Постинг
18.12.2018 05:15 -
ЦЕЛУВКИ И УДАРИ
За прочит: Евреи 12:4-11
„Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел - изобилни.“ (Притчи 27:6)
Целувката невинаги е израз на добри чувства. Тя може да прикрива коварни и подли намерения. Ние не бива да съдим за това кой ни е приятел и кой враг по целувките. Най-опасния враг е онзи, който умее да се преструва на приятел и да приспива нашата бдителност, изчаквайки удобния момент да нанесе тежък удар.
В нашето време на тотална атака срещу съзнанието на човека, когато дори в собствения си дом не можем да избягаме от нахалните гласове и от съблазнителнителните предложения, често чуваме да ни се обясняват в любов. От екрана на бляскавото шоу красиви младежи ни раздават въздушни целувки и крущят с пълно гърло: „Обичаме ви!“ Звезди на киното с блестящи погледи се изповядват: „Обичам целия свят!“ (т.е. обичат и нас, защото и ние сме част от света). За политиците да не говорим - те ни обичат до полуда. В същото време, жестоката реалност ни блъска право в лицето - животът става все по-скъп, все по-големи усилия трябва да полагаме, за да държим глави над водата, темпото става все по-безпощадно, озъбеното лице на материализма ни стряска наяве и в сънищата ни.
Нека не вярвае на всяка целувка! Такива се раздават в изобилие на всеки ъгъл. Но те не предващават нищо добро. Ще ни струва много скъпо, ако ги вземем за истински. По-добре е да получим удар от приятеля. Това е човекът, който истински ни желае доброто. А най-добре е да бъдем благодарни на ударите на Бога. Те са доказателство за Неговата любов към нас. „Господ наказва този, когото обича.“ (Евр. 12:6). Това не е някаква извратеност или мазохизъм. Нали всеки добър родител наказва своите деца, а не чуждите! И благодарение на неговата строгост детето му става човек. А нали ние искаме не да си прекарваме земните дни в целувките на съдбата, а да се подготвяме за небето?
МОЛИТВА: Татко наш, давай ни духовни сили и зрелост да приемаме трудностите и ударите, като си правим верните изводи от тях. Учи ни да бъдем загрижени един към друг и не само да галим, но и да се поправяме, ако е необходимо по суров начин. Амин. Тема за размисъл: Нужно е време, за да разберем кои са ни истинските приятели.
„Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел - изобилни.“ (Притчи 27:6)
Целувката невинаги е израз на добри чувства. Тя може да прикрива коварни и подли намерения. Ние не бива да съдим за това кой ни е приятел и кой враг по целувките. Най-опасния враг е онзи, който умее да се преструва на приятел и да приспива нашата бдителност, изчаквайки удобния момент да нанесе тежък удар.
В нашето време на тотална атака срещу съзнанието на човека, когато дори в собствения си дом не можем да избягаме от нахалните гласове и от съблазнителнителните предложения, често чуваме да ни се обясняват в любов. От екрана на бляскавото шоу красиви младежи ни раздават въздушни целувки и крущят с пълно гърло: „Обичаме ви!“ Звезди на киното с блестящи погледи се изповядват: „Обичам целия свят!“ (т.е. обичат и нас, защото и ние сме част от света). За политиците да не говорим - те ни обичат до полуда. В същото време, жестоката реалност ни блъска право в лицето - животът става все по-скъп, все по-големи усилия трябва да полагаме, за да държим глави над водата, темпото става все по-безпощадно, озъбеното лице на материализма ни стряска наяве и в сънищата ни.
Нека не вярвае на всяка целувка! Такива се раздават в изобилие на всеки ъгъл. Но те не предващават нищо добро. Ще ни струва много скъпо, ако ги вземем за истински. По-добре е да получим удар от приятеля. Това е човекът, който истински ни желае доброто. А най-добре е да бъдем благодарни на ударите на Бога. Те са доказателство за Неговата любов към нас. „Господ наказва този, когото обича.“ (Евр. 12:6). Това не е някаква извратеност или мазохизъм. Нали всеки добър родител наказва своите деца, а не чуждите! И благодарение на неговата строгост детето му става човек. А нали ние искаме не да си прекарваме земните дни в целувките на съдбата, а да се подготвяме за небето?
МОЛИТВА: Татко наш, давай ни духовни сили и зрелост да приемаме трудностите и ударите, като си правим верните изводи от тях. Учи ни да бъдем загрижени един към друг и не само да галим, но и да се поправяме, ако е необходимо по суров начин. Амин. Тема за размисъл: Нужно е време, за да разберем кои са ни истинските приятели.
Няма коментари
