Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2019 03:34 - П Р О Л Е Т
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 2923 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.02.2019 03:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Любов   това е цял океан в една сълза, Седем небеса в един поглед, Вихрушка в една въздишка, Светкавица в едно допиране, Милион години в една минута.


Ако говоря  човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед,  която звънти, или кимвал, що дрънка. И тъй, остават тези трите: Вяра, надежда и любов. Но най-голяма от тях е любовта. (I.Коринт. 13:1,13.)                               Честита пролет!         


      Пролетта е радостно тържество на живота, ликуващ вик на измъчения от зимата човек, който, щастлив открива, че животът побеждава смъртта, денят надвива нощта, топлината поглъща студа. Въпреки всичко, любовта царува!


      1.Древните елини издигали на най-висока степен знанието. Считали невежеството за източник на злото. „Никой няма да бъде съзнателно зъл или порочен!”, твърдял Сократ.      Но християнството, което по-добре познава дълбините на човешката душа, твърди, че характерът е по-ценен и от знанието. А характерът се основава на любовта към Бога и човека. 


      Езичеството се прекланя пред божествата си, но питае към тях страх, примесен със скрита омраза. То дири у тях красота. Римляните очаквали сила. Евреите боготворели закона. Християните откриват у Бога любов. 


      2.Що да кажем за нас днес? Кое най-вече ценим? В изданието на Британската енциклопедия за 1768г., на понятието „атом” са посветени само 4 реда. На понятието „любов”- 5 страници. Изданието на същата енциклопедия за 1952г. отделя на понятието „атом” 5 страници, а на понятието „любов” – само няколко реда. Какво показва това? Какво страшно материализиране на световната мисъл! 


      Срещаме хора, които живеят само за стомаха си. Твърдят, че животът е това, да си похапнеш, да попийнеш и си походиш... Приличат на животни, които се угояват за клане. Тяхното благосъстояние е повишено, ползват се от плодовете на цивилизацията, но си остават в мисълта, само с животински стремежи. 


      Други се радват на техниката, която преобразява света, приемат знанията и откритията с техните смайващи постижения, но все пак усещат дълбок копнеж за истинско братолюбие, чиста любов и божествен живот.


      3.Що е любов? В Светото писание намираме три думи за понятието „любов”:     „Ерос”-означава плътска любов. Тя не винаги е грешна. Посветена на Бога и тя може да бъде невинна и извор на земна радост.     „Филаис” е братолюбие, обич и блага воля, делово доброжелателство към ближния.     „Агапе”  е  Божествена,  чиста  любов.  Иде  право  от  небето. Съдържа изобилна радост  и блаженство. Апостол Йоан казва: „О, Теос агапе естия!”-„Бог е любов!”. Агапе е подражание, подобие на Господ Исус Христос, защото Той е въплъщение на любовта.      Любовта е слънце, което ни озарява още в люлката и ни придружава през гроба и във вечността. С нея ние, всеки ден, откриваме прекрасни бисери. Където любовта цари, има истински, радостен живот.


           Л ю б о в т а   е  д ъ л б о к   в ъ т р е ш е н   у с е т  за високата стойност на нещо или на човек. За него сме готови да принесем всякаква жертва във време, сили, средства. Ето защо, най-ценните неща, които сърцето ни познава, са Бог и човек, понеже те са, които най-вече предизвикват у нас любов.


      4. Любовта е като слънцето. Дава топлина и светлина, без да очаква да бъдат върнати обратно. В нея преобладава доброто. Люби и тогава, когато не получава нищо, дори когато й се отвръща с омраза. Понася щети и търпи огорчения, без жажда за мъст. Радва се на успехите на другите и се гордее с тях. Скърби, щом някой е опозорен, макар и заслужено. Отминава недостатъците на любимия и даже те й са приятни. Винаги си служи с меки средства. 


