Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2019 15:45 - БОГ ТЕ ВИКА
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 07.01.2019 15:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 БОГ ТЕ ВИКА     1.Тази истина засяга всеки човек. Тя докосва всяко сърце. Още  от  първите  страници  на  Светото  писание  става  ясно това. В райската градина Бог потърси човека:
   „Адаме, къде си?” 


    Този зов на Бог, се носи до края на Библията, преминава в историята и достига до нас. Когато стана промяната на летоброенето, Бог изпрати Своя Единороден Син. 

      Неговата покана беше най-сериозната и настойчива покана към човека: „Ела при Мен!”  


    И този Божи призив означава, че Бог не ни е „зарязал в неволя”. Той мисли за нас. Интересува се от нас. Търси да ни привлече при Себе Си. 

      Представете си, че имате къща на шумна улица в голям град. Внезапно отваряте прозореца и извиквате на някого. Но това показва, че вие познавате лицето. Ще се замислите, преди да повикате съвсем непознат човек. Вие искате да кажете, да дадете, или да получите нещо.

      Бог търси и вика човека! Най-разнообразни са начините, обстоятелствата, при които Той го среща.

      Божието прозорливо око откри първия човек в храстите, където той напразно се криеше.  

      Намери Мойсей в пустинята при овцете.      Самуил чу Божия глас в тишината на нощта.      Откри Исая в храма.      Срещна пророк Йона в корема на морското чудовище.      Петър чу гласа на Учителя, като кърпеше рибарските си мрежи.      Матей бе извикан от канцеларията си.      Закхей бе открит сред клоните на черницата.      Савел бе съборен от коня пред портите на град Дамаск.      Лидия разтвори сърцето си край реката.


Ти не можеш да кажеш: „Мен Бог ме е забравил, не мисли за мен, не ме вика.”      И това е така, защото: Всеки, който живее и диша, върши това по Божия промисъл и е призван да дойде при Него.

      2.“Бог те вика!” Това показва, че си далеч от Него. Ти си скъсал връзката си с Него. Мислиш, че можеш и без Него. Между човека и Бога има разстояние. Колко е трудно при скарване да стане примирение. Колко е мъчно във време на война, да се говори за мир. Но някоя от двете страни трябва да направи първата крачка.

      Горделивият не  е способен да работи за мир! Но ето, Бог прави първата крачка. Човек, в своето отдалечение от Твореца, се е свил в ъгъла си и не желае да дойде при своя Отец. Но Бог подава своята ръка. Той приема при Себе Си нашата вина. Става грешен заради нас. Приема наказанието върху Себе Си, за нашия мир. 

      Бог търси с цената на най-скъпата жертва помирение с нас. И колко е неблагодарна тази задача! Но Бог не се отчайва, а като добър пастир, търси изгубената Си овца, докато я намери.

      Адам и Ева не потърсиха Боа, а се скриха. Йона не потърси Бога, а побягна. Савел не търсеше Бога, а гонеше църквата.     Няколко деца играят на улицата. Ето, отваря се прозорец и една жена вика детето си. Щом чува гласа й, детето побягва, но не към майка си, а в друга посока, далеч от там. Натъжена, тя затваря прозореца с въздишка.

      Ето, това е картината на живота! Бог вика човека при Себе Си, но среща отказ, нежелание, ожесточено сърце. Не е ли чудно, че Бог намира за нужно да търси човека? 

      Ние, човеците, не обичаме нашите събратя. На Негово място отдавна бихме изоставили тази неблагодарна работа. Но Бог проявява нечувано търпение, постоянство, опростителна любов към нашето страшно упорство и упорито непокорство.

      Когато Бог попита Адам, защо се крие, венецът на творенията Му, отговори:     “Гол съм, Господи, и се срамувам от Теб!”      Може ли синът да се срамува от Баща си?      А той не знаеше ли, че именно Бог е Този, Който може да му даде истинско облекло? 

      В същност, Адам беше раздразнен от Божието посещение. Той предпочиташе Творецът да беше го отминал или изобщо да не го беше доближавал.     Някои се оправдават със своята слабост. Като, че ли Бог не е изворът на всичката сила! Йеремия отклони Божията покана с това, че е слаб и недорасъл. Други твърдят, че са вече стари и в тях няма надежда. Трети се мислят, че са още млади и им е рано да се занимават с Бога.

      Истинската   причина,   обаче,   си   остава  една  и  съща – ГРЕХЪТ!       Той закоравява сърцата. Човек бяга от Бога, защото люби греха.

