даде толкова много на Своите последователи, а чрез тях и на нас. И с тази притча, Той иска да каже на всички Свои последователи, че за всичко, което е дадено, ще се търси отчет.
3) На всеки християнин са дадени дарби – на един повече, на друг – по-малко. Това значи, че всеки християнин притежава някаква дарба и призвание, с които да служи за растежа на Тялото Христово – Църквата, както и за свое лично усъвършенстване във вярата. Има християни, които не могат да разпознаят благодатните възможности, които Бог им е дал. Такива трябва да знаят, че здравето, времето, обстоятелствата, семейството, материалните блага, Словото Божие, Божието ръководство и закрила, Църквата, Божиите обещания и т.н. – всичко това са дарби, които Бог иска да използва чрез християните. Бог очаква да се използват по Неговата воля и за Неговото царство.
4) Христос дава дарби на християните, за да постигне нещо чрез тези дарби, т.е. дарбите са дадени с определена цел. Основната цел, която Христос иска да постигне чрез християните, е евангелската истина да достигне до всички човеци: „Идете и научете всички народи...“ (Матей 28:19).
Дарбите са само един от многото методи, чрез които Бог иска да постигне Своята цел чрез нас. Бог има и други методи, например обстоятелствата в живота. Ние нямаме право да избираме методите, чрез които Бог иска да постигне Своята цел чрез нас. Те могат да бъдат понякога и болезнени за нас – напр. болест...
5) Инициативата е на Христос, какви и колко дарби да се дадат на всеки отделен християнин. А решението как да се използват тези дарби е на самия християнин.
6) Дарбите могат да се използват съгласно целта, за която са дадени, но може и да се злоупотреби с тях, както направи третият слуга.
7) Христос ще възнагради онези християни, които са умножили тези дарби, като са постигнали плодове от тях и ще осъди онези, които не са използвали дадените им дарби.
8) И най-важната поука от тази притча: християнинът може да изгуби своето спасение и да бъде пратен в ада, където ще остане за вечността. Точно това стана с третия слуга: „А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби“. Той беше слуга на Христос, т.е. християнин... Нека читателят обърне внимание на израза „безполезен слуга“. Това значи, че има безполезни християни, християни само на име, които не могат да бъдат употребени от Христос!
Тази притча е повод всеки християнин да си постави следните въпроси: 1) Виждам ли дарбите, които Бог ми е дал и осъзнавам ли за какво ми ги е дал?
2) Зная ли, че нося отговорност, ако не използвам дарбите за целта, за която Бог ми ги е дал и ще бъда съден за това?
3) Осъзнавам ли опасността, че ако злоупотребя с дарбите, ще изгубя своето спасение?
4) Упреквам ли Бога, че не ми е дал по-големи дарби като на някои други хора? Такъв не трябва да забравя, че „на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48).
5) Допринесъл ли съм с дарбите си за изграждането на Тялото Христово – Църквата? С тези притчи Христос иска да каже, че ако си християнин, ти трябва да бъдеш такъв, какъвто Христос иска да бъдеш. Иначе от християнство според човешки представи полза няма. Съдбата на такъв „християнин“, както и на всеки непокаял се грешник, е една и съща. Както единият, така и другият, с греховете си разпъват Христос отново. Христос казва за такива християни, че са „лукави и лениви“ (Матей 25:26), а на друго място - че по-добре щеше да бъде, ако те не бяха се родили (Матей 26:24).
Изводи: В заключение към темата за Христовото съдилище, ще спомена три съществени извода:
1) Предстоящият съд над християните трябва да стимулира и усили вярата, любовта и страха към Господа, за което и апостол Петър подканва: „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарвайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя“ (1 Петрово 1:17). А апостол Павел допълва да „изработваме спасението си със страх и трепет“ (Филипяни 2:12).
2) Съдът е основополагаща истина на християнската вяра. Това значи, че едно от първите неща, които християнинът трябва да знае, е библейското учение за вечния съд. Авторът на посланието до евреите потвърждава тази истина: „Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние..., вяра... и вечен съд“ (Евреи 6:1-2). Това означава, че върху учението за покаянието, вярата и вечния съд се гради същността на християнството.