      За това доказателствата й са твърди и остри. За нейното съвършенство свидетелства фактът, че етикецията е опит да се даде външна форма и привидност на това, което любовта действа в човека. Любовта превръща всяко дело в средство, чрез което Бог се открива. Тя е Негова представителка на земята и съдейства за нашето усъвършенстване и освещение. Христос е казал: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Вашият Небесен Отец!”


      Ние не можем да бъдем съвършени в знание, мисъл, сила, като Бога.  Но има област, където можем да сме подобни на Него, - в  л ю б о в т а.



      5. Любовта е чуден балсам в отношението ни към ближния. Тя знае, че е невъзможно да бъде щастлив човек, когато е сам. И за това тя търси среща. Щастлива е, когато срещне любимия. Иска винаги да бъде при него.     Затова Бог, който е любов, прие човешки образ, за да се  срещне с човека. Да живее и пребъдва  в него и му даде любовта Си.   


      Бог търси да ни срещне, не за да ни накаже за нашите престъпления и грехове. Това Той винаги може. Но ни среща, за да ни предложи Своето опрощение, милост и спасение.      Именно тази среща на грешния човек и любещия го Бог, е най-величественото и дълбоко преживяване, на което е способно нашето малко сърце.      Можеше ли да забрави блудният син момента, когато дрипав, с воня на свине, бос, наранен, изтощен от глад и терзания и дълъг път, почиваше в обятията на своя любящ го баща? 


      При подобни срещи зазвънтяха ангелски арфи, небесата се изпълват с тържествени химни и радостни ликувания.      Любовта е разбиране. Ние не се разбираме, защото не се обичаме. Разумът анализира. Любовта разбира. Затова любовта е неделима от истината! 


      Л ю б о в т а   д ъ р ж и   к л ю ч а    н а  с ъ р ц е т о.  Без нея то остава заключено. Тя вярва, че ближният е скъпо, ценно същество, което заслужава уважение, помощ, състрадание, жертва. Тя не търси този, който заслужава вниманието и жертвата й, а оногова, който се нуждае от нея. В повечето случаи, най-много се нуждаят тези, които най-малко я заслужават. Но за любовта всяко дело е щастие, всеки труд е песен, всяка жертва – привилегия.


      6. Любовта си остава истинската победителка. Човечеството, по интуиция, очаква победа, не от оръжия, а от любовта. Блажени сме щом вярваме в тази победа и я очакваме, приготвени.


      Една арабска поговорка гласи: „Мечът превива врата на човека, но само сърце побеждава сърце!”. Любовта не се подчинява на забрана. Не се явява по заповед. Врагът може всичко да ни забрани, но не и да го обичаме и да се молим за него. Любовта е по-силна и от смъртта.



      Било Рождество Христово. Матилда Вреде, „ангелът на затворниците“, излязла от своя хубав дом и се запътила за затвора. Искала да посети един непоправим престъпник, който, за тежки провинения, лежал, окован във вериги, в отделна килия. Заварила го в остра разпра с надзирателите. Държал нож в ръката си и не искал да им го предаде. Матилда помолила да отворят килията. Застанала пред затворника и казала: „Днес е Рождество Христово, никой не бива днес да пробожда ближния си с нож!”. Престъпникът свалил вдигнатата си ръка и, успокоен, седнал на одъра си. Матилда седнала до него и поставила джобната си кърпичка под желязната гривна на оковата, която обхващала врата му. Запитала го за майка му и дали си спомня нещо радостно за Коледа. Навела се и пила вода от стомната му. След кратък, непринуден разговор, тя го помолила да й подари нещо за Коледа. „Но аз нямам нищо!”, отговорил той огорчено. „Имаш, имаш. Подари ми този нож!”, казала тя. „Но аз съм се заклел да не го отстъпя без насилие! А човек трябва да държи на клетвата си, нали?”, отвърнал той. „Разбира се, но тогава аз ще отнема ножа от теб, чрез насилие.”, казала тя. И като се усмихнала майчински, започнала с него тиха борба. Нейните нежни ръце скоро отворили грубите лапи и тя взела ножа. Благодарила му за коледния подарък и си отишла. След малко от килията се чул глух плач. Любовта победила това каменно сърце. Пронизан, престъпникът плачел от радостно умиление.



