Постинг
30.11.2019 04:00 -
Жената в светлината на Библията
ВЪНШНИЯТ ВИД НА ЖЕНАТА - ЧАСТ ОТ НЕЙНОТО СЛУЖЕНИЕ
Обикновено нашата представа за служение е свързана с дейност, с вършене на нещо. Но не винаги е така! Служението може да бъде проява на любов, на съчувствие, на разбиране, на насърчение, на поощрение. Може да се състои в искрена молитва и подкрепа. Примерът, който даваме, също е един вид служение.
Ще разгледаме служението на жената от малко по-различен ъгъл, в по-различна светлина. Това е външният вид на жената (говорим за християнката) като част от нейното служение.
Дотук ние разгледахме целта и предназначението на жената. Разгледахме мнгото видове служения, които тя има в цялостния си живот. Основното бе, че Бог създаде жената със специална цел - да бъде подходящ, пълноценен помощник на мъжа в неговата дейност. Жената да допълва мъжа си, така че те двамата да бъдат едно - телом и духом. Едно цяло в мислене и действие.
Като християнки „подходящ помощник“ значи помощник, който да подпомага да се прослави Божието име, а не да се хули. Затова, ап. Павел говори какви трябва да са епископите и дяконите в църквата, той има изисквания не само към тях, но и към жените им: „Така и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко“ (1 Тим. 3:11).
Защо? - Отговорът е: „Да не дават никаква причина на противника да хули“ (1 Тим. 5:14).
Ап. Петър в своето първо послание, трета глава, посвещава първите шест стиха на жените. В тях той говори за обходата им, която да е „със страх и чистота“ на „скришния в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога“. Но освен за обходата и характера на жените той говори и за това какъв трябва да бъде външният вид на жената - „Вашето украшение да не е външно, т.е. плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи други, а скритият в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога“ (1 Пет. 3:3-4).
Ап. Павел също пише: „Жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетене на косата или злато, или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието“ (1 Тим. 2:9, 10).
Най-важно е съдържанието, вътрешният човек, скритият в сърцето живот, но тук Божието Слово недвусмислено говори за външния вид на жените. Казва, че те не трябва да са суетни, но да бъдат скромни. Във външният им вид да има приличие и вяра. Защо? - Вече казахме: „за да не се хули Божието име и учението“ (1 Тим. 6:1).
Също така упреква законниците: „Поради вас се хули Божието име между езичниците“ (Римл. 2:24).
Още в Стария Завет Бог упреква израилевия народ, че е причина езичниците да хулят Божието име (Исая 52:5).
Чрез пророк Езекиил Бог също ги изобличава: „Между народите, където отидоха, омърсиха Моето Свято Име“ (Ез. 36:20, 23).
Когато Давид съгреши с Уриевата жена, Бог го наказа, като умъртви детето му с думите: „Понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре“ (2 Царе 12:14).
Бог държи на чистотата на Своето име и очаква ние да Го прославяме, а не да станем причина то да се хули.
Ние жените също не трябва да допринасяме с нищо за хуленето на Божието име; с нищо не трябва да служим за съблазън, защото чрез нея също хулим Святото Му име.
Ап. Павел пише: „Никой да не полага на брат си спънка или съблазън“ (Римл. 14:13). И той пояснява, че в църквата има нови, незрели християни, за които някои неща от предишния живот са спънка. За нас те може да не са проблем, но ако ние не се съобразим с тях, може с нашето поведение да послужим за тяхна съблазън.
Разказаха ми следния случай: Един алкохолик повярвл и оставил алкохола. Веднъж присъствал на някакво тържество заедно с един вярващ от неговата църква. По-старият вярващ изпил една чаша вино. Тогава новоповярвалият - бивш алкохолик, си казал, че и той може да си позволи една чашка. Но тази една чашка станала причина той да се върне отново към алкохолизма.
РЕТО е една християнска комуна, която работи с наркомани. Помага им не с лекарства, но само с благовестие и труд. Помага им да познаят Исуса и тогава последствието е пълна промяна и скъсване с наркоманията. Някои от тях преди това са били алкохолици, затова в РЕТО не само, че не се консумира никакъв алкохол, но дори и не се ядаат бонбони от вида „пияни вишни“, защото малкото алкохол в тях може да ги върне обратно към порока.
