Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2019 00:35 - Видения за Небето и за Ада
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 260 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 19.07.2019 01:31


  В „Живота на Уилям Тенънт“, един ревностен и предан служител, приятел  и съработник на Уайтфийлд, авторът на неговите мемоари ни разказва за самият Тенънт, който бил изпаднал в състояние на видение, в продължение на три дни. Той бил покосен от толкова силна треска,  че постепенно започнал да изглежда така, сякаш е умрял. Докато обличали и нагласявали „мъртвеца“, някой усетил леко потрепване под лявата ръка, въпреки че тялото било студено и вкочанено. Хората се били насъбрали и настъпил момента, в който Тенънт трябвало да бъде погребан. Но един лекар, негов приятел, помолил погребението да бъде отложено.


Братът на Тенънт възкликнал: „Какво! Този човек е твърд като камък, а ти искаш да кажеш, че не е мъртъв ли?“  Докторът обаче успял да ги убеди и така бил насрочен друг ден за погребението. По време на този промеждутък били направени няколко опита да се намерят признаци на живот у Тенънт, но не доловили дори и леко потрепване. В продължение на три дни и три нощи, неговият приятел, лекарят, не се отделил от него. Отново се насъбрали хората, за да го погребат, но не получили съгласието на лекаря. Цял час той ги умолявал, а когато часът изтекъл, продължил с молбите още половин час. След като 30-те минути се изтърколили, лекарят успял да изпроси още 15 минути и след като и те изминали, Тенънт отворил очи.


Следният кратък разказ е предаден със собствените думи на Г-н Тенънт и е бил предназначен за негов брат, служител на Бога: „Колкото до смъртта, треската ми се усили и аз ставах все по-слаб и по-слаб ... докато изведнъж,  се озовах на Небето. Не видях Бога в някаква определена форма, а неописуема слава. И аз като Павел мога да кажа, че чух и видях неизразими, неописуеми неща.  Видях огромно множество пред Неговата слава, в най-голямо блаженство,  което пееше най-нежните, мелодични песни. И понеже бях занесен  на това място заедно със ситуацията, в която се намирах, аз видях как моята болест изчезна и всичките ми неприятности свършиха ... влязох в своите почивка и слава, и тъкмо когато смятах да се присъединя към блаженото множество, към мен се приближи Един, погледна ме право в лицето, слагайки ръка на рамото ми и каза: „Трябва да се върнеш.“


„Тези думи преминаха през мен; нищо не би могло да ме разтърси повече от това. Извиках: „Господи, наистина ли трябва  да се върна?“ И ... при това разтърсване отворих очите си в този свят ... припаднах и дойдох на себе си и така няколко пъти, което предполагам, че е нормално за човек, в безсилното състояние, в което се намирах аз.


В продължение на три години усещането  на Божествените неща беше толкова чудно, че всичко останало ми се струваше напълно безсъдържателно, сравнено с Небето, ......  че дори да можех да придобия света само като се наведях и го грабнех, пак не бих го направил."


Във връзка с гореописаното преживяване, г-н Тенънт  веднъж споделил на този, който пишел мемоарите му, следното : „За един миг се намерих в друго състояние на съществуване, под водителството на едно висше същество, което ми предложи да го последвам. Аз просто се носех, не зная как, докато в далечината не видях неизразимо велика слава и впечатлението, което тя остави в моето съзнание, просто не може да се опише на смъртния човек.


Ето такъв беше ефектът, който тя предизвика в съзнанието ми от това, което видях и чух, така че, ако е възможно за човека да живее напълно над нещата в този свят и над самият свят, то аз бях този човек, макар и само за известно време. Пленителните звуци от песните и радостното „Алелуя“, които чух и думите, които бяха изречени, не излязоха от ушите ми, когато се будех сутрин, в продължение на поне три години. Всички земни царства в моите очи бяха като едно нищо и суета. Толкова чудесни бяха моите впечатления от небесната слава, че нищо, не можеше да привлече вниманието ми, ако не беше свързано с нея по някакъв начин.“


Г-н Тенънт живял още няколко години след това преживяване. Той починал в триумфа  на една жива вяра, на 8 Март 1777 г., на 71 годишна възраст. Тленните му останки били погребани в неговата малка църква във Фрийхолд, Н.Дж. Той бил надарен, верен проповедник; Божието присъствие, което било с него се проявявало многократно по време на публични и частни служения. На външен вид бил висок, ходел изправен и имал слабо лице; очите му били светли, а погледа - проницателен. Изражението на лицето му било спокойно и сериозно.