      3.Но въпреки всичко, дори и за най-ожесточеното сърце,

      Б о ж и я т а   п о к а н а   е   н е щ о  в е л и ч е с т в е н о.      В минути на размишление, убеждението “Бог ме вика!”, раздрусва дълбините на сърцето, понеже го поставя лице срещу лице пред океана от мирова любов.

      Бог зове човека, както баща детето си. Тази покана разкрива великото Божие сърце. Думата “ела” е най-сладката за жадуващото за мир, правда, истина и любов, човешко сърце. 

      Тази бащина покана преминава през всичките страници на Библията, като нейно основно съдържание. 

      Бог търси човека! Бог вика човека, защото Го люби, защото желае истинското му добро!

      Божието “ЕЛА!” в различни форми се среща повече от 3 000 пъти!!! в Светото писание. 

      Но най-величествен вид прие то с явлението на Божия Син.     Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но  да има вечен живот на небето! 

      Този велик факт доказва, че Божията покана не е принуждение, не е някакво морално правило, не е тежък закон, а откровение на истинския живот, разкриване на Великото сърце.

      Затова човек намира в Божия зов истинското си призвание – Божият глас е моста между Бога и човека. Блажени са тези, които смело преминават по него, над бездната на своя грях, във вечната светлина на Неговото присъствие.

      4.Но как ни вика невидимият Бог?  За Него не е трудно да докосне нашето сърце.      Всеки, който чете страниците на Божието Слово  със смирение усеща, че Бог му говори. 

      Не напразно тази прастара книга се разпространява ежегодно в повече от десетки милиона екземпляра из целия свят. Човек чувства, че има работа с Бога.      Когато издигнем сърцата си в молитва, колко пъти ни изпълва увереност, че Бог е тъй близо и на душата ни е тъй леко, тъй топло, тъй спокойно.

      Христовият кръст се издига в центъра не само на историята, но и в живота на човечеството. Той е величествена манифестация на Божията покана: 

      “При Мен дойдете и спасени бъдете, защото Аз Съм Бог и няма друг!”

      Колко пъти приемаме внушения, мисли, които не ни оставят. Не са ли те поканата на Бога?      Някаква неочаквана среща, зададен въпрос, случаен разговор, оставят след себе си незаличими следи, които изиграват съдбоносна роля в нашето развитие. Пак Бог ни зове. 

      Кое кара съвестта да бъде така неспокойна без някакви особени външни причини?      Защо човек и при най-голяма охолност и завидно благоденствие е недоволен от себе си? 

      Не е ли това пак поканата на Бога: “Чадо, ела при Мен!”?


