Постинг
28.11.2019 04:00 -
Жената в светлината на Библията
СЛУЖЕНИЕ НА ЖЕНАТА В ОБЩЕСТВОТО
„Да не ни дотяга да вършим добро“ (Гал. 6:9).
Жената днес не е дискриминирана, напротив, тя е дотолкова еманципирана, че дори малко или много е пренебрегнала своето основно предназначение като жена. Тя е навсякъде - не само че е ръководител на големи фирми, но практикува професии, които на пръв поглед не отговарят на нейната физика. Тя шьофира тирове, управлява самолети, работи тежка физическа работа по строежите и пр.
Въпреки възможностите, които ние християнките имаме, не използваме пълноценно нашите дарби и способности в обществото. В главата „Майчинството - служение на Бога„ споменах за жени, чиито служение е излязло извън дома и църквата. Ще добавя, че днес служението на жената в обществото е много важно и нужно. Особено в България, където след толкова дълго време на атеизъм много жени не знаят нищо за Бога или по-точно имат много погрешна, небиблейска представа за Бога. Представата им за грях е изкривена, да не казжа, че липсва.
Ние вярващите жени, можем и трябва да им кажем и покажем какъв е библейският морал. Да им кажем що е суеверие. Да ги предпазим от грехове като гледане на карти, на кафе, ходене при врачки и екстрасенси. Да ги предпазим от окултизъм и религиозни заблуди особено сега, когато има толкова много лъжеучения.
Няма граници за това, което жените трябва и могат да вършат в обществото - евангелизиране, поучение, участие в различни фондации, комитети ... в образователната система, изкуството, музиката, поезията и литературата. Помощ в цялостната социална дейност - подпомагане на инвалиди, на социално слаби, служение в сиропиталища и старчески домове, в женските затвори, работа с изоставени деца ... също и с жените по магистралите. Много трудно, но има и такова служение, което ако не с друго, можем да подпомогнем с молитви и лептата си. Ще повторя, че имаме примера на много жени.
Майка Тереза - известната на целия свят християнка, отдала целия си живот в служение на бедни, болни, отритнати от обществото хора.
Лейди Странгфорт - благодетелката на българските ранени войници и пострадалото българско население по време на Руско-турската освободителна война.
Хариет Бичер Стоу - авторката на „Чичо Томовата колиба“, за която Ейбрахам Линкълн казва, че е допринесла за освобождаване от робството повече, отколкото освободителната война, която той е поддържал. Да, тя е променила мисленето на хората и е мотивирала войната за освобождението на робите.
Флоренсия Найтингейл - основателката на Червен кръст.
Фани Кросби, на която слепотата не попречи да напише над 3000 християнски химна, между които и шедьоврите „Не ме отминавай, Боже“ и „Молитвен час“.
Г-жа Гийон - в края на 18 в. във Франция написва 400 книги и един многотомен коментар на Библията.
Франсис Кавърсийл - 9 в., написва повече от 150 духовни песни.
Евелин Уиндерхил (1875-1941) - доктор по богословие, първата жена, поканена да чете лекции в Оксфордския университет.
Холандката Кори Тен Буум и плеяди знайни и незнайни мисионерки, много от тях, отдали целия си живот в служение на диви племена, някои от тях убити.
Може би ще кажем, че тези жени са имали своите специални дарби, способности, подготовка и възможности. Но обикновената християнка, скромната жена, която няма техните възможности? Ние жените християнки, които живеем скромен, съобразен с Божието Слово живот, сме много и нашата трибуна е голяма. Тя се намира там, където Бог ни е поставил - в нашите домове, сред съседите, на нашето работно място, сред нашите близки и познати. Ако живеем според библейските стандарти, ако се обхождаме според изискванията на Божието Слово, ние ще сме светлина, ще осоляваме там, където сме.
Тогава всички ще видят добрите ни дела и ще прославят нашия Отец, Който е на небесата. Това е едно скромно, ненатрапчиво, постоянно и много силно свидетелство, свидетелство с нашето присъствие, с нашия морал и скромност. Като започнем от външния вид, със своето непредизвикателно облекло, с липсата на кокетство, с искренността и честността си, със своята почтеност, с благия си характер и отзивчивост; с християнските добродетели, за които днес ожида светът. Все обикновени и прости неща, но много ценни и нужни, защото стават все по-дефицитни в обществото ни.
Нашата обхода в семейството съъ съпруга и децата въздейства и свидетелства много силно. Затова ап. павел в Тит 2:3, 4 казва на по-старите жени да учат по-младите жени на богоугодно поведение, подчертава: „За да не се хули Божието учение“. С други думи ние благосвестваме с устните си, но животът ни също е много силно благовестие, което трябва да подкрепя казаното с дела.
