Постинг
10.08.2019 04:50 -
КОГАТО БОГ МЕ ИЗПРАТИ В АДА-2 глава
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2019 04:51
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.08.2019 04:51
ГЛАВА ВТОРА
Ужасната воня на Ада
Докато падах в тази дълбока черна дупка, един силен, поразяващ и горещ вятър се изви някъде от дъното на ямата и ме удари право в лицето. Това беше един задушаващ, причиняващ погнуса, зловонен вятър. Смърдеше на развалени яйца и сяра. За мен стана почти невъзможно да дишам. Опитах се да покрия лицето с фанелката си, използвайки я за маска, за да намаля отвратителната смрад. Но без успех.
„ Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, И вонята от труповете им ще се дигне, И планините ще се разтопят в кръвта им.“ (Исая 34:3).
Всъщност, само това преживяване беше достатъчно да ме убие. Опитвах се да си открадна глътка чист въздух, но там няма такъв. Докато отчаяно се опитвах да дишам, аз продължавах да пропадам. Колко дълго съм падал в тази дупка, не зная. Но на мен ми се струваше, че тя нямаше край, че беше без дъно. Или тя май наистина е бездънна? Когато погледнах надолу в посоката, в която падах, аз видях една много мъничка, слаба оранжево-жълто-червена светлинка. Но колкото повече падах, толкова по-светла и ярка ставаше тя.
Безкрайната пещера на Ада
Преди да се усетя, аз бях излязъл от тази черна дупка, от този тунел. Бях навлязъл в една огромна, грамадна пещера, която сякаш беше безконечна. Очите ми не можеха да видят краят й. Сякаш бях попаднал в съвсем различен свят, един подземен свят. Спусках се надолу като с парашут. Намирах се на десетки хиляди фута над един океан от течна, завихрена лава и пламтящ огън.
На хиляди фута под мен се намираше ужасното, кипящо огнено езеро. То гореше, бушуваше и вреше, подобно на прегряла кипяща меласа в тиган. Виждах, че огъня беше изключително силен и ожесточен, сякаш беше изпълнен и обладан от настървен, зъл, жив бяс. Огън и жупел биваха изхвърляни на повърхността му във всяка посока, изпращайки пламъци, издигащи се на хиляди фута във въздуха.
Пламъците се изстрелваха насам-натам като огромен пламтящ бензинов огън. В един миг се появяваше на едно място, след което изчезваше, за да се яви на друго място. В същото време имаше и разтърсващи въздуха експлозии, като вулкани, изригващи по тази необятна повърхност от течна лава. Беше като жив, въртящ се, завличащ въртоп от огън, жупел и лава. Той гореше в различни нюанси на червено, оранжево и жълто.
Може би едно по-удачно описание би било, че огъня пулсираше и излъчваше като нажежени горещи въглища в пещ с разтопена стомана и завихрящи се газове. Огънят танцуваше по неговата повърхност като мимиатюрни торнада, въртейки се лудо неконтролируемо. Те се въртяха докато не стигнеха черното небитие на пещерата, в която аз падах.
Непоносима жега в Ада
Струваше ми се, че се намирам на 10 000 фута над повърхността на този океан, това безкрайно езеро от течна лава и огън. Дори и на тази височина горещината, която ме застигаше беше толкова непосилна, че усещах плътта си като попарена, топяща се и изгаряща. Усещането беше такова, като че ли тя биваше късана от ръцете, лицето и тялото ми. В миналото съм получавал леки изгаряния, докато съм готвел или съм наклаждал огън, за да бъде топло в къщи. Но това беше незначително - ухапване от комар в сравнение с това, което ми се случваше сега.
Докато гледах кожата и плътта си, по тях започнаха да се образуват мехури и пришки. Цялото ми тяло гореше. Дрехите ми бяха обхванати от огън, а аз не можех да ги съблека. Обувките се топяха на краката ми. Косата ми пламна като фитил на свещ. Сякаш някой ме беше полял с бензин и хвърлил по мен запалена клечка кибрит. Започнах да крещя като луд.
В началото на тази книга аз зададох въпроса има ли някой, който наистина е преживял това, което аз споделям с вас и да не бъде разтърсван до мозъка на костите си всеки път когато разказва своята история. Уверявам ви, че докато ви разказвам какво преживях, сърцето ми е изпълнено с ужас и трепет. В същото време чувствах, че дробовете ми щяха да изхвръкнат от гърдите ми изгаряйки. Имах нужда от прохладен, свеж въздух, но на това място не можеше да се намери такъв. Можете ли да си представите какво ще бъде, да ви опекат живи бавно над зейнала горяща яма с нажежени до червено горещи въглища? Ето това преживявах аз.
