Постинг
22.08.2020 04:15 -
Данаил - ГЛАВА 12
Данаил 12:1: „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.“
В 11 глава се пренесохме в „последните времена“. Първият стих на тази глава започва със съюза „и“, който свързва краят на миналата глава с тази, и в която се говореше за злият управител - Антихриста.
По време на Голямата скръб ще има безпрецедентна атака с цел - да се изтребят и унищожат евреите, но те ще бъдат опазени и спасени от Архангел Михаил. Трябва да осъзнаем, че арх. Михаил е служебен дух, който служи и помага на вярващите. Той всъщност е архангел, което означава, че заема по-висока позиция от останалите ангели. Неговото служение е подчинено пряко на указанията на Господ Исус Христос.
Знаем, че времето, което е споменато тук бележи края на епохата на езичниците. Това ни връща назад към 11:36-45 - времето, когато се издига Антихриста през периода на Голямата скръб. През него Арх. Михаил (Юда 9; 10:13) специално ще пази и закриля Израел (Исая 26:20-21; Йеремия 30:7: Мате. 24:21).
Това „време на страдание“ е Голямата скръб. Забележете, че освобождението на онези, чиито имена са записани в книгата на Агнето (книгата на спасените), не е преди това, а по време на този период.
Записването на името ти в Книгата на Живота означава, че си спасен.
Данаил 12:2: „И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.“
Може да прочете още по този въпрос в 1 Сол. 4:13-17. Това се случва при грабването на църквата, което е преди да започне Голямата скръб.
„А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.“
Две групи ще възкръснат от мъртвите, съставляващи „множеството“, което означава „всички“, така, както е записно в Евангелието на Йоан.
Йоан 5:28-29: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“
Когато грабването на църквата стане, мъртвите, които са били във вярата, ще възкръснат за вечен живот. Някъде след това започва Голямата скръб. Ние не знаем точното време на началото на Голямата скръб. Тя може да започне след сравнително кратко време или след значително по-дълго след грабването.
След 7-те години на Голямата скръб ще има две възкресения: едното на праведните за вечен живот или тези, отказали да приемат белега на звяра през Голямата скръб, което всъщност става през вторите 3 и половина години; и второто възкресение - на неправедните за вечно осъждение. (Това е Съдът на Белият Престол). Тези две възкресения са отделно от 1000 годишното царство на Христос.
Откр. 20:4: „И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.“
Исус е Съдията на цялата земя. Той разделя хората на две: от дясната Му страна онези, коит ще наследят вечен живот, а от лявата - тези, които са обречени на вечни мъки в ада.
Матей 25:46: „И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.“
Този стих се отнася за времето, когато Бог ще съди народите по лицето на земята, за което може да прочете Матей 25:31-34, дори и до ст. 46.
Матей 25:31-34: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.“
Данаил 12:3: „Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.“
В този стих ни се казва да бъдем мъдри и разумни по отношение на спасението, а следващият стих го подкрепя.
Матей 13:43: „Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.“
Най-голямата привилегия, която всеки от нас има е да води души при Господ Исус Христос. Исус е Светлината на света. Когато Той дойде и направи обиталище в нас или заживее в нас, тогава Неговата светлина осиява света чрез нас. Неговата светлина ни прави да блестим в този свят.
Яков 5:20: „нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.“
Бог оказа специална почит на онези, които са работили за спасението на души на земята. Това говори за онези, които имат истинско познание чрез вяра в Божието Слово. Не само лидери (като 11:33), но и други (11:35; 12:10). Да „блеснат“ в слава е привилегия на всички спасени. Всеки, който склони и повлияе на другите, водейки ги към праведност, блести и сияе като звездите с различна сила според своята награда, като в 1 Кор. 1 Кор.3:8: „Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;“
Данаил 12:4: „А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.“
Времето, за което става въпрос тук е 70-та седмица на Данаил, която е Голямата скръб. Днес знанието в света расте с всяка изминала минута. Хората тичат безспирно напред-назад. Пътищата и магистралите са пълни с автомобили, превозващи хората до разни места. Дори в момента ние непрекъснато тичаме нагоре-надолу.
