^{Нека първо повдигнем завесата, която отделя видимия от невидимия свят и се открива причината за злото и за дългия конфликт между доброто и злото.}

^{В Езек. 28:12-17 и в Исая 14:12-14 се говори за най-високо надарения ангел, наричан „Деница, син на зората”. В латинския превод на Библията, Йероним го нарича „Люцифер”. Двете имена имат смисъл на „блестящ” и „носител на светлина”.}

^{Този най-високопоставен ангел пожелал да стане равен на Бога, забравяйки, че е само Негово творение, а не Бог. За да постигне това, той започва първо тайно, а по-късно и открито да критикува устройството на небето. Насочва се срещу Божия закон и авторитета на Бога. Започва да твърди, че Божият закон е несъвършен и че се нуждае от корекции. А в последствие, започва да твърди и, че ограничава свободата на разумните същества, имайки предвид хората на земята, за да ги привлече на своя страна.}

^{В първия текст (Езек. 28:12-17), съзираме величието на Божията мъдрост и любов в Божиите действия срещу Сатана. Бог Отец и Бог Син направиха всичко, за да върнат Люцифер към верноподанство, обяснявайки му страшните последици за Всемира. Но всичко беше безуспешно.}   

^{Първата санкция е била лишаването му от поста „осеняващ херувим” и изгонването му от Божието присъствие. Този бунт се е развил преди нашата планета да бъде създадена, както и преди Адам и Ева. В последствие, бунтовникът вече идва в Едем, при Адам и Ева, но като враг (от евр. и гр. език, -„сатана”, „дявол”, което значи „противник”, „враг”).}

    ^{Но защо, още тогава, мъдрият Бог не го унищожил?}

^{Защото Той е прозрял, че Сатана, действията му, и изобщо цялото зло, произтичащо от него, е необходимо за света. Че доброто, което се излива от Неговите ръце, ще се откроява по-ярко на фона на гнусното зло, сътворено от бунтовника, вече враг и противник на Бога.}

^{Щом Той създал мъжът и жената и им забранил да ядат от плода на познанието, Той, още тогава е знаел, че те ще прегрешат! Той е знаел, че Сатаната ще изкуши Ева да яде от забранения плод. И няма как да не знае, та Т о й е Г о с п о д, за Него няма скрити неща, Той знае цялото минало, настояще и бъдеще на целия Всемир!}

^{Бог е можел да спаси Адам и Ева от тяхното грехопадение, Той виждал как змията говори на Ева, как тя и Адам ядат от плода, но не ги е спрял. И така Ева хапна от ябълката, даде и на Адам, и те, двамата, станаха „разумни“.}

^{Но защо Бог позволи на човека да получи това познание?}

^{Адам и Ева си живеели в добрия Рай, а там е нямало никакво зло. Защо му е на човек да знае за злото? Тогава Бог Си „затворил очите”, защото, като Господ, на Него, пределно ясно било, че ако човек ще става разумен, то той трябва да получи познанието за добро и лошо.}

^{И Бог му го даде, защото, това Негово същество, Венецът на Неговите творения е ЧОВЕКЪТ! А човек, означава умно същество, същество, което се развива умствено!}

^{Но за да се развива умствено човек, това ще е само, когато той се бори със злото, само когато го побеждава! И затова, туй, което получиха Адам и Ева, беше Божи дар, божествен подарък.}

^{В целия живот на всички човеци, след Адам и Ева, съществува злото. Библията открито заявява: „Сърцето на човека клони към зло още от младостта му.“ (Битие 8:21) И още: „Затова децата са склонни да правят бели.” (Притчи 22:15) Също така: „От раждането си всеки от нас е склонен да върши зло.” (Псалом 51:5)}

^{Библията предупреждава: „Не следвай множеството в злите му замисли.“ (Изход 23:2) „Целият свят лежи във властта на лукавия.“ (I Йоан 5:19) „Лукавият, Сатана, Дяволът, е лъжец и убиец. Той разпространява злото посредством влиянието на своя свят, и е баща на лъжата” (Йоан 8:44)}

^{Ако Бог бе унищожил Сатана веднага, обвиненията, хвърлени от него против Бога, биха останали неопровергани! Бог поде срещу него борба, която се води от Неговите чада на земята. Той им помага, като в същото време оставя Сатана да прояви истинския си характер, да се демаскира сам, а хората да водят борба с него и да го побеждават.}

