Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2020 01:56 - 125 ГОДИНИ БЛАГОВЕСТИЕ В ШУМЕН
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Слово, произнесено от пастор Симеон Попов*
в Евангелска Църква в гр. Шумен на 09.05.1982 г.,
по случай 125 г. от пристигането на първите  евангелски мисионери
в гр. Шумен през ноември 1857 г. – 
американците д-р Алберт Лонг (богослов)
и д-р Уесли Притиман (лекар, практикувал и в Шумен)

1 2 5   Г О Д И Н И  Б Л А Г О В Е С Т И Е  В  Ш У М E Н
„Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово
и като се взирате в сетнината на техния начин на живот, подражавайте вярата
им!“
(Евреи 13:7) „Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.“ (Пророк Данаил 12:3)
         
     Любезни братя и сестри,
   Днес честваме 125 години от пристигането на първите мисионери в нашия град. Тяхната памет и велико дело се споменават не толкова от нас, вярващите евангелисти, колкото от учените историци. Преди 50 години в Народния театър имаше честване на тяхното дело. Преди няколко години ме посети един наш лекар, сега вече покойник. Той ме запита:
„Кой е този д-р Бретман? Можете ли да ми кажете нещо положително за него?”
„Защо се интересувате?”, го попитах аз.
„Защото той е първият, който открил аптека в нашия град и провел първите здравни курсове.”, ми каза моят гост. И тогава аз му дадох някои обяснения за Д-р Притиман, а не Бретман, както на времето го назоваваха шуменци.
   Защо днес споменаваме тези двама мисионери? Не за да им се покланяме или да ги имаме като ходатаи между нас и Бога, а за да благодарим на Бога, че ни ги е дал в миналото. Нали и Яков, брат на Господа Исуса, твърди: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините” (Як. 1:17). Освен това искаме и да се учим от тях и да им подражаваме. Трябва да си признаем – ние всички подражаваме. Съвършени оригинали няма. Въпросът е кому подражаваме. И това определя съдбата ни.
    Нашият народ е дал нещо на света. Чрез Кирил и Методий ние дарихме на славянството Библията - Словото Божие и писмеността. А чрез поп Богомил посяхме семената на Реформацията, която преобрази из основи световния духовен свят.
    Но тук имаме чужденци, които служиха на народа ни с чудна любов и саможертва. Всъщност те ни върнаха това, което ние преди повече от 600 години изгорихме като мръсна дрипа с огън и меч от нашата изстрадала земя. Изминаха 125 години. И ние отбелязваме идването им, защото то е начало на благотворни влияния за народа ни. Човек просто не знае на какво повече да се чуди – на тяхната висока интелигентност, на дълбоката им вяра в Бога, на чудното им смирение или на готовността им да пренебрегнат себе си и да се жертват за народа ни.
    Оставили културни условия на живот, те дошли при примитивен начин на работа, окръжени от подозрения и глухи неодобрения, но и от много любов. Целта не била да основават евангелски църкви, а да събуждат духовния живот сред православната църква. За жалост последната ги приела враждебно. Някой е казал: „Дайте ми идея, за която да съм готов да умра!” Тези мисионери имаха тази велика идея да служат на нашия народ и се жертваха. 
    Защо избраха Шумен? В Шумен тогава имало многобройна интелигенция. Лайош Кошут и неговите сподвижници оставили златни среди сред шуменското население. Театър, оркестър и други културни прояви показвали, че мисионерите тук ще бъдат по-добре разбрани.
    Тръгнали от Цариград с параход, Д-р Лонг и д-р Притиман пристигнали във Варна на 22.10.1857 г. и на другия ден продължили на коне пътя си за Шумен. Придружавал ги д-р Блис, мисионер сред арменците в Мала Азия. Той пише: „Това мое първо запознанство с българите ми е оставило много благоприятно впечатление. Очевидно цивилизацията у тях е на по-високо ниво от други жители на Мала Азия. Българите имат по-добри къщи, по-добри коли, по-добри земеделски оръдия. Навсякъде, където минавахме, все намирахме нещо да ни напомни, че сме в Европа, а не в Азия. По пътя от Варна за Русе има телеграфна линия и всеки град има своя телеграфна станция с телеграфисти – французи, англичани и поляци. Неведнъж, без молба от наша страна, пристигането ни в някой малък град беше предизвестено по телеграфа и при нашето появяване намирахме приготвени за нас квартири.