Това послание не касаеше времето, в което живееше Данаил. То се отнася за нашето съвремие. Неговата книга беше запечатана за пълно разбиране от неговото до нашето време. По-лесно е да погледнем назад към историята и да видим за какво говори Данаил в първите няколко глави на тази книга.
Тази 12 глава гледа към бъдещето. Книгата на Данаил е по-лесно разбирана днес, отколкото преди, най-вероятно, защото ние живеем в последните времена - времето, в което Господ Исус ще се върне.
На еврейски „напред-назад“ и „нагоре-надолу“ съдържат глаголна форма, която винаги се отнася до движението на човек, който търси нещо. По време на Голямата скръб хората ще търсят отговори за опустошенията и нещастията и ще открият нарастващи знания чрез съхранената книга на Данаил.
Данаил 12:5: „Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.“
Тези двамата вероятно са ангели. Ако Господ искаше да знаем имената им, Той щеше да ни ги каже. Това, което е важно е посланието, а не кой го носи. Брега на реката също не е от съществено значение. Може би става дума за р. Тигър. Фактът, че са двама е, за да се потвърди нещо ... свидетелство. От двама се доказва нещо. Двама още може и да символизира духовният дом на Израел и физическият дом на Израел.
Данаил 12:6: „И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса?“
„Ленени“ символизира праведност. Този, който беше облечен в ленените дрехи има по-висок ранг от другите двама. Те очакваха да чуят отговор от Него, сякаш Той беше Господа. Забележете: Той беше над водата, а не във водата. В следващият стих виждаме, че учениците задават същият въпрос на Исуса:
Матей 24:3: „И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?“
Когато повечето хора погледнат към Господа, те виждат фигурата на мъж. Възможно е това да е Арх. Михаил, който представя Господ Исус. В глава 10:5 също видяхме Някой, Който отговаряше на това описание.
Данаил 12:7: „И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.“
Това отговаря на въпроса от стих 6. То ни разкрива онзи период от 3-1 / 2 години, който споменахме преди. Времето е една година, времена - две години, а половина време - половин година. Следващият стих от Писанието потвърждава горният стих.
Откр. 10:5-6: „А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето, и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,“
„Живеещият до вечни векове“ е Бог. Явно думите „да смажат силата“ в този стих играят ключова роля.
Бертран Л. Компарет го обяснява по този начин: До последните няколко години, тези думи бяха неразбираеми; и ние не искахме да им вярваме, защото да „смажат силата на светите люде“ определено не пророкува нищо друго освен беди и скърби. Някои се опитаха да преведат думата „смажат“ по нов начин, но това е еврейската дума „naw-fa“, на която не може да се препише значение като „разширявам“ и „разпростирам“; нейното значение е „разпръсвам“ или „разкъсвам на парчета“ и още „разпръсквам частите, фрагментите“. Ето защо, нашата сила ще бъде „смазана“ и тогава времето на скърбите и нещастията ще свърши с нашето спасение със завръщането на Господа Исуса Христа с небесното войнство. Когато нашата американска сила беше концентрирана през Първата и Втората Светова Война, тя беше неустоима; но разпръсната - малко тук, малко там, може да бъде унищожена от врага, защото не е съсредоточена на едно място; защото не е достатъчна нито на едното място, нито на другото. Точно това планираха и нашите врагове. Един от основните принципи на военното дело, векове по-древен отколкото Египет, е че армия, която е единна може да победи къде по-многобройна армия, която обаче е била разделена на по-малки единици, побеждавайки ги една по една. Нашите врагове с хитрости искат да ни притиснат до стената да разделим силите си. Много от вас помнят, как някои далновидни патриоти, още преди десет години, ни предупредиха, че политици, заемащи високи позиции в нашето правителство, работеха за враговете ни и че планираха да изведат армията на Съедините щати извън страната, да я разпръснат по целият свят, да обезоражът цивилните граждани в домовете им и да ни предадат напълно безпомощни в ръцете на нашите врагове, заробвайки тези, на които позволят да оцелеят. Сега вече, странните думи на Данаил придобиват смисъл. „Силата на светите люде“ е вече разпръсната и когато това се постигне напълно, нашето оцеляване ще стане невъзможно на каквато и да е човешка основа: нищо друго, освен Божията сила може да ни спаси от последствията от нашето удивително безумие. И въпреки това, все още има лъч надежда: няма да отнеме дълго на този пъклен план за „разпръсване силата на светите люде“ да се изпълни, оставяйки ни напълно беззащитни пред враговете ни. Но точно тогава Бог ще ни се притече на помощ и ще ни спаси, защото ангелът каза на Данаил: „всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.“
Данаил 12:8: „И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?“
Данаил прилича на много от нас. Той чува думите, но не разбира тяхното значение. Единственият му шанс да ги разбере, се намира в Господа.
