Постинг
20.12.2019 05:00 -
Жената в светлината на Библията
САРА - КНЯГИНЯ, ЧИЕТО ИМЕ СЕ СПОМЕНАВА С УВАЖЕНИЕ
Битие 18 и 21 гл.
„както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.“ (1 Петрово 3:6).
Сара е живяла около 2000 години преди Христа в Ур Халдейски. Археолози установиха, че това е бил един модерен и богат град с цветуща търговия, град, в който хората са живели удобно в просторни двуетажни къщи с водопровод и канализация.
Заедно със своя съпруг Авраам тя напуска дом, удобства, близки, приятели, ставайки номади, т.е. чергари, скитници. Заживяха без никакви удобства. Постоянно на път в студ и пек, минаваха през много чужди земи, населявани от народи с непознати богове и обичаи, и вървяха към неизвестното.
Защо напуснаха отечеството и народа си? - Защото бяха послушни на Бога. „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.“ (Битие 12:1-3).
Бог искаше от Авраам да създаде един Божий народ, чрез който да изявява Себе Си на останалите народи.
„И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.“ (Битие 12:4). И навсякъде, където отидеше, Авраам издигаше олтар на Господа и призоваваше Божието име.
На Сара, като на всяка жена, не й е било лесно да остави удобствата и сигурността на своя дом, но тя повярва, довери се на Бога, подчини се на своя съпруг и тръгна с него.
Всяка една от нас готова ли е на пълно послушание и подчинение? Готови ли сме да жертваме време, удобства, приятели, роднини, дом, имот, професии за Бога?
Понеже Сара се подчиняваше на Авраам и му даваше първото място, то от своя страна Авраам я уважаваше, вслушваше се в нейните съвети и я почиташе. Те бяха едно хармонично семейство. Без да съзнават, чрез своя брак те показаха праобраза на Христовата връзка с църквата.
Бог ги беше дарил с много добитък и богатства, слуги и слугини, ослици и камили.
Бог общуваше с Авраам и го наричаше „Свой приятел“ (Исая 41:8).
Бог даде едно голямо обещание на Авраам, че ще има син и че потомството му ще бъде колкото са звездите на небето. „И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.“ (Битие 15:6)
Сара също повярва: „С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.“ (Евреи 11:11).
Макар че Авраам безрезервно се доверяваше на Бога, от страх, два пъти той потърси сигурност в лъжата. Уплашен, че заради красотата на Сара ще бъде убит, а Сара - взета за жена на фараона, Авраам и Сара се уговориха да не казват, че тя му е жена, а сестра. В действителност Сара беше природена сестра на Авраам и всъщност казваха само половината истина.
Може би те не осъзнаваха, че по този начин проявяваха недоверие към Бога. Резултатите бяха на лице. Бог ги остави да жънат плодовете на своите действия. Остави ги под „закрилата“ на собствената им сигурност. Затова Сара се намери в харема на фараона. С това Бог им даде един добър урок. После по чуден начин се намеси и ги избави от него.
Годините се нижеха и Сара не зачеваше. Тя започна да губи търпение и сама потърси разрешение на своя проблем, като пое инициативата в свои ръце и се опита да го разреши по човешки. Пренебрегна Бога. искаше изпълнението на обещанието във време, което тя определи, а не във време, когато Бог каже.
Какво направи Сара? - Повлия се от обичаите на околните народи. „... И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сара Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена. И той влезе при Агар и тя зачна ...“ (Битие 16:3-4). А после Агар роди син и го нарече Исмаил.
Тогава още не бе даден законът и забраната за многоженството не съществуваше. Спрямо обичаите на времето това също не беше грях ... но това ли беше обещаният син? ...
Какви бяха резултатите? - Сара беше ли щастлива, като видя, че Агар зачена? Мирът в семейството изчезна. Кавги, злоба, омраза и ненавист разтърсиха патриархалното семейство.