Ужасните писъци на Ада
Сред тази непоносима болка и агония, слухът ми долови странен, зловещ шум - далечен глух звук, подобен на треперещ дълбок стон, който никога не заглъхваше. Докато падах все по-близо и по-близо до повърхността на горящата лава, този шум подобен на бучене, стенание и вопъл, ставаше все по- силен и по-силен. Сякаш главата ми беше заобиколена от огромен кошер пълен с ядосани пчели. Докато продължавах да падам, звукът от този врящ, огромен океан стваше все по-ясен и отчетлив. До мен долитаха пронизващи ушите остри писъци и невероятно сърцераздирателни стонове с много други звуци между тях, които не мога да опиша.
Спомням си, че в болката и мъките, които изпитвах си зададох въпроса: „Какъв по дяволите е този шум, който чувам? Какво би могло да причини такива страшни сърцераздиращи, изпълнени с ужас звуци?“ И точно в този момент аз вярвам, че Духът на Господа ми даде да осъзная какво се случваше с мен. Това откровение се стовари върху мен с такава сила, сякаш ме беше помел ТИР.
Звукът, който ушите ми долавяха не идваше от някакво оборудване, машини или от природата. Негов източник бяха човешки същества, приятелю. Стоновете, които чувах идваха от хора, които викаха, ридаеха, крещяха и стенеха от невероятна, силна, непоносима болка. Те бяха в неимоверна агония с непоносими страдания и мъки. Ушите ми бяха изпълнени с страдалческите вопли на осъдените души.
„Затова ще ридая и плача, Ще ходя съблечен и гол;“ (Mихей 1:8).
„и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Матей 13:42).
Спомням си, как цялото ми тяло започна да трепери така, сякаш имах гърчове. Беше като реки от явен страх и пълен ужас. Горчивите вопли и страдания на човечеството ме погълнаха. О, как само техните мъки изпълниха цялото ми същество! Дори когато ви разказвам това преживяване се чувствам така, като че ли сърцето ми е изтръгнато от гърдите ми. Но агонията и болката, които аз изпитвам са нищо в сравнение с агонията, която Бог преживява. Разбирате ли? Неговата воля е да не погине никой! Но всички да наследят вечен живот!
На път към Ада
Нито разбирах, нито осъзнавах какво се случваше с мен. Вероятно Божият Дух беше заслепил сърцето и ума ми за това, което ставаше, за да може то да окаже по-голямо въздействие върху живота ми. Но сега, точно в този момент и след един вцепеняващ шок, аз осъзнах, че Бог беше чул молитвите ми. Бог, поради някакви странни причини, беше отговорил по доста буквален начин на моят вик. Нямаше връщане назад. Нямаше спиране на това, което беше започнало. Със скорост от 124 мили в час аз се понесох право към невероятните мъки и страдания на Ада - ужасното огнено езеро, което се намираше точно под мен.
„И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; ... не ще имат отдих ни денем, нито нощем ...” (Откр. 14:11).
„И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.“ (Откр. 20:15).
„Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И в нея слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.“ (Исая 5:14).
Ада също не гледа на лице. Адът не отдава значение на различията между хората - там няма пол, цвят, раса, титла, богатство или образование. Приятелю, Исус Христос говори доста за Ада. Той говори за него 10 пъти повече, отколкото за Небето. Кой е Исус Христос за вярващия? Той е всичко за нас; Той е самият ни живот и дъх; Той е нашето всичко във всичко. Той е основата, на която градим самото си съществуване. Всички наши вечни и безсмъртни надежди са възложени на Него.
„понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус“ (Ефес. 2:20).
„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деян. 4:12).
„Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.“ (Кол. 3:4).
Думите на Христос трябва да имат пълно и абсолютно превъзходство над всичко останало! Няма значение ако някой ви казва или заявява, че няма Ад, защото Исус Христос, нашият Господ и Учител, Този, Който започна и завърши, Начинателя и Усъвършителя нашето спасение, заявява точно обратното. Вижте какво казва Исус в Евангелията:
„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.“ (Матей 5:29-30).
„а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Maтей 8:12).
„Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Maтей 13:41-42).