Ето защо всеки християнин трябва да знае библейското учение за Божия съд, за да си изгради твърда и реална основа на християнския си живот. Тъй като тази тема е едно от основните учения на Христос, Той често говореше за ада. Много по-често, отколкото днес се говори по тази тема. Църквата днес носи огромна отговорност пред всички онези, които ще бъдат осъдени на вечни мъки. Христос казва, че осъдените ще бъдат много повече, отколкото оправданите: „... защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират“ (Матей 7:13-14).
Това голямо множество не е било правилно информирано относно вечната си участ. Тези хора с изненада ще установят, че техните имена не са записани в КНИГАТА НА ЖИВОТА, поради което те са били осъдени и хвърлени в огненото езеро заедно със Сатана и неговите демони (Откровение 20:11, 13-15).
Христос казва кои ще бъдат осъдените на вечна мъка в огненото езеро: „А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт“ (Откровение 21:8). Този стих показва, че има три категории хора, които ще горят в огненото езеро. Първите са онези, които от страх са спрели да следват Господ Исус. Вторите са онези, които не са Му били верни. Третите са грешниците, които никога не са вървели с Христос. Първите две групи са онези, които някога са били християни, или все още се наричат такива. Този стих е силно предупреждение към истинския християнин. Ето какво е предупреждението на Бога: „Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; и така слушай Словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна. Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му... Ако праведникът се отвърне от правдата си и извърши беззаконие... той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му“ (Йезекиил 3:18 и 20).
Праведният Съдия ще поиска от християнина кръвта на погиващия. А погиващият ще се обърне към християнина и ще му извика: „Защо не ми каза истината за Христос, истината, че ще се явя на съд пред Бога и поради моя грях ще бъда осъден и хвърлен в огненото езеро за вечността? Защо...? Защо...?“
Уважаеми читателю, постави се на мястото на този християнин! Какъв отговор ще дадеш на присъдата от Бога и на обвинението от погиващите?
Отговорът: 1) Твоето непослушание към Божията заповед (Матей 28:18-20; Деяния на апостолите 1:8) е струвало вечната погибел на друг или на много други хора. Съдбата на погиналите поради твоята леност сега ти не можеш да промениш. Това е могло да стане единствено приживе.
2) Поради твоето непослушание, Бог ще поиска кръвта на погиналия от теб. Това значи, че ти си виновен за неговата погибел. Вечните мъки в огненото езеро Библията нарича „втора смърт“ (Откровение 21:8). Какво учи Библията по този въпрос? Цитирам дословно тълкуванието на тези думи от John Mac Arthur „Studien Bibel“ Schlachter Version 2000, стр. 1088:
„Въпреки че всеки грешник носи лична отговорност за своите грехове, пророкът (т.е. християнинът; б.а.), който не е изпълнил своя дълг да предупреди този грешник и грешникът умре, то в Божиите очи такъв пророк е убиец. Пророкът носи тежка отговорност (сравни Яков 3:1), тъй като според Библията (Битие 9:5) той е отговорен за смъртта на този човек: „А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам... От брата на всеки човек ще изискам живота на човека.
Това предупреждение е валидно и за днешните християни. Ако те не предупредят беззаконника, то положително Бог ще ги държи отговорни и те ще претърпят загуба от наградите във вечността“. Практически погледнато, обикновеният християнин не може да предупреди стотици или хиляди погиващи, които не искат да знаят за отвъдното и вечността. Но всеки християнин има близки, роднини, комшии, познати, приятели, колеги, или случайно срещнати хора, на които при възможност може да свидетелства за своята вяра и надежда за вечността. И това ще е напълно достатъчно, за да бъде оправдан такъв християнин от Христос на съдилището: “Обаче ако предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззакония си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си“ (Йезекиил 3:19).
Освен с думи, християнинът може да свидетелства за своята вяра и с делата си, поведението си, с облеклото или с литературата, която чете и с това да възбуди интереса в другите. И ако това стане, християнинът трябва „да бъде готов да отговаря с кротост и страхопочитание на всеки, който ви пита за вашата надежда“ (1 Петрово 3:15). Христос обича всички човеци. И ако християнинът благовести на някой човек, той доставя голяма радост на Христос.
Благовестието и предупреждението са специфични за всеки отделен християнин. То зависи от неговите дарби, силата на вярата, любовта към погиващите и верността към Христос. Даден християнин може да достигне единични хора, друг – стотици, а големите мисионери достигат милиони.