      7. Дали случайно, боговдъхновеният апостол Павел, в първото си послание към коритяните, между двете глави, които така изчерпателно разглеждат чудните духовни дарби, поставя тази, единствена по рода си 13 глава, химнът на любовта? Казва се, че когато писал тези думи, апостолът имал пред себе си разпнатия за нас на Голгота Спасител. Наблюдавал Го и писал. Писал и Го наблюдавал. Той подчертава, че живот, поведение, религия, без любов, са нищо! 


      Можем да имаме много добродетели, но лишени от любов, усилията ни да сме като Христос, са напразни. Човешката душа е свещ. Може би красива и привлекателна, но любовта е пламъкът. Човек без любов е незапалена свещ.      Без любов, може би, ще направим много, но все пак, сме нищо. Нещастието се състои в това, че сме обърнали гръб на любовта. Това важи за личност, семейство, общество, църква.     За всяко не що, думи, дела, трябва да поставим въпроса „защо?” Живея, но защо? Работя, но за що?  И ако вършим това от любов, тогава сме на мястото си!     Неотдавна се разглеждаше, по радиото, въпросът за неврозите, нервните заболявания, най-често на сърцето. От най-авторитетно място се казва, че те се дължат на факта, че заболелият има неподходяща за него работа, че не изпитва любов към професията си. 



      Всеки, който извършва работа, която не обича, рано или късно, ще заболее от невроза. Нищо не може да става, както трябва, без ЛЮБОВ! Тя е есенцията на нашето битие. Какво мислим за дявола, този извор на всички злини? Дълбокият мрак в неговото естество, се дължи не толкова на неговото непослушание и гордост, колкото на обстоятелството, че той няма способността да обича.



      8. Живеем в динамично време. Всичко се мени шеметно. Човеци идват и си отиват. Държави се появяват и изчезват. Учения пламват и угасват. Мирогледи изгряват и залязват. „Всичко тече”, казал още в древността Хераклит. 


      Затова, не само в древността, но и днес, човек се пита: Сред тази светкавична, всеобща промяна, има ли нещо, което остава, нещо постоянно, непроменимо?      Този въпрос си задаваха, преди години, тези, които след бомбардировки или земетресения или други бедствия, заставаха пред развалините на собствените си жилища. 


      Така се питаме и ние, щом застанем пред пресния гроб на някой наш много мил и скъп приятел. Тази мисъл ни се натрапва, когато виждаме, че редиците около нас оредяват, приятелите ни застрашително намаляват и ние все повече и повече се обгръщаме от сиво уединение. Кое остава? За какво си струва да живеем?     Разказва се, че около 520г. пр.Христа, при император Луций Тарквиний Супербус (Горди), тайно се явила старата вече  пророчица, Сибила от Куме, за да му продаде девет книги с предсказания, на много висока цена. Той отказал ядосано и Сибила изгорила три от книгите и поискала за останалите шест същата цена. Тарквиний отново отказал. Сибила изгорила още три и пак му предложила, за последните три книги, първоначалната цена.  Стреснат, той скочил, взел трите книги и платил пълната цена. Тези Сибилски книги,  императорът ги занесъл за съхранение в храма на Юпитер на Капитолийския хълм. Какво ли са съдържали?...


     Бог е вечен!, твърди най-уверено Светото писание. „Таз земя и туй небе, с време ще преминат те. Бог, единствен вечен е. Вечно нам прибежище.” 


      Като следствие на тази увереност, имаме увереността: И тъй остават тези трите: Вяра, надежда и любов. Те са главното Божие отражение на Бога върху земята.


