Постинг
30.12.2019 05:00 -
Жената в светлината на Библията
ВДОВИЦАТА ОТ САРЕПТА - ЖЕНА, КОЯТО ПРИЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ВЯРАТА
3 Царе 17:7-24
Езическият град Сарепта е бил едно малко пристанище на Средиземно море между градовете Тир и Сидон, за които Исус говори в Матей 11:21-22. В онова време е царувал цар Ахаав, за когото Словото казва: „... върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него“. Затова Бог наказа царството му с продължителна суша. Повече от три години не валя дъжд, в резултат на което настана глад.
На вдовицата от Сарепта бе останала „само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в кърчага“ (3 Царе 17:12). Тя събираше дърва за последната пита и след като я изядоха със сина си, щяха да умрат.
Кога се намеси Бог? - Точно когато имаха най-голяма нужда; когато нямаше друг изход, за да знаем, че помощта е от Бога.
Как? - По много чуден начин. Пророк Илия ѝ предложи първо да омеси една малка питка за него и да му я донесе, а после - за себе си и за сина си, като ѝ каза, че Господ ще направи брашното в делвата и маслото в кърчага да не свършват.
Какво поиска Илия от вдовицата? - На първо място - вяра. Вяра в един непознат човек. Вяра в един чужд Бог. Нещо много трудно за изпълнение не само тогава, но и днес. Вдовицата имаше ли някакви доказателства, че пророк Илия е Божий служител и че това, което говори, е истина? Не, макар че езическите народи тогава имаха някакво знание за Бога. Те бяха чули как Бог със силна ръка изведе Израил от Египет, как воюва за тях и ги пази. Затова тя се обърна към Илия с думите: „Заклевам те в живота на Господа, твоя Бог“ (3 царе 17:12).
Достатъчно ли само да признава Бог? Не, сега вече от нея се изискваше нещо повече. Да направи втората стъпка. Да повярва в Бога и да изрази тази вяра на дело. Само признаване на Бога на Бога не е достатъчно. Бог иска дела в резултат на вярата ни. „Вяра без дела е мъртва.“
Второто нещо, което Илия поиска, бе да сподели това, което има с другите и след това ще получи благословения за себе си.
Какъв беше резултата? - Тя спаси не само себе си, но и сина си от гладна смърт. Всеки ден тя получаваше необходимата храна, както манната в пустинята. Всеки ден тя живееше с вярата, че в делвата пак ще се появи брашно, след като го е изгребала, за да омеси хляб. Така тя всеки ден практикуваше вяра и вярата ѝ растеше и се умножаваше, защотовсеки ден тя преживяваше едно чудо.
Когато получим едно благословение независимо по колко чуден начин, ние свикваме с него и често пъти забравяме Първоизточника му. Затова много често бог ни дава нови изпитания с цел да затвърди вярата ни. „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.“ (Яков 1:2-3).
Както при Авраам, когато след като в старините му Бог му даде обещания син Исак, тогава Бог поиска Авраам да го принесе в жертва. Авраам не възраси, не възропта, не попита: „Господи, нали това е обещаният син, как да го принеса в жертва?“ Не! Авраам безусловно, напълно се довери на Бога и Той му го върнапо един чуден начин.
Така Бог изпита и Сарептската вдовица с едно много тежко изпитание - синът ѝ се разболя и умря.
Как реагира тя? - Тя не разбра защо сега, след като Бог ги беше избавил от гладна смърт, синът ѝ трябваше да умре. И тя възнегодува. Упрекна Илия, обвини го, че той е докарал това нещастие.
Но Бог не гледа на нашите слабости и недостойнство. Той не ни отхвърля, а с любов ни води в изпитанията. Той е обещал, че „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фетил няма да угаси“ и че няма да ни даде повече от това, което можем да носим.
Пророк Илия обиди ли се? Разсърди ли се? - Не! Той се помоли на Бога за нея. И Бог направи второ, по-голямо чудо. Съживи сина ѝ. Първо я изобличи за греховете ѝ, а след като синът ѝ оживя, съмненията ѝ напълно изчезнаха. Нещо повече, тя опита Бога и вярата ѝ се затвърди. От опит вярата ѝ се увеличи и тя вече свидетелства: „Сега познавам, че си Божий човек и че Господното слово, което говориш, е истина“ (ст. 24).
От опит невидимият свят на вярата стана реалност за нея.
От опит научи, че Бог възнаграждава вярата.
