Постинг
31.12.2019 05:00 -
Жената в светлината на Библията
ЖЕНАТА, ЧИЕТО ГОСТОПРИЕМСТВО БОГ ВЪЗНАГРАДИ БОГАТО
4 Царе 4:8-17; 8:1-6
„Добродетелната жена ... е много по-ценна от скъпоценни камъни“ (Притчи 31:10).
Преди повече от 3000 години в гр. Сунам живееше „една богата жена“.Името ѝ не се споменава. Наречена е сунамката по името на града, в който е живяла.
„И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб. Сетне жената рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек. Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.“ (4 Царе 4:8-10).
И те приготвиха стая за Божия човек Елисей, където удобно да почива, когато идваше или преминаваше през гр. Сунам. Доволен от стореното, пр. Елисей пожела по някакъв начин да се отплати на жената и я попита какво да направи за нея. Да говори ли на царя или на военачалника за нея? Но тя отказа, защото бе доволна от това, което имаше. Явно тя направи всичко не, за да получи някаква отплата, защото пр. Елисей беше „свят, Божий човек.“ Исус каза: „ Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи ...“ (Матей 10:41).
Бог наистина възнаграждава с материални неща, но самото удоволствие и удовлетворение, което изпитваме, когато правим добро, не е малка награда. Всяко добро дело е пример и поощрение за другите. Но най-важното е, че това е инвестиция за вечността.
Жената от Сунам бе умна, активна, даже повечко от мъжа си. Тя прояви повече инициатива, но обсъди идеята с мъжа си. И те двамата заедно плануваха и взеха решение. Семейството на тази езичница бе хармонично. Мястото и ролята на жената в това семейство бяха заети правилно. С други думи положението на жената в това семейство бе равно на това на мъжа. Мъжът ѝ ѝ имаше доверие (4 Царе 4:22-24).
Богатството ѝ даваше възможност да живее един суетен, празен живот, но тя осмисли своя живот. Нямаше деца, но вместо да се самосъжалява, тя прояви интерес към нуждите на другите. Забеляза Божия човек Елисей и се погрижи за него. Тя можеше да му даде пари, да му осигури подслон и страноприемница. Но тя сподели с него не само парите си, като му построи стая, която обзаведе, осигурявайки му почивка и удобство. Тя сподели не само мтериалните си блага с него, но и още нещо. Какво?
Тя даде от себе си време, грижи, любов. Тя бе благодарна, доволна от това, което имаше. Прояви скромност, отказвайки на пророк Елисей предложението му да говори за нея на царя. Тя направи всичко за Елисей в името на Бога. Не за благодарност, не за награда, а доброволно, от сърце, с желание да помогне.
Това е много добър урок за всяка една от нас.
Как я възнагради Бог? - С нещо много голямо, с нещо, което тя изобщо не очакваше. Нещо, което не можеше да се купи с пари; нещо, което никой човек не можеше да ѝ даде.
Бог ѝ даде това, което сърцето ѝ желаеше! Бог я дари със син. Бог винаги възнаграждава стократно нашата любов и жертва. След благословението, както обикновено става, дойде изпитанието. Когато синът ѝ порасна, Бог ѝ го взе. По жетва детето отиде при жетварите и от силната горещина се разболя и след няколко часа умря в ръцете на майка си.
Как реагира сунамката? - Като зряла жена не се разсърди, не упрекна Бога, не изгуби време във вайкания и плач. Тя уповаваше на Бога и затова побърза да потърси Божия човек Елисей. Прояви инициатива и настойчивост. Пр. Елисей искаше да изпрати слугата си Геезия да й помогне, но тя не се задоволи и каза, че ще се върне само ако пророка отиде с нея при детето.
Вярата ѝ бе възнаградена. Бог възкреси сина ѝ. Това бе истинско благословение. Няколко години по-късно, когато страната беше заплашена от глад, тя бе предупредена от пророка за известно време да се премести да живее другаде със семейството си, за да избегне глада. След седем години, когато се завърна, бе изгубила всичко - дом, ниви. Тя се обърна с молба към царя да ѝ ги възстанови и той не само ѝ върна всичко, но и даде също и реколтата от тези седем години.
Жертвоготовността на тази богата жена донесе благословение на целия ѝ дом. Мъжът ѝ също бе благословен.
В причи 31 гл. четем, че „добродетелната жена е много по-ценна от скъпоценни камъни, сърцето на мъжа ѝ уповава на нея и той не ще има недостатък от печалба. Тя донася добро, а не зло през всичките дни на живота си.“
Сунамката е пример за това как да използваме парите, имота и благосъстоянието си.
Кое помогна на нея да направи нещо, което е угодно на Бога? Това, че беше богата, умна и инициативна ли? - Не! Това, че имаше желание да направи нещо за Бога. Когато човек има желание, тогава ще използва възможностите, които Бог му дава.
Всяка жена има някаква дарба. Тя може да не е толкова голяма като дарбата на сестрата до теб, но е не по-малко нужна. Нека не я заравяме в земята като в притчата за талантите, но да използваме дарбите, възможностите и благовремията, които Бог ни дава!
