Постинг
27.12.2019 05:00 -
Жената в светлината на Библията
АННА - ЖЕНА НА МОЛИТВАТА
1 Царе 1:9-28
Анна живя във време на всеобщ упадък на Израил. Причината за него бе, че Израил се бе повлиял от езическите народи в резултат, на което се отклони от чистото служение на Бога.
Семейството на Анна също бе повлияно от езическите обичаи. Елкана имаше две жени в резултат, на което в дома му царуваше завист, злоба, разпри, съперничество.
Освен това Анна беше бездетна. Този факт беше много тежък за нея, а и Фенина непрекъснато я дразнеше с това. Анна се е чувствала много самотна, много нещастна, може би забравена и наказана от Бога. Днес много християни тълкуват по този начин изпитанията на вярващите.
Какво направи Анна в скръбта си? - Тя отиде при Бога, потърси Този, Който може да задоволи всяка човешка нужда и да разреши всеки проблем. Тя не се озлоби нито спрямо околните, нито спрямо Бога и не стори грях да потърси наложница на мъжа си, както преди нея направиха Сара, Рахил и Лия.
Много пъти Бог допуска изпитанията в нашия живот с цел да ни усъвършенства, да ни приближи към Себе Си, да ни подготви за някакво служение. Ако утробата на Анна не беше заключена, може би тя нямаше да посвети Самуил на Бога.
Как Анна остави грижите си в ръцете на Бога? - С молитва! Молитвата на Анна бе жива, едно лично общение с Бога без посредник. Тя се откъсна напълно от околната среда - дотолкова, че свещеник Илия я помисли за пияна.
Анна вярваше в Бога. Представи една конкретна нужда и Му се довери. Направи обрек Господу - посвети детето си на Бога. По този начин тя посвети и част от себе си. Отглеждането на Самуил и подаряването му на Бога бе начин на служение на Бога. Да имаш само един син и още тригодишен да го дадеш в храма в далечен град и да го виждаш само веднъж в годината - това бе голяма жертва. Все едно, че Анна нямаше син.
Но с това тя служеше на Бога. С това тя служеше на своя народ, защото Самуил беше връзката между Бога и народа й.
В началото Илия не разбра Анна, помисли я за пияна, но поведението й имаше въздействие върху него и той я благослови.
Какви бяха резултатите от молитвата на Анна? - За самата нея - спокойствие. Апетитът й се възвърна, нямаше вече тъга, изписана на лицето й. Тя остави проблемите си на Бога и веднага се успокои. Вярата й се претвори в живот , в действие и даде плод.
За семейството й - след година тя роди Самуил, ожиданата рожба. Анна вече не е бездетна и пренебрегната. Злобата на Фенина не ще й въздейства. Анна изпълни обрека си, раздели се с единствения си син, но след това Бог я благослови с още пет деца. Когато дадем нещо на Бога, Той ни го връща стократно!
За църквата - чрез пророк Самуил Бог възстанови общението си с Израил. Бог започна да говори чрез Самуил (1 Царе 3:10-11).
За народа - людете се покаяха, постиха през оня ден и рекоха: „Съгрешихме на Господа“ (1 Царе 7:6), оставиха идолите, за да служат на истинския Бог (1 Царе 7:4). За това Бог вече чуваше молитвите им (1 Царе 7:9).
Бог върна пленения и поруган от филистимците Божий ковчег и градовете, които бяха превзели. Израилтяните покориха филистимците (1 Царе 7:13), сключиха мир и Бог пребиваваше сред израилтяните, биеше се за тях и поразяваше филистимците (1 Царе 7:10-14).
Нека всеки ден оставаме насаме с Бога. Нека като Анна стоим повече на колене пред Бога, за да изпросим благословения за себе си, за домовете си, за църквата и народа си. Защото „усърдната молитва на праведния има голяма сила.“
1 Царе 1:9-28
Анна живя във време на всеобщ упадък на Израил. Причината за него бе, че Израил се бе повлиял от езическите народи в резултат, на което се отклони от чистото служение на Бога.
