Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2019 02:01 - НАДЕЖДА ЗА НАЙ-ЛОШИТЕ ОТСТЪПНИЦИ - 2 част
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 295 Коментари: 0 Гласове:
1



 II. А сега искам да ти покажа как може да се покориш на този призив.
В тези стихове има две неща, които заслужават да им обърнем специално внимание. Първо: този, който се връща при Бога и намира спасение, трябва недвусмислено да се отрече от всяко друго упование ... от всяко друго нещо, на което се доверява, освен това, което сам Бог му дава и му разкрива в Евангелието. Чуйте: „Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините ...“ (Еремия 3:23). Юдея е била хълмиста страна и където е имало  връх на планина или хълм, там е имало и храм на някой идол; а там където е имало дъбова горичка е имало капище на някое божество. Така че когато хората са пътували през долините, те са гледали нагоре към светилищата и капищата, уповавайки се на хълмовете и на множествата, лазещи по хълмовете. Те навсякъде имали божества - дървени идоли или такива изваяни от камък. Затова Господ им казва: „Щом ще ви приема обратно, трябва да се отречете от всичкото това идолопоклонство.“ Духовното значение на този пасаж е следното - ако искаш да бъдеш спасен от Благодатта Божия, ти трябва тържествено, официално и чистосърдечно да се отречеш от всяко доверие или упование, в който и каквото и да е, освен в Живия Бог и Неговия Единороден Син Исус Христос.
Първо: трябва да се отречеш от своята себеправедност. Според собствената ти самопреценка, ти си прекрасен човек; мислиш си, че си на нужната висота; та какво си направил някога, което да е погрешно?! О, приятелю, ако си стъпил на тази основа, за тебе няма спасение! Твоята праведност, според собствената ти преценка, трябва да стане като  мръсни дрипи; трябва да признаеш, че си покварен и изгубен; иначе няма надежда за тебе! Човек, който се държи здраво за своята праведност е като човек, който се хваща за воденичен камък, за да не потъне когато придойдат водите. Твоята праведност ще те осъди, ако уповаваш на нея, така като и греховете ти ще те осъдят, защото тя е притворена горда лъжа; няма истина в нея и не трябва да си зависим от нея. Няма жив човек на тази земя, който по природа да върши добро и да не е съгрешавал, а душа, която живее греховно трябва да умре. Никой от нас не притежева праведност, която да устои на проверката на всевиждащото Божие око и дълбоко в сърцата си ние знаем, че е така. Ето защо, прогони тази лъжа веднъж за винаги.
Когато дойдох при Исус този въпрос не ме тревожеше, защото нямах своя праведност, на която да се доверя и осланям. Има много бедни души в същото състояние, в което някога се намирах и аз. Те не искат да запазят фалшивите пари, които някога са считали за несметни богатства; те, обезпокоени, искат да се отърват от тях! Да, братя, дори и в настоящият момент, аз не зная някога да съм направил нещо, или да съм си помислил, или да съм казал, или да съм бил нещо, което да наподоби праведност, на която дори и мъничко да съм разчитал. Няма нищо, на което мога да се доверя, освен кръвта и праведността на Исус Христос, моят Господ и Спасител; и нещо повече  - никога не съм искал да имам и никога няма да имам друга основа за доверие; Възлюбени, аз съм сигурен, че вие трябва да градите на същата основа, иначе Христос никога няма да може да ви спаси. Затова трябва да се откажете, да отхвърлите всяко доверие и упование в собствената си праведност.