    В една приказка се описва сцена от живота на блудния син. Един ден, като пасял свините в чужда страна, далеч от бащиния си дом, той видял, по пътя да се приближава керван с пътници. Когато странниците дошли до кладенеца, нашият свинар се доближил и щом ги разгледал, познал, че са от неговия роден град. И за да не го открият, си превързал около едното око някаква кърпа. Тогава отишъл при тях и им помогнал да си налеят вода и да напоят камилите. Каква била изненадата му, като видял между пристигналите и двама слуги от бащиния му дом! Как се разтреперало бедното му нещастно сърце!     С плах глас той ги запитал от къде идат. Полека-лека се завързал разговор. В отговор на въпросите му, слугите разказвали в какъв хубав дом слугуват и колко добър и благороден е техният господар.     “Блажен е вашият господар, щом има такъв хубав дом и такива предани слуги!”, казал блудният син с въздишка.     “Да, отговорил единият слуга, господарят ни можеше да бъде наистина блажен, но откакто по-малкият му син го напусна, той съвсем се промени.”     “Че защо го напусна синът му, да не би да е бил тормозен от баща си?”, попитал блудникът.     “Ами, хич не беше тормозен! Избяга ей така, от много ум! Просто да се чудиш на постъпката му, глупак с глупак! Мене така ме беше яд, че исках да го взема тайно някъде и здраво да го напердаша! О, да беше мой син, аз щях да му дам да разбере, но..., какво да се прави, господарят ни е много добър човек, той не иска никого да държи при себе си насила.”- отговорил най-едрият слуга.     “И какво прави сега старият господар?„ попитал блудният син полугласно.     “Какво прави ли? Всяко свободно време прекарва на прозореца на горния етаж. Все сина си чака. Мисли, че ще се върне при него. Чака и мисли и нищо не може да го успокои. Надява се по-малкият му син да се завърне. А той, кой знае, къде е умрял вече, захвърлен като псе в някой дол... Баща му се поболя от надежда да го види пак. Не иска да знае ни богатство, ни охолност ни пари. И нито ние, нито по-големият му син не можем да го успокоим. Той само повтаря: “Аз не мога да имам радост, докато моят изгубен син не се завърне при мен. Какво ли прави моя мил син? Къде ли е сега?„  и плаче за детето си, забравяйки богатство и всичко. Не го радва нито богата трапеза, нито изобилна реколта.“     Щом чул тези думи, блудният син оставил котела с вода настрани и се завтекъл под едно дърво, наблизо, паднал по лице и силно, неудържимо заридал. Пътниците си помислили, че той е някакъв ненормален човек, оставили го и продължили пътя си.     Привечер, блудният син прибрал свинете в свинарника и насипал храна в коритата им. Но понеже цял ден не бил ял, принуден от неудържим глад, той посегнал да вземе нещо от коритата, за да позалъже стомаха си. Неочаквано, обаче, господарят му, който тайно го наблюдавал, го ударил с тояга по ръката и извикал гневно:      “Колко пъти съм ти казвал, куче недно, че нямаш право да вземаш от храната на моите свине!”     “Но аз умирам от глад!”, простенал жално нещастният свинар.     “Умри, куче! И без това никой няма файда от теб! Колкото по-скоро умреш, толкова по-добре и за теб и за света. Има ли някой на земята да жали за такъв кърлеж като теб?”, закрещял жестокият господар, в отговор на стоновете на слугата му.     Със свито сърце блудният син се строполил върху купата слама, отредена за негово леговище. Сълзи рукнали от изстрадалите му очи и облели сухото му, слабо лице.      И се замислил: “Ето, днес минаха двама от слугите на моя баща. Колко добре нахранени и прилично облечени са те! Аз, "дето баща ми е голям богаташ, живея като скот, а те, простите слуги, в сравнение с мен, богаташкия син, изглеждат богаташи! И само те ли са така? Колко, много други, като тях, има при баща ми. А пък аз, нещастникът, тук да умирам от глад. Не, това не бива да продължава повече. Ще стана и ще отида при своя отец и ще му река: “Тате, тате, съгреших против теб. Не съм достоен да бъда твой син. Приеми ме, моля ти се, като един от най-долните си слуги...”.     На другият ден никой не изкарал свинете на паша. Щом господарят потърсил слугата си, видял, че мястото му било празно и разбрал, че той се е махнал от тежката служба при него.     А срещата със слугите на баща си, синът приел, като покана, която той веднага приел и се заел да изпълни.


    5.Но с каква цел ни вика Той? Защо очаква да се върнем при Него?

      “За да ни прости!”, отговаря блудният син. 

      БОГ НЕ ИСКА ДА СИ ОСТАНЕМ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ. 

      Той взе върху Себе Си нашите беззакония. Наказанието падна отгоре Му, заради нашия мир. Покрил е като с облак престъпленията ни. Христос възкръсна за нашето оправдание.


    Това трудно може да повярва този, за когото Бог е преди всичко правда. Такъв вярва в наказанието, но не и в прошката. Той не може да каже: “И прости ни дълговете...”, а само чака заслуженото наказание. Не така мисли, обаче, блудният син.

      Една вечер, в голям град, група крадци решила да обере един златарски магазин. Но на път за там, бандата минала край една църква, в която имало вечерно богослужение.

      “Я да видим колко е часът!”, казал един от тях и всички влезли в църквата.      Проповедникът говорел за разбойника на кръста и между другото казал:

      “Ако има между нас, даже и един престъпник, нека знае, че Христос дойде и за него. Той търси разбойници, защото и тях люби и им предлага прошката Си.”


    Крадците  излезли  от  църквата, но  най-младият  от тях  не продължил с другарите си, а се  върнал  в  своята  таванска стаичка и паднал на колене пред иконата на Спасителя, искайки от Него прошка и мир. 

      Там, където Исус дойде, всичко се променя. 

      Той повика Марта и Мария, за да превърне дълбоката им скръб в ликуваща радост.      Той изпълва Своите поклонници с нова вяра, нова надежда, нова светлина, нов живот, дава им ново сърце. 