3) Днес се проповядва непълно християнство. В Църквите рядко се чуват проповеди за грях, за покаяние, за вечна смърт, за ад, за Сатана и демони. А тези теми трябва да бъдат познати на всеки християнин, за да може да се предпазва от тях. (следва)
Пренебрегва Библията Почита и се моли на много авторитети Смес от езически и светски елементи Води двойствен живот Има своя представа за грях Живее в безлюбие и непростителност Търси даровете, а не Дарителя Търси Бога само когато има проблем Обвинява Бога за страданията Търси отплата за добрите дела Злоупотребява с Божиите дарове Допуска компромиси с вярата Не го е грижа за погиващите хора Уповава се на човешки личности Държи на мнението на другите за него Пренебрегва обещанията на Бога Не знае какво очаква Христос от него Не търси първо Царството Божие Изпълнява дълга си нехайно и от страх Обстоятелствата отслабват вярата му Товари с греховете си поколението Нехаен към гражданските задължения Не е мотивиран от вечността Оправдава се и постъпва по интерес Идентифицира се с религията Няма глад и жажда за истината Потомък на първия Адам Той е религиозен Съмнение, маловерие, грижи, гордост Има други посредници с Бога Външни форми на богопочитание Немарлив в молитвата Не благовества Забравя, че ще дава отчет за живота си Разчита на делата и заслугите си Смесва духовното с душевното ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНИН
Изучава Библията и живее според нея Има единствен авторитет - Христос Единствено вярата в живия Бог Верен на Христос Приема Божия критерий за грях Обича ближния и враговете си В постоянна връзка с Дарителя В непрекъснато общение с Бога Търси причината в себе си Чрез добрите дела прославя Бога Чрез даровете служи на Бога Безкомпромисно служи на Бога Моли се и помага на погиващите Възлага доверието си на Бога Интересува го мнението на Христос Вярва на всяко обещание на Бога Знае какво очаква Христос от него Търси най-напред Царството Божие Изпълнява дълга си от любов Вярата е над обстоятелствата Обича поколението си Изпълнява гражданските задължения Инвестира в неща за вечността Търси Божията правда Знае, че е Невяста Христова Знае истината и я казва на другите Потомък на Христос Той е вярващ Пълно доверие и вяра в Христос Христос е единствен Посредник Вярва със сърце и душа Пребивава в молитва Благовестието е приоритет Знае, че ще отговаря пред Христос Разчита на Божията благодат Различава духовното от душевното
От притчата за немилостивия слуга научаваме, че непокаялият се на дело (в случая непростилия) ще застане на съд пред големия бял престол. Много по-важно е ние да знаем какво е качеството на нашето християнство още докато сме живи на този свят, а не да чакаме преценката на Христос като съдия във вечността. Надявам се тази книга да помогне на читателите в това отношение.
Притчата за талантите (Матей 25:14-30) ни показва, че християните ще дават отчет за дарбите и възможностите, които Христос им е дарил на този свят.
„Защото ще стане, както когато човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг – два, на трети един, на всеки според способностите му; и тръгна. Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях и спечели още пет таланта. Също и този, който получи двата, спечели още два. След дълго време дойде господарят на тези слуги и поиска сметка от тях. И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, и каза: „Господарю, ти ме даде пет таланта; ето, аз спечелих още пет. Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си. Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. Господарят му каза: Хубаво, добри и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си. Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял и събираш, където не си пръскал; и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. А господарят отговори: Лукав и ленив слуга! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. Ти поне трябваше да внесеш парите ми при банкерите и когато си дойда, щях да взема своето с лихва. Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта. Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби“.
Чрез тази притча Христос казва много важни неща на Своите последователи. Ето някои от тях:
1) Първото, което трябва да се каже, е, че тези слуги са християни. Христос е Този, Който дава дарбите на Своите слуги.
2) Христос казва тази притча в края на Своето служение. През тези три години Христос даде толкова много на Своите последователи, а чрез тях и на нас. И с тази притча, Той иска да каже на всички Свои последователи, че за всичко, което е дадено, ще се търси отчет.