Данаил 12:9: „А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.“
Думите са запечатани до края на времето. Тези неща ще станат по-явни на поколението върху, което ще се стоварят. Аз лично вярвам, че това е нашето поколение. Не четенето на Книгата на Данаил беше запечатано, а разбирането ѝ.
Данаил 12:10: „Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.“
Много евреи ще бъдат спасени по време на Голямата скръб (виж: Зах. 13:8-9):
„И в цялата земя, казва Господ, Две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, А третата ще се остави в нея. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.“
Тези, които наистина са спасени израстват и се усъвършенстват чрез изпитанията в живота им. А онези, които не приемат дара на спасението преследват фалшиви ценности. Истинската мъдрост идва от Бога. Само тези, които Му принадлежат ще разберат. Кръвта на Господа Исуса Христа очиства Християнина. Ние станахме бели, защото сме умити в Неговата свята кръв.
Откр. 7:14: „И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.“
Трябва да осъзнаем, че Християните ще бъдат изпитани.
Йоан 16:33: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.“
Злите или непокаяните грешници живеят за този земен живот, грабейки с пълни шепи удоволствията, които той предлага. Те не мислят за вечността.
Данаил 12:11: „И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.“
Това е период, през който, всички богослужения такива, каквито ги познаваме, ще бъдат преустановени. Това е 30 дни след средата на Голямата скръб, което е малко над 3-1/2 години. Този стих се отнася за края на ежедневната жертва в храма, по-рано разрешена със завета, който Антихристът сключи с Израел и който той по-късно прекрати в средата на последните 7 години. Тогава благоприятните отношения отстъпват място на преследването и гоненията. Дори неговата мерзост, която осквернява храма (както в 9:27; Матей 24;1; Марк 13;14 и 2 Сол. 2:3-4), е постигнато чрез преследване.
Данаил 12:12: „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.“
Християните ще бъдат благословени. Това ще стане в царството (2:35; 7:13-14 и 27), което подарява блаженство след покоряването на езическите империи (глави 2, 7 и 8). Това е в царството (2:35, 45; 7: 13-14 и 27), което дава благословия след покоряването на империите на езичниците (в глави 2, 7 и 8). „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.“, което е допълнение от 45 дни или години повече, започващи в края на 1290 и така образуват тази сума. през това време чашите ще се изсипят върху всички антихристиянски държави. И турската империя да бъде унищожена, и всички врагове на Христос и Неговата църква отстранени, и създаден ясен начин за установяване на Неговото царство в света по по-видим и славен начин. И затова, щастлив е човекът, който ще бъде намерен да чака тези времена и да се наслаждава на тях. Четиридесет и пет дни, дори и след 1290 дни, позволяват преход между времето на Израел да бъде разбито (стих 7) и Бог да създаде Неговото царство. (7: 13-14; и 27). Данаил 12:13: „Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.“
Скоро ще настъпи краят на Данаиловото поприще. Ще дойде смъртта и той ще склопи очи в почивка. Той няма да доживее и да види изпълнението на собствените си пророчества, но му е обещано, че ще бъде възкресен, за да получи своята награда - „ще застанеш в делата си“. Всички, които се доверяват на Бога на Данаил, ще бъдат благословени.
Лука 21:36: „Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.“
Всеки човек, който някога е живял по лицето на земята ще бъде съден. Тези, които не са приели Господ Исус за свой Спасител ще бъдат намерени виновни и ще бъдат хвърлени в ада на вечни мъки. А тези, които са Християни, ще бъдат съдени, за да получат своите награди. Всички те ще получат вечен живот, но някои ще получат и награда за работата си на земята. Спасението е безплатно. То е подарък. То не може да бъде спечелено. Наградите пък са нещо допълнително.