Затова ап. Павел продължава: „Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се съблазнява брат ти“ (Римл. 14:21). С други думи, ние трябва да внимаваме много с всичко, което правим. Да се съобразяваме с това как другите гледат на него, да не би за тях то да е съблазън. Затова препоръката на Божието Слово е: „Ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава. Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква!“ (1 Кор. 10:31, 32).
Божието Слово упреква Валаам за неговия грях, който беше съблазън: „Той учеше Валаак да постави съблазън пред израилевите синове, за да ядат идоложертвено и да блудстват“ (Откр. 2:14).
Исус казва, че съблазънта е нещо много страшно и препоръчва, ако те съблазни ръката ти или кракът ти, да ги отсечеш; ако окото ти те съблазни да го извадиш и накрая обобщава: „Горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!“ (Матея 18:7). И още: „За него по-добре би било да се окачи на врата му воденичен камък и да потънеше в морските дълбини“ (Матей 18:6).
Така ли гледаме на съблазънта? - Исус ни даде пример, когато плати данъка на храма, макар че не беше длъжен, с думите: „Но за да не ги съблазним.“
В Стария Завет има няколко места, в които се говори за грим, накити и суета като средство за предизвикателство, за съблазън.
В Еремия 4:30 четем за израилевите дъщери - „Дори и с червено да се облечеш, дори със златни накити да се украсиш, дори с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш и любовниците ти ще те презрат.“
В Езекил 23:40 четем за Оола и Оолива: „Изписала си очите и си се украсила с накити.“
Когато порочната царица Езавел искаше да съблазни цар Ииуй, Словото казва: „Начерни клепачите на очите си, накити главата си и надникна през прозореца“ (4 Царе 9:30).
В следващите стихове и пророк Исая говори за украшенията, накитите, гримирането и предизвикателното поведение с неодобрение и като средство за съблазън: „При това, казва Господ: Понеже сионските дъщери са горди, И ходят с надигната шия и с безсрамни очи, Ходят тоже ситно, и дрънкат с нозете си, Затова Господ ще удари с краста темето на сионските дъщери, И Господ ще открие голотата им. В същия ден Господ ще отнеме Славата на дрънкалките, Мрежените забрадки и луничките Обеците, гривните и тънките була, И главовръзките, верижките около глезените и поясите, Парфюмните кутии и хамайлиите, Пръстените и обеците на носа, Мантелата и туниките, шаловете и кесиите, Огледалата и тънките ризи, чалмите и покривалата. И вместо благоухание ще има гнилота, Вместо пояс, въже, Вместо накъдрени коси, плешивост, Вместо нагръдник, опасване с вретище, И вместо красота, белези от изгаряне.“ (Исая 3:16-24).
Бог така е устроил жената, Той я е надарил с красота, за да привлича мъжа. Това е една от спойките в брака. Но жената трябва много да внимава да не се превърне в кокетка и съблазнителка. Някои жени наистина използват това като оръжие, което гаделичка самочувствието им. Но християнката трябва да внимава с нищо да не стане причина за съблазън. Съчетанието на естествената красота, вътрешна чистота, скромност и благородство са качества, които предизвикват възхищение, но и вдъхват уважение и респект, както вече споменах по-рано. Възхищение, което задоволява вродената естетичност у човека, а не предизвиква похотливост и мъжа.
При едно наше посещение в САЩ ни показаха две снимки на семейство хипита, станали вярващи. Едната снимка беше преди да повярват: рошави, размъкнати, неокъпани. След като повярвали те се променили - подстригани, сресани, с прилични дрехи. Направих аналогия с беснуемия в Гадара. Преди промяната той беше гол и мръсен, а след срещата с Исус - облечен, смислен, стоящ кротко в нозете на Господа, слушайки Го (Марк 5:1-15).
Христос променя не само нашата вътрешност. Промяната проличава в целия ни живот, като това вклюва и нашия външен вид и обхода.
Бог искаше от Израил да бъде един напълно отделен народ, напълно различен от езичниците. От нас християнките днес Бог също изисква да се различаваме от жените в света.
Външния вид на християнките е много дискутиран въпрос. Мненията за него са много различни. Някои стигат до крайности: едни задължително носят забрадки; други признават само прическата кок, вързана или сплетена коса; аналог са мустаците и брадите у мъжете. Някои забраняват дори носене на халка. Веднъж мъжът ми беше поканен да проповядва в една румънска църква. Там ни накараха да си свалим халките, а на мен ми дадоха кърпа, за да се забрадя. Не могат да се поставят правила! В Библията за много неща няма правила. Както вече споменах ап. Павел казва: „няма не пипай“, „не вкусвай“ и „това може, това не може“. Библията е наше ръководство, но тя ни учи на същността на нещата.
