Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2020 05:30 - Жената в светлината на Библията
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ВДОВИЦАТА АННА, КОЯТО НЕ БЕ СЪСИПАНА ОТ РАЗБИТО СЪРЦE

Лука 2:36-38



„Вдовиците нека да уповават на мене“ (Ерем. 49:11).

Анна живя на предела между две епохи - в края на старата ера и началото на новата.

Какво бе характерно за това време?  - Духовен мрак, невежество и морално разложение. Множество езически религии, коя от коя по-лоша и безпомощна. Евреите, избраният Божий народ, се бяха отдалечили от Бога, за което Той ги предаде под римско робство. Целият израил пъшкаше под ярема на това робство и ожидаше обещания Месия.

Коя бе Анна? - Една вдовица от Асировото племе в галилея, област, на която се гледаше с пренебрежение, а на хората ѝ - без уважение, като на хора без авторитет. Така гвоореха за Исус и съвременниците Му: „Нима от Галилея ще дойде Христос?“ (Йоан 7:41). Фарисеите също казаха на Никодим: „Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига“ (Йоан 7:52).

Анна бе живяла с мъжа си само 7 години, а цели 84 години беше вдовица. Съдбата на вдовиците тогава е била много незавидна - връщали са се в бащиния си дом и са чакали или някой да ги поиска, за да се омъжат повторно или са умирали самотни, ненужни никому.

Как Анна избегна участта на вдовица? Какво не направи тя? - Тя не насочи поглед вътре в себе си, само към скръбта си. Не насочи поглед към проблемите си. Не се изолира, не се самосъжаляваше, нито заживя с чувството на малоценност. Не се превърна в товар на близките си, нито в самотна жена, на която животът нямаше какво повече да предложи. Нито в човек, когото всички да съжаляват. Тя не бягаше с мислите си в миналото!

Тя избегна да се превърне в това, от което ап. Павел искаше да предпази другите вдовици, които „навикват да стоят празни, да ходят от къща в къща ... бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да говорят“ (1 Тим. 5:13).

Какво направи Анна? - Тя прибягна до Бога, изпълни Неговата препоръка - „вдовиците нека уповават на Мене“ (Ер. 49:11). Тя посвети живота си на Бога. „ ... не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Богу в пост и молитва“ (Лука 2:37). Тя отделяше повече време за Бога отколкото за себе си. Постави на първо място в своя живот работата за Бога. Когато една вдовица се осмели да остави миналото на страна, когато не е зависима от спомените си и когато се осмелява да посрещне настоящето и бъдещето с Бога, тогава свръхестествен мир изпълва сърцето ѝ.

Тогава тя може да успокоява и други, които имат проблеми и скърби, защото самата тя е била успокоена от Бога. Както съветва ап. Павел: „Бог на пълната утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в скръб“ (2 Кор. 1:3, 4).

Кое е истинското служение на Бога - отшелничеството, уединението или вглъбяването в себе си ли? - Не! Истинското служение на Бога е служението на другите. В тези мрачни и тъмни дни на робство и духовен мрак, потънала в храма, Анна ден и нощ постеше и се молеше. Но тя не бе изолирана от хората, от нуждите им.

Когато настъпи великият ден, така ожидан от целия израилски народ, когато Исус се роди и според закона Го занесоха в храма, там Го посрещна Симеон, човека, на когото Бог бе казал, че няма да вкуси смърт, докато не види Месията, а там беше и Анна - жената, която не бе имала никакъв шанс поради своя произход, положение на вдовица и възраст.

В този момент тя стана една от най-привилегированите жени в света. Бог я удостои заедно със Симеон да види Детето и да разпознае в Него Спасителят на света. Това бе върховният момент не само в нейния живот, това бе момент, за който всеки израилтянин бе мечтал. Това бе най-великият момент на всички времена - раждането на Спасителя.