Другото нещо, от което трябва да се отречеш е твоята собствена сила. Има много като този млад мъж, когото познавах, който  се беше предал  на разврат и пиянство. Той беше предупреждаван от редица добри приятели да види накъде го водят греховните му постъпки, но той им отговаряше: „Да, осъзнавам това; и ще започна да правя всичко правилно. Ще стана пълен въздържател; няма да се събирам с лошите си другари; ще стоя настрана от пакости; ще се преведа в пълен ред. Да, зная, че ще го направя. Имам невероятна сила на ума и винаги мога да се контролирам и да си налагам какво да правя и какво не.“ Извини ме, скъпи приятелю, но аз много учтиво и любезно искам да ти кажа, че ти си глупак. Ти не притежаваш никаква сила и нещо повече, ако имаше такава, ти със сигурност щеше да си  изгубен за Божието спасение, защото: „Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.“ (Римл. 5:6). Така че тези, за които Той умря нямаха никаква сила. Повярвай ми, скъпи приятелю, ти не притежаваш никаква сила. О, виждал съм много млади мъже като този с  отлични морални принципи и които вярваха в себе си; но какво е било предимството на техните морални принципи когато хубавките устни на една жена и усмихнатото й лице ги подлъжат към разпуснатост или когато в една весела компания той посяга към онази чаша вино, замъгляваща съзнанието му и го кара да казва неща, за които той дори не си е представял, че могат да излязат от неговите уста? Пророк Елисей казал на окаяният Азаил за чудовищните зверства и престъпления, които щял да извърши, а той отвърнал: „Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо?“ (4 Царе 8:13). Не, той не беше куче; той беше нещо много по-лошо от едно куче; той беше дявол, но все още не го знаеше. Има много хора, които на глед са красиви и приятни, но са като дървото на Джон Бънян, което външно било зелено, но отвътре било толкова гнило, че било подходящо само за прахан ... прахан, съхраняван в кутийката за прахан и огниво на самият дявол. Трябва да се откажеш от собствената си сила; не че има много от нея, но каквото има - предай го, отречи се от него; отхвърли всяко доверие в собствената си сила и упование в собствената си праведност.
С тия две неща трябва да си заминат и упованието в знанията и възможностите ти, и  осланянето върху собственото ти разбиране. Те са причината за злощастието и падението на много хора; те знаят толкова много също както мързеливеца описан от Соломон, че според тяхното самомнение и надутост те са по-мъдри отколкото седем мъже, които биха представили основателни аргументи. Само вижте как те се отнасят към самата Библия; когато я отворят те не искат да чуят това, което Бог има да им каже в нея, но по-скоро те казват на Бога какво да каже. Когато благоволят да се заслушат в Евангелието, те не чуват какво е Благата Вест, а по-скоро отдават внимание на това как свещеника я проповядва. Красноречив оратор ли е той? Дали използва изискани думи? Това е всичко, което много искат да чуват. Господа! Ако аз можех да използвам помпозни думи, бих се отвратил да ги използвам, за да не би да погубя душите ви. Както Апостол Павел казва, така казвам и аз: „... но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.“ (1 Кор. 1:17). Ако можех да ви заведа на небето, използвайки най-обикновените, простички думи, които могат да бъдат изречени, бързо бих го направил, отколкото бих оставил някои да погинат в греховете си, само защото много исках да покажа тънкостите на езика и красотата на стила. Има някои мъже, които са толкова прекрасно мъдри, че дори биха поспорели с архангел Гавраил или със самият архангел Михаил. Ами Соломон ... е, Соломон не е знаел всичко; обаче тези мъже - да! Според техните собствени идеи, те не само, че знаят всичко, но при това знаят и малко повече! Ако някога искаме някой да управлява нашата нация, аз бих се ангажирал да намеря 50 министър-председатели, толкова мъдри в собствените си очи ... така са и много мъже, но аз трябва да добавя: толкова нищожни и толкова глупави когато трябва да бъдат претеглени на безпогрешните везни в светилището, които Бог държи в ръката Си. Чуйте това, вие знаменитите, велики хора на земята: „... ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 18:3). Този, който иска да стане дете на Бога, трябва да стане като малко дете. За да бъдем спасени ние трябва не само да „Оставим делата си, които водят до смърт в нозете на Исуса ...“, но и да „оставим нашите гордост и хвалби в Неговите нозе ...“, но и да помолим Бога за Исуса Христа, Който стана за нас „мъдрост, и правда, и освещение, и изкупление“.