В Библията има принципи. Тя ни дава много свобода, но тази свобода не само че ни задължава, но тя ни учи и да се освободим от всичко, което не ни е полезно, от всичко, което по един или друг начин ни пречи. Учи ни да се освободим от суетата, от покварата, от различни зависимости, от пороци и от греха.
Важен е духът на Библията, а той е: „Каквото и да вършите, вършете всичко за Божия слава.“ С нищо да не се хули Божието име, с нищо да не служим за съблазън.
Спасението е по благодат, но въпреки това може ли една християнка да бъде с цигара в уста? - Това се отнася и за нашия външен вид. За предизвикателството на разголените рокли, прекалено късите поли, прекалено прилепналите дрехи. Същото важи и за предизвикателното поведение.
Никой не може да напише списък на позволените и забранените неща и все пак духът на Библията е - във всичко да има мярка и приличие.
Много поучителен е примерът, който една американска писателка - Вики Крафт, дава в своята книга „Жени наставници на жени“. Ще цитирам буквално: „Когато решихме да направим аеробиката като част от нашата програма за женско служение, бях наясно, че в начина, по който се обличаме за упражненията, може да има потенциална съблазън ... Разбира се, упражненията изискват облекло, различно от това, което обикновено носим в църква, но тъй като групата по аеробика се събира в района на църквата, където наоколо винаги има мъже, ще наложим правила за обличане, с които Ви молим да се съобразите. Ако носите прилепнали спортни костюми, моля сложете върху тях широки къси панталони и широко горнище. Анцузите са подходящи. Избягвайте прилепнали или прекалено изрязани екипи. Те не са подходящи за нас. Библейската дума за жената християнка е „скромност“. Това се отнася дори за аеробиката. Благодаря за сътрудничеството и приятна аеробика.“
С казаното до тук не искам да кажа, че не приемам абсолютно никакви корекции, защото изрязването на ноктите, подстригването, дори сресването на косата също са някаква корекция. За някои, боядисването на косата също е суета (говорим не за лилави, зелени или други неестествени цветове). Дори с подстригването можем да бъдем скандални. Например разни петльови прически, наполовина подстригани и наполовина неподстригани коси, разни обръснати части от косата и пр.
Къде е мярката? Има ли граница? - Тя естествено се променя и се влия от бита, от културата и времето, в което живеем. Малко или много се влияе и от модата. По времето на апостолите плетенето на косата се е смятало за суетна прическа, затова ап. Петър пише: „Да не е плетене на коса“. А днес - това е най-скромната прическа. Затова говорим, че трябва във всичко да разбираме същността на въпроса, а не да се хващаме за буквата.
В случая мярката, границата за външния вид на жената е умереност и приличие. Тази мярка е валидна за всичко - мярка в богатсвото. Ние също не можем да поставим граница и да определим докъде то е необходимо, за да задоволим нуждите си и откъде започва този вид богатство, за което Словото казва, че с него мъчно ще се влезе в Божието царство.
Мярка в удовоствията. Каква е тя? Колко от нашето ценно време отделяме за тях? Какво време отделяме за Бога?
Мярка в яденето. Докъде е необходимо то и откъде започва чревоугодничеството, което Божието Слово определя като грях?
Всички тези неща се отнасят за цялостния ни живот. Основното е как гледаме, какво чувстваме, какво е нашето отношение, колко сме привързани към дадено нещо. С други думи, важно е нашето съдържание, но не е без значение и по какъв начин се изразява това съдържание.
Моята цел не е да дам списък със забранени и разрешени неща, но да прегледаме живота си, постъпките, обходата, външния си вид, т.е. да прегледаме своята цялостна същност като християнки и как въздействаме на околните, като Божии дъщери и посланички на Бога; като жени, които Той изпраща със специална мисия в този свят, но най-вече като добри християнки, които би трябвало да се съобразяват с Божието Слово.
Важно е да се съобразяваме какъв пример даваме на тези около нас, както и на невярващите, а също и на новоповярвалите жени в църквата. Малко или много те вземат пример от нас. Затова е важно да внимаваме не само с поведението си, но и с външния си вид, с облеклото, както и с накитите, какъв пример даваме!
Помнейки препоръката на ап. Павел: „Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите ... И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.“ (1 Кор. 8:9, 11).