В 11 глава се пренесохме в „последните времена“. Първият стих на тази глава започва със съюза „и“, който свързва краят на миналата глава с тази, и в която се говореше за злият управител - Антихриста.
По време на Голямата скръб ще има безпрецедентна атака с цел - да се изтребят и унищожат евреите, но те ще бъдат опазени и спасени от Архангел Михаил. Трябва да осъзнаем, че арх. Михаил е служебен дух, който служи и помага на вярващите. Той всъщност е архангел, което означава, че заема по-висока позиция от останалите ангели. Неговото служение е подчинено пряко на указанията на Господ Исус Христос.
Знаем, че времето, което е споменато тук бележи края на епохата на езичниците. Това ни връща назад към 11:36-45 - времето, когато се издига Антихриста през периода на Голямата скръб. През него Арх. Михаил (Юда 9; 10:13) специално ще пази и закриля Израел (Исая 26:20-21; Йеремия 30:7: Мате. 24:21).
Това „време на страдание“ е Голямата скръб. Забележете, че освобождението на онези, чиито имена са записани в книгата на Агнето (книгата на спасените), не е преди това, а по време на този период.
Записването на името ти в Книгата на Живота означава, че си спасен.
Данаил 12:2: „И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.“
Може да прочете още по този въпрос в 1 Сол. 4:13-17. Това се случва при грабването на църквата, което е преди да започне Голямата скръб.
„А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.“
Две групи ще възкръснат от мъртвите, съставляващи „множеството“, което означава „всички“, така, както е записно в Евангелието на Йоан.
Йоан 5:28-29: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“
Когато грабването на църквата стане, мъртвите, които са били във вярата, ще възкръснат за вечен живот. Някъде след това започва Голямата скръб. Ние не знаем точното време на началото на Голямата скръб. Тя може да започне след сравнително кратко време или след значително по-дълго след грабването.
След 7-те години на Голямата скръб ще има две възкресения: едното на праведните за вечен живот или тези, отказали да приемат белега на звяра през Голямата скръб, което всъщност става през вторите 3 и половина години; и второто възкресение - на неправедните за вечно осъждение. (Това е Съдът на Белият Престол). Тези две възкресения са отделно от 1000 годишното царство на Христос.
Откр. 20:4: „И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.“
Исус е Съдията на цялата земя. Той разделя хората на две: от дясната Му страна онези, коит ще наследят вечен живот, а от лявата - тези, които са обречени на вечни мъки в ада.
Матей 25:46: „И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.“
Този стих се отнася за времето, когато Бог ще съди народите по лицето на земята, за което може да прочете Матей 25:31-34, дори и до ст. 46.
Матей 25:31-34: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.“
Данаил 12:3: „Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.“
В този стих ни се казва да бъдем мъдри и разумни по отношение на спасението, а следващият стих го подкрепя.
Матей 13:43: „Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.“
Най-голямата привилегия, която всеки от нас има е да води души при Господ Исус Христос. Исус е Светлината на света. Когато Той дойде и направи обиталище в нас или заживее в нас, тогава Неговата светлина осиява света чрез нас. Неговата светлина ни прави да блестим в този свят.
Яков 5:20: „нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.“
Бог оказа специална почит на онези, които са работили за спасението на души на земята. Това говори за онези, които имат истинско познание чрез вяра в Божието Слово. Не само лидери (като 11:33), но и други (11:35; 12:10). Да „блеснат“ в слава е привилегия на всички спасени. Всеки, който склони и повлияе на другите, водейки ги към праведност, блести и сияе като звездите с различна сила според своята награда, като в 1 Кор. 1 Кор.3:8: „Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;“
Данаил 12:4: „А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.“
Времето, за което става въпрос тук е 70-та седмица на Данаил, която е Голямата скръб. Днес знанието в света расте с всяка изминала минута. Хората тичат безспирно напред-назад. Пътищата и магистралите са пълни с автомобили, превозващи хората до разни места. Дори в момента ние непрекъснато тичаме нагоре-надолу.
Това послание не касаеше времето, в което живееше Данаил. То се отнася за нашето съвремие. Неговата книга беше запечатана за пълно разбиране от неговото до нашето време. По-лесно е да погледнем назад към историята и да видим за какво говори Данаил в първите няколко глави на тази книга.