^{Христос, когато беше тук на земята, и той вземаше участие в тази битка. Разпнат на кръста, Исус, с думите „Свърши се!”, обяви поредната победа над Сатана, над злото. (Откр. 20:10.)}

^{Когато всичко около нас е хубаво, добре ни е и сме щастливи, ние започваме да свикваме с това и тогава сетивата ни сякаш се притъпяват. Вече не забелязваме някои подробности.}

^{Ами всичко си е на мястото, подредено, чисто, на душата ни е леко, щастливи сме и не можем да усетим как отвън, на улицата, витае ужасното зло.}

^{Може би, някой гладува, студено му е, нещастен, пребит... Но нали ние сме на топло, нахранени сме и ни е добре. Не виждаме мръсното, лошото, някой клошар, направил си постеля от два кашона, хвърлил някакво, мръсно, проядено одеало от горе си, завил се с вестници...}

^{Това зло, когато ни е добре, ние не го разбираме и не го усещаме. Нали на нас ни е хубаво!...}

^{Но, изведнъж се случва някакво нещастие с нас, получава се промяна, пада някакво зло върху нас. Тогава ние веднага ще оценим колко много добро ни е дал Бог, как се е сипела върху нас Божията благодат. Какви удобства и какво щастие сме имали досега!}

^{Но кога виждаме, осъзнаваме това? Когато злото се стовари върху нас!}

^{И защо е така? В източните, дуалистични (двойствени-лат.) религии, за разлика от моноизма (християнство, ислям), се възприема наличието не на едно, а на две, основополагащи начала.}

^{Най-вече това са доброто и злото, силите на СВЕТЛИНАТА (познанието, красотата и духовността) и силите на ТЪМНИНАТА (мракобесието, злобата, греха и порочността).}

^{Това религиозно схващане - дуализмът, като понятие, в по-тесен смисъл, обяснява присъствието на злото и човешката грешност в света.}

^{Това ЗЛОТО е творение на Дявола, вечно противопоставящ се на Бога. Дуализмът дори издига Дявола, като равнопоставен на Бога  и му приписва участие в творението  на  материалния свят  и  на човека.}

^{По тази причина, под влияние на дуализма, някой може да каже: „Чакайте, ами, че то и християнството е дуалистично! Във Вселената властват доброто – Бог, и злото – Сатана! И ето, значи има двама господари - Бог и Сатана.” .}

^{Не е така! Наистина, греховността и святостта са застъпени и в християнство. И тук двете начала са доброто и злото, светлината и тъмнината. Тук, в християнството, това са Бог и Сатана. Но тези две сили, напълно независими една от друга, се намират в постоянна борба помежду си!}

^{От създаването на нашата религия, християнството, са минали 2 000 г. За това време велики учени, тълкователи, философи, теолози, са разсъждавали върху това – равен ли е Сатана на Бога?}

^{И, общото, единодушно, заключение е, че не е така! над нас злото.}

^{Вярно, някои учени, най-вече философи, се опитват, чрез християнството, да се превъзмогне вечната борба между доброто и злото в света, и най-вече в човешката природа. Те искат веднъж завинаги доброто да победи и да унищожи злото, да го изтрие от света! На света има само един Бог, един Господ, Неговият Син, Исус Христос, и Святият Дух! И Бог преценява, кога да се изсипе злото.}

^{Господ е позволил, на света да има и добро и зло, защото да можем да оценяваме доброто.}

^{Когато ни е зле, виждаме с прозорливост и оценяваме какви добри мигове ни изпраща Бог.}

^{Ние живеем в нашата държава, нашата родина, срещаме около нас българи, говорим си на български, и всичко ни е приятно, хубаво, страната ни е свободна.}

^{Но, в един момент, отиваме на другия край на света, в чужда държава, живеем там, говорим с чужденци, на чужд език. Тягостно ни е на душата, свива ни се сърцето, че няма с кого да си кажем две думи на български: „Помага ти Бог!” И само с тези думи той да ни разбере, да се обърне към нас и да ни отговори със думите „Дал ти Бог добро“! .}