Приятели, какво ще кажете за това? Желаете ли да предадете своя ум на Бога и просто да вярвате в това, което ви казва в Своето Слово? Готови ли сте да се откажете и от себеуправлението? „Ние принадлежим на себе си,“, казва някой. „Ще правим това, което искаме.  Езиците ни са си наши; можем да говорим това, което желаем. Ние сме свободомислещи и гуляйджии.“ Нека ви кажа следното: ако сте спасени от Христос, ще намерите единствената истинска свобода, на която да се наслаждавате; но първо трябва напълно да се предадете на Бога. Тогава кой ще управлява? Неговата воля или вашата ще бъде? Дали ще бъде по Неговия начин или по вашия начин? Ако бъде по вашия това значи вашето падение. Но ако бъде по Божия - това озбачава вашето спасение! Когато римляните атакували някой град и неговите жители се предавали, те обикновено съставяли  декларация, която горе-долу гласяла следното: „Ние, жадуващите милост от ръцете на римските власти предаваме себе си, нашите къщи, нашите притежания, нашите тела, нашите души и изобщо всичко, което имаме и всичко, което сме, да бъдем третирани точно според волята на римските власти.“ Думите били подбирани по такъв начин, че да няма и най-малък шанс за измъкване от нея; тази декларация не съдържала никакви условия или спогодби. И веднага след като била подписана, римският завоевател, демонстриращ щедростта на силата си, казвал: „Ти ми се предаде. СЕга си свободен.“ Бог изисква точно този вид покорство. Ако ще ти бъде простено, ти трябва да предадеш тялото, душата и духа си, кесията, сърцето, ума ... всичко ... да принадлежи изцяло на Христос сега и за вечността. Желая всички вие да се предадете. Ако ще бъдете спасени, трябва да се предадете. И нека бъде така! Ще идете в ада, кътайки  греховете си или ще идете на Небето, като ги изоставите? Какво би имал - грях или Спасител? Кое от тези две неща ще бъде? О, нека Святият Божий Дух те доведе до правилното решение и то веднага!
И на последно място от текста става ясно, че трябва да има едно искрено, чистосърдечно, истинско приемане на Бога като наша единствена надежда. Прочетете текста отново: „Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог... Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“
Има само Един истински и жив Бог. Хората са измислили толкова много богове, почти колкото са песъчинките на морския бряг. Има обаче само един Бог, Чието име е Йехова, Създателят на всички неща, в Който живеем и се движим, и съществуваме. Ще позволиш ли на този Бог да бъде твой Бог? Ще кажеш ли: „Този Бог е нашият Бог во веки веков; Той ще ни води докато умрем.“ Ще Го приемеш ли да бъде твой Бог? Не само да гледаш на Него като на Бога на някой друг човек. Но ще Го приемеш ли от сега нататък като свой Бог, Когото да прегърнеш; не да Го разбираш с плътският си ум, но да Го възприемаш с  любов?
Ще приемеш ли Бог да стане твой Бог наистина? Виж какво се казва в стиха : „Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“ Не бива да си играеш с приемането на БОга като наша единствена надежда. Не бива да Му се подиграваш с едно престорено предаване на Неговата воля. Това трябва да бъде едно действително, истинско приемане на Бог, за да стане Той наш Бог во веки веков.
Ти трябва да приемеш Бога за свой. Няма два Бога, както няма и двама Христос-а. Никой човек не може да служи на двама господаря, нито никоя жена може да обича двама младоженеца. Ако ти искаш да бъдеш спасен трябва със съзнателно действие да се откажеш от своето аз, от себе си, да се предадеш на Христос и да приемеш за свое спасението, което Той ти дарява.