Тази 12 глава гледа към бъдещето. Книгата на Данаил е по-лесно разбирана днес, отколкото преди, най-вероятно, защото ние живеем в последните времена - времето, в което Господ Исус ще се върне.
На еврейски „напред-назад“ и „нагоре-надолу“ съдържат глаголна форма, която винаги се отнася до движението на човек, който търси нещо. По време на Голямата скръб хората ще търсят отговори за опустошенията и нещастията и ще открият нарастващи знания чрез съхранената книга на Данаил.
Данаил 12:5: „Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.“
Тези двамата вероятно са ангели. Ако Господ искаше да знаем имената им, Той щеше да ни ги каже. Това, което е важно е посланието, а не кой го носи. Брега на реката също не е от съществено значение. Може би става дума за р. Тигър. Фактът, че са двама е, за да се потвърди нещо ... свидетелство. От двама се доказва нещо. Двама още може и да символизира духовният дом на Израел и физическият дом на Израел.
Данаил 12:6: „И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса?“
„Ленени“ символизира праведност. Този, който беше облечен в ленените дрехи има по-висок ранг от другите двама. Те очакваха да чуят отговор от Него, сякаш Той беше Господа. Забележете: Той беше над водата, а не във водата. В следващият стих виждаме, че учениците задават същият въпрос на Исуса:
Матей 24:3: „И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?“
Когато повечето хора погледнат към Господа, те виждат фигурата на мъж. Възможно е това да е Арх. Михаил, който представя Господ Исус. В глава 10:5 също видяхме Някой, Който отговаряше на това описание.
Данаил 12:7: „И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.“
Това отговаря на въпроса от стих 6. То ни разкрива онзи период от 3-1 / 2 години, който споменахме преди. Времето е една година, времена - две години, а половина време - половин година. Следващият стих от Писанието потвърждава горният стих.
Откр. 10:5-6: „А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето, и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,“
„Живеещият до вечни векове“ е Бог. Явно думите „да смажат силата“ в този стих играят ключова роля.
Бертран Л. Компарет го обяснява по този начин: До последните няколко години, тези думи бяха неразбираеми; и ние не искахме да им вярваме, защото да „смажат силата на светите люде“ определено не пророкува нищо друго освен беди и скърби. Някои се опитаха да преведат думата „смажат“ по нов начин, но това е еврейската дума „naw-fa“, на която не може да се препише значение като „разширявам“ и „разпростирам“; нейното значение е „разпръсвам“ или „разкъсвам на парчета“ и още „разпръсквам частите, фрагментите“. Ето защо, нашата сила ще бъде „смазана“ и тогава времето на скърбите и нещастията ще свърши с нашето спасение със завръщането на Господа Исуса Христа с небесното войнство. Когато нашата американска сила беше концентрирана през Първата и Втората Светова Война, тя беше неустоима; но разпръсната - малко тук, малко там, може да бъде унищожена от врага, защото не е съсредоточена на едно място; защото не е достатъчна нито на едното място, нито на другото. Точно това планираха и нашите врагове. Един от основните принципи на военното дело, векове по-древен отколкото Египет, е че армия, която е единна може да победи къде по-многобройна армия, която обаче е била разделена на по-малки единици, побеждавайки ги една по една. Нашите врагове с хитрости искат да ни притиснат до стената да разделим силите си. Много от вас помнят, как някои далновидни патриоти, още преди десет години, ни предупредиха, че политици, заемащи високи позиции в нашето правителство, работеха за враговете ни и че планираха да изведат армията на Съедините щати извън страната, да я разпръснат по целият свят, да обезоражът цивилните граждани в домовете им и да ни предадат напълно безпомощни в ръцете на нашите врагове, заробвайки тези, на които позволят да оцелеят. Сега вече, странните думи на Данаил придобиват смисъл. „Силата на светите люде“ е вече разпръсната и когато това се постигне напълно, нашето оцеляване ще стане невъзможно на каквато и да е човешка основа: нищо друго, освен Божията сила може да ни спаси от последствията от нашето удивително безумие. И въпреки това, все още има лъч надежда: няма да отнеме дълго на този пъклен план за „разпръсване силата на светите люде“ да се изпълни, оставяйки ни напълно беззащитни пред враговете ни. Но точно тогава Бог ще ни се притече на помощ и ще ни спаси, защото ангелът каза на Данаил: „всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.“
Данаил 12:8: „И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?“
Данаил прилича на много от нас. Той чува думите, но не разбира тяхното значение. Единственият му шанс да ги разбере, се намира в Господа.
