ЙОАН  КРЪСТИТЕЛ  И ИРОДИАДА –              ОТМЪСТИТЕЛНАТА УБИЙЦА

Библейски прочит: Марк 6:14-29

                                               Всички имат Йоана за пророк. А дъщерята Саломия,

                                               подучена от майка си Иродиада, каза: Дай ми тук

                                               на блюдо главата на Йоана Кръстител. (Мат.14:8).

    Йоан Кръстител бил призван от Бога да ходи сред народа и да очиства човешките души, които били пълни с плевели. Грехът бил помрачил душите на хората, в тях се били настанили злото и омразата и задушавали стремежа към доброто.

    И Йоан тръгнал да изкоренява без пощада тези плевели на злото, защото Бог го предназначил да приготви пътя на Единствения, Който е по-голям от него. „И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;”(Марк. 1:7). Затова Йоан прочиствал човешките души, орал тази нива, без умора, подготвял я за семето на Исус, Който вече като сеяч, да може само да сее. „Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покаяние,  кръщение за опрощаване греховете. И излизаха при него от цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.” (Марк. 1:4,5). А Йоан Кръстител викал с лъвски глас, сред тълпите народ:  „Покайте се!”.

    Много грешници, стреснати и уплашени от пророка, му казвали: „Вземи злато и замълчи!” А той им отговарял: „Не ви искам златото! Аз имам в себе си нещо, много  по-ценно от него!” и не се спирал пред никого, не щадял ничии недостатъци, говорел без страх. Бил толкова смел, че показвал дори и беззаконията на царската жена–Иродиада, и я заклеймявал в греховете ѝ.

    Щом научила за това, тя му изпратила злато, но пророкът го отхвърлил гневно: „Не ми трябва скверното злато на една грешница! Аз пия вода и се храня с треви, което не струва нищо.”

    Този отговор вбесил Иродиада и в нея нараснала голяма омраза и отмъстителност към неподкупния пророк. Но в душата ѝ настанал голям смут от думите на Йоан Кръстител и я налегнало тежко безсъние. Никой не успявал да развесели мрачната царица, тя ставала все по-мрачна и по-мрачна.

    Накрая,  за утеха на своята жена, нейният мъж, – Ирод, заповядал на своите слуги да намерят Йоан, да го заловят и да го отделят от света, като го затворят в тъмница. И те го хванали, вързали го и го хвърлили в мазето на Иродовия дворец.

   Иродиада малко се поуспокоила, но все още се страхувала, защото въпреки затворен, Йоан бил жив!

   Веднъж Ирод празнувал рождения си ден. В блестящ салон, пирували гостите, а разкошът на богатия римски васал Ирод, с нищо не отстъпвал на разкоша на Давид и Соломон. Той събрал около богата трапеза всички големци и висши гости – чиновници, офицери и изискани граждани на Галилея.  Звънтели златни съдове, пълни с вино, носел се оглушителен шум от множество гласове. Навсякъде се водели разгорещени разговори. В двореца празнували рождения ден на цар Ирод Антипа.

    Пирът в двореца на Ирод се превърнал в истинска оргия след танца на Саломия, дъщерята на Иродиада от първия ѝ брак. Със своята игра, със своята красота и грация Саломия омаяла и опиянила всички присъстващи на пира, но най-много Ирод. А той,  след края на играта,  опиянен и екзалтиран извикал: „Искай от мене, каквото щеш, и ще ти дам!”.

    Саломия се засмяла, приближила се до майка си и я попитала: „Какво да поискам?”. И тук Иродиада вижда своя шанс – тя се сетила за осъдения в тъмницата пророк и ето шанс да го унищожи. Най-после има възможност да си отмъсти на Йоан Кръстител и да може вече да живее и да спи спокойно. Тя отговаря бързо и без колебание на дъщеря си: „Главата на Йоан Кръстител!”  Но дъщеря ѝ, Саломия, я поглежда многозначително и недоумяващо. Обаче Иродиада разбира неизказания ѝ въпрос и ѝ обясни: „Саломия,  дете мое, не искай никакви богатства, нито развлечения и удоволствия, защото всичко това ще бъде отровено от острия език на страшния пророк, който лежи под нозете ни.  Мило мое дете, искай най-вече главата на пророка! Всичко останало ще ти се даде, след това,  много лесно. Главата на пророка струва повече от половината царство на Ирод.”. 

