Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2019 15:15 - Б О Ж И Е Т О В Е Л И Ч И Е!
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 394 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Б О Ж И Е Т О   В Е Л И Ч И Е!

 

Защото Си велик и вършиш чудеса! Само Ти Си Бог!”

(Псалм 86:10)

 

Една от главните цели на нашето ходене в църквата е да чуем нещо за Бога. В обикновения, ежедневен живот, в магазини, автобуси, трамваи или пазари, твърде малко чуваме за Него. Но душата ни има вътрешна потребност да чува нещо за своя небесен Отец.

Едно от множеството, известни нам качества на Бога е Неговото величие. Всъщност ние твърде малко можем да разберем този Божи атрибут. Както и чашата може да побере много по-малко от морето… Но все пак можем да схванем нещо, което да ни насърчи и укрепи духа ни.

Бог е невидим. Нашите телесни очи са затворени за Неговата същност. И все пак можем да схванем нещичко от нея. Когато един от космонавтите се завърнал от луната, бил запитан, дали е видял Бога при полета. Той отговорил: „Бога аз не видях, но се наслаждавах на Неговите чудеса.”.

1.Възхищението ни от величието на Твореца! Когато ние наблюдаваме природата, не можем да не се възхищаваме от това чудно творение на Бога. Големият гръцки учен Аристотел писал два вида книги. Едни за широката публика, а други за учениците си. Така Бог е дал природата за целокупното човечество, а Светото Писание – за Своите последователи, за нас, вярващите.

Кой не е потръпвал от Божието величие, когато застане на някой висок планински връх или стои на морския бряг, при силна буря или наблюдава слънчевия изгрев и залез или се възхищава от красивата дъга? Естествениците ни казват, че по земята има много стотици хиляди видове животни, няколко стотин хиляди насекоми. Не ни ли говори това за разнообразието на Божията творческа фантазия?

Още преди три хиляди години младото овчарче Давид, като пасло овцете на баща си, се трогвало от величието на простора и ни остави чудната мисъл: „Небесата разказват славата Божия!”.

Човек е изправно същество. За разлика от другите живи твари, той може да издига погледа си нагоре към висините, небесата. И пророк Исая ни съветва: „Издигнете очите си нагоре, и вижте – Кой е създал тези светила? Той ги вика всичките по име, чрез величието на силата Си, и понеже е мощен във власт, нито едно от тях не липсва.” /40:26/. А големият проповедник Спърджън твърди: „Който гледа към звездите, и си остава безбожен, или няма ум, или е лъжец.”

В разговор с един вярващ селянин, един безбожен професор заявил: „Ние ще изгасим всички светила, които заблуждават вашите прости умове.”. Селянинът отговорил скромно: „Може би ще трябва, обаче, да ни оставите звездите неугасени!”…

В псалом 147:4, четем: „Той изброява числото на звездите. Нарича всички по име.” Това означава, че Бог е дал имена на всичките Си звезди. Нещо повече. В думата „изрича” се съдържа значението „вика”, както е в цитата от Исая. Изразът е зает от работата на овчаря. Той познава и вика овцете си по име. Той ги води и се грижи за тях. Мисълта е следната: Бог е великият овчар на безбройното звездно множество и определя техния път. Каква величествена картина за безкрайния космос! Ние живеем в слънчевата система.Около Слънцето кръжат планетите Меркурий, Венера, Земя, Марс, астероидите, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Заедно с всички обикалящи около него, Слънцето се движи с шеметна бързина към съзвездието Херкулес. Около нас има множество звезди, които са също сланца и е възможно около тях също така да има населени с разумни същества планети. С просто око виждаме около 6 хиляди звезди. С телескоп – около сто милиона. По други начини се откриват милиарди! Някои, като Бетелжос, са милиони пъти по-големи от нашето слънце, което е сравнително скромна величина във вселената. То е от групата на „жълтите джуджета”.