Ще дам един личен пример. Една вярваща сестра рабореше с лекарка, която не бе християнка. После лекарката повярва и сподели: „Аз видях у нея, че има нещо, което аз нямам и аз пожелах да го имам“. Когато живеем естествено своя християнски живот, самият той свидетелства и неговото свидетелство е много силно. Наша поговорка гласи: „Това, което вършиш, говори толкова силно, че не мога да чуя това, което ми казваш“.
Ние вярващите жени сме много, бих казала, че по целия свят сме безчетна армия, която всеки ден изявява Исуса, благовества, евангелизира с живота си, който е различен от този в света, защото е подчинен на Бога, на библейските принципи. Когато трябва да направя някакъв компромис и откажа, защото съм християнка, тогава аз свидетелствам.
Нека служим на нашия ближен, като по всякакъв начин - с думи и дела, с молитви и живот, му посочим пътя към Господа и Спасителя Исус Христос. Това е най-важното служение, което имаме в обществото.
Бог ни създаде като жени.
Бог ни приема като жени.
Бог ни разбира като жени.
Бог ни обича като жени.
Бог приема служението ни като жени.
Бог също ще ни държи отговорни за това как всяка от нас използва своите дарби, способности, сили и време; своето образование, обществено положение, своя дом, своите средства и благовремие, които Бог ни дава.
Нека използваме всичко това, за да направим нещо, което е вечно в живота на другите. Бог използва всяка жена. Той използва много богати и надарени жени, царици и княгини, но също така използва и много скромни, бедни, отрудени, обременени такива. Нека не казваме: „Аз нямам дарби“. Малкото еврейско момиче - робиня в Сирия, сподели вярата си със сирийския военачалник Нееман и той намери не само изцерение от проказата, но и истинския Бог.
Не казвай: „Аз съм бедна“. Бог използва едната лепта на вдовицата.
Не казвай: „Аз не съм достойна“. Бог може да направи всяка жена достойна и да я използва както блудницата Раав, безпътната самарянка и грешницата Мария Магдалена.
Бог кани всички жени.
Бог променя всички жени.
Бог има работа за всяка жена.
(следва)
„Да не ни дотяга да вършим добро“ (Гал. 6:9).
Жената днес не е дискриминирана, напротив, тя е дотолкова еманципирана, че дори малко или много е пренебрегнала своето основно предназначение като жена. Тя е навсякъде - не само че е ръководител на големи фирми, но практикува професии, които на пръв поглед не отговарят на нейната физика. Тя шьофира тирове, управлява самолети, работи тежка физическа работа по строежите и пр.
Въпреки възможностите, които ние християнките имаме, не използваме пълноценно нашите дарби и способности в обществото. В главата „Майчинството - служение на Бога„ споменах за жени, чиито служение е излязло извън дома и църквата. Ще добавя, че днес служението на жената в обществото е много важно и нужно. Особено в България, където след толкова дълго време на атеизъм много жени не знаят нищо за Бога или по-точно имат много погрешна, небиблейска представа за Бога. Представата им за грях е изкривена, да не казжа, че липсва.
Ние вярващите жени, можем и трябва да им кажем и покажем какъв е библейският морал. Да им кажем що е суеверие. Да ги предпазим от грехове като гледане на карти, на кафе, ходене при врачки и екстрасенси. Да ги предпазим от окултизъм и религиозни заблуди особено сега, когато има толкова много лъжеучения.
Няма граници за това, което жените трябва и могат да вършат в обществото - евангелизиране, поучение, участие в различни фондации, комитети ... в образователната система, изкуството, музиката, поезията и литературата. Помощ в цялостната социална дейност - подпомагане на инвалиди, на социално слаби, служение в сиропиталища и старчески домове, в женските затвори, работа с изоставени деца ... също и с жените по магистралите. Много трудно, но има и такова служение, което ако не с друго, можем да подпомогнем с молитви и лептата си. Ще повторя, че имаме примера на много жени.
Майка Тереза - известната на целия свят християнка, отдала целия си живот в служение на бедни, болни, отритнати от обществото хора.
Лейди Странгфорт - благодетелката на българските ранени войници и пострадалото българско население по време на Руско-турската освободителна война.
Хариет Бичер Стоу - авторката на „Чичо Томовата колиба“, за която Ейбрахам Линкълн казва, че е допринесла за освобождаване от робството повече, отколкото освободителната война, която той е поддържал. Да, тя е променила мисленето на хората и е мотивирала войната за освобождението на робите.