За да можем да кажем: „Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение“ (2 Кор. 6:3). Ако имаме такова съзнание, тогава нашия външен вид ще бъде част от служението ни на Бога.
(съблазън)
Обикновено нашата представа за служение е свързана с дейност, с вършене на нещо. Но не винаги е така! Служението може да бъде проява на любов, на съчувствие, на разбиране, на насърчение, на поощрение. Може да се състои в искрена молитва и подкрепа. Примерът, който даваме, също е един вид служение.
Ще разгледаме служението на жената от малко по-различен ъгъл, в по-различна светлина. Това е външният вид на жената (говорим за християнката) като част от нейното служение.
Дотук ние разгледахме целта и предназначението на жената. Разгледахме мнгото видове служения, които тя има в цялостния си живот. Основното бе, че Бог създаде жената със специална цел - да бъде подходящ, пълноценен помощник на мъжа в неговата дейност. Жената да допълва мъжа си, така че те двамата да бъдат едно - телом и духом. Едно цяло в мислене и действие.
Като християнки „подходящ помощник“ значи помощник, който да подпомага да се прослави Божието име, а не да се хули. Затова, ап. Павел говори какви трябва да са епископите и дяконите в църквата, той има изисквания не само към тях, но и към жените им: „Така и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко“ (1 Тим. 3:11).
Защо? - Отговорът е: „Да не дават никаква причина на противника да хули“ (1 Тим. 5:14).
Ап. Петър в своето първо послание, трета глава, посвещава първите шест стиха на жените. В тях той говори за обходата им, която да е „със страх и чистота“ на „скришния в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога“. Но освен за обходата и характера на жените той говори и за това какъв трябва да бъде външният вид на жената - „Вашето украшение да не е външно, т.е. плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи други, а скритият в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога“ (1 Пет. 3:3-4).
Ап. Павел също пише: „Жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетене на косата или злато, или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието“ (1 Тим. 2:9, 10).
Най-важно е съдържанието, вътрешният човек, скритият в сърцето живот, но тук Божието Слово недвусмислено говори за външния вид на жените. Казва, че те не трябва да са суетни, но да бъдат скромни. Във външният им вид да има приличие и вяра. Защо? - Вече казахме: „за да не се хули Божието име и учението“ (1 Тим. 6:1).
Също така упреква законниците: „Поради вас се хули Божието име между езичниците“ (Римл. 2:24).
Още в Стария Завет Бог упреква израилевия народ, че е причина езичниците да хулят Божието име (Исая 52:5).
Чрез пророк Езекиил Бог също ги изобличава: „Между народите, където отидоха, омърсиха Моето Свято Име“ (Ез. 36:20, 23).
Когато Давид съгреши с Уриевата жена, Бог го наказа, като умъртви детето му с думите: „Понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре“ (2 Царе 12:14).
Бог държи на чистотата на Своето име и очаква ние да Го прославяме, а не да станем причина то да се хули.
Ние жените също не трябва да допринасяме с нищо за хуленето на Божието име; с нищо не трябва да служим за съблазън, защото чрез нея също хулим Святото Му име.
Ап. Павел пише: „Никой да не полага на брат си спънка или съблазън“ (Римл. 14:13). И той пояснява, че в църквата има нови, незрели християни, за които някои неща от предишния живот са спънка. За нас те може да не са проблем, но ако ние не се съобразим с тях, може с нашето поведение да послужим за тяхна съблазън.
Разказаха ми следния случай: Един алкохолик повярвл и оставил алкохола. Веднъж присъствал на някакво тържество заедно с един вярващ от неговата църква. По-старият вярващ изпил една чаша вино. Тогава новоповярвалият - бивш алкохолик, си казал, че и той може да си позволи една чашка. Но тази една чашка станала причина той да се върне отново към алкохолизма.
РЕТО е една християнска комуна, която работи с наркомани. Помага им не с лекарства, но само с благовестие и труд. Помага им да познаят Исуса и тогава последствието е пълна промяна и скъсване с наркоманията. Някои от тях преди това са били алкохолици, затова в РЕТО не само, че не се консумира никакъв алкохол, но дори и не се ядаат бонбони от вида „пияни вишни“, защото малкото алкохол в тях може да ги върне обратно към порока.
Затова ап. Павел продължава: „Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се съблазнява брат ти“ (Римл. 14:21). С други думи, ние трябва да внимаваме много с всичко, което правим. Да се съобразяваме с това как другите гледат на него, да не би за тях то да е съблазън. Затова препоръката на Божието Слово е: „Ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава. Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква!“ (1 Кор. 10:31, 32).
