Автор: Цвете Куличева

Ние ще служим на Бога с домовете си и когато се научим да пазим в тайна онова, което някой е доверил на нас и е споделил лични неща за себе си. В никакъв случай не трябва да ги споделяме с други. Тези неща може да са шокиращи, но заради това ние не трябва да отблъснем човека. Напротив, трябва да му покажем любов и да му помогнем да се покае.

„Аз и моят дом“ ще бъдем годни да служим на Господа, ако „не сме предадени много на винопийството“ (Тит 2:3). Някои жени бягат от действителността и проблемите си, като търсят разрешение и утеха в алкохола. Ние не трябва да сме зависими от нищо. Трябва да помним, че проблемите не се решават, като ги загърбим или се мъчим да ги забравим. Важно е да знаем, че само Бог може да ни помогне да разрешим проблемите си, че само Той може да задоволи нуждите ни.

В днешно време не само винопийството е пристрастяване. Има още много други средства, с които Сатана ни залъгва, че ще се утешим и забравим. Като започнем от тютюнопушенето, наркоманията, толкова многото видове различни химични вещества, та дори и лепило.

Всяко нещо дори на пръв поглед да е невинно и до известна степен добро, ако сме се пристрастили към него, това вече е вредно. Това може да е прекалено гледане на филми, на телевизия, четене на книги, фейсбук, всякакво хоби, дори пристрастяването към работата.

Ако нещо обсеби живота ни до степен, че то да ни стане смисъл и цел, ако не можем да го контролираме, то вече ни е поробило. А ние трябва да сме свободни и да можем да контролираме всяко свое действие. Ап. Павел казва: „Не искам да съм подчинен от нищо“ (1 Кор. 6:12). Защото ние сме храм на Святият Дух, когото не трябва да оскверняваме, но да прославяме не само с душите си, но и с телата си (1 Кор. 6:12, 20). Святият Дух и Неговото действие трябва да заемат първо място в живота ни.

Аз и моят дом ще служим на Господа, когато се „поучавам в това, което е добро“ (Тит 2:3).

Кое нещо е добро? - Много хора приемат за добро само приятните неща, само тези, които ни доставят удоволствие. Те не приемат трудностите, изпитанията, болестите. Така разсъждаваше жената на Йов, затова, когато го сполетяха нещастията, тя го посъветва: „Похули Бога и умри“. Но как ѝ отговори Йов: „Само доброто ли да приемаме от Бога, а да не приемаме злото?“ (Йов 2:9, 10).

Според Библейските стандарти добро е това, което спомага за по-добри взаимоотношения с Бога. Доброто в Библията се измерва с оглед на вечността. Не дали ще подпомогне живота ни тук на Земята, а дали ще даде плод за вечността?
Библията ни учи кое е добро и кое е зло, но за всяко отделно нещо няма правила, няма конкретни инструкции, а има принципи. Затова ап. Павел пише, че ние не се подчиняваме на постановления като: „не докосвай“, „не вкусвай“, „не хващай“ (Кол. 2:21).

Защото Бог ни е дал Святият Дух, Който ще ние учи на всичко. Той ще ни дава мъдрост, за да разбираме духа на Библията, а не да се хващаме за буквата.
Една възрастна жена християнка има житейски опит, познания на Словото и много духовни опитности. Тя всекидневно е вземала решения, затова може да бъде добър помощник на по-младите жени. Именно за това ап. Павел пише, че старите жени трябва да поучават по-младите жени на това, което е добро.

Едно от нещата, с които те поучават по-младите, е със своя пример на обхода, на поведение, на праведен живот. Друг начин е чрез добри наставления: „Да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си. Да са разбрани, целомъдрени, да работят в домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение“ (Тит 2:4, 5).

Първо „да учат младите жени да обичат мъжете и децата си“. Как да обичат? - Така, както ни учи Библията - да обичаме с безусловна любов. Което значи  - да се приемаме такива, каквито сме със своите слабости и недостатъци. Същото ни съветва и ап. Петър: „Даже ако някои от тях (мъжете) не се покоряват на Словото, да се придобият без Словото, чрез обходата на жените, и като видят, че вие се обхождате със страх и чистота“ (1 Петър 3:1, 2).

Друго нещо, на което старите жени трябва да учат младите е „те да са разбрани“. Това значи да са сговорчиви, да не са опаки и препирливи. Да не са жени, с които не може да се излезе на глава, но да знаят кога, какво и как да говорят. Да говорят с мъдрост, защото „дума, казана на място, е като златна ябълка в сребърни съдове“ (Притчи 25:11).

Разбраната жена е сговорчива. С нея може да се разбереш дори когато помежду ви възникнат различия и разногласия. Тя не е дребнава и отминава дребните, маловажни неща. Също така е обективна, искрена и честна, затова вижда и признава своите недостатъци и грешки. Когато една жена е разбрана, това допринася за разбирателството, спокойствието и мира в семейството.

Друго нещо, на което трябва да учат младите жени, е да са целомъдрени. Какво значи целомъдрие? - Това означава непорочност, чистота, скромност. Думата „целомъдрие“ е съставена от две думи - цял и мъдрост, т.е. цяла, пълна мъдрост. Не лекомислие, но страх от Бога, защото „Началото на мъдростта е страх от Бога“ (Притчи 1:7). С други думи - основата, базата на мъдростта е страхът, подчинението, послушанието на Бога.
Обикновено целомъдрието се отнася до девственост, до сексуална и чувствена чистота, до липса на похотливост. Дори се отнася повече за жените, защото Сатана много хитро използва привлекателността на жената и нейната вродена суетност и кокетство. Затова Божието Слово предупреждава: „Жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие“ (1 Тим. 2:9).

Тук ап. Павел говори за външния вид на жената - скромно, прилично, а не разголено и предизвикателно облекло. Но облекло, което да подчертава чистата, истинската красота, която Творецът е вложил у жената, защото Бог прави всичко съвършено. Жената да управлява себе си с целомъдрие. Това значи тя да въздейства не на похотта, но на вродената естетичност у човека, на заложената способност на човека да се радва на всичко красиво.

Ап. Павел казва още, че жените трябва да се украсяват  със срамежливост - като синоним на невинност, чистота и святост.
Колко страшно е, че днес светът поквари жените, изчезна всеки срам и свян. Разголиха телата си, поквариха умовете и душите си, цялата си същност. Вместо със своята чистота, красота и невинност да бъдат като ангели, много пъти жените се превръщат в изкусителки.

Стихът продължава: „Не плетене на коса, злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието“ (1 Тим. 2:9, 10).
С други думи  - не суетни, предизвикателни украшения, защото имат по-добра, нетленна украса, с която трябва да се украсяват. На скъпоценностите противопоставя нещо по-добро - „добри дела“, т.е. служението и посвещението. Вместо суета Бог очаква от нас смислен живот, не просто въздържание, но изобилстващ, пълноценен живот, осмислен от Божието Слово, съдържателен, стойностен, осветен и предаден на служение живот. Не празен и суетен, но възвишен, значим, изпълнен с добри дела живот.

Целомъдрието е плод на Святият Дух. То е резултат на нашето ново естество, на приемането на Исуса.

Целомъдрието е връщане в състоянието на тази невинност и чистота, в която Бог създаде първата жена. Целомъдрието означава чист ум, чисто сърце, резултат на което са чисти мисли и чувства, които раждат чисти действия, чиста непорочна обхода, чист, непорочен, мъдър живот.

(следва)