Флоренсия Найтингейл - основателката на Червен кръст.
Фани Кросби, на която слепотата не попречи да напише над 3000 християнски химна, между които и шедьоврите „Не ме отминавай, Боже“ и „Молитвен час“.
Г-жа Гийон - в края на 18 в. във Франция написва 400 книги и един многотомен коментар на Библията.
Франсис Кавърсийл - 9 в., написва повече от 150 духовни песни.
Евелин Уиндерхил (1875-1941) - доктор по богословие, първата жена, поканена да чете лекции в Оксфордския университет.
Холандката Кори Тен Буум и плеяди знайни и незнайни мисионерки, много от тях, отдали целия си живот в служение на диви племена, някои от тях убити.
Може би ще кажем, че тези жени са имали своите специални дарби, способности, подготовка и възможности. Но обикновената християнка, скромната жена, която няма техните възможности? Ние жените християнки, които живеем скромен, съобразен с Божието Слово живот, сме много и нашата трибуна е голяма. Тя се намира там, където Бог ни е поставил - в нашите домове, сред съседите, на нашето работно място, сред нашите близки и познати. Ако живеем според библейските стандарти, ако се обхождаме според изискванията на Божието Слово, ние ще сме светлина, ще осоляваме там, където сме.
Тогава всички ще видят добрите ни дела и ще прославят нашия Отец, Който е на небесата. Това е едно скромно, ненатрапчиво, постоянно и много силно свидетелство, свидетелство с нашето присъствие, с нашия морал и скромност. Като започнем от външния вид, със своето непредизвикателно облекло, с липсата на кокетство, с искренността и честността си, със своята почтеност, с благия си характер и отзивчивост; с християнските добродетели, за които днес ожида светът. Все обикновени и прости неща, но много ценни и нужни, защото стават все по-дефицитни в обществото ни.
Нашата обхода в семейството съъ съпруга и децата въздейства и свидетелства много силно. Затова ап. павел в Тит 2:3, 4 казва на по-старите жени да учат по-младите жени на богоугодно поведение, подчертава: „За да не се хули Божието учение“. С други думи ние благосвестваме с устните си, но животът ни също е много силно благовестие, което трябва да подкрепя казаното с дела.
Ще дам един личен пример. Една вярваща сестра рабореше с лекарка, която не бе християнка. После лекарката повярва и сподели: „Аз видях у нея, че има нещо, което аз нямам и аз пожелах да го имам“. Когато живеем естествено своя християнски живот, самият той свидетелства и неговото свидетелство е много силно. Наша поговорка гласи: „Това, което вършиш, говори толкова силно, че не мога да чуя това, което ми казваш“.
Ние вярващите жени сме много, бих казала, че по целия свят сме безчетна армия, която всеки ден изявява Исуса, благовества, евангелизира с живота си, който е различен от този в света, защото е подчинен на Бога, на библейските принципи. Когато трябва да направя някакъв компромис и откажа, защото съм християнка, тогава аз свидетелствам.
Нека служим на нашия ближен, като по всякакъв начин - с думи и дела, с молитви и живот, му посочим пътя към Господа и Спасителя Исус Христос. Това е най-важното служение, което имаме в обществото.
Бог ни създаде като жени.
Бог ни приема като жени.
Бог ни разбира като жени.
Бог ни обича като жени.
Бог приема служението ни като жени.
Бог също ще ни държи отговорни за това как всяка от нас използва своите дарби, способности, сили и време; своето образование, обществено положение, своя дом, своите средства и благовремие, които Бог ни дава.
Нека използваме всичко това, за да направим нещо, което е вечно в живота на другите. Бог използва всяка жена. Той използва много богати и надарени жени, царици и княгини, но също така използва и много скромни, бедни, отрудени, обременени такива. Нека не казваме: „Аз нямам дарби“. Малкото еврейско момиче - робиня в Сирия, сподели вярата си със сирийския военачалник Нееман и той намери не само изцерение от проказата, но и истинския Бог.
Не казвай: „Аз съм бедна“. Бог използва едната лепта на вдовицата.
Не казвай: „Аз не съм достойна“. Бог може да направи всяка жена достойна и да я използва както блудницата Раав, безпътната самарянка и грешницата Мария Магдалена.
Бог кани всички жени.
Бог променя всички жени.
Бог има работа за всяка жена.
(следва)
Странджанското (като Баташкото) клане. И...
Как в режим на конспирация Предците ни –...
Животопораждаща трагично – оптимистична ...
Как в режим на конспирация Предците ни –...
Животопораждаща трагично – оптимистична ...
Няма коментари