Божието Слово упреква Валаам за неговия грях, който беше съблазън: „Той учеше Валаак да постави съблазън пред израилевите синове, за да ядат идоложертвено и да блудстват“ (Откр. 2:14).
Исус казва, че съблазънта е нещо много страшно и препоръчва, ако те съблазни ръката ти или кракът ти, да ги отсечеш; ако окото ти те съблазни да го извадиш и накрая обобщава: „Горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!“ (Матея 18:7). И още: „За него по-добре би било да се окачи на врата му воденичен камък и да потънеше в морските дълбини“ (Матей 18:6).
Така ли гледаме на съблазънта? - Исус ни даде пример, когато плати данъка на храма, макар че не беше длъжен, с думите: „Но за да не ги съблазним.“
В Стария Завет има няколко места, в които се говори за грим, накити и суета като средство за предизвикателство, за съблазън.
В Еремия 4:30 четем за израилевите дъщери - „Дори и с червено да се облечеш, дори със златни накити да се украсиш, дори с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш и любовниците ти ще те презрат.“
В Езекил 23:40 четем за Оола и Оолива: „Изписала си очите и си се украсила с накити.“
Когато порочната царица Езавел искаше да съблазни цар Ииуй, Словото казва: „Начерни клепачите на очите си, накити главата си и надникна през прозореца“ (4 Царе 9:30).
В следващите стихове и пророк Исая говори за украшенията, накитите, гримирането и предизвикателното поведение с неодобрение и като средство за съблазън: „При това, казва Господ: Понеже сионските дъщери са горди, И ходят с надигната шия и с безсрамни очи, Ходят тоже ситно, и дрънкат с нозете си, Затова Господ ще удари с краста темето на сионските дъщери, И Господ ще открие голотата им. В същия ден Господ ще отнеме Славата на дрънкалките, Мрежените забрадки и луничките Обеците, гривните и тънките була, И главовръзките, верижките около глезените и поясите, Парфюмните кутии и хамайлиите, Пръстените и обеците на носа, Мантелата и туниките, шаловете и кесиите, Огледалата и тънките ризи, чалмите и покривалата. И вместо благоухание ще има гнилота, Вместо пояс, въже, Вместо накъдрени коси, плешивост, Вместо нагръдник, опасване с вретище, И вместо красота, белези от изгаряне.“ (Исая 3:16-24).
Бог така е устроил жената, Той я е надарил с красота, за да привлича мъжа. Това е една от спойките в брака. Но жената трябва много да внимава да не се превърне в кокетка и съблазнителка. Някои жени наистина използват това като оръжие, което гаделичка самочувствието им. Но християнката трябва да внимава с нищо да не стане причина за съблазън. Съчетанието на естествената красота, вътрешна чистота, скромност и благородство са качества, които предизвикват възхищение, но и вдъхват уважение и респект, както вече споменах по-рано. Възхищение, което задоволява вродената естетичност у човека, а не предизвиква похотливост и мъжа.
При едно наше посещение в САЩ ни показаха две снимки на семейство хипита, станали вярващи. Едната снимка беше преди да повярват: рошави, размъкнати, неокъпани. След като повярвали те се променили - подстригани, сресани, с прилични дрехи. Направих аналогия с беснуемия в Гадара. Преди промяната той беше гол и мръсен, а след срещата с Исус - облечен, смислен, стоящ кротко в нозете на Господа, слушайки Го (Марк 5:1-15).
Христос променя не само нашата вътрешност. Промяната проличава в целия ни живот, като това вклюва и нашия външен вид и обхода.
Бог искаше от Израил да бъде един напълно отделен народ, напълно различен от езичниците. От нас християнките днес Бог също изисква да се различаваме от жените в света.
Външния вид на християнките е много дискутиран въпрос. Мненията за него са много различни. Някои стигат до крайности: едни задължително носят забрадки; други признават само прическата кок, вързана или сплетена коса; аналог са мустаците и брадите у мъжете. Някои забраняват дори носене на халка. Веднъж мъжът ми беше поканен да проповядва в една румънска църква. Там ни накараха да си свалим халките, а на мен ми дадоха кърпа, за да се забрадя. Не могат да се поставят правила! В Библията за много неща няма правила. Както вече споменах ап. Павел казва: „няма не пипай“, „не вкусвай“ и „това може, това не може“. Библията е наше ръководство, но тя ни учи на същността на нещата.
