Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2019 15:45 - ЖИВИ ИЛИ МЪРТВИ
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  „ И вие смятайте себе си мъртви за греха,
а живи за Бога в Христос Исус, нашия Господ”

(Римл.6:11)


„ И съживи вас, когато бяхте мъртви,
чрез вашите престъпления и грехове”

(Ефесяни 2:1)
                      
    

Ето една от основните истини в Библията. В същност ние стоим тук на кръстопът, който води към разделение. Ние пътуваме към живот или към смърт.

    І. Вие бяхте мъртви към греховете и престъпленията си.

    Естественият човек е отдалечен от Бога и за Бога е мъртъв. Това е много горчива истина на Словото Божие.

    Мнозина казват, че човек е по природа добър или като бял лист хартия, на която можем да пишем каквото си искаме или трябва да се събудят добрите качества в него.

    Словото казва: „Естественият човек е мъртъв, а хората се различават само външно, но дълбоко в душата те са еднакви.” Земната повърхност е различна – има градини и пустини, гори и планини, морета и океани, но в дълбочината на земята има нажежена лава.

    Мъртвият човек не реагира. Каквото и да правите с него, той си остава неподвижен.

    Някои се възхищават от музиката и красотата. Мъртвецът е окичен с много цветя и го изпращат с музика, но го носят към гробищата.

    По-добре без цветя, но да бъде жив!

    Ние мислим, че мъртвите са само в гробищата. Това не е вярно. Те са навсякъде – по улиците и в магазините, във влаковете, канцелариите, в църквите. Пророк Йезекиил ги вижда като пирамида. Мъртвите са в едно широко поле по целия свят.

    Един китоловен кораб е бил обграден от ледени планини в Гренландия. На следващия ден нямало лед, но се виждал друг кораб да пристига. Те дават знак, той не им отговаря. Капитанът слиза с група моряци и отива – намира кораба със замръзнали моряци. Вече 13 години се тласка от ледените планини.

    Това е човечеството.

    Хората са мъртви, защото са разделени от Бога. В Битие 2:17 четем, че „денят, в който ядеш, непременно ще умреш.” Между човека и Бога навлезе грехът, който ги раздели и се яви смъртта.

    Който живее без Бога, той се движи, но за Бога е мъртъв, както блудният син беше мъртъв за баща си, докато беше далеч от него.

    Мартин Лутер обикалял църквите и задавал въпроси на вярващите: Кое е най-страшното – грехът, смъртта или дяволът?” Ако го нямаше греха, нямаше да има нито смърт, нито дявол.

    Грехът е смърт. Много пъти след като го извърши, човек си слага край на живота. Живот с грях, вече е смърт.

    „Вие бяхте мъртви във вашите престъпления.” Вашето приятелство с греха са вашите престъпления – те ви правят мъртви.

     Дяволът влече хората към зло и хората го следват покорно.

    Такъв човек е подчинен роб на страстите си, враг на своя ближен, а стои над Бога, кара му се, съди го, отрича го и го мрази.

    Той не съзнава своя грях. Той пита: „Какво искате от мен? Аз съм почтен човек.” И понеже е мъртъв – не вярва в Словото, не следва добрия съвет. Не се покорява на Евангелието и не усеща, че е мъртъв.

    Един проповедник говорил за тежкото бреме на греха, от което душата се измъчва и страда. Млад човек казал: „Искам да поема необходимото. Аз, например, греша, но не чувствам никаква тежест.” Проповедникът му казва любезно: „Ти си мъртъв.”

    ІІ. Святият Дух действа над това мъртво човечество.

    Така през март вее топъл вятър, развигорът се носи над зимната природа и всичко се съживява.

    Ние знаем, че мъртвите трябва да се съживят. Хората не са създадени да бъдат мъртви, но да живеят.

    Мъртвите не могат сами да се съживят, както не може черният човек да стане бял.(Йеремия 13:23).

    Това може да направи само Бог. Той каза: „Да бъде светлина!” – и стана. Той вдъхна на първия човек дихание на живот и той стана жива душа.

    Божият Дух работи сред мъртвите хора. Събужда ги към живот и Покаяние, чрез Словото, чрез амвоните, чрез свидетелствата на другите вярващи, чрез страданията на другите или нашите страдания. Но във всичко Бог действа.

    Един младеж обичал да слуша за Бога, но не вярвал. В разговор, той признал, че е имал случай, когато е казвал, че ако стане това, което той иска, ще повярва. И наистина, това, което той е искал като доказателство е ставало, но той си останал далеко от Бога.