    В очите на Иродиада се четеше триумф и отмъщение. Днес тя ще се освободи от този човек, когото мразеше най-много на света. Тя победи най-вече с хитрост. Сега Ирод трябва да убие Йоан Кръстител. Да не беше предлагал на Саломия, в присъствието на толкова свидетели, че ще ѝ даде каквото и да поиска. (Марк 6:23). Ирод, чиято титла означаваше „четвъртовластник”, имаше особена наклонност към жестокост, а това знаеше и жена му. Още и баща му, Ирод Велики, беше известен със своята жестокост, а синът му не му отстъпваше по нищо.

    Нали именно той бе прокудил своята законна жена – една арабска принцеса, за да се ожени за жената на брат си, Филип - Иродиада. Всъщност той и Иродиада бяха напуснали съпрузите си. Ирод бе и много горд и честолюбив човек, а Иродиада съумя ловко да използва тези черти от характера му, когато помоли Саломия да потанцува пред гостите. Такива танци са били нещо съвсем естествено при царски пиршества. Опияняващият танц на момичето действаше зашеметяващо върху гостите, които бяха прекарали вече половината от вечерта в ядене и пиене. По тази причина дойде много лесно и необмисленият отговор от устата на Ирод.

    Освен това Иродиада знаеше, че нейният съпруг бе голям страхливец и не би могъл да се откаже от обещанието си и открито да заяви, че е говорил необмислено и, че няма право да разполага с живота на един човек. Всичко бе напълно ясно. Този горд, самонадеян и същевременно страхлив човек, ще пожертва живота на пророка, само и само да запази името си. Иродиада трябваше да чака година и половина, докато дойде тази чудесна възможност. Тя често се бе опитвала да убие Йоан Кръстител, но Ирод винаги се застъпваше за него и не се решаваше да посегне на живота му. Но сега Иродиада го хвана в мрежата си. Играта свърши! Тя спечели!  Брака ѝ с Ирод, който, според юдейския закон, беше незаконен и против Божиите закони трябваше да се разобличи.

    Йоан Кръстител не се страхуваше от високи титли и открито им говореше в името на Бога, без да обръща внимание на личността. Неговото послание бе колкото просто, толкова и силно: „Покайте се, защото наближава Небесното царство!” (Мат.3:2)

    И скоро неговият глас, в който се усещаше суровостта на пустинята, в която бе живял дълго време, прокънтя и се чу по цялата юдейска земя. Всъщност това послание не бе съвсем ново. Още пророците – мъже, като Мойсей и Йеремия, призоваваха народа към покаяние. И ако те бяха послушали и се покаяли, Бог щеше да им прости греховете и да им дари спасение. А проповедта на Йоан Кръстител бе така настойчива, както никоя досега: „Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него!” (Мат.3:3) И много души познаха в това Божия глас; признаха греховете си и в знак, че се покайват, приеха водно кръщение от Йоан.

    Ирод и Иродиада не бяха израилтяни, а едомити, потомци на Исав, но те бяха свързани с тях, чрез праотците си Авраам и Исаак и също се нуждаеха от покаяние. Йоан обаче не им поднесе призива за покаяние деликатно, а съвсем директно и право в очите, казвайки на Ирод: „Не ти е позволено да имаш братовата си жена!” (Марк 6:18). Това бе много болезнено за Ирод. Едва ли човек може да си представи по-голям контраст от този между Йоан-човек на правотата и разпасания и необуздан Ирод. Затова можеше и да се очаква, че Ирод ще сътвори кратък процес срещу Йоан, след като го вкара в затвора. Но в този пророк Ирод намираше нещо, което липсваше в собствения му живот: ДА ЖИВЕЕ в ПРАВЕДНОСТ  И  С БОГА.

    Той често изпращаше да го повикат и внимателно го слушаше, но в живота му не настъпи промяна. Йоан, който изобличаваше Ирод, бе затворен и Ирод се страхуваше да посегне на живота му, защото разклатеният му вече трон, нямаше да може да устои на едно народно въстание.