4 Царе 4:8-17; 8:1-6
„Добродетелната жена ... е много по-ценна от скъпоценни камъни“ (Притчи 31:10).
Преди повече от 3000 години в гр. Сунам живееше „една богата жена“.Името ѝ не се споменава. Наречена е сунамката по името на града, в който е живяла.
„И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб. Сетне жената рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек. Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.“ (4 Царе 4:8-10).
И те приготвиха стая за Божия човек Елисей, където удобно да почива, когато идваше или преминаваше през гр. Сунам. Доволен от стореното, пр. Елисей пожела по някакъв начин да се отплати на жената и я попита какво да направи за нея. Да говори ли на царя или на военачалника за нея? Но тя отказа, защото бе доволна от това, което имаше. Явно тя направи всичко не, за да получи някаква отплата, защото пр. Елисей беше „свят, Божий човек.“ Исус каза: „ Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи ...“ (Матей 10:41).
Бог наистина възнаграждава с материални неща, но самото удоволствие и удовлетворение, което изпитваме, когато правим добро, не е малка награда. Всяко добро дело е пример и поощрение за другите. Но най-важното е, че това е инвестиция за вечността.
Жената от Сунам бе умна, активна, даже повечко от мъжа си. Тя прояви повече инициатива, но обсъди идеята с мъжа си. И те двамата заедно плануваха и взеха решение. Семейството на тази езичница бе хармонично. Мястото и ролята на жената в това семейство бяха заети правилно. С други думи положението на жената в това семейство бе равно на това на мъжа. Мъжът ѝ ѝ имаше доверие (4 Царе 4:22-24).
Богатството ѝ даваше възможност да живее един суетен, празен живот, но тя осмисли своя живот. Нямаше деца, но вместо да се самосъжалява, тя прояви интерес към нуждите на другите. Забеляза Божия човек Елисей и се погрижи за него. Тя можеше да му даде пари, да му осигури подслон и страноприемница. Но тя сподели с него не само парите си, като му построи стая, която обзаведе, осигурявайки му почивка и удобство. Тя сподели не само мтериалните си блага с него, но и още нещо. Какво?
Тя даде от себе си време, грижи, любов. Тя бе благодарна, доволна от това, което имаше. Прояви скромност, отказвайки на пророк Елисей предложението му да говори за нея на царя. Тя направи всичко за Елисей в името на Бога. Не за благодарност, не за награда, а доброволно, от сърце, с желание да помогне.
Това е много добър урок за всяка една от нас.
Как я възнагради Бог? - С нещо много голямо, с нещо, което тя изобщо не очакваше. Нещо, което не можеше да се купи с пари; нещо, което никой човек не можеше да ѝ даде.
Бог ѝ даде това, което сърцето ѝ желаеше! Бог я дари със син. Бог винаги възнаграждава стократно нашата любов и жертва. След благословението, както обикновено става, дойде изпитанието. Когато синът ѝ порасна, Бог ѝ го взе. По жетва детето отиде при жетварите и от силната горещина се разболя и след няколко часа умря в ръцете на майка си.
Как реагира сунамката? - Като зряла жена не се разсърди, не упрекна Бога, не изгуби време във вайкания и плач. Тя уповаваше на Бога и затова побърза да потърси Божия човек Елисей. Прояви инициатива и настойчивост. Пр. Елисей искаше да изпрати слугата си Геезия да й помогне, но тя не се задоволи и каза, че ще се върне само ако пророка отиде с нея при детето.
Вярата ѝ бе възнаградена. Бог възкреси сина ѝ. Това бе истинско благословение. Няколко години по-късно, когато страната беше заплашена от глад, тя бе предупредена от пророка за известно време да се премести да живее другаде със семейството си, за да избегне глада. След седем години, когато се завърна, бе изгубила всичко - дом, ниви. Тя се обърна с молба към царя да ѝ ги възстанови и той не само ѝ върна всичко, но и даде също и реколтата от тези седем години.
Жертвоготовността на тази богата жена донесе благословение на целия ѝ дом. Мъжът ѝ също бе благословен.
В причи 31 гл. четем, че „добродетелната жена е много по-ценна от скъпоценни камъни, сърцето на мъжа ѝ уповава на нея и той не ще има недостатък от печалба. Тя донася добро, а не зло през всичките дни на живота си.“
Сунамката е пример за това как да използваме парите, имота и благосъстоянието си.
Кое помогна на нея да направи нещо, което е угодно на Бога? Това, че беше богата, умна и инициативна ли? - Не! Това, че имаше желание да направи нещо за Бога. Когато човек има желание, тогава ще използва възможностите, които Бог му дава.
Всяка жена има някаква дарба. Тя може да не е толкова голяма като дарбата на сестрата до теб, но е не по-малко нужна. Нека не я заравяме в земята като в притчата за талантите, но да използваме дарбите, възможностите и благовремията, които Бог ни дава!
Няма коментари