    ІІІ. Бог ни съживява.

    Имаме само един физически живот и след него настъпва смъртта. В духовния живот е обратното. Най-напред настъпва смъртта и тогава идва животът.

    Животът е най-висшето благо – телесният за тялото, а духовният за душата.

    Не става въпрос за един мъртъв човек, на когото да се извърши поправка, като му се боядиса косата или да бъде гримиран и да е облечен с хубави дрехи. Става въпрос този мъртъв човек да се съживи. Трябва да му се даде нещо, което той го няма.

    Както естественото рождение е необходимо, за да има живот, така и с новорождението, Бог дава на духовно-мъртвия човек онова, което е необходимо – покаяние, промяна и увереност в Спасението и той става нов – Духовен човек.(Йоан 3:3)

    Когато човек повярва в Бога и Му предаде сърцето си, тогава животът в Бога става истински живот. Тогава човек отива при Бога и Му казва: „Съжали ме, Боже. Дай ми Твоят, Божествен живот.” Това всеки духовно мъртъв човек може да направи и трябва да го направи.

    Тази важна мисия се предоставя на молитвата. Блудният син каза: „Отче, съгреших и не съм достоен да бъда Твой син. Направи ме да бъда твой слуга.” Молитвата на този, който приема божествения живот, го преобразява.

    ІV. Бъдете винаги мъртви към греха.

    До сега бяхте живи към греха, а сега бъдете мъртви към греха.

    За хората от света, християнинът е странно същество, така както възкръсналият от гроба Лазар. Хората го гледаха с учудване и с особен страх. Това е човек, който четири дена беше стоял в гроба мъртъв.

    Християнинът знае, че заслужава смъртна присъда, но заедно с Исус, той е приковал себе си на кръста. Той е умрял за света, той е разделен със света и има преграда между него и света. Не желае онова, което желае светската слава, богатство и наслада. За него това няма стойност.

   Защо?” – защото той е умрял за греха. Него не го блазни повече желанието на плътта, понеже всичко това той е разпнал на Голготския кръст.

    В същност той е жив, но не му обръщаме внимание – все едно, че е умрял и не съществува. Така е и с греха. Аз за него съм умрял. Т.е., грехът те вика, но ти не отговаряш. Той ти обещава – ти не се тормозиш. Той те заплашва – ти не се страхуваш.

    Бог е наше прибежище и сила. Човекът е умрял за страха.

   Зъболекарят не може да извади нерва от зъба, докато не го умъртви. Тогава няма болки. Той  върти с бормашината, но няма болки… зъбът е мъртъв.

    Новият човек е умрял за своите желания, понеже ги обезоръжава.

    V.Новият човек е жив към Бога.

    Вярата е връзката между човека и Бога, така както има връзка между вагона и локомотива - щом се прикачи той за машината, може да бъде приведен в движение.

    Блудният син живее вече за баща си – нямаше желание да се върне отново при свинете и греха. Жив е и е господар над себе си и страстите си. Стои над пожеланията и чувствата си. Вече е приятел на своите ближни и е подчинен на Божията воля.

    А ние какви сме – живи или мъртви? Молим ли се на Бога? Наслаждаваме ли се в молитвата?

    Нека да не забравяме, че  б е з   м о л и т в а   н я м а   д у х о в е н   ж и в о т.

    Ние или сме живи към Бога и мъртви към греха или   мъртви към Бога и живи към греха.

    В стремежа си към слава много от човеците стигат до катастрофа в живота – те са разделени от Бога.

    Когато Адам се раздели от Бога, той бягаше вече от Него, макар Бог да го викаше в тишината на вечерния здрач.

    Когато човек бяга от Бога, той се приближава към Сатана, който му поставя юлар и така го тегли към падение.

    Да не забравяме, че смъртта разделя тялото от душата и човека от Бога. (Лука 15:24).

    Нека, като блудния син, да отидем при Бога и със смирение да Му кажем: „Отче, съгреших против Тебе и не съм достоен да се нарека Твой син.” (Лука 15:21)

    Да не забравяме, че нашият Спасител е обещал: „Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.” (Йоан 6:37)

    Който и да си, братко и сестро,  е л а   п р и   Х р и с т а   б е з   з а б а в а,  ела още сега и Той може да те промени и да оживееш пред Него. Ела, докато е ден, защото иде нощ. А знаем, че през нощта е късно за много неща.

    Нека да не пропускаме тази възможност – да се сравняваме с Божието Слово и да виждаме себе си по-често живи ли сме или мъртви, спрямо Бога.  Амин!





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445951
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031