3) На всеки християнин са дадени дарби – на един повече, на друг – по-малко. Това значи, че всеки християнин притежава някаква дарба и призвание, с които да служи за растежа на Тялото Христово – Църквата, както и за свое лично усъвършенстване във вярата. Има християни, които не могат да разпознаят благодатните възможности, които Бог им е дал. Такива трябва да знаят, че здравето, времето, обстоятелствата, семейството, материалните блага, Словото Божие, Божието ръководство и закрила, Църквата, Божиите обещания и т.н. – всичко това са дарби, които Бог иска да използва чрез християните. Бог очаква да се използват по Неговата воля и за Неговото царство.
4) Христос дава дарби на християните, за да постигне нещо чрез тези дарби, т.е. дарбите са дадени с определена цел. Основната цел, която Христос иска да постигне чрез християните, е евангелската истина да достигне до всички човеци: „Идете и научете всички народи...“ (Матей 28:19).
Дарбите са само един от многото методи, чрез които Бог иска да постигне Своята цел чрез нас. Бог има и други методи, например обстоятелствата в живота. Ние нямаме право да избираме методите, чрез които Бог иска да постигне Своята цел чрез нас. Те могат да бъдат понякога и болезнени за нас – напр. болест...
5) Инициативата е на Христос, какви и колко дарби да се дадат на всеки отделен християнин. А решението как да се използват тези дарби е на самия християнин.
6) Дарбите могат да се използват съгласно целта, за която са дадени, но може и да се злоупотреби с тях, както направи третият слуга.
7) Христос ще възнагради онези християни, които са умножили тези дарби, като са постигнали плодове от тях и ще осъди онези, които не са използвали дадените им дарби.
8) И най-важната поука от тази притча: християнинът може да изгуби своето спасение и да бъде пратен в ада, където ще остане за вечността. Точно това стана с третия слуга: „А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби“. Той беше слуга на Христос, т.е. християнин... Нека читателят обърне внимание на израза „безполезен слуга“. Това значи, че има безполезни християни, християни само на име, които не могат да бъдат употребени от Христос!
Тази притча е повод всеки християнин да си постави следните въпроси: 1) Виждам ли дарбите, които Бог ми е дал и осъзнавам ли за какво ми ги е дал?
2) Зная ли, че нося отговорност, ако не използвам дарбите за целта, за която Бог ми ги е дал и ще бъда съден за това?
3) Осъзнавам ли опасността, че ако злоупотребя с дарбите, ще изгубя своето спасение?
4) Упреквам ли Бога, че не ми е дал по-големи дарби като на някои други хора? Такъв не трябва да забравя, че „на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48).
5) Допринесъл ли съм с дарбите си за изграждането на Тялото Христово – Църквата? С тези притчи Христос иска да каже, че ако си християнин, ти трябва да бъдеш такъв, какъвто Христос иска да бъдеш. Иначе от християнство според човешки представи полза няма. Съдбата на такъв „християнин“, както и на всеки непокаял се грешник, е една и съща. Както единият, така и другият, с греховете си разпъват Христос отново. Христос казва за такива християни, че са „лукави и лениви“ (Матей 25:26), а на друго място - че по-добре щеше да бъде, ако те не бяха се родили (Матей 26:24).
Изводи: В заключение към темата за Христовото съдилище, ще спомена три съществени извода:
1) Предстоящият съд над християните трябва да стимулира и усили вярата, любовта и страха към Господа, за което и апостол Петър подканва: „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарвайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя“ (1 Петрово 1:17). А апостол Павел допълва да „изработваме спасението си със страх и трепет“ (Филипяни 2:12).
2) Съдът е основополагаща истина на християнската вяра. Това значи, че едно от първите неща, които християнинът трябва да знае, е библейското учение за вечния съд. Авторът на посланието до евреите потвърждава тази истина: „Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние..., вяра... и вечен съд“ (Евреи 6:1-2). Това означава, че върху учението за покаянието, вярата и вечния съд се гради същността на християнството.
Ето защо всеки християнин трябва да знае библейското учение за Божия съд, за да си изгради твърда и реална основа на християнския си живот. Тъй като тази тема е едно от основните учения на Христос, Той често говореше за ада. Много по-често, отколкото днес се говори по тази тема. Църквата днес носи огромна отговорност пред всички онези, които ще бъдат осъдени на вечни мъки. Христос казва, че осъдените ще бъдат много повече, отколкото оправданите: „... защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират“ (Матей 7:13-14).