Най-близката звезда до Слънцето е звездата Проксима,  от съзвездието Кентавър (открита 1915 год.). Тя е от т.н. „червени джуджета". Масата й е 1/8 от слънчевата, а диаметърът й е само 1,5 пъти по-голям от този на Юпитер. (вижда се само с телескоп, в южното небе, в Северното полукълбо не може да се наблюдава.) Отдалечена е на 40 трилиона километра от Слънцето, което е много, много далеко. За пример: - В момента най-бързият космически кораб лети с 253 000 км/ч. До Проксима той ще трябва да пътува 18 000 години!...

Учените са открили, че обикновеният пламък издава някаква мелодия. Поставят специална тръбичка в огъня и долавят някакви звуци. Ако тръбичката се постави по-дълбоко, се получава разделение на звука и огънят угасва. Това ни говори, че и пламъкът на Святия Дух у нас гасне, когато чрез греха настъпи разделение в човешката душа. Същото заключение може да се извади и за светлината на звездите – тя също съдържа някаква мелодия! Но ние нямаме инструмент, за да я уловим. Кой може да изрази величието на Бога?

2.Величието на Бога! То се открива в историята и съдържанието на Библията. Миналата година, от нашите книжарници, бяха иззети почти всички книги, издадени преди 1962г., защото не се пласират, а са вече остарели.

А Библията, тази прастара книга, писана в продължение на 15 века, завършена преди 19 века, продължава да се пласира в милиони екземпляри по цялото земно кълбо. За чудо на чудесата, пласментът на тази книга се покачва всяка година. Миналата година тя е била пласирана в повече от 30 милиона екземпляра, на повече от 1400 езици и наречия! Това случайно ли е?

А случайно ли е, че Мойсей трябваше да се яви не пред някой обикновен, но пред най-ужасния, амбициозен и жесток египетски фараон, за да действа за освобождението на своя поробен и нещастен народ? Дива беше яростта на побеснелия сатрап. Но как безславно загина той с армията си в Червено море… Така ярко се демонстрира Божията слава.

Великанът Голиат излиза против Божия народ и предизвикателно кани някой на двубой. Но никой не смее да излезе срещу него. Обаче, младият Давид се осмелява. А, когато Голиат го видя, той го презря, защото беше дете, рус и красив на лице… И филистимецът каза на Давид: „Куче ли съм аз, че идеш срещу мен с тояга?”, и го прокле. Прокле Давид с боговете си, като му каза още: „Дойди при мен и ще дам месата ти на птиците и на зверовете!” А Давид каза на Голиат: „Ти идеш против мен с меч и копие и сулица, а аз ида против тебе в името на Господа на силите на израилевите войски, върху които ти хвърли презрение…И ще познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие. Защото боят е на Господа! Днес Господ ще те предаде в ръката ми.” (І Царе 17:42-47)

Що да кажем за Господа Исуса Христа? Има ли някъде в световната литература подобен на Него? Велик в смирение, себепожертвование, любов, чистота и върховна небесна власт? Има ли някъде пример за подражание по-достоен от Неговия и този на апостолите Му?

3.Чудното Божие величие! Нашата лична опитност, ни говори за него. Като изучаваме световната история, разкриваме поразителна намеса на Бога в живота на народите. Нима беше случайно, че малко време, преди Христа, Александър Велики събори голямата персийска империя и така наложи на целия тогавашен свят гръцкия език и елинската култура. Така се даде възможност при появилата се Римска държава, д а с е р а з п р о с т р а н и м н о г о б ъ р з о х р и с т и я н с т в о т о о т И н д и я д о А н г л и я.