      Светът е лъжовен, но този, който познава един честен и искрен човек, който никога не лъже, той вече започва да вярва в човека. Колко повече надежда изпълва този, който вярва в Христос. Защото Той никога и никого не мами. Който започва с лъжа, завършва с измама. Но този, който започва с истина, завършва в светлина и радост.     Човечеството познава и други духовни учители, но те всички са безпомощни. Великите хора като Зороастър, Сократ, Платон, Конфуций, Буда и др., са като добрите приятели на Марта и Мария, които напразно се трудеха да ги утешават. 

      От решително значение е кой вика, от кои уста излиза поканата. Овцете не искат да следват овчар, чийто глас не познават.

      В една каменна кариера, работниците запалили фитила на един взрив и бързо всички се оттеглили в скривалището. Изведнъж едно дете се появило и тръгнало към мястото на взира. Работниците  започнали нервно да го викат при себе си, да го заплашват, да му се заканват, но то не се махало от опасното място, където взривът всеки момент щял да избухне. 

      Това изпълнило всички с най-голяма тревога. Изведнъж се появила майката на детето, която разбрала страшната опасност, грозяща рожбата й. Тя разтворила ръце си и извикала с нежен глас: “Ела мило чедо! Ела, мама те чака!” Детето веднага хукнало при майка си, която радостно го прегърнала в обятията си и го отвела надалеч от там.


    “О, безопасно място, то е в Христовите ръце!”, ликувала всяка спасена душа. 

      Каква утеха за всяко наскърбено сърце е близостта на нашия велик Учител!       Човешката утеха само разширява раната, задълбочава болката. Но Исус лекува. В Неговите ръце всяко разкаяно сърце намира слънцето, което отнема скръбта.     Всеки, който е в нещастие, не страда сам. До него тупа великото сърце на Учителя. Може би лежиш болен? Дали твоята немощ не е врата, която ще те доведе до нов, истински живот, както стана това с Лазар? 

      За Бога е много трудно да ни отвори очите за Себе Си във време на благоденствие. А болестта ни заставя да мислим повече за Него и вечността. Затова на всяко легло на болни, трябва да поставим надпис: 

      “Наистина Те възлюбих с вечна любов, затова продължавам да ти показвам милост.” 

      Болестта на вярващия е, до голяма степен, средство за прославяне на Бога. Това ни дава утеха и готовност да боледуваме, да страдаме, стига чрез това Учителят да се прослави. Колко е трудно да се чуе Божият глас в грохота на ежедневието! Но Бог ни праща тихите часове на болестта, за да чуем Неговия глас. 

      Болестта не носи гибел, а велико спасение! Може ли естественият диамант да има този чуден блясък, ако не бъде полиран? Може ли нашето, склонно към грях сърце, да отразява Божията любов без страдания? Затова нека първият ти въпрос да не бъде – “Как ще оздравея?”, а да е “Какво иска Бог от мен”?

      Божието вземане е даване! Неговото бавене е бързане! Нараняването Му лекува, а  оскърблението Му е любов. 

      Една легенда разказва за едно момиченце, което имало гърбица и, което много страдало, поради своя недъг. Една вечер заспало пак натъжено, но сънувало чуден сън. От небето дошъл светъл ангел и докоснал гърбицата му. Тя се отворила, от нея излезли няколко златни крилца, с които то полетяло в ширните небеса. Досегашното му тежко бреме се превърнало в източник на неизразима радост. 

      Всяко страдание крие в себе си най-благородни възможности за нас!

      6.Бог те вика, за да ти даде работа! При Него няма дебела сянка и безделие. Там има труд.

      Щом Отец и Син работят, то и ние трябва да бъдем като Тях! Бог е онзи стопанин, който постоянно излиза на пиацата и цени работниците Си. “Защо стоите без работа?”, пита непрестанно Той.  “И  най-слабият и  болен може да направи нещо за Мен. Сторете и вие нещо за Мен!”  Нима не може болният да се моли за ближните си?... 

      Нещо велико е да приемем благословение. Но има нещо още по-велико. То е сами да бъдем за благословение.

      И с у с   т е   в и к а! Не стой настрани. Неговата врата е отворена. От Негова страна няма никакви пречки. Само твоето непокаяно сърце може да те спре. За това Божият Син проля кръвта Си, за да ни докаже, че Неговият зов не е шега, не е мимолетно настроение, а зов, написан с кръв и подпечатан със смърт.

      Най-първото нещо, което трябва да направиш, не е да се промениш или изповядаш, а  ДА  ДОЙДЕШ.           Най-важното е да се роди детето, след това вече то започва да диша и да се храни. Най-важното за блудния син беше не да се обръсне или преоблече, а да дойде!