Агар прояви високомерие „... и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й“ (Битие 16:4).
За всичко това Сара започна да обвинява Авраам, отнесе се несправедливо към Агар и я принуди да напусне дома й. Бог даде урок на Агар, като й каза да се върне при Сара и да й се покорява, т.е. тя трябваше да си знае мястото. Да не забравя, че е слугиня и е длъжна да уважава господарката си.
Когато Сара роди Исак, тя принуди Авраам да изгони Агар и сина й Исмаил и те едва не умряха в пустинята.
Между сина на Агар и този на Сара се появи вражда. Векове, дори до днес, потомците на Исмаил - арабите, и потомците на Исак - евреите, враждуват. Проблемите в Близкия изток все още не са решени.
Каква е поуката за всяка една от нас? - Като жени нека не се повлияваме от обичаите и нравите около нас, а като християнки да се ръководим само от Божието Слово.
Да се научим на търпение, да чакаме времето на Бога и във всичко да търсим Божията воля.
След раждането на Исмаил цели 14 години Сара и Авраам чакаха раждането на своя обещан син Исак. На определеното от Бога време „И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал. Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок“ (Битие 21:1-2). „А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.“ (Битие 21:5).
В живота на Сара имаше неща, които Бог не одобряваше. И все пак Сара е първата жена, която апостол Павел обрисува в галерията от портрети на герои на вярата (Евреи 11:11). За нея се говори с уважение заради вярата, която наистина е имала, заради нейното уважение, почитане и подчинение на Авраам.
Апостол Петър възхвалява Сара заради нейната вътрешна красота и приканва всички жени да последват нейния пример.
А сам Бог даде на Сара името Княгиня. Всяка една от нас може да се поучи от грешките на Сара, но най-вече от нейната кротост, послушание, покорност и жертвоготовност - качества, които в днешно време стават все по-дефицитни.
Битие 18 и 21 гл.
„както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.“ (1 Петрово 3:6).
Сара е живяла около 2000 години преди Христа в Ур Халдейски. Археолози установиха, че това е бил един модерен и богат град с цветуща търговия, град, в който хората са живели удобно в просторни двуетажни къщи с водопровод и канализация.
Заедно със своя съпруг Авраам тя напуска дом, удобства, близки, приятели, ставайки номади, т.е. чергари, скитници. Заживяха без никакви удобства. Постоянно на път в студ и пек, минаваха през много чужди земи, населявани от народи с непознати богове и обичаи, и вървяха към неизвестното.
Защо напуснаха отечеството и народа си? - Защото бяха послушни на Бога. „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.“ (Битие 12:1-3).
Бог искаше от Авраам да създаде един Божий народ, чрез който да изявява Себе Си на останалите народи.
„И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.“ (Битие 12:4). И навсякъде, където отидеше, Авраам издигаше олтар на Господа и призоваваше Божието име.
На Сара, като на всяка жена, не й е било лесно да остави удобствата и сигурността на своя дом, но тя повярва, довери се на Бога, подчини се на своя съпруг и тръгна с него.
Всяка една от нас готова ли е на пълно послушание и подчинение? Готови ли сме да жертваме време, удобства, приятели, роднини, дом, имот, професии за Бога?
Понеже Сара се подчиняваше на Авраам и му даваше първото място, то от своя страна Авраам я уважаваше, вслушваше се в нейните съвети и я почиташе. Те бяха едно хармонично семейство. Без да съзнават, чрез своя брак те показаха праобраза на Христовата връзка с църквата.
Бог ги беше дарил с много добитък и богатства, слуги и слугини, ослици и камили.
Бог общуваше с Авраам и го наричаше „Свой приятел“ (Исая 41:8).
Бог даде едно голямо обещание на Авраам, че ще има син и че потомството му ще бъде колкото са звездите на небето. „И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.“ (Битие 15:6)
Сара също повярва: „С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.“ (Евреи 11:11).
