Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2020 04:05 - Християните през погледа на Христос - 3
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове:
1



 СЪЩНОСТ И КАЧЕСТВО НА ХРИСТИЯНСТВОТО НЯКОГА И ДНЕС


Да зная защо съм християнин е добре и е задължително. Но то не е достатъчно. Трябва да имам пълната убеденост какъв християнин съм? Защо поставям този въпрос? Защото е имало и има християни и християнски църкви, чието християнство се различава от това, което Христос ни е завещал. Христос казва какви иска да бъдат Неговите последователи. Ето само две от изискванията на Христос към Неговите последователите:


  „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35);


  „По плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:16).


  Ако погледнем състоянието на средновековното християнство (инквизиция, кръстоносни походи, горене на вещици, насилствено покръстване, разделение на църквата, междуцърковни войни, властолюбиви амбиции, смесване на християнството с езически, светски и плътски елементи, както и небиблейски доктрини и предания, игнориране на Библията и т.н.) ще видим съвсем ясно, че това християнство няма нищо общо с тези две изисквания на Христос към Неговите последователи. Това значи, че това християнство се е отдалечило от своя фундамент – Христос, т.е. изгубило е до голяма степен своя христоцентричен облик.


  А какъв е обликът на днешното християнство? Много от белезите на средновековното християнство се наблюдават и днес, особено сред големите християнски вероизповедания. И днес християнството е смесено с езически и светски елементи, с ритуали, традиции, суеверия и предания, които противоречат на учението на Христос. Ето защо с право Христос казва за такива: „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди“ ( Матей 15:8-9).


  Но днешното християнство е обременено с някои специфични форми на религиозност, които също са в противоречие с учението на Христос. Ще спомена само няколко:


  1) В някои големи християнски вероизповедания освен Триединния Бог и Богочовека Христос като Спасител и Авторитет, се приемат и много други авторитети (светци, предмети, местности, мощи, статуи, изображения, сгради, определени дни от годината и т.н.), на които се отдава поклонение, слава и величие, служат им, молят се и очакват чудодейна сила от тях или пък са направени като покровители на определени професии. Така тези религиозни институции нарушават втората Божия заповед: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи...“ ( Изход 20:3-5). Те нарушават и думите на Христос, отправени към Сатана при изкушението в пустинята: „На Господа, твоя Богда се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:10).


  2) В големите християнски религии светата Библия се поставя наравно с човешките предания и творенията на учителите на Църквата от миналото. В богослужението, доктрините и религиозния живот на тези религии има много неща, които не съществуват в Библията – някои неща са добавени, а други – отнети – нещо, което Бог строго забранява. В западните държавни протестантски църкви към Библията се подхожда с твърде либерален дух, като много от написаното в нея се омаловажава или се приема катоотживелица.


  3) Много от християните не правят разлика между библейския Бог и мюсюлманския Аллах, смятайки ги за един и същи бог, но с различни имена при едните и другите. Това е не само израз на голямо невежество, но от гледище на Библията е грях, защото се отъждествява едно езическо  божество с истинския Бог, Който казва за тези божества: „Всички богове на народите са идоли“ (Псалм 96:5). Това значи, че те не съществуват реално, а са плод на човешко въображение. Особено популярни на Запад са съвместните богослужения между имами и пастори от държавната протестантска църква. Ако към тази мерзост се добави и практикуваното венчаване на хомосексуалисти в някои протестантски църкви, то се добива впечатление до каква степен християнството се е отдалечило от неговия първоначален източник – Христос. Хомосексуализмът всред християнското духовенство и неговото толериране от страна на миряните е друг белег, който Библията строго осъжда. Разбира се, че както в Средновековието, така и днес има християнски църкви и християни, които градят своето християнство единствено върху волята и учението на Христос. Но какво ставаше с тези последователи на Христос тогава? Достатъчно е да си припомним съдбата на катари, валдензи, хугеноти, менонити, амиши, пиетисти, пуритани, назаряни, квакери, албигойци и много други верни последователи на Христос, които бяха гонени и избивани от католическото духовенство. Други напуснаха Европа и пренесоха християнството в Америка.


  Днес верните последователи на Христос също не се ползват с обичта и уважението на голямите християнски вероизповедания. Те се третират като сектанти или фанатизирани християни. Но това не е нещо ново – към апостолите и първите християни също се отправяха такива квалификации. Традиционните религиозни водачи обвиняваха апостол Павел като „размирник и водач на назарейската ерес“ (Деяния на апостолите 24:5). Ами не беше ли същото и със старозаветните пророци?


