Постинг
12.01.2020 04:00 -
Жената в светлината на Библията
ВЯРАТА
„Дъще, твоята вяра те изцери!“ (Марко 5:34)
Жената с кръвотечението си казваше: „... само ако се допра до дрехата Му, ще оздравея!“, защото имаше вяра! Тя затова отиде при Исус.
Какво е вярата? - Обикновено, когато говорим за вяра, ние мислим за чувства, за емоции. Разбираме нещо, за което няма доказателства. Дефиницията на вярата се намира в Евреи 11:1: „А вярата е даване на твърда увереност в ониа неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат.“
Вярата е увереност, убеждение, че Бог съществува. Че Той ни обича, че е добър, че може да ни помогне. „Да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят“ (Евр. 11:6).
В основата на вярата е доверяването. Приемане на някакво свидетелство, на онова, което някой е казал. В Евр. 11 вярата е приемане на Божието свидетелство. Така както е дадено в Свещеното Писание. Вярата е упование в онова, което Бог казва. Отклик от наша страна на Неговото слово. Вярата не е мистично чувство, но действие в резултат на нашата увереност, на нашето убеждение.
Този отклик може да е сърдечно чувство, когато Святият Дух изобличава за грях особено при покаянието. Тогава човек скърби за греха и откликва с вътрешно волево решение да остави греха. Това в действителност е действие.
Вярата трябва да прерасне от сърдечно, емоционално чувство във волево действие. Вярата е отклик на Божието слово, т.е. действие, практикуване на упование в Бога, когато сме в затруднение, когато по човешки няма никаква надежда. Когато всичко изглежда без изход.
Този отклик може да бъде физическо действие. Да предприемем нещо, което изразява вяра. Когато Нееман се потопи в р. Йордан, тогава чак той се изцели от проказата. Когато Моисей вдигна жезъла си, тогава морето се раздели. Когато жената се допря до Исус, тогава кръвотечението ѝ спря.
Тук виждаме, че става дума повече за воля, решение и действие, отколкото за чувство. Вярата е отклик на човека на Божието действие, на Божията инициатива, на Божието слово.
Важен е обектът на вярата! Примерно при катастрофа сте си счупили крака. Спира колата, от която при вас идват водопроводчик и лекар да ви помогнат. На кого ще се доверите? Естествено на лекаря! Това е обектът на вашата вяра.
Кое ще ви излекува, вярата в лекаря ли? - Не! вас ще ви излекува лекарят. Той е обектът на вашата вяра, а вярата ви е тази, която разрешава на лекаря да действа.
Кое ни спасява, вярата в Исус ли? - Не! Нас ни спасява Исус, така както в примера с лекаря. Но вярата е пътят до Исус. Тя е каналът, по който това спасение става наше притежание.
Вярата е отклик от наша страна. Даване възможност на Бог да действа в нашия живот. Вярата не е убеждение, че Бог непременно ще направи това, което искаме. Тя е убеждение, че Бог МОЖЕ да направи това, което искаме, но че Бог ще направи това, което е правилно.
Вярата е доверие! - Примерно, вие с те в планината, пада гъста мъгла, стъмва се и нищо не се вижда. Ако останете на върха, ще измръзнете. Ако някой каже: „Ще се хвърля в мъглата, пък каквото ще да става“, ще го последвате ли? - Не! Ко ако в тъмното чуете глас: „Вие не ме виждате, но аз по гласовете ви зная къде се намирате, защото съм планински спасител и от 20 години работя по тези места и ги познавам отлично. Точно под вас има тераса. Ако се спуснете и скочите, можете да пренощувате на завет и сутринта аз ще до вас и ще ви спася!“, вие можете да му се доверите, защото това не е скачане в неизвестното, не е скачане в мъглата.
Също така и Бог говори „в мъглата“. Ние можем да Му се доверим, защото имаме откровение - Божието слово, Библията. Тя е като карта, като пътеводител в нашия живот.
Дотук видяхме, че вярата е убеждение, упование, доверяване - отклик на Бога. Тя е действие от наша страна, а не чувство. Бог очаква ние да откликнем във всичко на Божието слово. Да Му се доверим напълно!