Приятели, моля ви, послушайте ме, Адът е реален. Библията казва, че Ада е:
•Голям огън
•Нестихващ огън
•Неустоим огън
•Непрестанен огън
•Ужасен огън
•Неугасим огън
•Вечен огън
Ужасната воня на Ада
Докато падах в тази дълбока черна дупка, един силен, поразяващ и горещ вятър се изви някъде от дъното на ямата и ме удари право в лицето. Това беше един задушаващ, причиняващ погнуса, зловонен вятър. Смърдеше на развалени яйца и сяра. За мен стана почти невъзможно да дишам. Опитах се да покрия лицето с фанелката си, използвайки я за маска, за да намаля отвратителната смрад. Но без успех.
„ Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, И вонята от труповете им ще се дигне, И планините ще се разтопят в кръвта им.“ (Исая 34:3).
Всъщност, само това преживяване беше достатъчно да ме убие. Опитвах се да си открадна глътка чист въздух, но там няма такъв. Докато отчаяно се опитвах да дишам, аз продължавах да пропадам. Колко дълго съм падал в тази дупка, не зная. Но на мен ми се струваше, че тя нямаше край, че беше без дъно. Или тя май наистина е бездънна? Когато погледнах надолу в посоката, в която падах, аз видях една много мъничка, слаба оранжево-жълто-червена светлинка. Но колкото повече падах, толкова по-светла и ярка ставаше тя.
Безкрайната пещера на Ада
Преди да се усетя, аз бях излязъл от тази черна дупка, от този тунел. Бях навлязъл в една огромна, грамадна пещера, която сякаш беше безконечна. Очите ми не можеха да видят краят й. Сякаш бях попаднал в съвсем различен свят, един подземен свят. Спусках се надолу като с парашут. Намирах се на десетки хиляди фута над един океан от течна, завихрена лава и пламтящ огън.
На хиляди фута под мен се намираше ужасното, кипящо огнено езеро. То гореше, бушуваше и вреше, подобно на прегряла кипяща меласа в тиган. Виждах, че огъня беше изключително силен и ожесточен, сякаш беше изпълнен и обладан от настървен, зъл, жив бяс. Огън и жупел биваха изхвърляни на повърхността му във всяка посока, изпращайки пламъци, издигащи се на хиляди фута във въздуха.
Пламъците се изстрелваха насам-натам като огромен пламтящ бензинов огън. В един миг се появяваше на едно място, след което изчезваше, за да се яви на друго място. В същото време имаше и разтърсващи въздуха експлозии, като вулкани, изригващи по тази необятна повърхност от течна лава. Беше като жив, въртящ се, завличащ въртоп от огън, жупел и лава. Той гореше в различни нюанси на червено, оранжево и жълто.
Може би едно по-удачно описание би било, че огъня пулсираше и излъчваше като нажежени горещи въглища в пещ с разтопена стомана и завихрящи се газове. Огънят танцуваше по неговата повърхност като мимиатюрни торнада, въртейки се лудо неконтролируемо. Те се въртяха докато не стигнеха черното небитие на пещерата, в която аз падах.
Непоносима жега в Ада
Струваше ми се, че се намирам на 10 000 фута над повърхността на този океан, това безкрайно езеро от течна лава и огън. Дори и на тази височина горещината, която ме застигаше беше толкова непосилна, че усещах плътта си като попарена, топяща се и изгаряща. Усещането беше такова, като че ли тя биваше късана от ръцете, лицето и тялото ми. В миналото съм получавал леки изгаряния, докато съм готвел или съм наклаждал огън, за да бъде топло в къщи. Но това беше незначително - ухапване от комар в сравнение с това, което ми се случваше сега.
Докато гледах кожата и плътта си, по тях започнаха да се образуват мехури и пришки. Цялото ми тяло гореше. Дрехите ми бяха обхванати от огън, а аз не можех да ги съблека. Обувките се топяха на краката ми. Косата ми пламна като фитил на свещ. Сякаш някой ме беше полял с бензин и хвърлил по мен запалена клечка кибрит. Започнах да крещя като луд.
В началото на тази книга аз зададох въпроса има ли някой, който наистина е преживял това, което аз споделям с вас и да не бъде разтърсван до мозъка на костите си всеки път когато разказва своята история. Уверявам ви, че докато ви разказвам какво преживях, сърцето ми е изпълнено с ужас и трепет. В същото време чувствах, че дробовете ми щяха да изхвръкнат от гърдите ми изгаряйки. Имах нужда от прохладен, свеж въздух, но на това място не можеше да се намери такъв. Можете ли да си представите какво ще бъде, да ви опекат живи бавно над зейнала горяща яма с нажежени до червено горещи въглища? Ето това преживявах аз.