^{И така, колкото повече време минава, толкова повече желанието ни, любовта ни и изобщо носталгията ни към родината ни, се усилва. И в един момент се случва така, че се връщаме. И изведнъж оценяваме какво щастие е да живееш в собствената си държава. Какво щастие, каква благодат, какво невероятно добро е това! Да излезеш на улицата и високо да изкрещиш: „Завърнах се!” И всички да се обърнат към теб със засмени лица и да ти помахат с ръка за поздрав.}

^{А ако имате късмет да сте в чуждата столица и, ако минете покрай българското посолство и видите там да се развява българското знаме, ах какво чувство ви обзема. Там, в чужбина, щом го видиш, все едно, че съзираш родината и всичко, което ти е скъпо в нея.}

^{Веднага почувстваш вълнение, пулсът ти се ускорява и разбушува българската ти кръв. Само в чужда страна разбираме какво е нашето знаме за нас! Същото това знаме, което у дома е било само една банална гледка.}

^{И ако пък някъде по света, чуете нашия, българския химн, напр. по повод победа на наши спортисти, как целият настръхвате и очите ви се насълзяват, щом само си представите, че в този момент го слуша цял свят! Велико е! Блажено! Страхотно!....}

^{Но, ако там, в чужбина, попаднете на заведение с българска кухня, веднага забравяте за чуждите деликатеси и изобщо за всякакви чужди ястия. Вие сте зажаднели за нашите вкусни български манджи. Ах, като ви удари упойващият мирис на варен боб! Ноздрите ви се издуват от сладостно възбуждение, а жадните ви сетива оживяват.}

^{Това е отчаян зов на всички клетки в тялото ви, спазма на стомашните мускули, река от сокове, която напълва устата ви. Варен боб! Искате само нашето българско ястие и нищо друго!}

^{На човек, колкото и да му е интересно в чужбина, след време, непременно се появява желанието час по-скоро да си бъде в къщи. В края на пътя способността да възприемаш, се затормозва и се натрупва умора от всички тези непознати, но интересни впечатления.}

^{Вече не ти се иска да разглеждаш изобилията от чужда красота. Към нея сърцето ти вече е станало равнодушно. В къщи, в къщи, в къщи...все по-често с този ритъм започва да тупти то!}

^{Най-приятната част на всяко пътуване е завръщането у дома! А най-голямата награда за нас, тогава, е не нещо друго, а чинията горещ български боб, сготвен по домашному! А потупванията по рамото, макар и на непознати, с думите: „Значи се завръщате!...”, е серенада за сърцето ви.}

^{Щом пристигнете в България, навсякъде чувате само българска реч и сякаш тук ви е нямало цял век и изведнъж разбирате колко приятен дом е нашата родина, колко чудесно е да седнеш, да вкусиш от хубавия варен бобец и да разговаряш сърдечно с хора на собствения си език.}

^{О, какво щастие е да разбираш всяка дума, която чуваш и да знаеш, че това, което кажеш, също ще се разбере! И дори да те нагрубят, напсуват, както се казва, ще ти стане удоволствие! Когато дълго време не сме чували нашия говор, чак тогава оценяваме, каква нежна музика е той за нашата душа!}

^{Брат ми живееше в Гърция, на остров Самос, в столицата му, Вати. Той е военен офицер от запаса и преди да отиде там, изобщо не обръщаше внимание на Господ. Като военен, това му беше дори забранено. А въобще не слушаше народна музика! Това бяха, най-вече, военни маршове и военна музика. Нищо духовно, нищо народно, само материално и военно!}

^{Но щом се завърна, след 15 години, той промени коренно начина си на живот. Започна да празнува религиозните празници и да се старае да спазва постите. А у тях, от сутрин до вечер, се чуваше само народна музика.}

^{Веднъж го запитах каква е тази промяна у него, а отговорът му беше: „Трябваше да замина далеч от родината, за да оценя нейните добродетели, нашите хубави традиции и обичаи, нашата чудесна народна музика!. А да не ти говоря за вкусните ни манджи, за приказната ни природа.”}

^{И ако трябва да има необходимо зло, за да се връщаме в правия път, то това е злото, което ни отклонява встрани. Но щом то падне върху нас, тогава прозираме какво добро сме имали. И ние бързаме пак да си го върнем. Това зло ни се случва с мълчаливото разрешение на Бога.}

