„И не се опивайте с вино, от което идва разврат, но изпълняйте се с Духа; 19 И разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, 20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,” (Ефес. 5:18-20).
Днес Божиите чада по целия свят радостно празнуват великия празник Петдесетница. Това е началото на Божията църква. Бог Отец изпълни обещанието Си и изпрати Святия Дух на земята, за да изпълни вярващите и даде мощен тласък на християнското шествие по земното кълбо.
Като четем отначало петата глава на това послание, ни прави впечатление крайно острият език на апостола. Защо беше всичко това? Павел много добре познаваше големия тогава град Ефес и всичко, което ставаше там. В центъра му се намираше големият езически храм, посветен на богинята Артемида, богиня на плодородието. Храмът бил едно от седемте чудеса на древността. Само като си представим великолепната колонада от 127 каменни колони, всяка от тях 20м.висока, при това издялана от един камък, можем да разберем всеобщото удивление, което възбуждал храмът сред всички посетители. Но там се провеждали тържествени празници, свързани с много ядене, с още повече пиене и с най-много отвратителен, явен, публичен разврат. Не е чудно, че апостолът ревностно предпазва младата християнска църква от тази кал. И той не само ги съветва да не участват в езическите оргии, но им дава наставление какво да правят.
1.В противовес на богинята Артемида апостолът им посочва Святия Дух. Третото лице на Светата Троица е дадено, за да бъде така близко до нас, както нищо друго. За това Святият Дух остава за мнозина непознат. Така и майката остава непозната за детето, което тя вече носи под сърцето си. Святият Дух действа тихо и мощно, но все за да прослави Господа Исуса. За това речта на апостол Петър в деня на Петдесетница е изпълнена с Исус Христос, а само бегло се споменава в нея Святия Дух. Ето този чуден Святи Дух, апостолът ни увещава да приемаме.
2.Изпълвайте се със Святия Дух! Ето голямата нужда на църквата в Ефес. Не само да се оставят да бъдат изпълнени, но те самите да се изпълват, т.е. те самите трябва да сторят нещо, да се отнасят активно към този процес на изпълване със Святия Дух.
Тези думи не се отправят към съвсем новоповярвалите, които нищо не знаят за Святия Дух. Знаем, че въпросът за Святия Дух беше много остро поставен в Ефес. Там бяха дошли вярващи, които, кръстени от Йоанови ученици, не знаеха нищо за Святия Дух. И на тях отправи апостолът важния въпрос, дали бяха получили Святия Дух, щом повярваха. Знаем, как той поправи този недостатък. Но недостатъкът все още не беше съвсем премахнат. За това имаме и днешното увещание.
Трябва да отбележим, че апостолът не увещава: “Изпълнете се!”, а изрично казва: “Изпълвайте се!”, т.е. ПРАВЕТЕ ТОВА ПОСТОЯННО, НЕПРЕКЪСНАТО и всеки ден имайте нова пълнота. Ежедневно обновявайте вашето духовно богатство, защото Святият Дух с безкрайно търпение чака да Го приемаме, да обземе и сърцето и мислите и фантазията и думите и поведението, цялото ни естество. Защото няма такова състояние на духовния живот, което да може да се нарече пренаситено с Божия Дух. Но тогава можем да си обясним що значи да бъдем водени от Духа при много поразително чудни обстоятелства.
Един проповедник посетил болна жена. След кратък духовен разговор си отишъл. Но като бил надалеко от дома й, един глас му казал да се върне отново при болната. Изненадан той послушал и още отдалеч старата прислужница му казала, че Сам Бог го е изпратил, защото току що болната паднала от кревата си, а тя няма сили, за да я вдигне.
В началото на ХІХв. епископ Тобърн бил на голяма почит сред църквите, които обслужвал. Но за обща изненада той заявил, че напуска своята епархия и заминава за Сингапур, където иска да работи. Някои го считали за умопобъркан, защото там никой не работел и нямал желание да му помага. Въпреки всички увещания епископът, придружен от жена си, заминал. Той не познавал никого в Сингапур. Средствата му стигали само, за да отиде до там. С трепет в сърцата си, двамата слизали от парахода в Сингапур. Какво ли ги чака в тази непозната земя? Но ето, един млад човек се приближил до тях и ги поздравил с “Добре дошли”. “Кой си ти и откъде ни познаваш?”, попитал изненаданият епископ. “Тази нощ аз ви сънувах! Видях ви като слизате от парахода, точно такива, каквито сте. Един глас ми каза, че идвате да проповядвате Евангелието в този езически край. Аз вече ви приготвих квартирата и ви моля да приемете да ми бъдете гости.” Така започнала една много благословена духовна работа.