Чрез Сарептската вдовица Бог доказа Своята вярност и на нас, но ние верни ли сме Му?
3 Царе 17:7-24
Езическият град Сарепта е бил едно малко пристанище на Средиземно море между градовете Тир и Сидон, за които Исус говори в Матей 11:21-22. В онова време е царувал цар Ахаав, за когото Словото казва: „... върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него“. Затова Бог наказа царството му с продължителна суша. Повече от три години не валя дъжд, в резултат на което настана глад.
На вдовицата от Сарепта бе останала „само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в кърчага“ (3 Царе 17:12). Тя събираше дърва за последната пита и след като я изядоха със сина си, щяха да умрат.
Кога се намеси Бог? - Точно когато имаха най-голяма нужда; когато нямаше друг изход, за да знаем, че помощта е от Бога.
Как? - По много чуден начин. Пророк Илия ѝ предложи първо да омеси една малка питка за него и да му я донесе, а после - за себе си и за сина си, като ѝ каза, че Господ ще направи брашното в делвата и маслото в кърчага да не свършват.
Какво поиска Илия от вдовицата? - На първо място - вяра. Вяра в един непознат човек. Вяра в един чужд Бог. Нещо много трудно за изпълнение не само тогава, но и днес. Вдовицата имаше ли някакви доказателства, че пророк Илия е Божий служител и че това, което говори, е истина? Не, макар че езическите народи тогава имаха някакво знание за Бога. Те бяха чули как Бог със силна ръка изведе Израил от Египет, как воюва за тях и ги пази. Затова тя се обърна към Илия с думите: „Заклевам те в живота на Господа, твоя Бог“ (3 царе 17:12).
Достатъчно ли само да признава Бог? Не, сега вече от нея се изискваше нещо повече. Да направи втората стъпка. Да повярва в Бога и да изрази тази вяра на дело. Само признаване на Бога на Бога не е достатъчно. Бог иска дела в резултат на вярата ни. „Вяра без дела е мъртва.“
Второто нещо, което Илия поиска, бе да сподели това, което има с другите и след това ще получи благословения за себе си.
Какъв беше резултата? - Тя спаси не само себе си, но и сина си от гладна смърт. Всеки ден тя получаваше необходимата храна, както манната в пустинята. Всеки ден тя живееше с вярата, че в делвата пак ще се появи брашно, след като го е изгребала, за да омеси хляб. Така тя всеки ден практикуваше вяра и вярата ѝ растеше и се умножаваше, защотовсеки ден тя преживяваше едно чудо.
Когато получим едно благословение независимо по колко чуден начин, ние свикваме с него и често пъти забравяме Първоизточника му. Затова много често бог ни дава нови изпитания с цел да затвърди вярата ни. „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.“ (Яков 1:2-3).
Както при Авраам, когато след като в старините му Бог му даде обещания син Исак, тогава Бог поиска Авраам да го принесе в жертва. Авраам не възраси, не възропта, не попита: „Господи, нали това е обещаният син, как да го принеса в жертва?“ Не! Авраам безусловно, напълно се довери на Бога и Той му го върнапо един чуден начин.
Така Бог изпита и Сарептската вдовица с едно много тежко изпитание - синът ѝ се разболя и умря.
Как реагира тя? - Тя не разбра защо сега, след като Бог ги беше избавил от гладна смърт, синът ѝ трябваше да умре. И тя възнегодува. Упрекна Илия, обвини го, че той е докарал това нещастие.
Но Бог не гледа на нашите слабости и недостойнство. Той не ни отхвърля, а с любов ни води в изпитанията. Той е обещал, че „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фетил няма да угаси“ и че няма да ни даде повече от това, което можем да носим.
Пророк Илия обиди ли се? Разсърди ли се? - Не! Той се помоли на Бога за нея. И Бог направи второ, по-голямо чудо. Съживи сина ѝ. Първо я изобличи за греховете ѝ, а след като синът ѝ оживя, съмненията ѝ напълно изчезнаха. Нещо повече, тя опита Бога и вярата ѝ се затвърди. От опит вярата ѝ се увеличи и тя вече свидетелства: „Сега познавам, че си Божий човек и че Господното слово, което говориш, е истина“ (ст. 24).
От опит невидимият свят на вярата стана реалност за нея.
От опит научи, че Бог възнаграждава вярата.
Чрез Сарептската вдовица Бог доказа Своята вярност и на нас, но ние верни ли сме Му?
Няма коментари