    Но да се върнем към тържеството. Сега Иродиада най-после ще може да развърже заплетения възел. Тя имаше атрактивна дъщеря – Саломия, която притежаваше завидна прелест и опияняващият танц е изпълнен. Тя тича за съвет при майка си. И, ето, Саломия влиза в празничната зала и преди още настроението на цар Ирод да се е променило, изказва своето желание: „Искам, още сега, да ми дадеш на блюдо главата на Йоана Кръстителя!” (Марк 6:25)

    Главата на един пророк, като декорация на масата на рождения ден на Негово величество Ирод и то по изричната молба на дамите Иродиада и Саломия. Така една царска прищявка се превръща в престъпно убийство на един праведник, чието единствено „престъпление” бе, че проповядваше Божието Слово без страх. Един цар, чието име означаваше „герой” се остави да бъде въвлечен в едно пъклено дело и то от жена, чието име означаваше „героиня”. Едва ли има друга жена в Библията така жестока и безбожна, като Иродиада. Ръцете ѝ биват опръскани с невинна кръв, нещо повече, тя отхвърли Божия призив за покаяние, КОЕТО ВСЪЩНОСТ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ Ѝ ГРЯХ.

    Преди да влезе в затвора, Йоан насочваше погледите на хората към Един, Който обикаляше  Юдея и проповядваше и вършеше чудеса: „Исус от Назарет – Божият Агнец – поел върху плещите си греховете на света.”

    Юдеите разбираха, че Божият Агнец – Исус, Който ще пожертва дори и живота Си, за да ги спаси, постави край на жертвоприношението, е обещаният Месия – Спасителят на народа и на целия свят! (Йоан 3:16). При този Исус искаше Йоан Кръстител да доведе Ирод и Иродиада, за да получат правото да участват в новия завет с Бога. Те трябваше само да преклонят глава, да се покаят и да променят живота си. Те чуха Божия призив, но се отказаха да го последват.

    А колко разумно постъпи Самарянката, с която Исус говори на Яковия кладенец! Тя имаше някои общи неща с Иродиада: аморален живот в безизходица. Но за разлика от нея, тя призна своите грехове и намери пътя към спасителната вяра в Исус. Тя стана друг човек и благословение за мнозина, които чуха нейното свидетелство, намериха пътя към Исус. (Йоан 4: 39).

    Иродиада обаче потъва все повече в греха и омразата и се превръща в проклятие за околността. Тя дори опетнява съвестта на собствената си дъщеря с кръвта на Божия слуга. Саломия също не намира пътя към покаянието. А Ирод, пооткрехнал дверите на сърцето си за Бога, ги затваря, под влияние на жена си и пропуска благодатното време за спасение. Бог често говори на хората, Той говореше и на Ирод и на Иродиада, но те не искаха да чуят повика Му и ЗАВИНАГИ ПРОИГРАХА СПАСЕНИЕТО И ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.

    Ирод, който дълго време се опитваше да запази живота на Йоан Кръстител, беше закоравил сърцето си, когато взема участие при осъждането на Исус. (Лука 23:8-12)

    Иродиада също затвори сърцето си за Бога и отиде  в погибел. Но НЕЙНИЯТ НАЙ-ГОЛЯМ ГРЯХ бе не прелюбодеянието, не убийството, а БЕЗВЕРИЕТО, ПОРАДИ КОЕТО ЗАГУБИ СПАСЕНИЕТО.

    Тя отхвърли Божието предупреждение и пожъна телесна и духовна погибел. Колко е прав големият мъдрец на Стария Завет Соломон: „Който обича поуката, обича знанието, а който мрази изобличението е глупав!” (Притчи 12:1)

    Историковедът Йосиф Флавий съобщава как Иродиада пада от политическата сцена: като упорито е настоявала пред Ирод да поиска от Император Калигула царска титла, за да се нарича и той сам цар!

    Но Ирод бива наклеветен от брата на Иродиада и изпратен на заточение в гр.Лион – Франция и завършва живота си в заточение, като презрян човек. С него погива и Иродиада, жената, която не чу Божието предупреждение и стана убийца на праведния пророк – Йоан Кръстител.  К а к в а   т р а г е д и я!   Но  и   к а к в а   п о у к а   от всичко това!

Пастор Симеон Попов

гр. Шумен