Който е пътувал по високи, планински местности, или е пребродвал големи пустини, или преминавал през полярните области, или прекосявал океаните или въобще има отворени очи и чувствително сърце, трябва да се преклони пред Божието величие. Всяка земна слава ни се вижда като смет в сравнение с Божието величие. Когато наблюдаваме нощно време звездното небе, и виждаме, понякога, как някоя падаща звезда раздира небосвода и оставя дълга диря след себе си, тогава у нас се явява желание и ние да светнем с нещо, да блеснем, да се прославим. Но колко краткотрайна е светлината на метеора! Такава е и световната слава. Твърде бързо преминава. И безумен е този, който я търси и залага за нея душата си.

Колко е велико търпението на Бога към всички нас и особено към тези, които Го презират и хулят. Колко е страшно, когато човек се осмелява да оскърбява великия и възвишен Бог, да Му се кара, и критикува делата Му.

В баснята „Слон и мъниче” нашият поет Иван Вазов разказва за един голям слон, който минавал през селището и мало и голямо се стичало да го гледа със затаен дъх. Но едно мъниче – куче, започнало да го лае със силен глас. Майка му, голямата хрътка, го увещавала: „Не се дери напразно! Не ставай за смях пред света! Не виждаш ли, че ти го лаеш, а той и не иска да знае за твоя лай.” Кутрето й отговорило: „Ами, че аз затова лая, защото знам, че е безопасно. Но за другите аз ще мина за смел юнак!” На това майка му весело казала: „Полай го, мили мой, полай го, но стой по-далеко от него!”

В Деянията на апостолите, 19.глава, се говори за голямо размирие, причинено от заплашените от банкрут златари, които правели идоли. На голямо градско събрание в Ефес, народът гръмко викал: „Велика е богинята Артемида!”. Но колко бързо рухна това земно величие! И само то ли?...

А нашият Бог вечно остава сред бързите земни промени. Колко велик е Той в Своята любов! Ето, Той прие човешки образ. Така можем да Го доближим без страх. Колко велик е Той в страданията, които понесе, заради нас! И сега не се срамува да ни нарича Свои братя и сестри. Какво величие в смирението!

Един селянин отивал на църква, когато срещнал учен, безбожник, който го попитал къде отива. „На църква.”, рекъл нашият скромен брат. „И какво ще правиш там?” „Ще се моля на Бога.” „Я, ми кажи, какъв е твоят Бог, голям или малък?” „И голям и малък!” „Но как е възможно това?” „Ами Той е толкова голям, че небето на небесата не може да Го побере. И толкова малък, че живее в моето малко и грешно сърце!”

4.Бог е велик! Това е истината на истините! Нека да се покорим на Бог. Той прави, каквото иска. Властта Му е неограничена. Никой не може да побегне от ръцете Му. Той е навсякъде. Изпълва и най-скришните места на вселената. Всичко знае. И най-интимните места на човешката мисъл.

Нека се отнасяме към Него със страхопочитание. Това не е робският страх на езичника, пред неоправдания гняв на идола. А внимание да не наскърбим Този, Който е всичко за нас. Големият физик Исак Нютон винаги си свалял шапката, когато произнасял Божието име. Какво правим ние?

Да Му уповаваме с любов! Особено в минути на страдание. Кога можем да виждаме най-добре звездите? Нощно време. Кога можем да открием най-вече Бога? Когато ни обгръща мракът на страданието. Въобще, звездното небе за вярващите е извор на дълбоко насърчение. Бог е промислил път за всеки един от тях. И те никога не сбъркват пътя си. Затова да не се отчайваме! Особено, когато трябва да носим тежък кръст. Вярващият отминава с усмивка временните победи на злото. Той знае, че това е нещо преходно.

Нека Го величаем! Ние трябва да величаем някого. Или Бога или някой човек, или някакъв кумир. Някой може да има по-голяма вяра от другиго, но никой не може да има по-велик бог от нашия Господ!

Нашето, човешко славословие е винаги недостатъчно. Колкото и усърдно, радостно или любвеобилно да Го славим, все е недостатъчно. Защото ние самите сме недостатъчни.

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1444892
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031