Ужасните писъци на Ада
Сред тази непоносима болка и агония, слухът ми долови странен, зловещ шум - далечен глух звук, подобен на треперещ дълбок стон, който никога не заглъхваше. Докато падах все по-близо и по-близо до повърхността на горящата лава, този шум подобен на бучене, стенание и вопъл, ставаше все по- силен и по-силен. Сякаш главата ми беше заобиколена от огромен кошер пълен с ядосани пчели. Докато продължавах да падам, звукът от този врящ, огромен океан стваше все по-ясен и отчетлив. До мен долитаха пронизващи ушите остри писъци и невероятно сърцераздирателни стонове с много други звуци между тях, които не мога да опиша.
Спомням си, че в болката и мъките, които изпитвах си зададох въпроса: „Какъв по дяволите е този шум, който чувам? Какво би могло да причини такива страшни сърцераздиращи, изпълнени с ужас звуци?“ И точно в този момент аз вярвам, че Духът на Господа ми даде да осъзная какво се случваше с мен. Това откровение се стовари върху мен с такава сила, сякаш ме беше помел ТИР.
Звукът, който ушите ми долавяха не идваше от някакво оборудване, машини или от природата. Негов източник бяха човешки същества, приятелю. Стоновете, които чувах идваха от хора, които викаха, ридаеха, крещяха и стенеха от невероятна, силна, непоносима болка. Те бяха в неимоверна агония с непоносими страдания и мъки. Ушите ми бяха изпълнени с страдалческите вопли на осъдените души.
„Затова ще ридая и плача, Ще ходя съблечен и гол;“ (Mихей 1:8).
„и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Матей 13:42).
Спомням си, как цялото ми тяло започна да трепери така, сякаш имах гърчове. Беше като реки от явен страх и пълен ужас. Горчивите вопли и страдания на човечеството ме погълнаха. О, как само техните мъки изпълниха цялото ми същество! Дори когато ви разказвам това преживяване се чувствам така, като че ли сърцето ми е изтръгнато от гърдите ми. Но агонията и болката, които аз изпитвам са нищо в сравнение с агонията, която Бог преживява. Разбирате ли? Неговата воля е да не погине никой! Но всички да наследят вечен живот!
На път към Ада
Нито разбирах, нито осъзнавах какво се случваше с мен. Вероятно Божият Дух беше заслепил сърцето и ума ми за това, което ставаше, за да може то да окаже по-голямо въздействие върху живота ми. Но сега, точно в този момент и след един вцепеняващ шок, аз осъзнах, че Бог беше чул молитвите ми. Бог, поради някакви странни причини, беше отговорил по доста буквален начин на моят вик. Нямаше връщане назад. Нямаше спиране на това, което беше започнало. Със скорост от 124 мили в час аз се понесох право към невероятните мъки и страдания на Ада - ужасното огнено езеро, което се намираше точно под мен.
„И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; ... не ще имат отдих ни денем, нито нощем ...” (Откр. 14:11).
„И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.“ (Откр. 20:15).
„Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И в нея слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.“ (Исая 5:14).
Ада също не гледа на лице. Адът не отдава значение на различията между хората - там няма пол, цвят, раса, титла, богатство или образование. Приятелю, Исус Христос говори доста за Ада. Той говори за него 10 пъти повече, отколкото за Небето. Кой е Исус Христос за вярващия? Той е всичко за нас; Той е самият ни живот и дъх; Той е нашето всичко във всичко. Той е основата, на която градим самото си съществуване. Всички наши вечни и безсмъртни надежди са възложени на Него.
„понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус“ (Ефес. 2:20).
„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деян. 4:12).
„Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.“ (Кол. 3:4).
Думите на Христос трябва да имат пълно и абсолютно превъзходство над всичко останало! Няма значение ако някой ви казва или заявява, че няма Ад, защото Исус Христос, нашият Господ и Учител, Този, Който започна и завърши, Начинателя и Усъвършителя нашето спасение, заявява точно обратното. Вижте какво казва Исус в Евангелията:
„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.“ (Матей 5:29-30).
„а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Maтей 8:12).
„Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Maтей 13:41-42).
Приятели, моля ви, послушайте ме, Адът е реален. Библията казва, че Ада е:
•Голям огън
•Нестихващ огън
•Неустоим огън
•Непрестанен огън
•Ужасен огън
•Неугасим огън
•Вечен огън
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