Данаил 12:9: „А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.“
Думите са запечатани до края на времето. Тези неща ще станат по-явни на поколението върху, което ще се стоварят. Аз лично вярвам, че това е нашето поколение. Не четенето на Книгата на Данаил беше запечатано, а разбирането ѝ.
Данаил 12:10: „Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.“
Много евреи ще бъдат спасени по време на Голямата скръб (виж: Зах. 13:8-9):
„И в цялата земя, казва Господ, Две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, А третата ще се остави в нея. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.“
Тези, които наистина са спасени израстват и се усъвършенстват чрез изпитанията в живота им. А онези, които не приемат дара на спасението преследват фалшиви ценности. Истинската мъдрост идва от Бога. Само тези, които Му принадлежат ще разберат. Кръвта на Господа Исуса Христа очиства Християнина. Ние станахме бели, защото сме умити в Неговата свята кръв.
Откр. 7:14: „И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.“
Трябва да осъзнаем, че Християните ще бъдат изпитани.
Йоан 16:33: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.“
Злите или непокаяните грешници живеят за този земен живот, грабейки с пълни шепи удоволствията, които той предлага. Те не мислят за вечността.
Данаил 12:11: „И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.“
Това е период, през който, всички богослужения такива, каквито ги познаваме, ще бъдат преустановени. Това е 30 дни след средата на Голямата скръб, което е малко над 3-1/2 години. Този стих се отнася за края на ежедневната жертва в храма, по-рано разрешена със завета, който Антихристът сключи с Израел и който той по-късно прекрати в средата на последните 7 години. Тогава благоприятните отношения отстъпват място на преследването и гоненията. Дори неговата мерзост, която осквернява храма (както в 9:27; Матей 24;1; Марк 13;14 и 2 Сол. 2:3-4), е постигнато чрез преследване.
Данаил 12:12: „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.“
Християните ще бъдат благословени. Това ще стане в царството (2:35; 7:13-14 и 27), което подарява блаженство след покоряването на езическите империи (глави 2, 7 и 8). Това е в царството (2:35, 45; 7: 13-14 и 27), което дава благословия след покоряването на империите на езичниците (в глави 2, 7 и 8). „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.“, което е допълнение от 45 дни или години повече, започващи в края на 1290 и така образуват тази сума. през това време чашите ще се изсипят върху всички антихристиянски държави. И турската империя да бъде унищожена, и всички врагове на Христос и Неговата църква отстранени, и създаден ясен начин за установяване на Неговото царство в света по по-видим и славен начин. И затова, щастлив е човекът, който ще бъде намерен да чака тези времена и да се наслаждава на тях. Четиридесет и пет дни, дори и след 1290 дни, позволяват преход между времето на Израел да бъде разбито (стих 7) и Бог да създаде Неговото царство. (7: 13-14; и 27). Данаил 12:13: „Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.“
Скоро ще настъпи краят на Данаиловото поприще. Ще дойде смъртта и той ще склопи очи в почивка. Той няма да доживее и да види изпълнението на собствените си пророчества, но му е обещано, че ще бъде възкресен, за да получи своята награда - „ще застанеш в делата си“. Всички, които се доверяват на Бога на Данаил, ще бъдат благословени.
Лука 21:36: „Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.“
Всеки човек, който някога е живял по лицето на земята ще бъде съден. Тези, които не са приели Господ Исус за свой Спасител ще бъдат намерени виновни и ще бъдат хвърлени в ада на вечни мъки. А тези, които са Християни, ще бъдат съдени, за да получат своите награди. Всички те ще получат вечен живот, но някои ще получат и награда за работата си на земята. Спасението е безплатно. То е подарък. То не може да бъде спечелено. Наградите пък са нещо допълнително.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