Семейството на Анна също бе повлияно от езическите обичаи. Елкана имаше две жени в резултат, на което в дома му царуваше завист, злоба, разпри, съперничество.
Освен това Анна беше бездетна. Този факт беше много тежък за нея, а и Фенина непрекъснато я дразнеше с това. Анна се е чувствала много самотна, много нещастна, може би забравена и наказана от Бога. Днес много християни тълкуват по този начин изпитанията на вярващите.
Какво направи Анна в скръбта си? - Тя отиде при Бога, потърси Този, Който може да задоволи всяка човешка нужда и да разреши всеки проблем. Тя не се озлоби нито спрямо околните, нито спрямо Бога и не стори грях да потърси наложница на мъжа си, както преди нея направиха Сара, Рахил и Лия.
Много пъти Бог допуска изпитанията в нашия живот с цел да ни усъвършенства, да ни приближи към Себе Си, да ни подготви за някакво служение. Ако утробата на Анна не беше заключена, може би тя нямаше да посвети Самуил на Бога.
Как Анна остави грижите си в ръцете на Бога? - С молитва! Молитвата на Анна бе жива, едно лично общение с Бога без посредник. Тя се откъсна напълно от околната среда - дотолкова, че свещеник Илия я помисли за пияна.
Анна вярваше в Бога. Представи една конкретна нужда и Му се довери. Направи обрек Господу - посвети детето си на Бога. По този начин тя посвети и част от себе си. Отглеждането на Самуил и подаряването му на Бога бе начин на служение на Бога. Да имаш само един син и още тригодишен да го дадеш в храма в далечен град и да го виждаш само веднъж в годината - това бе голяма жертва. Все едно, че Анна нямаше син.
Но с това тя служеше на Бога. С това тя служеше на своя народ, защото Самуил беше връзката между Бога и народа й.
В началото Илия не разбра Анна, помисли я за пияна, но поведението й имаше въздействие върху него и той я благослови.
Какви бяха резултатите от молитвата на Анна? - За самата нея - спокойствие. Апетитът й се възвърна, нямаше вече тъга, изписана на лицето й. Тя остави проблемите си на Бога и веднага се успокои. Вярата й се претвори в живот , в действие и даде плод.
За семейството й - след година тя роди Самуил, ожиданата рожба. Анна вече не е бездетна и пренебрегната. Злобата на Фенина не ще й въздейства. Анна изпълни обрека си, раздели се с единствения си син, но след това Бог я благослови с още пет деца. Когато дадем нещо на Бога, Той ни го връща стократно!
За църквата - чрез пророк Самуил Бог възстанови общението си с Израил. Бог започна да говори чрез Самуил (1 Царе 3:10-11).
За народа - людете се покаяха, постиха през оня ден и рекоха: „Съгрешихме на Господа“ (1 Царе 7:6), оставиха идолите, за да служат на истинския Бог (1 Царе 7:4). За това Бог вече чуваше молитвите им (1 Царе 7:9).
Бог върна пленения и поруган от филистимците Божий ковчег и градовете, които бяха превзели. Израилтяните покориха филистимците (1 Царе 7:13), сключиха мир и Бог пребиваваше сред израилтяните, биеше се за тях и поразяваше филистимците (1 Царе 7:10-14).
Нека всеки ден оставаме насаме с Бога. Нека като Анна стоим повече на колене пред Бога, за да изпросим благословения за себе си, за домовете си, за църквата и народа си. Защото „усърдната молитва на праведния има голяма сила.“
ПОСТ срещу троянския кон - ДЖЕНДЪР!! Све...
Честито Рождество Христово
Жената в светлината на Библията
Честито Рождество Христово
Жената в светлината на Библията
Няма коментари