Макар че Авраам безрезервно се доверяваше на Бога, от страх, два пъти той потърси сигурност в лъжата. Уплашен, че заради красотата на Сара ще бъде убит, а Сара - взета за жена на фараона, Авраам и Сара се уговориха да не казват, че тя му е жена, а сестра. В действителност Сара беше природена сестра на Авраам и всъщност казваха само половината истина.
Може би те не осъзнаваха, че по този начин проявяваха недоверие към Бога. Резултатите бяха на лице. Бог ги остави да жънат плодовете на своите действия. Остави ги под „закрилата“ на собствената им сигурност. Затова Сара се намери в харема на фараона. С това Бог им даде един добър урок. После по чуден начин се намеси и ги избави от него.
Годините се нижеха и Сара не зачеваше. Тя започна да губи търпение и сама потърси разрешение на своя проблем, като пое инициативата в свои ръце и се опита да го разреши по човешки. Пренебрегна Бога. искаше изпълнението на обещанието във време, което тя определи, а не във време, когато Бог каже.
Какво направи Сара? - Повлия се от обичаите на околните народи. „... И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сара Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена. И той влезе при Агар и тя зачна ...“ (Битие 16:3-4). А после Агар роди син и го нарече Исмаил.
Тогава още не бе даден законът и забраната за многоженството не съществуваше. Спрямо обичаите на времето това също не беше грях ... но това ли беше обещаният син? ...
Какви бяха резултатите? - Сара беше ли щастлива, като видя, че Агар зачена? Мирът в семейството изчезна. Кавги, злоба, омраза и ненавист разтърсиха патриархалното семейство.
Агар прояви високомерие „... и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й“ (Битие 16:4).
За всичко това Сара започна да обвинява Авраам, отнесе се несправедливо към Агар и я принуди да напусне дома й. Бог даде урок на Агар, като й каза да се върне при Сара и да й се покорява, т.е. тя трябваше да си знае мястото. Да не забравя, че е слугиня и е длъжна да уважава господарката си.
Когато Сара роди Исак, тя принуди Авраам да изгони Агар и сина й Исмаил и те едва не умряха в пустинята.
Между сина на Агар и този на Сара се появи вражда. Векове, дори до днес, потомците на Исмаил - арабите, и потомците на Исак - евреите, враждуват. Проблемите в Близкия изток все още не са решени.
Каква е поуката за всяка една от нас? - Като жени нека не се повлияваме от обичаите и нравите около нас, а като християнки да се ръководим само от Божието Слово.
Да се научим на търпение, да чакаме времето на Бога и във всичко да търсим Божията воля.
След раждането на Исмаил цели 14 години Сара и Авраам чакаха раждането на своя обещан син Исак. На определеното от Бога време „И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал. Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок“ (Битие 21:1-2). „А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.“ (Битие 21:5).
В живота на Сара имаше неща, които Бог не одобряваше. И все пак Сара е първата жена, която апостол Павел обрисува в галерията от портрети на герои на вярата (Евреи 11:11). За нея се говори с уважение заради вярата, която наистина е имала, заради нейното уважение, почитане и подчинение на Авраам.
Апостол Петър възхвалява Сара заради нейната вътрешна красота и приканва всички жени да последват нейния пример.
А сам Бог даде на Сара името Княгиня. Всяка една от нас може да се поучи от грешките на Сара, но най-вече от нейната кротост, послушание, покорност и жертвоготовност - качества, които в днешно време стават все по-дефицитни.
Защо Апостол Павел изгонва „ДУХ НА ПИТОН...
САРА - КНЯГИНЯ, ЧИЕТО ИМЕ СЕ СПОМЕНАВА С...
НЕУГАСВАЩА РАДОСТ
САРА - КНЯГИНЯ, ЧИЕТО ИМЕ СЕ СПОМЕНАВА С...
НЕУГАСВАЩА РАДОСТ
Няма коментари