    Пътят от Варна до Шумен е около 44 мили или 18 часа на кон. Срещаха ни коли, натоварени с жито. През тези 18 часа път, ние преброихме почти хиляда коли. Голяма част от коларите бяха българи, ниски на ръст, но изправени мъже, грубо, но чисто облечени, мъжествени, в същото време скромни в държанието си. Те обръщаха честни, спокойни лица към нас, като отговаряха с уважение на поздравите ни. Същевременно това бяха лица, които свидетелстваха за природна интелигентност.
    Населението в Шумен възлиза на 40 000 души, от които 30 000 са турци, 8 000 българи и по 1 000 арменци и евреи. Климатът на града е здравословен, необходимостите за живота са евтини. В околните села има многобройно българско население. Българите тук се интересуват много от образование. Имат гимназия със 150 ученика, девическо училище и две първоначални училища. Те имат и читалище, добре снабдено с вестници на разните славянски езици. Запознахме се с учителите и директорите на гореспоменатите училища, също и с чорбаджията, главния човек на българската община”.

    Мисионерите здраво се заловили с изучаването на нашия, български език. Техен учител бил чехът Миланович. След шест месеца те станали толкова известни, че гръцкият владика в Шумен – Вениамин, ги повикал на аудиенция, за да се запознае с тях. Придружени от някои шуменски първенци, те се явили при него. Владиката запитал, като говорел на турски:
- Научиха ли чужденците турски език?
- Не, не научиха! - отговорили шуменските първенци, също на турски.
- А гръцки, научиха ли? - пак запитал църковния глава, пак на турски.
- И гръцки не знаят! - му казали по турски.
- Нищо няма да направят! - отсякъл по турски владиката, недоволен.
Тогава пристъпил напред чехът Миланович и със зачервено от яд лице го запитал:
- А вие, колко години вече живеете в Шумен?
- Шест - отговорил владиката.
- Шест години и не знаете нито дума български? А Д-р Лонг е тук само от шест месеца и вече знае много добре български език! Този мисионер ще стори много повече за България, а вие нищо няма да направите! - завършил ядосан Миланович.
    Гръцкият владика Вениамин бил изгонен от Шумен през 1860 г. Думите на Миланович се сбъднали.
    Американските мисионери провеждали богослужения в жилището си на ул. ”Араста”, на български, английски и немски езици.
    На есенния панаир през 1858 г. дошъл и Гаврил Илиев. Щом срещнал мисионерите, той ги запитал защо са дошли в България. Те отговорили: „За да ви проповядваме Евангелието на Исуса Христа, благата вест”. Тогава г-н Илиев казал: „И аз започнах да го проповядвам, но гръцкият владика в Сливен ме осъди и прокълна, като ме нарече протестант. А аз не знам дори какво означава тази дума!” Д-р Лонг го прегърнал и успокояващо му казал: „Ти имаш нашия дух!”, взел го при себе си и го направил книжар, да разпространява религиозна литература. После Гаврил Илиев бил ръкоположен за пръв евангелски пастир в България.
    През 1859 г. Д-р Лонг се преместил в Търново, вероятно защото там българският елемент бил по-многоброен и имал възможност да се сближи с Петко Рачев Славейков, най-добрият за времето си познавач на българския език. Голяма била липсата на ръководна интелигенция в България. Затова Д-р Лонг тръгнал из нашата страна да открива надарени младежи, които изпращал да следват, най-напред в Малта, а след това в Цариград, където било полувисшето училище „Робърт Колеж”, в което част от нашата интелигенция получила образованието си. Години след Освобождението Д-р Лонг пише: „Бях в София и присъствах на заседание на Министерския Съвет. Половината от министрите бяха мои възпитаници!”