3.Какви средства предлага апостолът, за да се изпълваме със Святия Дух? Апостол Павел бил много практичен човек. Теорията и практиката били за него неделимо цяло. Той не само ни увещава да вършим нещо, но и ни посочва начина, по който да правим това. Ето, пчелата посещава цветовете и събира скъпия нектар. Но цветовете имат аромат и красиви багри, за да привличат пчелите още отдалеч. Така и в нашия живот трябва да има нещо, което да привлича Святия Дух към нас.
Имайте духовни разговори. Разговаряйте се с псалми. Разговорите трябва да бъдат пропити с мисли от Словото. Има празни разговори. Безсолни разговори, суетни разговори. Мръсни разговори. Божието чадо не бива да участва в тях. Напротив, там трябва да намира израз онова, което не е направило впечатление, когато сме чели Словото. Нашата духовна опитност трябва да се вплита в общението ни като братя.
При това, искреното смирение придава на духовните разговори особен чар. Такова нещо невярващият не познава. За светският човек разговорът е средство, за да изтъкне, издигне себе си. Той се мисли за нещо ново, нещо голямо. Но нашата близост с Бога ясно ни посочва нашето падение. В Исая 6 гл. Имаме величествено видение. Младият Исая вижда небето отворено над себе си и Господ Бог седи на великия Си небесен престол. Множество херувими Го обслужват и химни на славословия се разнасят по небесата. И какво прави младият Исая? Започва ли и той да слави Бога в духовен екстаз? О, не! Той се ужасява от себе си. Та аз съм грешник? Не мога да понеса такава слава и неизразима чистота. Ето защо Божието чадо е винаги смирено.
Пейте и възпявайте Бога в сърцето си. Ето друго средство, за да се изпълваме със Святия Дух! Музиката е красота на тоновете. А Бог обича красивото. Радва се на хубавото. Привлича Го хармонията, реда. Затова природата е пълна с красота. Цветята, цветовете, животните, пеперудите, снегът, който пада в най-чудни и многообразни симетрични форми. Има учени, които записват на магнетофонни ленти песните на пойните птички. И след това ги пускат при намалена бързина с около тридесет пъти. За обща изненада се получават някои от нашите всеизвестни, любими мелодии. МУЗИКАТА Е В ОСНОВАТА НА ПРИРОДАТА.
В едно старо, гръцко, езическо предание се разказва, че представителят на човеците, геният, отишъл при главното божество Зевс и му казал: “Дай на бедното човечество по-добър език. Хората имат само думи и нищо повече. Те не могат да изкажат усещанията си, когато се радват, скърбят и любят.” На това гордият Зевс отговорил: “Та аз ли им дадох сълзите? Сълзи на радост, сълзи на болки, сълзите на сладката любов.” Геният възразил: “Сълзите не изразяват това. Дай им по-добър език, за да изкажат своя безкраен копнеж, например, когато зорницата трепти над люлката над малкото бебе и румената зора окръжава земеделеца или златния облак засенчва старостта! Дай им език за сърцето!” В това време се чули звукове от наближаващата муза на песента. Зевс й направил знак да приближи и й казал: “Слез долу, при човеците и ги научи на този език!” От тогава човешкото сърце може да говори.
В това езическо предание има велика истина. Песента е нещо небесно. Музиката е езикът на ангелите. Човек е създаден за музика. Тя го придружава от люлката до гроба. За съжаление е този, който не се трогва от музика. Люлчината песен е първата и най-прочутата певица не може да изкаже това, което има в песента на обикновената майка, която пее над свидната си рожба.
За Божието чадо най-важно е четенето на Словото и молитвата. След тях по важност следва духовната песен. На трето място идва проповедта.
Както за златните ябълки е най-подходящ сребърен поднос, така и за духовния живот е необходима духовната песен. С нея ние правим серенада не само за душата си, но и главно за Святия Дух, Който ни изпълва тогава по особен начин.