      Всичко останало следва от само себе си. Като дойдеш, ще се изпълниш и с вяра, и с радост, и с Христовата любов – този диамант ще краси душата ти. 

      Тогава с вяра в Него ще потъпчеш под нозете си всяка скръб, като победител.      Защото всеки ден с Христос, е бисер, а десетки години без Него – суета.

      Пази се от лукавия крадец на времето, който се нарича отлагане.

      Във влака една майка разказва: “Внезапно, при злополука, почина по-големият ми син, беше едва на 25години. Само за един миг аз загубих детето си. Младата му жена- добрият си съпруг, а пеленачето – татко си.” 

      И сълзи обливат страните й. Каква болка! Но в очите й свети някакъв небесен блясък, като че ореол обкръжава скръбта й и тя продължава: 

      “Той израсна в религиозна среда, но като юноша се опасявах, че ще загуби вярата си. Светът силно привличаше сърцето му. И това страшно измъчваше баща му и мен. Но на сватбата си, се примоли, пасторът да говори върху думите: “Търсете първом царството Божие и Неговата правда!” 


    И после младите съпрузи заживяха в необикновена хармония. Като, че невидима сила свързваше сърцата им. За Нова година му се падна стихът: “Учителят е дошъл и те вика!” 


    Тези думи дълбоко го развълнуваха и той каза: “Мисля, че тази година ще умра!” 

      Всички увещания на жена му и от наша страна, не можаха да го отклонят от това убеждение. Той казваше: “Каквото и да става с мен, аз съм готов да отида, щом ме повика Спасителят при Себе Си. Той сигурно има някакъв план с мен.” 

      Ето това ми дава сили сега, след неговата смърт, да понасям тежката загуба.”,  завърши с въздишка жената.

      Не мисли, че си слаб! Не се плаши от страдания! Призракът на смъртта нека да не всява ужас в душата ти! Ето, Исус живя, беше разпнат и на третия ден след кръстната Си смърт, възкръсна. В древни исторически книги този факт е описан от различни очевидци на Неговото Възкресение. 

      Едни от тези, които разказват за това Велико, Изключително явление са историкът на юдеите, гъркът Гормазий и лекарят на Понтий Пилат – сириецът Ейшу, който е бил известен като значим и способен лекар.

      Освен тях, Възкресението видели и още 11 души, главно римски войници, стражата до каменния гроб. Всички  тези 13 човека станали свидетели на това свръхестествено събитие!

      Гъркът Гормазий, който бил върл противник на Христос, и който го смятал за лъжец и измамник, в нощта на Възкресението отишъл при гроба на разпнатия, заедно с един помощник на Пилат. Той искал да се увери, че всичко е лъжа и, че Христос никога няма да възкръсне и ще си остане в гроба.

      Гормазий, който бил много близо до гроба и до стражите там, описва следното: “...Изведнъж стана много светло. Не можехме да разберем от къде идва тази светлина, но скоро видяхме, че тя идва от движещ се светъл облак, който се спусна над гроба и там, над земята, се появи човек, сякаш целият от светлина. След това се раздаде гръм, но не от небето, а от земята, от  който  ужасените стражи скочиха, а след това паднаха на земята! 


    В този момент отдясно по пътеката, се спускаше жена. Тя започна да крещи: “Отвури се! Отвури се! Отвури се!” 


    След тези викове, ние погледнахме към гроба и видяхме, че огромният камък върху него, сякаш сам се е вдигнал и освободил входа. Много се уплашихме. 


    След известно време светлината изчезна и всичко стана, както бе преди. Когато ние се приближихме към гроба, оказа се, че тялото на погребания в него човек вече го нямаше...”


    А сирийският лекар Ейшу, по поръчение на Пилат, още вечерта преди възкресението, отишъл при гроба с няколко свои помощници, също сирийци. Той бил и свидетел на смъртта на Исус, и свидетел по погребението му и на два пъти огледал гроба, а вечерта,  по заповед на Пилат, дошъл при скалата и прекарал там цялата нощ.

      Знаейки предварително за пророчествата за Възкресението на Исус, Ейшу и асистентите му се заинтересували, възможно ли е такова явление – възкръсване. 

      Това се запитали те, защото били и учени, естествоизпитатели и щателно изследвали всичко, свързано с живота и смъртта на Исус. 