    През 1863 г. Д-р Лонг се преселил в Цариград, защото разбрал, че от провинциален град не е възможно да влияе върху целия народ, а в Цариград била голяма част от нашата интелигенция.
    През 1874 г. той започнал да редактира вестник ”Зорница”. Издавал и други религиозни книги и духовни песни с ноти. Дядо ми разказваше, че с най-голямо нетърпение очаквали всички идването на „Зорница”. Тогава се събирали много хора около неговата подковачница и най-внимателно слушали съдържанието от край до край. Там имало не само религиозни статии, но и научни и преглед на световните събития.
    Голяма била нуждата от Библия на новобългарски език. Д-р Лонг съставил комисия от четирима: Д-р Ригс, който владеел 20 езика, П. Р. Славейков, Христодул Сечанов и сам Д-р Лонг. Тази комисия изготвила превод на Библията на новобългарски. Тя била в голям формат, с препратки, излязла от печат през 1871 г. Много бързо била разпродадена. За нея П. Р. Славейков твърди, че е най-грамотното съчинение на нашия език. До нейното излизане имало боричкане между двете български наречия: македонското, с представители братя Миладинови и източно-българското, с представител П. Р. Славейков. Щом се появила новобългарската Библия, споровете престанали. Източно-българското наречие било мълчаливо прието за книжовен български език!
    1876 г. – Панагюрското въстание. В книгата си: „Записки за българските въстания”, Захари Стоянов разказва за една многозначителна сцена. Бенковски наблюдава от една височина опожареното и разорено Панагюрище и заявява: „Аз си свърших работата. Нека сега Европа да заповяда.”
    Но кого да поканят, никой не знаел! Поканата направил Д-р Лонг. След въстанието мисионерите в Цариград подразбрали, че в България станало нещо страшно. Но какво? Съобщителните средства и пътниците били най-строго контролирани. Никакви вести нямало от провинцията.
    Но някой си „славянин” донесъл на д-р Лонг записани факти за зверствата в България. И той решил да съобщи за това на своя личен приятел Уилям Гладстон. Съобщението станало по дипломатичен куриер. Гладстон пламнал. Устроил масови митинги в Лондон. Публикувал по вестниците статии, в които описвал станалото в България. Светът бил потресен.
    Гладстон дори подал в парламента интерпелация, на която обаче тогавашният министър председател Биконсфилд-Дизраели, възразил: „Това не е вярно! В България цари мир и спокойствие”. Но Гладстон възразил: „Аз имам такива доказателства в джоба си, които и ангелите от небесата не могат да опровергаят!” Но кои били доказателствата му? Това било писмото на д-р Лонг.
    За да замаже положението, Биконсфилд-Дизраели наредил на своя посланик в Цариград да състави комисия, която да обследва на място това, което става в България. Но комисията трябвало да бъде такава, че да опровергае твърденията на Гладстон.
    Но американските мисионери разбрали за този провокационен ход на английското правителство и се обърнали към американския посланик в Цариград. С много усилия го склонили да сложи свой човек в английската комисия. Това бил Петър Димитров, редактор на „Зорница”, владеещ много добре английски. Той станал официален преводач на комисията.
    Щом пристигнала в Пловдив, комисията видяла, че всичко е спокойно. Каймакаминът твърдял, че така е навсякъде. Но по съвет на пловдивски българи, П. Димитров предложил на комисията да отидат до Батак. Каймакаминът изтръпнал: „В Батак ли? Защо в Батак? Ами че аз нямам коне за там!...” Но членовете на комисията казали: „Спокойно, ние ще си намерим коне!” И българи от Пловдив осигурили конете и комисията пристигнала в Батак. Но и каймакаминът не седял, той бързо наредил на турски отряди да отидат в Батак и по най-бърз начин да скрият следите от жестокото клане. Щом стигнали там, турците започнали да хвърлят пръст върху пирамидите от трупове. Но колко можели да скрият те? Та труповете били хиляди! И комисията пристигнала! Първото което видели нейните членове бил малкия труп на едно заклано и насечено бебе! Един от членовете на комисията, с трепет се навел, взел малката отрязана ръчичка, обвил я с вестник и я сложил в чантата си. Тогава вече бързо и лесно видели и другите избити българи. Повече не стояли там, а се върнали в Пловдив. Отишли пак при каймакамина, а той, още преди да го заговорят, понеже се досетил, че те узнали всичко, високо завикал: „Ама това бяха въоръжени бунтовници, изправени срещу нас с оръжие в ръка! Те бяха тръгнали да избиват нас и ние трябваше да се защитаваме!”