^{Той го допуска, да го получим, за да видим колко е голямо Неговото, Божие добро.}

^{През живота ми съм имал много лоши моменти и съм казвал: „Да, сега това зло е за добро! Може би, е за хубаво!”. И минава време и около мен и с мен така се нареждат нещата, че изведнъж си казвам: „Ето нб, трябваше да се случи това зло, за да дойде доброто”.}

^{Когато пред нас възникне въпросът: „Какво е това зло? Защо Бог позволява да се случва зло?”, ние трябва да знаем отговора: „Това зло, е за добро!”}

^{Вярвайте, рано или късно, идва моментът, когато става точно така! Това зло е станало, за да дойде доброто!}

^{Ако не съществуваше на света зло, а само добро, в един момент, целият човешки род щеше да спре да се развива, и умствено, психически, и физически, и щеше да се превърне в една жива твар, която само яде и спи и нищо не я интересува.}

^{Бог е разрещил злото, за да можем, когато ни се случи, ние да се борим да дойде доброто. А тази борба развива умствените ни способности. Тази борба е причината, та от нищетата, в която е живеело човечеството, да достигнем сегашните постижения на науката. И, наистина, създадено е много, много добро, но всичко това е само резултат от борбата със злото.}

^{Но това зло ние получаваме, за да можем да оценим доброто. Да можем веднага да започнем борба срещу злото, да го надвием и да доведем при нас доброто.}

^{Злото никога няма да изчезне. Много фантасти пишат в книги, че след хиляди години на земята ще има такива изобретения, че всичкото зло ще бъде унищожено. Те говорят за една свръхцивилизация, при която няма да има нито един микроб и никакви болести! Те говорят и за материалното безсмъртие на човек. Говорят за молекулата на безсмъртието, чрез която човек ще остане вечно жив и вечно млад. При свръх цивилизацията няма да има никакво зло, а само добро.}

^{Не! Господ няма да позволи това! Не може да има свръхцивилизация! При нея, разумът ни би се развил до такава степен, че вече да преодолява закона за запазване на ентропията в космически мащаби. Това би било свръх развит разум, разум, който повече не може и няма за какво да се развива.}

^{Не! Разумът винаги и непрекъснато ще се развива и усъвършенства!}

^{И, все пак, ако се достигне момент на надмощие на крайно развит, усъвършенстван и всемогъщ разум, то структурата на Всемира ще се наруши. Но Всемирът веднага ще реагира и ще се защити, ако започне едно човечество да се превръща в свръхцивилизация.}

^{Трябва да има равновесие! Никакви свръхцивилизации и свръхразум! Винаги ще има само непрестанно развиващ се разум, който има само една цел: изменение на Природата, а не самата Природа! Защото, все пак, животът трябва да се подобрява, да се създават по-добри условия на живот, а не да се страда, напр. от болести, недояждане, глад, мизерия и др...}

^{Само Бог може да определи колко по-добър или по-лош може да стане животът. И, все пак, животът ще се промени, той просто ще стане друг, различен.}

^{Но, дори и при това положение, дори и да минат и хилядолетия, в света пак ще съществуват добро и зло! Може би, човечеството ще е направило много открития, може би, ще се лети до други звезди и галактики, но винаги ще има добро и зло.}

^{Много хора си задават въпроса: „Дали някога злото ще има край?” Аз отговарям: НЕ! Това Бог няма да промени, Той не би нарушил тази Своя структура, която Сам създал във Вселената.}

^{В Псалом 37:9, 10 пише: „Защото онези, които вършат зло, ще бъдат унищожени... и неправедния вече няма да го има....”} 

^{В Притчи 2:20–22: „...Защото честните ще живеят на земята и безукорните ще останат на нея. А злите ще бъдат унищожени от земята и коварните ще бъдат изкоренени от нея.”}

^{Така е, това са библейски текстове. Но някой запитал ли се е: „Защо, от както Бог създаде първите човеци на земята, още вилнее по нея злото?” Отговорът е по-горе!}

