„Като видях  лицето ти, като че видях Божието лице.“  (Бит. 33:10)

Какъв е смисъла на това странно изказване? Яков, който на Ветил беше видял Бога  в лице, сега описва срещата си с Исав така, като че отново вижда Божието лице. Може би това беше чисто ласкателство, признак на вce още неочистени елементи от миналия му живот. А може би беше един вид признание, че хитро измисленого разполагане на семейството и стадата му е било само загуба на време. В сърдечния поздрав на Исав той може би откри, че не го гpози опастност и то не благодарение на „мъдрите“ му предохранителни мерки, но на могъщата Божия намеса. Но има е още едно тълкувание, което се основава на общовалидния духовен принцип, че всички, на които сме сторили зло, за нас представляват Бога. Когато ги срещаме, като че ли виждаме Господа. Възможно е Той да се приближава при нас като съдия. Слава на Бога, ако сърцата ни действително се смирят пред Него. Но една такава среща може да означава милост и помирение. „Най-напред се примири с брат си и тогава ела и принеси дара си.“