„А това също ли беше бунтовник, който заплашваше живота ви?” - казал човекът от комисията, като извадил от чантата си бебешката ръка…
    Комисията съставила доклад, който далеч надминавал зверствата, изнесени от Гладстон. Европа била потресена. Навсякъде и в Русия печатът издал шумни протести. И тогава английското правителство било принудено да съобщи на цар Александър, че ако възнамерява да отвори война за освобождението на България, то Англия няма да се противопостави. И дойде 1977 г.
    В книгата си „Велики забравени благодетели на нашия народ” Петър Матеев, ученик на д-р Лонг, пише, че в миналото българският народ е правил много опити да се освободи. Но въстанията му са бивали потушавани и забравяни. Защо? Защото нямало кой да изнесе станалото навън. Не било така с Априлското въстание. Намерил се един, който рискувал и живота и делото си, като  изнесъл факти, които спомогнали за нашето освобождение.
    В книгата си „50 години в Цариград”, директорът на училището „Роберт Колеж”, просто не намира думи да възхвали характера, делото на Д-р Лонг.
    До сега видяхме какво ние мислим за нашите благодетели. Но и пророк Даниил ни осведомява за това, което Бог е приготвил, за да ги възнагради. Живял столетия преди Христа, този чуден човек ни запознава, в общи черти, със световната история. Първоначално той бил пленник и роб във Вавилон. Но щом изтълкувал съня на монарха Навуходоносор, той бил издигнат на най-високо място в държавната йерархия. А в един момент, той получил видение за края на империята, привиждали му се царски и императорски съборени престоли.
     На духовния небосклон застават пророците, апостолите, мъчениците, мисионерите. Гонени, хулени, избивани, сега те сияят. Ето наградата им!
     През 1938 и 39 г. аз на два пъти видях северното сияние. Красотата на това небесно явление не може да се опише с думи. Ние не сме като пророци, като мисионери или мъченици. Но и ние можем да сторим нещо за доброто на нашите ближни.
    През една тъмна нощ един слепец седял на кръстопът, като държал запален фенер. Приближил един човек, познал го и запитал: „Защо ти е фенерът? Ти нали не виждаш?”
    „Но има хора, които виждат! Аз светя за тях, за да не сбъркат те пътя!”
    Свещена служба! Искаш ли да бъдеш полезен в името на Спасителя, можеш! Ще намериш начин. Бог ще ти отвори очите, за да видиш нуждата на твоя ближен и на обществото! Въоръжен с Божията любов, можеш да направиш живота си полезен за ближните и следователно смислен, достоен да се живее. И ще Бъдеш благословен! Амин.* 

  *Бел. ред. - Тази проповед е произнесена на „Братска трапеза“, единствена по рода си в тоталитарното време, когато християните са били преследвани. Но Симеон Попов е бил безстрашен, лежал в затворите – София, Варна и Белене почти шест години, без да има вина – заради проповядването на вярата в Бога. На това събиране са присъствали гости от различни деноминации: Ямбол, Ст. Загора, Кричим, София, В. Търново, Плевен, Русе, Попово и Варна. Обядът приготвен в пастирския дом – две кюфтета, краставица, салата, хляб и лимонада. Следобед няколко часа е имало хваления, живи свидетелства, след които Симеон Попов раздавал нелегално внесени Библии и духовна литература. Всички са си заминали изключително насърчени.



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446415
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031