„Дъще, твоята вяра те изцери!“ (Марко 5:34)
Жената с кръвотечението си казваше: „... само ако се допра до дрехата Му, ще оздравея!“, защото имаше вяра! Тя затова отиде при Исус.
Какво е вярата? - Обикновено, когато говорим за вяра, ние мислим за чувства, за емоции. Разбираме нещо, за което няма доказателства. Дефиницията на вярата се намира в Евреи 11:1: „А вярата е даване на твърда увереност в ониа неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат.“
Вярата е увереност, убеждение, че Бог съществува. Че Той ни обича, че е добър, че може да ни помогне. „Да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят“ (Евр. 11:6).
В основата на вярата е доверяването. Приемане на някакво свидетелство, на онова, което някой е казал. В Евр. 11 вярата е приемане на Божието свидетелство. Така както е дадено в Свещеното Писание. Вярата е упование в онова, което Бог казва. Отклик от наша страна на Неговото слово. Вярата не е мистично чувство, но действие в резултат на нашата увереност, на нашето убеждение.
Този отклик може да е сърдечно чувство, когато Святият Дух изобличава за грях особено при покаянието. Тогава човек скърби за греха и откликва с вътрешно волево решение да остави греха. Това в действителност е действие.
Вярата трябва да прерасне от сърдечно, емоционално чувство във волево действие. Вярата е отклик на Божието слово, т.е. действие, практикуване на упование в Бога, когато сме в затруднение, когато по човешки няма никаква надежда. Когато всичко изглежда без изход.
Този отклик може да бъде физическо действие. Да предприемем нещо, което изразява вяра. Когато Нееман се потопи в р. Йордан, тогава чак той се изцели от проказата. Когато Моисей вдигна жезъла си, тогава морето се раздели. Когато жената се допря до Исус, тогава кръвотечението ѝ спря.
Тук виждаме, че става дума повече за воля, решение и действие, отколкото за чувство. Вярата е отклик на човека на Божието действие, на Божията инициатива, на Божието слово.
Важен е обектът на вярата! Примерно при катастрофа сте си счупили крака. Спира колата, от която при вас идват водопроводчик и лекар да ви помогнат. На кого ще се доверите? Естествено на лекаря! Това е обектът на вашата вяра.
Кое ще ви излекува, вярата в лекаря ли? - Не! вас ще ви излекува лекарят. Той е обектът на вашата вяра, а вярата ви е тази, която разрешава на лекаря да действа.
Кое ни спасява, вярата в Исус ли? - Не! Нас ни спасява Исус, така както в примера с лекаря. Но вярата е пътят до Исус. Тя е каналът, по който това спасение става наше притежание.
Вярата е отклик от наша страна. Даване възможност на Бог да действа в нашия живот. Вярата не е убеждение, че Бог непременно ще направи това, което искаме. Тя е убеждение, че Бог МОЖЕ да направи това, което искаме, но че Бог ще направи това, което е правилно.
Вярата е доверие! - Примерно, вие с те в планината, пада гъста мъгла, стъмва се и нищо не се вижда. Ако останете на върха, ще измръзнете. Ако някой каже: „Ще се хвърля в мъглата, пък каквото ще да става“, ще го последвате ли? - Не! Ко ако в тъмното чуете глас: „Вие не ме виждате, но аз по гласовете ви зная къде се намирате, защото съм планински спасител и от 20 години работя по тези места и ги познавам отлично. Точно под вас има тераса. Ако се спуснете и скочите, можете да пренощувате на завет и сутринта аз ще до вас и ще ви спася!“, вие можете да му се доверите, защото това не е скачане в неизвестното, не е скачане в мъглата.
Също така и Бог говори „в мъглата“. Ние можем да Му се доверим, защото имаме откровение - Божието слово, Библията. Тя е като карта, като пътеводител в нашия живот.
Дотук видяхме, че вярата е убеждение, упование, доверяване - отклик на Бога. Тя е действие от наша страна, а не чувство. Бог очаква ние да откликнем във всичко на Божието слово. Да Му се доверим напълно!
Няма коментари