**************


Следното беше разказано и потвърдено от покойния Робърт Йънг, мисионера. Цитираме неговият разказ за състоянието на видение, в което билa изпадналa г-ца Д., така  както е описано в брошурата, озаглавена „Видение за ада“, издадена от Евангелската издателска компания, Чикаго:


„Докато пребивавах в една британска колония като християнски мисионер, една вечер бях повикан  да посетя мис Д., за която се казваше, че умира. Г-жа Йънг, с която се срещаха седмично за религиозно обучение, чувствайки дълбок интерес към духовното  благополучие на госпожицата, ме придружи когато отидох да я посетя. Намерихме я в стаята на спретната малка къща, тежко болна, но изпълнена с  доверие  в добротата на Исус. След като прекарахме известно време с нея в разговор и молитва, ние я поверихме на Бога и си тръгнахме, без да се надяваме да я видим отново в този живот. Скоро след като сме си заминали,  Г-ца Д. изглеждала така сякаш е умряла; но тъй като обичайните признаци на смъртта,  не се появили, приятелите й тревожно очаквали да видят какъв ще бъде края.


Наблюдавали я с огромен интерес, както през нощта, така и през деня; и след като прекарала в това състояние почти седмица, тя изведнъж отворила очи, изричайки: „Г-н К. е мъртъв.“ Тези, които се грижели за нея си помислили, че тя е изпаднала в делириум и й отговорили, че греши. Г-н К. не само, че бил жив, но бил и добре. „О, не!“, отговорила Г-ца Д. „Той е мъртъв; Преди малко, докато минавах покрай портите на Ада, аз видях как той пада в ямата и как сините пламъци го погълнаха. Г-н Б. също е починал, тъй като го видях да пристига на Небето, докато аз си тръгвах от това място на пълно щастие и блаженство. Видях как прекрасните Небесни врата се отвориха широко, за да го приемат и чух как небесното войнство викаше: „Добре дошъл,  изнурен пътнико!“


Г-н К. - съсед, беше много зъл ... грешен  човек. А Г-н Б., който живееше недалеч, дълги години беше член на Божията църква. Тези, които чули поразителните, но уверени изявления на Г-ца Д., веднага изпратили някой да попита как са двамата мъже, но за тяхно най-голямо учудване научили, че Г-н К., преди половин час се строполил мъртъв, докато завързвал обувката си; долу-горе по същото време, Г-н Б. неочаквано починал, преминавайки във вечността. Аз  най-тържествено свидетелствам за достоверността на тези факти. След това, тя продължила да им разказва къде е била и какво е видяла и чула.
    ПОСЕЩЕНИЕ НА НЕБЕТО
 

След като се възстановила достатъчно, за да може да излиза от къщата, Г-ца Д. ни посети. Г-жа Йънг, както и самият аз, чухме от собствените й уста разказа за това, което беше преживяла. Тя ни каза, че в момента, в който е трябвало да умре, едно ангелско същество, обитател на небесните селения, я завело в невидимият свят и тайнствено й разкрило реалностите на вечността. Първо, ангелът я завел на Небето. Той й обяснил, че тъй като тя все още принадлежала на времето, няма да й бъде позволено да влезе в това славно и прекрасно място, а само ще може да го зърне.  Тя го обрисува като надминаващо и превъзхождащо красотата и великолепието на най-възвишените схващания за красота и великолепие на смъртните човеци  и чийто блясък, величие и слава не могат да бъдат описани на никой човешки език.


Тя ни каза, че видяла Спасителят, седнал на трон от светлина и слава, заобиколен от 24 стареи и една огромна тълпа от души, която никой човек не можело да изброи. Всред тях, Г-ца Д. разпознала патриарси, пророци, апостоли, мъченици и всички мисионери, които били починали в тази колония, заедно с много други, които тя спомена. И въпреки, че тези личности не били назовани по име от ангела, който бил с нея, тя казваше, че дори само да ги погледнела, знаела кои са те.


Г-ца Д. описа тези небесни духове, като такива, вършещи най-различна работа; и макар, че се чувстваше неспособна да предаде какво точно е било естеството на тази работа, изглеждало така, сякаш работата, която вършели била пригодена ... адаптирана към съответните им вътрешни склонности и духовни способности. Тя сподели, че чула най-обаятелната, нежна музика ... такава музика, каквато никога до сега не била чувала. На няколко пъти тя се опита да ни предаде идеята за мелодичния й, напевен характер, но осъзна, че звуците и  тоновете, които тя знаеше са твърде земни за тази цел.