За да ти помогна да направиш това, нека ти припомня, че има една Свята Троица в Единство. Първият от тях е      Отец.  Какво ще кажеш? Ще приемеш ли този Отец да бъде и твой Отец? Ти си съгрешил против Него; искаш ли да получиш прошка заради това, което извърши Христос? Искаш ли да бъдеш приет в Неговият дом, прекрачвайки прага на вратата, опръскана с кръвта на изкупителната жертва на Сина Му? Ще Го почетеш ли като свой Отец? Няма ли всеки от вас младежи да извика към Него: „Отче мой, Ти си Този, Който ръководи живота ми.“
Втората, блажена и достойна за обожание личност от Святата Троица е Божият Син. Ще приемеш ли Божият Син за свой Спасител? Той умря, за да могат грешниците да живеят; ще приемеш ли Неговата смърт да стане твой живот? Той проля Своята кръв, за да очисти виновните от всяко петно на греха; ще се умиеш ли в кръвта на Христа? Ще бъде ли Христос пророк за тебе? Ще седнеш ли при нозете Му, за да се учиш от Него? Ще бъде ли за теб Исус свещеник? Ще Му се довериш ли да принесе жертвата си за теб и да ходатайства  за теб? Христос е Цар; ще Му позволиш ли да царува над теб? Накратко казано, би ли Го допуснал във всичките си служения и във всичките си взаимоотношения, с величието на славната Му божественост и в смирението на този съвършен човек? Ще приемеш ли този Човек за свой? Задавам ти този въпрос както стареца, който го задал на девойката край кладенеца: „Ще тръгнеш ли с този човек?“ Ще приемеш ли Христос; ще се хванеш ли здраво за Него и ще се държиш ли за Него и в добро, и в лошо, и в богатство, и в бедност, така че и смъртта да не може да те раздели от Него? Ако е така, приеми Го и Го приветствай, защото Той е готов да даде Себе Си за всяка душа, която желае да Го приеме.
Има и трета личност в тази блажена Троица и това е Святият Дух. Желаеш ли Святият Дух да дойде и да заживее в теб? Той е Този, Който трябва да те съжили когато се новородиш. Той е Този, Който трябва да те учи, да те освещава, да те просвещава, да те утешава и да те води. Без Него не можеш да направиш нищо. Светият Дух е самият живот на християнина. Това, което Бог е повелил; това, което Божият Син е изкупил, Святият Дух го употребява. Без Святият Дух - ти нямаш нищо. Ще се покориш ли на Неговите наставления и съвети? Ще се предадеш ли, така че Той да управлява живота ти? Ще оставиш ли тялото си да бъде Негов храм?
Ако желаеш да направиш всичко това, с Божията помощ, то повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен. Неговите собствени думи са: „Който вярва и се кръсти ще бъде спасен.“ Със сърцето си повярвай в Него; а после, измий тялото си с чиста вода, приемайки водно кръщение. Тези две неща, Господ Исус ги иска от тебе; отново ти напомням, че Той е Този, Който казва: „Който вярва и се кръсти, ще бъде спасен.“ Не се колебай да приемеш тези евангелски думи! Ела веднага и върши това, което Той ти казва; влез в живота, защото, който вярва в Него има вечен живот. И тогава изповядай вярата си, както направиха онези, които чуха апостол Петър на Петдесятница: „Тогава тези, които с радост приеха неговото слово, се кръстиха с вода; и в същият ден към тях се прибавиха 3000 души.“
Господа, ако имах какво повече да ви кажа, бих ви го казал. Ако знаех, какво повече бих могъл да ви кажа, сигурен съм, че бих ви казал и него. Обаче този въпрос ме порази. Ако тази вечер съм дошъл в храма, осъзнавайки вината си и желаейки да бъда спасен, чувствам, че след това, което беше казано, не мога да изляза от това място без умишлено да отхвърля евангелската покана, ако наистина не я приема. Моля се, да не я отхвърлите, а да я приемете заради жертвата на Христос. Амин!  



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446713
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031