Това голямо множество не е било правилно информирано относно вечната си участ. Тези хора с изненада ще установят, че техните имена не са записани в КНИГАТА НА ЖИВОТА, поради което те са били осъдени и хвърлени в огненото езеро заедно със Сатана и неговите демони (Откровение 20:11, 13-15).
Христос казва кои ще бъдат осъдените на вечна мъка в огненото езеро: „А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт“ (Откровение 21:8). Този стих показва, че има три категории хора, които ще горят в огненото езеро. Първите са онези, които от страх са спрели да следват Господ Исус. Вторите са онези, които не са Му били верни. Третите са грешниците, които никога не са вървели с Христос. Първите две групи са онези, които някога са били християни, или все още се наричат такива. Този стих е силно предупреждение към истинския християнин. Ето какво е предупреждението на Бога: „Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; и така слушай Словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна. Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му... Ако праведникът се отвърне от правдата си и извърши беззаконие... той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му“ (Йезекиил 3:18 и 20).
Праведният Съдия ще поиска от християнина кръвта на погиващия. А погиващият ще се обърне към християнина и ще му извика: „Защо не ми каза истината за Христос, истината, че ще се явя на съд пред Бога и поради моя грях ще бъда осъден и хвърлен в огненото езеро за вечността? Защо...? Защо...?“
Уважаеми читателю, постави се на мястото на този християнин! Какъв отговор ще дадеш на присъдата от Бога и на обвинението от погиващите?
Отговорът: 1) Твоето непослушание към Божията заповед (Матей 28:18-20; Деяния на апостолите 1:8) е струвало вечната погибел на друг или на много други хора. Съдбата на погиналите поради твоята леност сега ти не можеш да промениш. Това е могло да стане единствено приживе.
2) Поради твоето непослушание, Бог ще поиска кръвта на погиналия от теб. Това значи, че ти си виновен за неговата погибел. Вечните мъки в огненото езеро Библията нарича „втора смърт“ (Откровение 21:8). Какво учи Библията по този въпрос? Цитирам дословно тълкуванието на тези думи от John Mac Arthur „Studien Bibel“ Schlachter Version 2000, стр. 1088:
„Въпреки че всеки грешник носи лична отговорност за своите грехове, пророкът (т.е. християнинът; б.а.), който не е изпълнил своя дълг да предупреди този грешник и грешникът умре, то в Божиите очи такъв пророк е убиец. Пророкът носи тежка отговорност (сравни Яков 3:1), тъй като според Библията (Битие 9:5) той е отговорен за смъртта на този човек: „А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам... От брата на всеки човек ще изискам живота на човека.
Това предупреждение е валидно и за днешните християни. Ако те не предупредят беззаконника, то положително Бог ще ги държи отговорни и те ще претърпят загуба от наградите във вечността“. Практически погледнато, обикновеният християнин не може да предупреди стотици или хиляди погиващи, които не искат да знаят за отвъдното и вечността. Но всеки християнин има близки, роднини, комшии, познати, приятели, колеги, или случайно срещнати хора, на които при възможност може да свидетелства за своята вяра и надежда за вечността. И това ще е напълно достатъчно, за да бъде оправдан такъв християнин от Христос на съдилището: “Обаче ако предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззакония си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си“ (Йезекиил 3:19).
Освен с думи, християнинът може да свидетелства за своята вяра и с делата си, поведението си, с облеклото или с литературата, която чете и с това да възбуди интереса в другите. И ако това стане, християнинът трябва „да бъде готов да отговаря с кротост и страхопочитание на всеки, който ви пита за вашата надежда“ (1 Петрово 3:15). Христос обича всички човеци. И ако християнинът благовести на някой човек, той доставя голяма радост на Христос.
Благовестието и предупреждението са специфични за всеки отделен християнин. То зависи от неговите дарби, силата на вярата, любовта към погиващите и верността към Христос. Даден християнин може да достигне единични хора, друг – стотици, а големите мисионери достигат милиони.
3) Днес се проповядва непълно християнство. В Църквите рядко се чуват проповеди за грях, за покаяние, за вечна смърт, за ад, за Сатана и демони. А тези теми трябва да бъдат познати на всеки християнин, за да може да се предпазва от тях. (следва)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