Мисионерите, които беше споменала по-горе и други блажени духове, докато се носели плавно около нея и й се усмихвали нежно и й казвали, че знаели кога била дошла на това място и че ако останела вярна на Божията благодат, след кратко време, тя щяла да се причисли към тяхната прекрасна общност. Всички небесни порядки били в съвършена и блажена хармония. Изглеждало така, сякаш са насочвани от тайнствено влияние, произтичащо от Божият трон.


След което, тя била на място, от където
ВИДЯЛА АДА.


Него тя описа с най-потресаващи, всяващи страх думи, казвайки, че ужасяващите писъци на изгубените души все още звучали в ушите й. Докато се приближавала към горящата яма, усещала как някой отчаяно се опитвал да я дръпне в нея, но се чувствала в безопастност понеже била под закрилата на своя ангел-хранител. На това място, пълно с терзания и мъчение, тя разпознала много хора, които познавала на земята и дори такива, за  които се смятало че са Християни.


Там имало князе и селяни, образовани и неуки, заедно гърчещи се в един неугасващ огън, където на всички земни различия и титли бил сложен край завинаги. Всред всички тези души, тя забелязала Г-ца У., която заемала видно положение в обществото, но починала млада поради болест. Тя каза, че когато г-ца У. я забелязала да се приближава към нея, писъците й били толкова покъртителни и ужасяващи, че просто не можело да бъдат описани с думи. Тя се опитвала отчаяно да се измъкне от това място, но без успех.


Наказанието на изгубените души, г-ца Д. описва, като нещо, което символизирало съответните грехове, заради които те били осъдени. Г-ца У. например, била осъдена поради любовта си към парите и аз имам всички основания да вярвам, че това беше нейният главен порок. Изглеждала облечена в рокля от злато, която обаче горяла в пламъци. Г-н О., когото тя видяла, бил изгубен поради своето невъздържание към алкохола. Той бил наказван от демони, които му давали да пие някаква вряща течност.
Г-ца Д. каза, че между тези окаяни, злочести духове няма никакво състрадание и съчувствие, а само една чиста злоба и омраза във всичките им ужасни форми, преобладаващи във всяка част на горящите райони. Тя видяла родители и деца, съпрузи и съпруги, и такива, които били другари в греха, проявявайки всеки изблик на дълбока омраза един към друг. Тя ги чула как с демонични, сатанински думи  се укоряват и как злобно се проклинат един друг.  В Ада тя не видяла нищо друго освен нещастие, мъки и отчаяние. Там тя чула само най-неприятните, нестройни звуци, придружени от плач, стонове и скърцане със зъби.


Докато г-ца Д. наблюдавала тази отвратителна сцена, много души от земята пристигнали на това място, сграбчвани  жадно от безброй демони в най-различна чудовищна форма сред ужасни крясъци и викове на пъклен триумф и били мъчени според греховете си.“


**************


В своят дневник от август 1746 г., том 1, стр. 374-375-376, Джон Уесли разказва за една жена, която споменава само с инициалите С.Т.:


„Тя станала около 6 часа сутринта и се молила в себе си на Бога; когато изведнъж  била обвзета от силно треперене. Много бързо след това тя изгубила своя говор; след няколко минути слуха си, после зрението си и едновременно всичките си сетива и импулси.


Майка й веднага изпратила да повикат г-жа Десин, при която момичето ходело на училище, а баща й пратил да доведат г-н Смит, аптекарят, който живеел наблизо. Той предложил да й се пусне кръв незабавно, но след като я прегледал по-обстойно, аптекарят заявил: „Няма никакви признаци на живот, защото детето е мъртво.“ Около 12 часа, тя се размърдала; после отворила очи и започнала да разказва:


„Веднага щом изгубих всичките си сетива, аз се озовах на едно мрачно място, пълно с трънаци, ями и дупки. Постоянно се спъвах без да знаех накъде да се обърна или  кой път да хвана - този пред мен  или този зад мен. Беше почти тъмно, слаб сумрак, така че едва можех да виждам пред себе си. Плачех, та сърцето ми се късаше. Тогава към мен се приближи един мъж и каза: „Дете, къде отиваш?“ Отговорих: „Не зная.“ „Какво искаш?“, попита той. „Искам Христос да бъде мое прибежище.“ Мъжът отвърна: „Ти си детето, за което съм изпратен; трябва да дойдеш с мен.“ Забелязах, че стана по-светло докато той говореше. Видях дрехите му - бяха бели като сняг и блестяха, и стигаха до нозете му.