      Вярата остава. Господ Исус се моли тя да не отслабне.      Надеждата не умира. Христос е нашата надежда.      Любовта е безсмъртна. Защото Той е любов и безсмъртен1      Даже и тогава, когато вярата и надеждата намалеят значението си, любовта, все повече и повече ще завладее хоризонта на вечността.      Вярата и надеждата отнасят земята до небето, до Божия престол. А любовта изпраща небето на земята. Вярата сее добрите семена. Надеждата ги отглежда, плеви, полива. Любовта жъне. 


      Можем да вярваме без любов. Да се надяваме без любов. Но не можем да обичаме, без да вярваме и да се надяваме.


      Стар християнин лежал на смъртно легло. Посетили го приятели, на които казал: „Ей сега при мен бяха три приятелки. Първата беше ВЯРАТА. Аз й казах: Благодаря ти, веро, че си била с мен от момента, когато предадох сърцето си на Исус. Но вече аз преминавам във вечността, където не само ще вярвам, но и ще виждам. След нея дойде НАДЕЖДАТА. Аз й казах: Благодаря ти надеждо, че си ми помагала при страдания и трудности. Но вече много от твоите обещания ще бъдат изпълнени. Последна дойде ЛЮБОВТА. Аз й казах: Скъпа любов, ти беше винаги най-мила и ме крепеше, утешаваше, услаждаше живота ми. С тебе искам да прекрача през бисерната порта, където ти и    аз ще бъдем съвършени на в е к и!”


        9. Как сме ние?  Кой е центърът на живота ни?  Кое пропива всичките ни мисли, чувства, думи и дела - любовта или нейният върл враг, себелюбието?     И днес Бог се открива на Своята бореща се църква, чрез любовта. Тя е нашето главно оръжие за отбрана и нападение, против мрака на греха и огнените стрели на злото.


      Затова да се молим на  Б о г а   д а   и з л е е,  чрез  Святия Си Дух,  С в о я т а  л ю б о в   в   с ъ р ц а т а  н и. Никой не може да люби от само себе си.     Любовта се дава като дар от Бога. Когато, на Петдесетница, Бог изпълни Своето обещание и даде, за начало, пречудния дар, Святия Дух, тогава Той даде Себе Си.     Да бъдем изпълнени със  Святия Дух, ще рече да сме пълни с любов. Божията пълнота,  това е преди всичко, п ъ л н о т а т а   н а   л ю б о в т а   в   ч о в е к а.




Отреклият се от Бога човек усеща болезнено голяма вътрешна липса. Липсва му любов. Чувства някакъв духовен вакуум. А там виреят себелюбие и зло.      Ето отровата, която прави нещастни толкова много земни жители. Затова Бог търси човеци. Вика теб и мен, за да бъдем Негови съработници при лекуване на болните от липса на любов.      Светът има много носители на наука, техника, изкуство, спортни постижения. Но къде са носителите на Божията любов? Интересно е да говорим за любов. Но по-важно и необходимо е да носим, да разпространяваме любов. Готови ли сме? О, каква велика, радостна, свещена, небесна служба е това.     Нека да помним, че който живее без да люби, без да принесе сърцето си, като жертва на Бога, без да се самопожертва за близките си, напразно се е родил.  


           Надеждата е кат" звезда,       светеща в тъмна нощ! Вярата е месецът:          блестящ и светъл вожд.       А любовта е слънцето,  що дава нам всегда      и светлина и топлина. И любя аз Христа!



        От сърце Ви желаем много радост, здраве, много телесни и духовни сили, по случай настъпващата пролет. Нека чистото небесно знаме на любовта, да се вее над
благословените ви глави.


    Вашите,  в Исуса Христа, Елзи и Симеон Попови. февруари 1972г. гр. Шумен    



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 685556
Постинги: 1638
Коментари: 24
Гласове: 976
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930