Мъдрецът е казал: “Спри там, където пеят! Злите хора нямат песен.” Защо при някоя хубава песен ни изпълва небесно умиление? Не е ли това Святият Дух? Аз повярвах като 14 годишен младеж с една песен. Бях сам в къщи и почнах да свиря на хармониум и да пея една духовна песен, когато Божият Дух така ме обзе и изпълни, че паднах на колене и предадох сърцето си на Господа.
Наистина, колко пъти сме преживявали Божията истина в песента да се стопява и приема в душите ни.
Винаги благодарете за всичко на Бога! Благодарността в душата е друг начин да се изпълваме със Святия Дух. Неблагодарността, напротив, Го прогонва от душите ни. В една приказка се разказва, че на небето имало прием на добродетелите. Там била правдата, честността, искреността, добротата, простителността, любовта, добротворството, благодарността и пр. Всички добродетели радостно разговаряли и споделяли преживяванията си. Някои, обаче, забелязали, че добротворството и благодарността не разговаряли помежду си. Оказало се, че те въобще не се познавали, защото са нямали случай да се срещнат. Може би това да е прекалено, но съдържа в себе си горчива истина. Талмудът казва, който се наслаждава на нещо без благодарност, обсебва нещо от Бога.
Благодарността е една от най-големите привилегии за човека. Доказва, че разбираме и ценим живота. Колкото повече благодарим, толкова повече приемаме. Лутер твърди, че благодарността е истинската благодетел и най-доброто богослужение. Когато постоянстваме в благодарността, тогава Бог постоянства в благословението. На благодарния за всичко, погледът е отправен към Бога.
Журналист забелязал, че членовете на една църква били всички много радостни и поискал да узнае причината за това. За целта решил да посещава богослуженията в църквата. Още при първото посещение открил тайната. Пред него отивали на църква баща и дете. Детето се спънало в каменните стъпала и си ударило коляното. Започнало да плаче. Бащата му казал: „Викай „Алилуйя”!”. И то завикало „Алилуйя” и забравило да плаче. Журналистът разбрал, че тези хора не приемат неприятностите, като такива, а ги считат за благословения и така ги побеждават.
Един беден човек имал малко дребни, жълти монети и отишъл да си купи закуска. Било зимен ден. Той се подхлъзнал и паднал, като изтървал и загубил стотинките някъде в снега. Но той станал, отърсил снега по себе си и започнал да благодари на Бога, че останал здрав, без да му се счупи някоя кост.
Четох за една мисионерка. Заразила се от туземците и боледувала от едра шарка. Чувствала, че наближава смъртта. Но имала видение – пред нея се появили везни с две блюда. На едното имало кошница с прошения. Тя била тежка и накланяла везните надолу. На другото блюдо имало кошница със славословия. Но блюдото стояло издигнато нагоре, изглеждало много леко, сякаш кошницата била празна. Тогава болната повикала своите приятели и ги помолила да започнат да славословят Бога за многото Му добрини. Те помислили, че болната вече бълнува и е към края, но решили все пак, да изпълнят желанието й. И, ето, болната видяла, че блюдото, носещо славословията, започнало да натежава и скоро блюдата се изравнили. Тогава болната подканила своите приятели да продължат със славословията си. И те продължили. Скоро блюдото със славословията слязло съвсем долу, а това с прошенията се вдигнало. Внезапно болната се почувствала съвсем здрава, скочила от леглото си и започнала със силен глас да хвали Бога.
Това е и нашият път! Нека се изпълваме със Святия Дух, като водим радостни, духовни разговори, като пеем духовни песни и благодарим на Бога за всичко и Го славословим. Само като си помислим какъв небесен Баща и какъв Спасител имаме, как ни окръжава Той с безброй добрини, как ни е направил Свои чада и ни води към славната свобода, как ни помага, всеки ден, да носим нашето бреме, ние трябва да се изпълним с ликуваща, благодарна радост. И сега да се запитаме, когато ние винаги можем да разчитаме на Неговата вярност, може ли Той да разчита на нашата вярност?
Работим ли за единението на Божиите чада? Дали сме изпълнени с любов към всички тях, като към братя и сестри? А изпитваме ли омраза към някого от тях?
Великият богослов Блажени Августин се моли:
Святи Душе изпълни ме, зя да мисля свято.
Святи Душе пробуди ме, за да действам свято.
Святи Душе, приближи ме, за да обичам свято.
Святи Душе, укрепи ме, за да пазя святоста.
Святи Душе, пази ме, за да не загубя святоста!
Шумен 02.06.1974г.
