Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2019 18:53 - Когато Бог ме изпрати в Ада 6та глава
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 302 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Вик за помощ в Ада



Моите викове към Бога свидетелстваха, възхваляваха, величаеха и изповядваха. че помощта ми идваше от Него. Спомням си как крещях от болка, че Бог е справедлив в Своята присъда и че е   верен и праведен и че заслужава цялата слава и чест. От сърцето, душата и устата ми се изливаше непрекъснат поток от любов и посвещение, хваление и поклонение на Светата Троица. Може би е трудно за вярване, че от устата на някой, който агонизира в непоносими страдания и болки, може да прославя и възхвалява Този, Който причиняваше такива ужасни скърби и все пак аз правех точно това. Писанията казват, че устата говори това, което изпълва сърцето. Някъде из отвътре аз виках за избавление.



„Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.“ (Йов 13:15).



„Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста. И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?“ (Лука 6:45-46).



Бог ме чу в Ада



И тъкмо докато се молех, аз чух глас, който идеше от Небето. Това беше величествен, мощен и страховит глас. Той напълно надделя над всичко, което изпитвах в този момент. Той буквално ме сграбчи и ме постави в защитен балон. На мига моята покрита с мехури, горяща плът беше изцелена и стана здрава. Косата, дрехите и цялото ми тяло  станаха точно такива, каквито бяха преди да започна пътуването си до Ада. Любовта и добротата на Бога отново нахлуха в сърцето и ума ми.
Скърбите и страданията на Ада изчезнаха. Този глас предизвика невероятен ефект върху Ада. Той разтърси самите основи на огненото езеро.Чух гласа на Бога, като глас на човек, който каза: „Пусни слугата Ми да си тръгне.“ Недрата на Ада започнаха да се кривят и усукват и се преобърнаха, сякаш се мъчеха. Те се раздраха на две, както навярно Червеното море се беше разтворило пред Моисей, когато простря напред жезъла си. Адът няма друг избор, освен да се подчини на гласа на Господа на Небесата, земята и Ада.



„В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на преизподнята извиках, и Ти чу гласа ми.“ (Йон 2:2).



„Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му. Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той. Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.  Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.“ (2 Самуил 22:6-10).
Вън от Ада



И в този момент, сякаш Ада ме изплю. Усещането беше такова, сякаш ме изтреляха от топ. И изведнъж осъзнах, че стоя на ръба на висока и стръмна скала. Вече не бях в Ада, но се намирах на края на тази скала, гледайки право надолу в океана от страдания, в който и аз се бях мъчил. Огненият океан все още кипеше, вреше и бушуваше и можех да усетя горещината, която връхлиташе тялото ми. Вонята, носеща се от него, все още беше задушаваща.
Според мен скалата беше около 1000 фута висока. Когато се поогледах, забелязах, че земята около мен беше равна без никаква растителност. Приличаше на сбита сиво-кафява пръст с камъни и скали. Когато погледнах зад себе си  далече на хоризонта, забелязах възвишения, които приличаха на планинска верига, а от дясно на мен, в далечината, се виждаше нещо като широка, черна, бавно течаща река. Тя изливаше от края на скалата, също като Ниагарският водопад това, което носеше, в зейналата паст на Ада.
Но имаше нещо много странно и зловещо в тази река. Не исках да имам нищо общо с нея. Даже ме заля едно непреодолимо желание да хукна и да избягам, колкото се може по-далеч от нея. Усещах, че има нещо много нередно в това, което виждах. В сърцето си чувствах, че каквото и да представляваше тази „река“, тя щеше да ми причини огромна болка и скърби, може би дори по-големи страдания, отколкото тези, които бях преживял в бездънната яма на Ада. И въпреки това проникновение, предчувствията и ужаса, изпълващи сърцето ми, аз знаех, че трябва да отида при „реката“.   Святият Дух ме подтикваше да се приближа и да видя какво ставаше там. Така че, вместо да хукна да бягам в обратната посока, аз се усетих, че крача близо до ръба на скалата, към „реката“. Колкото повече се приближавах към нея, толкова повече започвах да треперя и да ме побиват тръпки. Едвам можех да си поема въздух. Трябваше да дишам на пресекулки. Не можех да повярвам, а и не исках да вярвам на това, което очите ми виждаха.


  Широк и пространен път



По Тази широка и пространна Черна Река не прииждаше вода, както аз предполагах. Тя беше образувана от огромни тълпи, множества хора ... навалица, наплив от човеци, които не можеш да изброиш ...



„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“ (Maт. 7:13).



Имаше хора от всички народи, езици и племена. Видях хора с облекла, принадлежащи към всяка религия, която може да си представите. По пътя вървяха и млади и стари. И докато гледах как се държаха и какви дрехи носеха, аз долу-горе можех да определя какво е било тяхното препитание. Имаше хора от всяка професия - доктори, медицински сестри, професори, водопроводчици, пастори, учители, домакини, работници във фабрики, полицаи, фермери, млекари, банкери, военни, политици и световни управници.



„Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.“ (Откр. 17:15).



„Множества, множества в долината гдето ще се отсъди за тях; Защото близо е денят Господен в долината гдето ще се даде присъдата.“ (Йоил 3:14).



Колкото повече се приближавах към тази река от души, аз виждах, че те вървяха по един широк, приличащ на асфалтов път, който се извиваше, криволичейки до хоризонта докъдето стигаше погледът ми. Всеки сантиметър от пътя беше претъпкан с хора, наблъскани като сардини в консерва. Изглеждаше почти невъзможно хората да са натъпкани толкова близо един до друг.
Този път водеше до самия ръб на скалата. Там той изведнъж прекъсваше с назъбени ръбове, висящи над празното пространство. Приличаше на път, който земетресение беше откъснало от магистрала. А под него зееше зиналата, ненаситна паст на Ада.
     



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445978
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031