Той ме преведе през една тясна пътека, след което стигнахме до един голям, широк път. Той ми каза: „Този път води в ада; но ти не се страхувай; ти няма да останеш там.“ В края на този широк път стоеше друг мъж, който беше облечен в същите бели, блестящи одежди като другия. Тръгнахме наляво, спускайки се по един висок, стръмен хълм. Едвам понасях зловонието и дима от огъня и жупела. Видях безброй много хора, оковани с вериги, които плачеха и скърцаха със зъби. Мъжът ми обясни, че греховете, на които някога се били наслаждавали, сега ги измъчвали. Много от тях се изправиха, проклинайки и хулейки Бога, плюейки един върху друг. Други пък правеха топки от огъня и ги хвърляха по останалите. Трети  държаха огнени чаши, от които пиеха огнени пламъци. Някои държаха в ръце огнени карти и играеха с тях.


Мисля, че останахме на това място около 30 мин. Тогава моят водач каза: „Ела! Сега ще ти покажа едно славно място!“ Видях небесните врати, широко разтворени; но те бяха толкова блестящи, че не можех да задържа погледа си върху тях за дълго. Минахме право през тях и се озовахме на едно обширно място, пълно с ангели и светии, след което отидохме на едно друго, където имаше още повеше ангели и светии. Всички имаха един и същи ръст и височина; когато един започнеше да се моли, всички се молеха заедно с него; когато някой запееше, всички почваха да пеят с него. Всички пееха еднакво, с плавен, спокоен, ритмичен глас, нито по-високо, нито по-ниско от другите.


След което влязохме на трето място. Там видях Бога, седящ на Своя Трон. Трона беше  от светлина, по-ярка от слънцето. Не можех да задържа погледа си върху него. Видях Трима, но като Един. Нашият Спасител държеше молив в ръката Си. От дясната Му страна имаше голяма книга; от ляво - друга, както и трета книга зад Него. В първата записваше молитвите и добрите дела на Своите люде; във втората - всички клетви и зли дела на нечестивите. Видях, че Той обхождаше  цялата земя само с един поглед.
Тогава, нашият Господ взе първата книга в десницата Си, застана пред Отца и каза: „Отче, виж молитвите и делата на людете ми.“ и Той вдигна ръце и се помоли, застъпвайки се за нас пред Отца. Никога преди това не бях чувала такъв глас, като Неговия, но не мога да го  опиша. Отец отговори: „Сине, прощавам на Твоите люде; но не заради тях, а заради Теб.“ Тогава нашият Господ записа думите  в третата книга и седна на Трона Си, радвайки се с небесното войнство.


Струваше ми се, че останах на това място няколко месеца; но докато бях там, не спах дори и  минутка. Там нямаше нощ; не видях да има нито небе, нито слънце, а само ярка светлина навсякъде. После отидохме при една врата, която моят водач отвори и се озовахме в прекрасни градини с потоци и фонтани. Докато вървяхме аз казах: „Не видях брат ми тук.“ (той беше починал преди време). Той отговори: „Дете, все още не можеш да видиш брат си. Духът ти трябва да се върне на земята. Ти трябва да бдиш и да се молиш. Ти ще дойдеш отново тук; ще се присъединиш към всички тези и ще ги видиш такива, каквито са били на земята.“ Запитах: „А кога ще стане това?“ Той отвърна: „Не зная. Дори ангелите в небесата не знаят; а само Бог.“


Докато се разхождахме, мъжът ми каза: „Пей!“ „Но какво да пея?“, запитах аз. „Пей хваления на Царя на това място!“ Изпях няколко стиха. Тогава той каза: „Трябва да си тръгвам.“ Пожелах да ида с него, но мъжът каза: „Времето ти още не е настъпило; имаш да свършиш още работа на земята.“ и на мига изчезна, а аз дойдох на себе си и започнах да говоря.


Тя получи прощение на греховете си когато беше само на девет годинки и от този момент нататък - бди. Откакто преживя тази опитност, г-ца С.Т. продължава да ходи във вяра и любов.“


Из книгата: „Touching Incidents and Remarkable Answers to Prayer By S. B. SHAW. Grand Rapids, Mich. 1893: S.B. SHAW, PUBLISHER,1188 S. Division St.“

Източник: www.ccel.org





Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 685501
Постинги: 1638
Коментари: 24
Гласове: 976
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930