    ДВА ВИДА ХРИСТИЯНИ


Всичко това показва, че има два вида християни: Едни, които живеят според волята и учението на Христос. Тези християни апостол Павел нарича духовни, които са получили не духа на света, а Духа, Който е от Бога и които благовестват не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Святия Дух (1 Коринтяни 2:12-13). Тези християни Библията нарича НЕВЯСТА ХРИСТОВА.


  И други – в чието християнство има светски, езически, битови, ритуални, традиционни и плътски елементи. Това са християни, които водят двойствен живот, наричат се с различни имена, служат и се молят на много авторитети. За такива християни апостол Павел казва, че „не можах да говоря на вас като на духовни, а като на плътски, като на невръстни в Христос... Защото когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли ли като човеци слаби?“ (1 Коринтяни 3:1 и 4). Днес картината не е по-различна. Апостол Павел би  могъл да се обърне и днес към много християни с думите: „Не мога да говоря на вас като на духовни..., защото когато един казва: Аз съм католик, а друг: Аз съм протестант, а трети: Аз съм православен, не сте ли като човеци слаби?“ Ако към тези думи на апостола се добави и безлюбието между тези три християнски вероизповедания, както и равнодушието им към погиващия свят, ще се добие известна представа за качеството на днешното християнство.


  Всъщност това е и основната ми мотивация за написването на настоящата книга. В Съдния ден ще има много повече шокирани християни, отколкото невярващи... Много християни ще бъдат шокирани, когато застанат пред Исус Христос в Съдния ден. Те са хората, които са черпели увереност само от една част от Новия завет, но не са изследвали внимателно цялата картина. Това ще бъде така, защото тези християни са живеели било според мнението на други, или на свои лични представи за християнство, а не според Божиите стандарти, дадени в Библията. Не е важно как християните виждат и преценяват същността и качеството на своето християнство. Единствено важно е как Христос ги преценява като християни. Христос иска да чуе лично от мен, защо съм християнин, защо съм се решил да стана Негов последовател и най-вече, дали живея според Неговата воля.


  Християните трябва да имат яснота какъв вид християнство изповядат. В света има седем вида християнство:



1) Християнство на традициите, ритуалите, невежеството и фанатизма 2) Християнство на компромисите, лицемерието и либералното богословие 3) Християнство на мълчанието, своеволието, равнодушието и бездействието 4) Християнство на благосъстоянието, удоволствието и просперитета 5) Християнство на непълното благовестие 6) Християнство, примесено със светски и езически елементи 7) Християнство на кръста и тесния път Библията признава само последния вид християнство, което, като вяра и начин на живот, е завещано от Христос на апостолите (Матей 16: 24 и 7, 13-14).


  Първите шест вида християнство са религиозно човешко дело и чрез тях спасение не може да се постигне. Мисля, че читателят лесно може да прецени какъв вид християнство практикува неговата църква. Един голям проблем на днешното християнство е, че различните християнски вероизповедания живеят с дълбокото убеждение, че те са единствено прави и изповядат истинското християнство, а всички останали са се отклонили от първоначалното християнство, поради което ги наричат лъжеучения и секти. Тези, които проявяват такива претенции, очевидно не искат да знаят, че единствен критерий за истинско християнство е учението на Христос и на Неговите апостоли, което е дадено в Новия завет. Ако в дадено вероизповедание се наблюдават различия от това, което Христос и апостолите учат, то такова вероизповедание няма право да проявява претенции, че то е единствен наследник на апостолската църква.


  Големината и името на дадено вероизповедание в никакъв случай не е критерий, че то е истински наследник на Христовото учение. Католическата църква беше, а и днес е най-голямото християнско вероизповедание. Но в него имаше и има феномени, които са в пълна противоположност с учението на светата Библия (кръстоносни походи, инквизиция, признаване на еволюционната теория, приемане на библейския Бог и Аллах, както Библията и Корана за идентични, сближаване между християнство и ислям, обединение на религиите, властолюбиви амбиции и т.н.). В другите две големи християнски вероизповедания също се наблюдават някои феномени, които са чужди на библейското учение, за което се споменава в тази книга.


(следва)  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446336
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031