      А ето какво пише техния ръководител, Ейшу, за нощта на Възкресението: 


    “Ние всички, лекарите, стражата и другите, бяхме здрави и бодри, чувствахме се, както винаги, без никакви предчувствия. Ние изобщо не вярвахме, че мъртвият може да възкръсне! Но... той действително възкръсна и всички ние видяхме това със собствените си очи!”    

      ЖИВЕЕМ ЛИ, УМИРАМЕ ЛИ, РАДВАМЕ ЛИ СЕ, СТРАДАМЕ ЛИ, НИЕ СМЕ ВСЕ НЕГОВИ! 

      Помни, че има по-силно и от страданията и от смъртта! 

      Това е ЛЮБОВТА НА СПАСИТЕЛЯ, КОЙТО НИ ЗОВЕ ПРИ СЕБЕ СИ.

      Готов ли си, ако те повика тази година? Християнин ли си?  Ако ДА, ти си неизказано богат. Ако НЕ, то ПОБЪРЗАЙ! Предай сърцето си, посвети живота си на Учителя! 

      Той ще направи това, което стори в дома на приятелите Си във Витания. Дори се обърни и към Неговите първовърховни и първопрестолни апостоли Св. Св. Петър и Павел със следната възхвала за тях:

  “Венци нетленни, Апостоли върховни, на словото сеячи неуморни! Навред се пеят днес слова духовни, за вас, Светци Първопрестолни! Познахте вие първи правдата в света. С телесни мъки смело прославихте кръста! Жадуваха сърца ви за правдата в света, оставихте ни словото за Бога и Вечността! Свети Апостоли, Петре и Павле, бъдете нам закрила!  Пазете ни във всичко с духовната Си сила!”


    А към нашия Учител и Спасител се обръщаме с молитвата, която отправяме с любов към Него, с нашето упование и надежда в Неговата закрила над нас:             МИЛИ ИСУСЕ,       Беззаконията ни, превишиха и космите на главите ни и не остана нито един праведен.   Но ние се надяваме на Твоето велико милосърдие, което надвишава всяка праведност на човеците, защото Си казал, че пред Теб няма да се оправдае нито един от живите, и защото няма човек, който да е живял на земята и да не е съгрешил, особено сега, когато в тия последни дни врагът на нашето спасение е между нас и много разярен, а ние, без Твоята спасяваща десница, всички загиваме!    Затова, Господи на небето и земята, послушай нашите вопли!    Смили се над нас, Твоите раби, които още не сме те забравили и ни помилвай!    Побързай да ни спасиш от злата съдба, която ни очаква, поради греховете и беззаконията, що извършихме пред Теб!    Смили се, Боже, над нас, грешните, и не ни предавай на глад, мор, огън, студ, меч или земетръс, за да ни изтребиш от лицето на земята.    Очисти ни от нечестието, с което я покрихме и ни умий от нечистотата, с която я напоихме!   Но ни изпрати и Твоята спасяваща десница, за да ни освободи от дяволското нечестие и да можем да вършим само това, което е Тебе угодно!    Помогни ни, Господи, и в молитвите, та да можем да ти се помолим с чисто сърце, с вяра и истинност!    Спомни си, Господи, и милостта Си към Твоя раб Давид, и не оставяй наследството му да загине в греховете и престъпленията си, но отмахни покривалото от съзнанието на Твоя народ и въздигни зестрата Давидова.    А за спасението на нашия народ, молим Те, Господи, избави го от надвисналото зло, дай ум и разум на нашите началници, управници и духовни власти, за да проумеят Твоята воля, да дойдат в единодушие и единомислие, та всички, които Ти се молим, за които Ти се уповаваме, и към които Ти, Господи, благоволиш, да заживеем в мир и любов, чрез Твоята спасяваща десница, до окончанието на вековете!    Господи Исусе Христе, Боже наш!    Излей благодатта Си над нашето отечество!    Във време на изпитанията, не го оставяй ,а заради нашите грехове, не го погубвай!    Милостиви Господи, със съкрушение и смирение припадаме пред Теб и Ти се молим:     Прости греховете, беззаконията и неправдите на всички наши съотечественици, които Ти се молим, за които Ти се уповаваме, и към които благоволиш!    Не ни въздавай заслуженото, поради нечистите ни дела, но прости и ни помилвай, според голямото Си милосърдие!    О, Боже, във време на изпитанията, не ни оставяй и бди над нас!


   АМИН

Пастор Божидар Попов

 



Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446644
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031