В Библията има принципи. Тя ни дава много свобода, но тази свобода не само че ни задължава, но тя ни учи и да се освободим от всичко, което не ни е полезно, от всичко, което по един или друг начин ни пречи. Учи ни да се освободим от суетата, от покварата, от различни зависимости, от пороци и от греха.
Важен е духът на Библията, а той е: „Каквото и да вършите, вършете всичко за Божия слава.“ С нищо да не се хули Божието име, с нищо да не служим за съблазън.
Спасението е по благодат, но въпреки това може ли една християнка да бъде с цигара в уста? - Това се отнася и за нашия външен вид. За предизвикателството на разголените рокли, прекалено късите поли, прекалено прилепналите дрехи. Същото важи и за предизвикателното поведение.
Никой не може да напише списък на позволените и забранените неща и все пак духът на Библията е - във всичко да има мярка и приличие.
Много поучителен е примерът, който една американска писателка - Вики Крафт, дава в своята книга „Жени наставници на жени“. Ще цитирам буквално: „Когато решихме да направим аеробиката като част от нашата програма за женско служение, бях наясно, че в начина, по който се обличаме за упражненията, може да има потенциална съблазън ... Разбира се, упражненията изискват облекло, различно от това, което обикновено носим в църква, но тъй като групата по аеробика се събира в района на църквата, където наоколо винаги има мъже, ще наложим правила за обличане, с които Ви молим да се съобразите. Ако носите прилепнали спортни костюми, моля сложете върху тях широки къси панталони и широко горнище. Анцузите са подходящи. Избягвайте прилепнали или прекалено изрязани екипи. Те не са подходящи за нас. Библейската дума за жената християнка е „скромност“. Това се отнася дори за аеробиката. Благодаря за сътрудничеството и приятна аеробика.“
С казаното до тук не искам да кажа, че не приемам абсолютно никакви корекции, защото изрязването на ноктите, подстригването, дори сресването на косата също са някаква корекция. За някои, боядисването на косата също е суета (говорим не за лилави, зелени или други неестествени цветове). Дори с подстригването можем да бъдем скандални. Например разни петльови прически, наполовина подстригани и наполовина неподстригани коси, разни обръснати части от косата и пр.
Къде е мярката? Има ли граница? - Тя естествено се променя и се влия от бита, от културата и времето, в което живеем. Малко или много се влияе и от модата. По времето на апостолите плетенето на косата се е смятало за суетна прическа, затова ап. Петър пише: „Да не е плетене на коса“. А днес - това е най-скромната прическа. Затова говорим, че трябва във всичко да разбираме същността на въпроса, а не да се хващаме за буквата.
В случая мярката, границата за външния вид на жената е умереност и приличие. Тази мярка е валидна за всичко - мярка в богатсвото. Ние също не можем да поставим граница и да определим докъде то е необходимо, за да задоволим нуждите си и откъде започва този вид богатство, за което Словото казва, че с него мъчно ще се влезе в Божието царство.
Мярка в удовоствията. Каква е тя? Колко от нашето ценно време отделяме за тях? Какво време отделяме за Бога?
Мярка в яденето. Докъде е необходимо то и откъде започва чревоугодничеството, което Божието Слово определя като грях?
Всички тези неща се отнасят за цялостния ни живот. Основното е как гледаме, какво чувстваме, какво е нашето отношение, колко сме привързани към дадено нещо. С други думи, важно е нашето съдържание, но не е без значение и по какъв начин се изразява това съдържание.
Моята цел не е да дам списък със забранени и разрешени неща, но да прегледаме живота си, постъпките, обходата, външния си вид, т.е. да прегледаме своята цялостна същност като християнки и как въздействаме на околните, като Божии дъщери и посланички на Бога; като жени, които Той изпраща със специална мисия в този свят, но най-вече като добри християнки, които би трябвало да се съобразяват с Божието Слово.
Важно е да се съобразяваме какъв пример даваме на тези около нас, както и на невярващите, а също и на новоповярвалите жени в църквата. Малко или много те вземат пример от нас. Затова е важно да внимаваме не само с поведението си, но и с външния си вид, с облеклото, както и с накитите, какъв пример даваме!
Помнейки препоръката на ап. Павел: „Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите ... И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.“ (1 Кор. 8:9, 11).
За да можем да кажем: „Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение“ (2 Кор. 6:3). Ако имаме такова съзнание, тогава нашия външен вид ще бъде част от служението ни на Бога.
(съблазън)
Няма коментари