Какво направи тогава Анна? - Благодари на Бога, поклони Му се и Го прослави. Макар че ден и нощ служеше в храма изолирана, вглъбена, посветена на Бога, Анна не пропусна да забележи хората, затова тя не само се поклони на Спасителя, но тя ГОВОРЕШЕ за него на всички.

Тя стана една от първите жени, свидетелки за Христа. С уединение и служение, думи и дела, вяра и славене на Бога, Анна напълно покрива образа на вдовица, обрисуван от ап. Павел: „Истинската вдовица се надява на Бога и постоянства в молби и молитви нощем и денем“ (1 Тим. 5:5). Анна е пример за това, че Бог може да използва всяка жена в работа за Господа. Макар стара, вдовица от незначителен произход, без особено положение в обществото, дори когато евангелистът, пишейки за нея, употребява безличното: „Имаше някоя си пророчица Анна ...“ (Лука 2:36).

Но Бог ѝ даде служение. Тя е една от първите новозаветни жени-пророчици!
Какво значи пророк? - Обикновено ние мислим, че това е човек, който предсказва бъдещето. Наистина Библията е изпълнена с много такива пророци и пророчества. Но всъщност това ли е да си пророк? - Бог нарича Аврам пророк (Бит. 20:7). Също и Ной. А в Изх. 7:1 Бог казва на Моисей: „Аарон ще ти бъде пророк“.

В 1 Лет. 25:1-3 за свещениците се казва „да пророкуват с арфи, псалтири и с кимвали“. Тук не става въпрос за предсказване на бъдещето, а в последния цитат дори не и за говорене.

Пророкът е човек, който възвестява Божиите истини! Който говори Божието слово и изявява Божията воля! Той е Божият посланик при човеците!

Ап. Павел пише: „... откровение или знание, или пророчество или поука“ (1 Кор. 14:6). То е възвестяване на това, което Бог иска да каже в момента.

Как Анна е упражнявала пророческата си дарба не е казано. Тя може да се е наричала пророчица, защото е била една от тези, които са служили да славословят Бога, както Мариам, както служителите в храма, описани в 1 Лет. 25:1, които пророкуват с арфи, псалтири и китари. Обикновено Бог избирал пророците да бъдат мъже, но има и жени пророчици.

В Стария завет освен Мариам пророчици са девора (Съд 4:4), Олда - (4 царе 22:14); Ноадия - (Неемия 6:14). В Новия завет за Анна, Елисавета, Мария и за четирите дъщери на Филип (Деян. 21:9) се споменава, че пророкуваха. В 1 Кор. 11:5 четем: „Всяка жена, която се моли или пророкува“.

Тези жени са говорили Божието слово по време на общи събирания за поклонение. пророците не са толкова много, но жени пророци са още по-малко и Анна бе една от тях. Бог я удостои с тази голяма привилегия.

Каква е поуката за всяка една от нас от живота на Анна?
 - Да не позволяваме на тревогите и грижите, на нещастието ни да ни потопят и удавят!
 - Да предадем грижите си на Бога! Христос каза: „В света ще имате скръб, но дерзайте! Аз победих света!“
 - Да търсим доброто, хубавото в нашия живот! Колкото и малко да е, то съществува!
 - Да се научим да се радваме и в скръбта! Ап. Павел пееше в затвора.
 - Да общуваме с Бога, когато сме в скръб! Чрез молитвата ние не ще бъдем сами и позволяваме на Бог да ни помогне.
- Да се помъчим да разберем какво иска да ни каже  Бог чрез скърбите, на какво иска да ни научи!

Недоволството е роптание. То е бунт против Бога. Нека да благодарим за всяко нещо, което Бог допуска в нашия живот. То не е случайно. Анна е пример за това, че макар да няма нищо, всяка жена може да даде много за Бога. Може да бъде много полезна на околните, ако първо отиде и получи от Бога, Който е обещал да даде изобилно на всеки, който поиска от Него. Бог желае да използва всяка жена. Нека Му позволим, амин.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445662
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031