^{Бог направи човека с голяма любов. Постави го да живее в прекрасна градина –Едемския Рай. Естествено беше, човекът да питае любов към Твореца. Но верността и послушанието на човека, трябваше да се поставят на изпитание. Новото създание трябваше да докаже, чрез послушание и лично решение, че е достойно да бъде творение на Бога. А Той го създаде по Свой образ и подобие.}

^{И като такъв, човекът вече имаше собствена воля и възможност да прави каквото иска. Можеше да бъде покорен на Създателя си, но можеше и да нарушава волята Му и да греши.}

^{И Божията премъдрост допусна сребролюбието, разврата и пр., изобщо всичкото злото, за да видим ние, човеците, дали ще бъдем увлечени в гибелта, или ще победим. Като позна злото, човек се нагърби с нещо, което не може да понесе и да разбере. Той получи знание за тъмнината, но беше лишен от сили да я преодолее. Човек допусна злото в сърцето си и по този начин за Бога, нямаше място там. Той загуби истинския живот, затвори очите си за Божествената светлина.}

^{Има една дълбока, страшно болезнена рана в живота на човечеството. Тя носи името „ГРЯХ”. Грехът е отрочето на злото, той е бунт против Бога, нарушение на святата Му воля. Той е това зло, което е обявило война против Всемогъщия, любещ Бог.}

^{Но пък Този, Всемогъщ Бог, е поискал да провери свободната воля на човека. И така, грехът не се натрапва, ами се оставя човек доброволно го върши, дори да го търси. Образно това е следното: пред портата си човек има агне и змия и той я отваря и пуска, по собствен избор, едното или другото.}

^{Мнозина се питат защо има зло и защо съществува грехът? И в отговора на този въпрос, ние виждаме нещо неестествено, неправилно в гениалното, всемирно и добро творение на Бога. Ножът е за да работим с него, а не да се порязваме. Свободната воля е, за да вършим добро, а не за да грешим.}

^{Световната история ни учи, че човечеството във всички епохи, се е борило против злото. И какъв е резултатът? В същност, всички мразим злото, дълбоко в душите си го презираме. Интересно е, че никой не ни задава въпроса защо има добро. Много произведения пишат за произхода на злото. Но никой не се занимава с началото на доброто. Това ни говори, че в душата ни съществува усет, че доброто иде от Вечността, а злото съществува исторически, т.е., от съществуването на времето. А това доказва, че доброто единствено има право на съществуване.}

^{Злото е разбойник. Явило се е по-късно. Така е със здравето. Докато сме здрави, не се питаме защо сме здрави. Разболеем ли се, задаваме си въпроса защо сме болни и как да се отървем от болестта. (но нали щом боледуваме, имунитета ни се засилва и ние преборваме и побеждаваме болеста)}

^{Злото е и крадец. Вмъкнало се е в чужд дом, но знае, че трябва да бъде изгонено.}

^{Злото е дошло, защото сме свободни. Злоупотребявайки със свободата си, човек е приел греха. Адам, сам падна в примката, с тази негова свободна воля. Тя се стреми да ни завладее и ни прави такива, както Бог иска да бъдем!}

^{Но грехът е по-късно явление. Той се е зародил след появата на злото. Но грехопадението не е единичен акт, дело на един човек. Родоначалникът ни, Адам, е съгрешил не, като отделна личност, а като представител на цялото човечество. И така, тази постъпка израства като всеобща вина, носеща се от всички ни. Чрез греха на един, всички станаха грешни.}

^{Жан-Жак Русо казва: „Човече, престани да търсиш виновника за злото! Този виновник си сам ти!”}

^{Николай Островски пише: „В борбата на противоположностите се ражда най-доброто!“}

^{М.Лутер влага следните думи от Божията уста: „Дяволе, ти, наистина, си убиец, чудовище, но Аз ще те употребя, както искам. Ти само образуваш тор, за да бъде градината Ми още по-прекрасна. За това копай, режи, сечи, но не повече, от колкото Аз искам!”.}

^{Ето, това убеждение трябва винаги да поддържаме. Каквото и да става, ние сме в Божията ръка. Нито косъм от главите ни, не ще падне, без Неговата воля. И н а ч е н е м о ж е м д а т ъ р с и м у Б о г п р и б е ж и щ е в б у р я т а.}

Изпратено от пастор Божидар Попов