Постинг
21.12.2018 05:15 -
ПРИБЪРЗАНАТА ЦЕЛУВКА
За прочит: 2 Царе 14:33 и 15:1-6
„И царят целуна Авесалом.“ (2 Царе 14:33)
Авесалом беше любимият син на цар Давид. Бащата обичаше този силен и войнствен младеж, умеещ да се бие, пълен с енергия и страст. Разгневи се, когато Авесалом отмъсти да поругаването на сестра си Тамар, но след три години раздяла отново го прие, и то с целувка. Давид обичаше сина си, но синът му не го обичаше. Давид го целуна в знак на прошка и любов, но не получи целувка от него. Напротив, скоро щеше да получи от сина си измяна. Четири години Авесалом кроеше заговори против баща си, печелеше по подъл начин привърженици и накрая причини размирици, които разтърсиха из основи царството.
Да прощаваме никога не е грешка. Нашият Господ Исус Христос ни учи да го правим постоянно и безусловно. Да не прощаваме само на хората, които обичаме и харесваме, на близките и приятелите си, а на всички, дори на своите врагове. Задържането на омраза, жаждата за мъст, неприязън, не е добро. Както Бог ни е простил, така и ние следва да прощаваме. При това да прощаваме не на думи, а „от сърце всеки на брата си“ (Мат. 18:35).
Но това, че ние прощаваме на другите прегрешенията им, не означава, че всичко е наред. Да, ние сме направили нашата стъпка. Но дали друготе оценяват това? Дали, докато искат прошка, не си правят някакви тънки сметки? Дали не започват някаква сложна игра, която накрая ще ни изненада неприятно? Нищо, тяхна си работа. Не можем да им забраним. Но не бива да бъдем наивни и да позволяваме техните интриги да ни свалят от трона, на който ни е поставил нашият Бог. Ние не вярваме в човеци и м човешкото благородство, а в святостта на Бога. Искаме да запазим приятелството си с Него, а не със света. Затова насочваме цялото си внимание към изграждане на здрави връзки с Бога, Който никога няа да ни донесе разочарование.
МОЛИТВА: Царю наш небесен, укрепвай вярата ни в Теб и в Твоята божествена любов. Помогни ни да ценим всичко, което Ти си сторил за нас главно, чрез жертвата на Спасителя, и то да ни дава духовна сила за устояване в борбата и служението. Амин.
Тема за размисъл: Прощавай на всеки, но не целувай всеки.
„И царят целуна Авесалом.“ (2 Царе 14:33)
Авесалом беше любимият син на цар Давид. Бащата обичаше този силен и войнствен младеж, умеещ да се бие, пълен с енергия и страст. Разгневи се, когато Авесалом отмъсти да поругаването на сестра си Тамар, но след три години раздяла отново го прие, и то с целувка. Давид обичаше сина си, но синът му не го обичаше. Давид го целуна в знак на прошка и любов, но не получи целувка от него. Напротив, скоро щеше да получи от сина си измяна. Четири години Авесалом кроеше заговори против баща си, печелеше по подъл начин привърженици и накрая причини размирици, които разтърсиха из основи царството.
Да прощаваме никога не е грешка. Нашият Господ Исус Христос ни учи да го правим постоянно и безусловно. Да не прощаваме само на хората, които обичаме и харесваме, на близките и приятелите си, а на всички, дори на своите врагове. Задържането на омраза, жаждата за мъст, неприязън, не е добро. Както Бог ни е простил, така и ние следва да прощаваме. При това да прощаваме не на думи, а „от сърце всеки на брата си“ (Мат. 18:35).
Но това, че ние прощаваме на другите прегрешенията им, не означава, че всичко е наред. Да, ние сме направили нашата стъпка. Но дали друготе оценяват това? Дали, докато искат прошка, не си правят някакви тънки сметки? Дали не започват някаква сложна игра, която накрая ще ни изненада неприятно? Нищо, тяхна си работа. Не можем да им забраним. Но не бива да бъдем наивни и да позволяваме техните интриги да ни свалят от трона, на който ни е поставил нашият Бог. Ние не вярваме в човеци и м човешкото благородство, а в святостта на Бога. Искаме да запазим приятелството си с Него, а не със света. Затова насочваме цялото си внимание към изграждане на здрави връзки с Бога, Който никога няа да ни донесе разочарование.
МОЛИТВА: Царю наш небесен, укрепвай вярата ни в Теб и в Твоята божествена любов. Помогни ни да ценим всичко, което Ти си сторил за нас главно, чрез жертвата на Спасителя, и то да ни дава духовна сила за устояване в борбата и служението. Амин.
Тема за размисъл: Прощавай на всеки, но не целувай всеки.
Няма коментари
